Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № ...../25.02.2013г., постановено по гр.д. № .../2012г. В. Районен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Г. С. Л. против Н. В. Д. иск относно установяване съществуването на вземане от 3000лв. главница, представляващо задължение по Запис на заповед от 09.06.2011г. с падеж 27.06.2011, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение ..../05.07.2012г. по ч.гр.д. № ..../2012г. на ВТРС. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. С. Л.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че след като бил установен сключен между страните договор за заем на сумата 3000лв. и след като тази сума не била платена, то искът е следвало да се уважи. Дали изпълнително дело ..../2011г. на ЧСИ В.Г. е било прекратено или не, това бил факт ирелевантен за делото . Не били налице доказателства за плащане на процесната сума. Изводите на съда, че един и същи документ бил използван два пъти за две различни производства и за сдобиване с изпълнителен титул, били само предположения. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК. Ответникът по жалбата не е подал отговор на същата . В хода по същество на делото сочи, че се касае за един подправен документ – запис на заповед, който не може да породи своите правни последици. Моли съда да потвърди обжалваното решение. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания , отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269,пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, по следните съображения: С исковата си молба ищецът Г. С. Л. твърди, че разполага със запис на заповед, издаден в негова полза от ответника на 09.06.2011г., с падеж на задължението от 3000лв. по записа на заповед 27.06.2011г. Твърди, че дадената сума след предявяване на записа на заповед не е върната от длъжника. В тази връзка по реда на заповедното производство ищецът се снабдил, въз основа на записа на заповед, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени против ответника за сумата от 3000лв. плюс мораторна лихва. Въз основа на издадения по ч.гр.д. № ...../2012г. изпълнителен лист било образувано изпълнително производство и в законоустановения срок ответникът възразил против издадената спрямо него заповед за изпълнение. Предвид депозираното възражение ищецът претендира да бъде прието за установено, че вземането му спрямо ответника за сумата от 3000лв. по запис на заповед от 09.06.2011г. с падеж и дата на предявяване 27.06.2011г., ведно с мораторна лихва и разноски, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното й изплащане съществува. Ответникът в подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, издадена в полза на ищеца. Сочи, че въз основа на същия запис на заповед вече веднъж Л. се бил снабдил с изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело .../11на ЧСИ В. Г. и това изпълнително дело било прекратено по молба на взискателя, понеже между страните било постигнато извънсъдебно уреждане на въпроса за дължимостта на процесната сума. Твърди се, че сумата не е дължима, тъй като спорът между страните по повод на нея бил уреден. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка се налагат правни изводи за основателност и доказаност на предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 41 ГПК и чл.86,ал.1 от ЗЗД. Искът е допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415,ал.1 от ГПК. От данните по делото се установява, а и страните не спорят, че между тях е бил сключен договор за заем за сумата от 3 000лв., като процесният запис на заповед е бил подписан за обезпечаване вземането на ищеца по договора за заем. Няма спор и относно това, че преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по настоящото производство ищецът се е снабдил с изпълнителен лист против ответника въз основа на същия запис на заповед, като този изпълнителен лист е бил обезсилен след оттегляне на предявен иск по чл. 422 от ГПК от страна на Л.. Това, че веднъж е било налице издаване и обезсилване на изпълнителния лист принципно не лишава ищеца от възможността отново да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на същия запис на заповед. Последващите му действия обаче, които са пряко насочени към то¸но този резултат, обосновават извода, че въпреки че е бил удовлетворен, Л. в качеството си на бенефициер по записа на заповед, е поискал да се снабди отново с изпълнителен лист за вече удовлетвореното си вземане. Това следва от факта, че освен двата случая, в които Л. е поискал издаване на изпълнителен лист, е налице и трети такъв, като тогава записът на заповед е бил представен на съда от трето лице- цесионер на вземането по записа. Нещо повече, след като Л. се е снабдил с изпълнителния лист, предмет на настоящото производство, той е цедирал отново това свое вземане. Принципно горните действия биха били напълно легални и оправдани, ако не бе налице фактът на прекратяване на образуваното по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесния запис на заповед изпълнително дело. То е прекратено по молба на взискателя. Няма спор между страните, че ответникът е издал само един запис на заповед в полза на ищеца с дата 09.06.2011г. и падеж 27.06.2011г. за сумата 3 000лв. Установено е и че този запис на заповед, след като веднъж е бил приложен към едно заповедно производство и върху него е отбелязано издаването на изпълнителен лист, се е оказал отново във фактическата власт на Л.. Очевидно е, че представеният по ч.гр.д. № ..../2012г. на ВТРС запис на заповед е манипулиран от гледна точка на външния му вид- с просто око е видно, че долната част на документа е отстранена/ подписът на платеца по записа е прекъснат неестествено в долната си част/. Всичко това мотивира съда да приеме, че записът на заповед, представян от Л. и от цесионера на вземането по него по предходни заповедни производства и този , представен по ч.гр.д. № .../2012г. на ВТРС е един и същ документ. За да се достигне до този извод не са необходими специални графологични познания, както настоява жалбоподателят в своята жалба. На следващо място, макар и да не са представени преки доказателства за плащане по записа на заповед, което безспорно е възложено в тежест на ищеца, самия факт, че производството по изп. Д. № .../2011г. на ЧСИ Г. е прекратено именно по молба на взискателя, представлява една индиция за плащането на сумата. Тази индиция сама по себе си не е достатъчна да обоснове сигурност относно това, че взискателят е бил удовлетворен, но съпоставена с последващите му действия, посочени по – горе, е достатъчно убедителна, за да се счете, че плащане има. Не на последно място, видно от представената покана за доброволно изпълнение, изпратена до ответника по изп. Д. _№ * на ЧСИ С. К., вземането, предмет на настоящото производство, е прехвърлено от ищеца на трето лице. Доколкото тези данни са категорични, то ищецът вече не се явява кредитор по вземането. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд и категорично обосновават извода за недължимост на процесното вземане. Първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното, съдът, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №..../25.02.2013г., постановено по гр.д. № ..../2012г. по описа на ВТРС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |