РЕШЕНИЕ
№260416
гр. Перник, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд – гражданска колегия, Х – ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа гр. д. № 3985 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П.В.П.,с ЕГН **********
*** ЧРЕЗ адв. Г.Б. ***, Съд. адрес:***, офис 3 срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК”АД ЕИК *********, град Перник, кв. „Мошино“ ,
ТЕЦ „Република, с която се иска ответното дружество което да бъде осъдено да заплати на ищцата следните
суми- сумата от 519 лв. недължимо събрани след запор на пенсията на ищеца по ИД
№ ************** по описа на ЧСИ С.Б., с per. № ***с
район на действие ПОС.. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че с Решение № 724 от 10.06.2020г. по гр. д. № 7215/2019г. по пописа на Районен съд Перник, било постановено, че П.В.П. не дължи на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК: ********* сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г., сумата от 1234,48лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.201 Ог. по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС и въз основа на който е било образувано изп. д. № ************** по описа на ЧСИ С.Б., с per. № ***с район на действие ПОС,поради изтекла погасителна давност.
След подаване на ИМ и образуване на дело за недължимост на посочените суми, в резултат на наложен запор върху пенсията на П.В.П.,с ЕГН ********** ***4 по описа на ЧСИ С.Б., се твърди да е била удържана сумата от 519 лв. и преведена на взискателя “Топлофикация- Перник”АД, поради което се моли съдът да постанови съдебен, акт с който да осъди ответника да заплати принудително събраните в негова полза суми, за които има влязло в сила съдебно решение и е установено, че не се дължат, и следователно са събрани на несъществуващо основание, т.е. ответника се е обогатил неоснователно, на отпаднало основание съгласно чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД.
На 07.11.2019г. на П.В.П.,с ЕГН ********** ***, е посочено, че е връчена Покана за доброволно изпълнение от която установява, че е длъжник по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ С.Б., с peг. № ***с район на действие ПОС, с взискател “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2004 до 30.04.2009г., като ИД № 1794 е образувано на 18.10.2019г., с молба на взискателя „Топлофикация - Перник“ АД с вх. № 26817/18.10.2018г. на основание ИЛ от 08.03.2010г., Като преди това на 01.07.20 Юг. е било образувано ИД № 503/20 Юг. по описа на ЧСИ Е. Д., с per. № 751 с район на действие ПОС, с молба вх. № 07671 от взискателя “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, на основание същия Изпълнителен лист от 08.03.2010г., като по това дело последното изпълнително действие е било извършено на 27.01.2012г.
Тъй като вземането, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение е изготвена искова молба и образувано гр. д № 7215/2019г. по описа на Районен съд Перник, но въпреки предприетите процедури в резултат на наложения запор е удържана сумата от 519 лв.
Когато принудителното изпълнение, е проведено въз основа на порочно изпълнително основание, следвало да има връщане на неправомерно получените суми. В случай че има настъпили вреди от незаконното изпълнение, какъвто е процесния случай, ищецът има право на обезщетение. В този смисъл е и Решение № 26 от 18.04.2012 г. по търг. д. № 150/2011 г. на ВКС. Поради това, се прентендира и дължимост и на лихва от момента на получаване на недължимо платените суми, като санкция срещу това негово поведение.
След като взискателят е получил нещо без основание, то изхождайки от общия принцип на правото за недопустимост на неоснователното обогатяване, полученото подлежи на връщане. С тези доводи се моли за уважаване на заявената претенция.
Към исковата молба са представени преписи от писмени доказателства, които моли да се приемат по делото. Прави се искане за задължаване на съдебния изпълнител да представи препис от изп. д. ИД № ************ на ЧСИ С.Б.. По делото са били изискани процесните писмени доказателства.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.
В проведеното по делото съдебно заседание, са се явили представители и на двете страни по делото, като ищецът моли за уважаване на иска, ответникът, респективно за отхвърляне на заявената искова претенция.
Пернишкият районен
съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В доклада си по делото, обявен за окончателен такъв, съдът е посочил правната квалификация на заявената искова претенция и по реда на чл.154 ГПК е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно, посочил е, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД. Като относно правата и обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от доказване е описано, че – спорно е и се нуждае от доказване обстоятелството, че от ищеца е била събрана сумата в размер на 519 лева, чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, по посоченото и.д. и че същата е постъпила в полза на взискателя по делото, който неправомерно се е обогатил със сумата за сметка на ищеца.
В тежест на ищеца съдът е описал, че е да установи наличието на разместване на имуществени блага, т. е. от ищеца е принудително са събирани процесните суми, които са получени от ответника и/или е послужила за погасяване на негово, което се сочи, че е погасено по давност.
В тежест на ищеца е да установи, че основанието за получаване на сумата е отпаднало с обратна сила с постановяване на влязло в сила решение гр. д. № 724 от 10.06.2020г. по гр. д. № 7215/2019г. по пописа на Районен съд Перник, по което е било постановено, че П.В.П. не дължи на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК: ********* сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г., сумата от 1234,48лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г. по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС и въз основа на който е било образувано изп. д. № ************** по описа на ЧСИ С.Б., с per. № ***с район на действие ПОС, поради изтекла погасителна давност, като след наложен запор сумата е била принудителон събрана в полза на ответника.
По делото са били изискани и приети следните писмените доказателства, заверено копие от Решение по гр. д № 7215/2019г. по описа на Районен съд Перник, относно недължимост на процесните суми, поради погасяването им по давност, като е било изискано и ОТ ЧСИ С.Б. да представи препис от изпълнително дело№ ************, видно от което по представени по делото запорни съобщения и платежно, то по делото действително се установява, че е бил наложен запор върху пенсията на длъжника по делото и настоящ ищец, като е била удържана и процесната сума, чието връщане се иска понастоящем- 519 лева.
Видно от представеното съдебно решение по гр. д № 7215/2019г. по описа на Районен съд Перник, то от същото се установяват следните обстоятелства, които съответстват и на съдържащите се писмени документи в изисканото изпълнително дело, а именно съдът е признал за установено по делото с решението си, че по искове, предявени от П.В.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г., сумата от 1234,48лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г. по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1794/2019г. по описа на ЧСИ С. Б., поради изтекла погасителна давност.Осъдил е “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на П.В.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1141,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза и такси за прилагане препис от изпълнителните дела. В мотивите на съдебното решение е посочено, че по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г., сумата от 1234,48лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 01.07.2010г. е образувано изп.д.№503/2010г. по описа на ЧСИ Е. Д., като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение и са извършвани изпълнителни действия, последното от което е на 27.01.2012г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Впоследствие не са извършвани изпълнителни действия до 11.08.2016г., когато ответникът е подал молба до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия, включително налагане на възбрана.
С постановление от 11.05.2017г. ЧСИ Е. Д. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 18.10.2019г. е образувано изп.д.№1794/2019г. по описа на ЧСИ С. Б., приобщено и по настоящото дело. Видно и от делото с постановление от 26.11.2019г. на ЧСИ С. Б. по изп.д.№1794/2019г. същото изпълнително дело е спряно до приключване на настоящето съдебно производство. Както е посочено и в цитираното решение и видно и от представеното ид, съдът е описал, че съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 08.03.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
Последното изпълнително действие по изп.д.№503/2010г. по описа на ЧСИ Е. Д. е извършено на 27.01.2012г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Впоследствие не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, поради което и същото изпълнително дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това и съдът намира, че молбата на ответника до ЧСИ от 11.08.2016г., когато ответникът е подал молба до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия, е правноирелевантна.
Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2018г.
Съдът е намерил, че към 18.10.2019г., когато е образувано изп.д.№1794/2019г. по описа на ЧСИ С. Б., процесните вземания са били погасени по девност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са били приети за основателни и уважени.
Следва
да се посочи, че по тези факти и страните по делото не спорят.
От писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ С.Б., с peг. № ***с район на действие ПОС, като процесната суми, видно и от платежното нареждане по делото е била удържана на база наложен запор върху пенсията на длъжника.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД.
Съгласно
чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи
- получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при получаване на
имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с обратна сила.
Съдът намира, че ответното
дружество е получило сума в общ размер на 519 лева, която е била принудително събрана от
ищцата, доколкото периодично са постъпвали суми по сметка на съдебния
изпълнител.
Следва
да се отбележи, че към момента на получаването на тази сума от ЧСИ – СТР.26 ОТ ДЕЛОТО НА 19.11.2019 г. ,
все още не е било постановено цитираното решение и е съществувало правно
основание за нейното получаване, тъй като за нейното принудително събиране е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 3443 от 2009 г.. на Пернишки районен съд и по делото все още не е било влязло
в сила цитираното и приобщено по настоящото делото решение по гр. д №
7215/2019г. по описа на Районен съд Перник,
По
делото се доказа, че с влязло в сила решение от 20.04.2017 г. по гр. д
№ 7215/2019г. по описа на Районен съд Перник, е признато за
установено, че съдът е признал за установено по делото с
решението си, че по искове, предявени от П.В.П., с ЕГН:********** и адрес:г***,
срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3370,14лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2004г.- 30.04.2009г., сумата от 1234,48лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до окончателното
плащане на сумата, сумата от 208,14лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 08.03.2010г. по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС, въз основа на
който е образувано изп.д.№1794/2019г. по описа на ЧСИ
С. Б., поради изтекла погасителна
давност.Осъдил е “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на П.В.П.,
с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1141,00лв., представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, експертиза и
такси за прилагане препис от изпълнителните дела. В мотивите на съдебното
решение е посочено, че по ч.г.д.№3443/2009г. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010г., с
който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3370,14лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2004г.-
30.04.2009г., сумата от 1234,48лв.
представляваща обезщетение за забава за периода 01.08.2004г.- 09.10.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2009г. до
окончателното плащане на сумата, сумата от 208,14лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
С постановеното влязло в сила решение е отречено съществуването на изпълняемото право, за което е издаден обсъждания изпълнителен лист. Това налага извод за отпадане на основание за получаване на сумата от 519 лева, поради което същата подлежи на връщане. Предвид това предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
По
разноските:
Ищецът
е направил разноски както следва: 50 лева - държавна такса и 400 лева -
адвокатски хонорар както и 24 лева – за заверен препис на ид..
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК така направени разноски, които са общ размер на 474
лева, следва да се възстановяват от ответника.
Водим от горното, Пернишкият районен
съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК”АД ЕИК *********, град Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република, ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.П.,с ЕГН ********** *** сумата в размер на
519 лв, получена на отпаднало основание
по изпълнително
дело ИД № ************** по описа на ЧСИ С.Б., с peг. № ***с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК”АД ЕИК *********, град Перник, кв. „Мошино“ ,
ТЕЦ „Република, ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П.,с
ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 474 лева, представляваща направени разноски
за държавна такса и адвокатски хонорар в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Вярно с оригинала:С.Г. Районен
съдия: