№ 474
гр. Перник, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201158 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. С., ЕГН**********, депозирана чрез
пълномощник -адв. М. П. Х. – САК, адрес за кореспонденция и връчване на
книжа: гр. ********* против: Наказателно постановление № 23-1920-000070
от 23.05.2023 г.., издадено от И.Т.С., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, с което за следните вменени нарушения
на ЗДВП, на жалбоподателя са наложени следните наказания, както следва:за
нарушение на чл.30 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба
в размер на 10 лева, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДВП, и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява
МПС за 2 месеца, и за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл.
183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП - глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че е издадено при липса на
компетентност, излага и доводи по същество, че същото е издадено при
неизяснена фактическа обстановка. Млои за неговата отмяна.
1
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява
лично, като се и представлява от адв. Х.. В последното по делото съдебно
заседание, в пледоарията си защита пледира за отмяна на атакуваното НП,
като изтъква доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и не
отговарящо на материално-правните изисквания, както са посочени в самото
наказателно постановление. Счита, че в хода на съдебното следствие се
събрали безспорни доказателства, които не подкрепяли по никакъв начин
фактите така, както са описани в наказателното постановление и в акта.
Свидетелите- Г. Г. и Ч. Б., сочи, че били категорични, че така са паркирали
своя служебен автомобил на самия път, че не е било възможно преминаване
на други моторни превозни средства, без те да преместят автомобила си от
активната лента за движение. Именно и поради това жалбоподателят бил
подал единичен звуков сигнал именно за предотвратяване на ПТП чрез
създаване на други проблеми по пътя, а именно навлизане в десен завой на
други МПС-та и ставане на изключително голямо задръстване на този път без
видима причина. Счита че нарушенията, които са вменени не са доказани по
никакъв начин.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител за
съдебното заседание- юк В., счита, че оспорваното наказатено
постановление е изцяло законосъобразно и кореспондира с установените по
делото фактически обстоятелства. Безспорно същото е издадено от
компетентен орган, за което е приложена съответната упълномощителна
заповед. Счита, че от събраните по делото доказателства се потвърждават
фактическите обстоятелства така, както са посочени в съставения акт и
съответно в оспорваното наказателно постановление. И дори представения
снимков материал от жалбоподателя по делото до голяма степен оборвал
изложените от него твърдения, доколкото се виждало, че се касае само за
една лента за движение, т.е. няма активна, неактивна лента, няма къде да
отбият полицейските служители автомобила. По делото сочи, че са налице
достатъчно данни, че същите са слезли заради служебна ангажираност,
именно с оглед издирване на определено лице, с оглед събиране на
информация за него. В случая не се доказали и предпоставки за евентуално
ПТП доколкото от снимковия материал е видно, че жалбоподателят е спрял
зад полицейския автомобил на нормално разстояние, не е имало някаква
хипотеза, при която да възникне такова ПТП. Счита за неоснователно
възражението за евентуално хипотетично възникване на ПТП. В случая
звуковия сигнал така, както е регламентирано ползването му в ЗДвП, се
ползва само за да се предотврати опасността, която е реална, от евентуално
предстоящо ПТП, а не е хипотечно, че може да възникне такова.. На
следващо място счита, че е доказано и неизпълнението на дадените
полицейски разпореждания от контролните органи. Касае се за това, че
безспорно в делото са налице доказателства, че водачът е отказал да даде
документи за самоличност и да слезе от автомобила, като това го е направил
едва след като е бил уведомен, че ще бъде задържан, именно заради това
2
неизпълнение. Доказателства в тази насока сочи, че са и обяснението на
спътника, който се е возил в автомобила му, което е снето от полицейските
органи. По отношение на колана, излага доводи, че служителите при излизане
от заведението, след подадения звуков сигнал са възприели водача вътре в
автомобила, както и обстоятелството, че същият е е с поставен колан, така че
считам, че и това обстоятелство е отразено коректно и отговаря на събитията
такива, каквито са били. Прави възражение за хонорара на другата страна.
Претендира присъждане на разноски в минималния размер за
юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН GA № 165104, от 12.05.2023 г., издаден от св. Г. Г. на
жалбоподателя П. В. С., с ЕГН **********, е вменено следното нарушение, а
именно: за това, че на 11.05.2023 г. в 11:20 часа, в С.ЛЮЛИН на
УЛ.ТРИДЕСЕТ И ОСМА като Водач на лек автомобил, АУДИ А 6 АВАНТ,
******, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: На 11.05.2023г. Около 11.20 ч. в с.
Люлин на ул. 38ма номер 5 водача П. В. С. управлява лек автомобил Ауди А6,
с peг номер ****** с посока на движение от ул. 1ва към ул. 38 ма в с. Люлин,
като използва звуков сигнал в населено място (с. Люлин) без да е налице
причина изразяваща в предотвратяване на ПТП. Водачът П. С. не използва
обезопасителен колан по време на управление на автомобила, с каквито
същият е оборудван. Водачът не изпълнява разпореждане на орган за контрол
(с правомощия по чл. 165 Ал. 1 т. 1 от ЗДВП), при проверка да представи
документи - СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на
МПС. Автомобилът е собственост на С.С.В. ЕГН **********. , е извършил,
три вменени му нарушения, а именно:
1. ИЗПОЛЗВА ЗВУКОВ СИГНАЛ В НАСЕЛЕНО МЯСТО БЕЗ ДА
ПРЕДОТВРАТЯВА ПТП., с което виновно е нарушил/а чл.30 от ЗДвП;
2. НЕ ИЗПЪЛНЯВА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГУЛИРАЩИ ИЛИ
КОНТРОЛИРАЩИ ДВИЖЕНИЕТО, НЕЗАВИСИМО ОТ
СВЕТЛИННИТЕ СИГНАЛИ, ПЪТНИТЕ ЗНАЦИ, МАРКИРОВКАТА И
ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ, с което виновно е нарушил/а чл.6 т.2 от
ЗДвП;
3. ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1, M2, M3 И N1, N2 И N3,
КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН
3
КОЛАН, С КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО,с което виновно е нарушил/а
чл.137А ал. 1 от ЗДвП;
Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно
постановление № 23-1920-000070 от 23.05.2023 г.., издадено от И.Т.С., на
длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което за следните вменени нарушения на ЗДВП, на жалбоподателя
са наложени следните наказания, както следва:за нарушение на чл.30 ЗДВП,
и на основание чл. 183, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.6, т.2 от ЗДВП, и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 100лв. , лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и
за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от
ЗДвП - глоба в размер на 50лв. В издаденото наказателно постановление,
изцяло е била въпроизведена фактическата обстановка, така както е описана в
акта.
С оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но
проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително
гласни и писмени доказателства, в това число и посредством разпита на
свидетелите по акта- актосъставител и очевидец, а именно свидетелите-Г. П.
Г., на длъжност полицейски инспектор в 01 РУ-ОДМВР-Перник, и свидетеля
по акта-Ч. В. Б., на длъжност полицейски инспектор в 01 РУ-ОДМВР-
Перник, като и двамата при разпитите си пред съда, поддържат изложеното в
акта, като допълват фактическата обстановка, с допълнителни детайли,
посочвайки, че действително са спряли своя служебен автомобил на
посоченото място и че действителон не е можел да мине друг автомобил по
пътя, който обаче не бил главен и същите били спряли за кратко, по работа, и
след като чули, че се свири с клаксон от страна на водача на черното Ауди
отвън / установено като управлявано от жалбоподателя/ излезли и видели, че
водачът на автомобила, който не бил негов собствен, след проверка, им
подава звуков сигнал да си преместят патрулния автомобил и между двете
страни се обменили реплики във връзка с процесното спиране, като конфликт
се получил от репликите и отказа на водама да предостави документи, поради
което и впоследствие бил задържан по ЗМВР, за срок от до 24 часа, като това
станало след като същият отказал да предостави документи и да изпълни
полицейско разпореждане. И двамата полицейски служители при разпита си
сочат, че през цялото време автомобилът бил със запален двигател и че
водачът не е излизал от него, като едва след като му казали, че ще го задържат
излязал, а през цялото време бил без обезопасителен коланц В сходен смисъл
са й обясненията на свидетеля Борисов, който също е бил в амтомобила на
седалката до водача и при обясненията си сочи сходна фактология на
развилите се действия, като посочва, че след като са видели спрелия
полицейски автомобил „П. е подал звуков сигнал“, като не е слизал от колата,
а полицейските служители са излезли от заведението и са им поискали
4
документи, като той си е дал личната карта, а жалбоподателят е отаказал, и
едва след като му казали, че ще бъде задържан излязал от колата. Така
посоченото от свидетелите, не може да се приеме, че е в противоречие, като
за сходни факти, и свидетелите на обвинението, и св.Борисов, който може да
се интерпретира като свидетел на защитата, посочва еднозначно фактите при
проверката, които в голямата им част не са и спорни и не се отричат и от
самия жалбоподател, а именно подаването на звуковия сигнал, като се спори
относно неносенето на колата и полицейските разпореждания и кои и защо не
са били изпълнени. В този смисъл, съдът дава вяра на заявеното от свителите
по главните факти на доказване, като същото кореспонидра и с писмените
доказателства по преписката и с допълнително изисканите и приобщени по
делото, в това число и с докладваните и представени и приети по делото
писмени доказателства, а именно: писмо с рег. № 19796/27.09.2023 г. от
ОДМВР-Перник, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“,
ведно със Справка за нарушител-водач П. В. С.; писмо рег.№ 20898 от
11.10.2023 г. , ведно със заверени ксерокопия на: Заповед за задържане №
172/11.05.2023 г., касаеща лицето П. В. С. и всички съпътстващи заповедта
документи, находящи се от страница 39 до страница 52 от делото;
пълномощно, подписано от главен инспектор И.С. - началник на сектор
„Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Перник; Служебна бележка изх. № УРИ № 313р-18486/30.10.2023 г.
от ОДМВР-Перник, във връзка с издалия наказателното постановление
старши инспектор И.Т.С., считано от кога е преназначен на новата длъжност,
касаещо представеното пълномощно в предходното съдебно заседание, ведно
със Заповед № 8121К-12404/03.10.2023 г. и четливо заверено копие - 3/три/
страници от Книгата за задържане. От същите се установява, че НП е
издадено от компетентен орган и възраженияга в този смисъл на защитата,
съдът намира за неоснователни, както и досежно компетентността на
актосъставителя. Установява се, и че жалбоподателят е бил задържан по
ЗДМР за срок от до 24 часа, като именно тогава е бил изготвен и актът, тъй-
като както сочат полицейските служители, то на място последният е отказал
да им предостави изискуемите документи. В този смисъл не се наблюдвата
съществени различия в приетата са установане фактическа обстановка, на
база и допълнителон събрания доказателствен материал, като следва да се
подчертае, че предмет на делото е не законосъобразността на заповедта за
задържане, а издаденото НП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
№GA 165104, наказателно постановление № 23-1920-000070/2023 г. и заповед
№ 8121з- 1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи, представени към
преписката, заповедта за компетентност и гласните доказателства, събрани
5
по делото в горепосочения смисъл и др., както и допълнително приобщените
по делото в с.з. писмени доказателства, в това число-сектор „Пътна полиция“,
ведно със Справка за нарушител-водач П. В. С.; писмо рег.№ 20898 от
11.10.2023 г. , ведно със заверени ксерокопия на: Заповед за задържане №
172/11.05.2023 г., касаеща лицето П. В. С. и всички съпътстващи заповедта
документи, находящи се от страница 39 до страница 52 от делото;
пълномощно, подписано от главен инспектор И.С. - началник на сектор
„Опазване на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Перник; Служебна бележка изх. № УРИ № 313р-18486/30.10.2023 г.
от ОДМВР-Перник, във връзка с издалия наказателното постановление
старши инспектор И.Т.С., считано от кога е преназначен на новата длъжност,
касаещо представеното пълномощно в предходното съдебно заседание, ведно
със Заповед № 8121К-12404/03.10.2023 г. и четливо заверено копие - 3/три/
страници от Книгата за задържане, като следва да се посочи, че към жалбата е
приложени и снимков материал, който макар и да не е събран по реда на
НПК, е приет по делото, като страните и не спорят по фактите, които се
наблюдават на представената снимка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила
по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да
се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
6
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е
с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения, НЕ се установиха КОНКРЕТНИ
такива/отразено "Нямам възражения"/.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.
44 от ЗАНН от която същия не се е възползвал по реда на чл.44 ЗАНН да
7
депозира такива.
При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на нарушителя е
връчен препис от акта срещу разписка.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление направи следните правни изводи:
Конкретно, относно възраженията, че актът и НП не отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и че фактическата обстановка по
делото не е изяснена , то съдът намира следното: действително, следва да се
посочи, че макар и да е посочено населеното място, където се твърди
нарушенията да са били извършени, а именно село Люлин, то не е посочено,
че същото се намира в рамките на община Перинк, което е порок при
посочване на мястото на нарушението, макар и същото в случая да не може да
се приеме, за абсолютно нарушение, като страните не спорят относно мястото
на твърдяните нарушения, описани като – „....На 11.05.2023г. Около 11.20 ч. в
с. Люлин на ул. 38ма номер 5 водача П. В. С. управлява лек автомобил Ауди
А6 с per. Номер ****** с посока на движение от ул. 1ва към ул. 38 мавс.
Люлин, като използва звуков сигнал в населено място (с. Люлин)...“, предвид
обстоятелстово, че в случая този порок не следва да се абсолютизира, тъй-
като НП страда и от други пороци, по- съществени. В този смисъл не може да
се приеме че са нарушение чл.42, т.3 и чл.57, т.5 от ЗАНН, макар и мястото да
не е с посочена община.
Що се отнася до следващото възржание, досежно неизяснена фактическа
обстановка, следва да се посочи, че действително фактите са изложени
лаконично, но основните факти са описани ясно и недвусмислено, и същите
включват в себе си правопораждащите фактически ссътави на вменените
нарушения поразди което и не може да се приеме, че акта и НП са издадени в
нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН.
В този смисъл абсолютни нарушения, които априори да водят до
опорочаване на административно-наказателното производство от формална
страна, съдът не констатира. Що се отнася до всяко едно от вменените
нарушения, съдът намира следното, по ред на начина, по който са посочени в
НП / като номерацията се разминава от тази по която са структурирани в акта,
но макар и разменени като позиции, същите са еднакви като съдържание и
8
смисъл/.
Относно вмененото нарушение на чл.30 от ЗДВП.
Съгласно цитираната разпоредба –“Използването на звуков сигнал в
населените места е забранено, освен за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие.“ Страните по делото не спорят, че
водачът е използвал звуков сигнал, спорни са обстоятелствата, поради които
се твърди това да е сторено- защита сочи, че е имало опасност от птп, като е
можело да се подредят автомобили и в тесния участък да настъпи
съпрокосновение, като въззиваемаста страна сочи, че полицейският
автомобил, макар и да е спрял пред заведението е било по работа и за малко и
дори и да се приеме, че е пречел на движението, то това не е бил главен път, и
е можел водачът да мине по друг път. Безспорно следва да се посочи, че не
може да се вменява на гражданите по кой път да преминат, но същевременно
действително се касае за полицейски автомобил, който е подчинен на
специален режим, като обаче, същият е бил спрян и не с вкл светлиннии или
звукови сигнали, и макар и да не възприема тезата на защитата, описана в
жалбата, че водачът на автомобила е слязъл да търси полицейските
служители, които са обядвали в заведението и за това е бил и без колан, то
това обстоятелство се оборва дори от самия свидетел, който е бил в
автомобила- Борисов, който сочи, че след като „П. е подал няколко пъти
звуков сигнал“, то полицейските служители са излезли и той не е слизал от
автомобила, до момента,в който е бил уведомен, че ще бъде задържан.
Следователно, съдът не приема тезата на защита. Що се отнася обаче до
описанието на тока вмененото нарушение- „...На 11.05.2023г. Около 11.20 ч. в
с. Люлин на ул. 38ма номер 5 водача П. В. С. управлява лек автомобил Ауди
А6 с peг. Номер ****** с посока на движение от ул. 1ва към ул. 38 мавс.
Люлин, като използва звуков сигнал в населено място (с. Люлин) без да е
налице причина изразяваща в предотвратяване на ПТП..“, то следва да се
посочи, че съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства остава спорно обстоятелството, дали към момента на съставяне
на АУАН жалбоподател е имал качеството на “водач” на МПС по смисъла на
закона.
Легалната дефиниция на понятието е дадена в § 6, т. 25 от ДР ЗДвП –
„водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води
9
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата, като от тази дефиниция следва да се
направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС, а
друг характеризиращ белег за управление е привеждането в действие на
двигателя на автомобила, което е физическо действие по управление на
същия.
Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия.
Легална дефиниция на понятието „управление“ се съдържа в
Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС и в
същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или
машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици.
В настоящия случай, съдът счита, че извършването на
административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, не беше
доказано по безспорен и несъмнен начин от административнонаказващия
орган, върху който лежи това задължение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не бе установено,
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал
въпросното МПС, т.е. че е извършвал действия, контролиращи същото, както
и че тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. Безспорно бе установено, че МПС-то в което се е намирал водача
е било спряло зад полицейския автомобил /това имплицитно се доказва и от
снимката представена по делото/, но и двамата полицейски служители при
разпитите си сочат, че автомобилът е бил с работещ двигател, което е и
логично щом същият е искал да премине и щом водачът е бил в него и е
свирел с клаксона, очевидно е искал да продължи пътя си.
За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за
определен вид деяние или постъпка, обаче е необходимо по безспорен и
категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение
от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието.
При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е
налице нарушение. В случая не се установи безспорно, че не е имало
10
опасност от ПТП, тъй-като след като се касае за място, където има заведение
и е в малко населено място, очевидно по обедно време / видно от часа на
акта/, че е можело да има и други автомобили /както твърди защитата/, които
да искат да преминат по този път, като при положение, че е в доказателствена
тежест на АНО да докаже целият фактически състав на нарушението, то
същият не го е сторил в пълнота в случая, поради което и по този пункт НП
следва да се отмени като недоказано при условията на пълно и главно
доказване.
Относно вмененото нарушение на чл.6,т.2 от ЗДВП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6.- Участниците в движението; т. 2.
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Съгласно
цитираната в акта и в НП разпоредба на чл.165, ал.1, т.1 ЗДВП, посочена при
това нарушение, то чл. 165. (1) Определени от министъра на вътрешните
работи служби:1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. и доп., бр. 2 от 2018 г., в
сила от 20.05.2018 г.) контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на
товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта
служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост; В случая и двамата полицейски
служители, видно от описаното в протокола при снемане на самоличност и
посоченото в писмените доказателства по преписката са на длъжност-
полицейски инспектор в 01 РУ-ОДМВР- Перник, тоест същите не са нито в
отдел Охранителна полиция, нито в сектор Пътна полиция, като АНО в чиято
доказателствена тежест, е да докаже обвинението, не е ангажирал
доказателства, за да посочи, че същите могат, случай св. Г., да дава
разпореждания по чл.6, т.2 ЗДВП и да попада в хипотезата на чл.165, ал.1, т.1
ЗДВп, като макар и по делото да се установява, че безспорно водачът е
отказал да предостави документите, изискани му от полицейските служители,
то след като не е доказана предходната посочена предпоставка за
съставомерност на нарушението, то липсва елемент от обективната му страна
и следователно, дори и да е извършено, то същото следва да се отмени отново
като недоказано в пълнота от АНО. Несъмнено в разглеждания случа става
въпрос за неизпълнение на полицейско разпореждане но от друг по вид орган
11
и друго по своята същност, несвързано с регулиране и контролиране на
движението по пътя. Ето защо в този смисъл няма как да бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като то
касае неизпълнение на разпореждане на органите по контрол и регулиране на
движението, при това само при временна организация на движението. В
разглеждания случай полицейските служители не са в хипотезата на орган по
контрол и регулиране на движението и в тази връзка неизпълнението на
издадените от тях разпореждания подлежат на административен контрол по
ЗМВР а не по ЗДвП, което е достатъчно основание за отмяна на НП в
посочената част.
Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението, наказващият
орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за
установяване на нарушението. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно
постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване
лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е
извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да
се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.
Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения
акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност
в чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.
В административно наказателното производство тежестта на доказване
лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е
извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да
се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.
12
Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него
обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за административно
наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК,
приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84
от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства не следва да установяват обстоятелствата по
чл. 53 от ЗАНН, който и е следвало първо АНО да установи и опише, а не да
се доразвиват в хода на съдебното следствие. Разпитаните по делото и двама
свидетели, макар и да са обективни в разпитите си, не следва в съдебното
следствие да допринасят в посока, доразвиване на описаното обвинение в
акта и в НП, където следва всеки един правопораждащ фактическия състав на
нарушението елемент да е описан, каквото в случая изискване и по пункт
втори на НП не може да се приеме, че е изпълнен.. Поради това възраженията
на жалбоподателя в този смисъл, досежно това обвинение не следва да се
игнорират, като същите в този пункт съдът намира за основателни.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че извършването на
нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП, НЕ е доказано по несъмнен начин, тъй като
събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че
фактите, относими към състава на нарушението са установени точно и че
законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно
наказателна отговорност от компетентни за това лица, в случая лица по
чл.165, ал.1, т.1 ЗДВП.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление по този пункт, като незаконосъобразно.
Отноно нарушението на чл.137а, ал.1 ЗДВП.
13
Съгласно разпоредбата на чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1)
Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани, което е и третото вменено
нарушение в НП. Тук съдът намира, ме не следва да преповтаря изложеното в
пункт първи относно съжденията да дефиницията на водач на МПС и кога се
приема, че МПС е в режим на управление. Като в случая съдът намира, че
безспорно се доказва, че водачът е бил без колан, като по-горе съдът отхвърли
защитната му теза, че е слизал от автомобила и е влизал в заведението, но не
се доказва пълният елемент на състава, че колата е била в режим на
управление, като дори и да е била със запален двигател не се установява
безспорно кога е угасен същия, след като се е наложило водачът да излезе от
автомобила, за да бъде задържан и към кой момент същият е бил без
предпазен колан, при положение, че за да излезе от автомобила, е следвало да
угаси двигателя и евентуално да си откопчае колана. В акта и в НП не е
описано, кога и в кой момент се твърди водачът да е бил без предпазен колан,
като при положение, че тежестта на доказване в производството е на АНО, то
всеки порок в акта и НП се третира в полза на обвиненото в нарушение лице.
Следователно и по този пункт НП се явява незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, като актът и НП се
явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение и
в частност на всяко едно от трите такива, по изложеното по-горе
обстоятелства.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се
налага единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя
се дължат разноски в производството по делото, но същият не претендира
заплащане на разноски и не представя надлежни доказателства за сторени
14
такива.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2,
т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 23-1920-000070 от
23.05.2023 г.., издадено от И.Т.С., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на П. В. С., ЕГН**********,
адрес за кореспонденция и връчване на книжа: гр. ********* чрез
пълномощник -адв. М. П. Х. – САК за следните вменени нарушения на ЗДВП,
са наложени следните наказания, както следва:за нарушение на чл.30 ЗДВП,
и на основание чл. 183, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.6, т.2 от ЗДВП, и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 100лв., лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и
за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от
ЗДвП - глоба в размер на 50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15