Р Е
Ш Е Н
И Е
№259
06.04.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №35 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.С.В., с посочен по делото съдебен адрес:***, *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-3565 от 17.12.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково.
Съдът приема, че в жалбата неточно е посочен номерът на обжалвания акт като „№17234 3565“, но доколкото датата на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е 17.12.2022 г., и в жалбата е описано, че със същата на основание чл.171 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена административна мярка – Прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на МПС, то предмет на оспорване е именно представената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №272з-3565 от 17.12.2022 г.
Жалбоподателят претендира отмяната на наложената му със заповедта ПАМ, като издадена в нарушение на закона, необоснована и при допуснати съществени процесуални нарушения. Обозначава се като управител на ВСВ – Строителство – Нидерландия и твърди, че принудителната мярка била наложена за извършено от него като физическо лице нарушение на ЗДвП, а в същото време автомобилът бил предоставен за ползване от фирма „Хилтерман лизинг“ – Кралство Нидерландия, на фирма * * (ВСВ Строителство), с номер в Търговския регистър на Нидерландия – 81060165, и този автомобил бил собственост на посочената фирма във връзка с осъществяваната дейност. Твърди, че прекратяването на регистрацията представлявало съществена пречка за осъществяване на дейността на фирмата. Навежда доводи, че обжалваната заповед била издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия, поради което била валиден административен акт, но била незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона. Сочи, че в конкретния случай ПАМ била наложена за това, че на 17.12.2022 г. оспорващият управлявал МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, като изрично в ПАМ-а не било посочено, че автомобилът е негова собственост. Навежда доводи, че процесната ПАМ можела да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които била пресичане на закононарушения – в случая прекратяване регистрацията на ППС чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели. С фактическото прилагане на тази мярка собственикът на автомобила се лишавал от възможността да се ползва от превозното средство съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпореждала забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението рефлектирало пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което именно собственикът бил адресат на акта, с който се налагала ПАМ. Самата разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП указвала, че този вид ПАМ се налагала на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е собственик. Жалбоподателят считал, че при това положение неправилно ПАМ била приложена спрямо него, и само на това основание се явявала материално незаконосъобразна и следвало да бъде отменена. Претендира отмяна на оспорената заповед.
Ответникът, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково (В. К. В.), не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №272з-3565 от 17.12.2022 г., издадена от В. К. В., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, се налага на В.С.В., с постоянен адрес в *, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Заповедта е обоснована с това, че Д. Т. Л., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е съставил АУАН с бл.№GA 240371 от 17.12.2022 г. против В.С.В., за това, че на 17.12.2022 г. около 23:10 ч., в *, ***, е управлявал МПС * с рег.***, след употреба на алкохол – 0,99 ‰ на хиляда, установено с техническо средство Алкотест Дрегер с №0012. В заповедта е вписано, че не представя СРМПС, както и е отразено, че са отнети два броя регистрационни табели с №***.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 17.12.2022 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 22.12.2022 г.
Като част от административната преписка по делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №240371, съставен на 18.12.2022 г. от Д. Т. Л., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР Хасково, в присъствието на свидетеля В. К. В., служител в МВР. АУАН е съставен срещу В.С.В. ***, за това, че на 17.12.2022 г., в 23:10 часа, в *, по ***, след кметството, в посока към гр.*, управлява собствения си лек автомобил марка *, модел Транспортен, с рег. номер ***, след употреба на алкохол от 0,99 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер модел 7510 с номер ARNJ 0012. Посочено е, че при проверката водачът миришел на алкохол при издишане, заявил, че е изпил една бира, същият отказал да даде кръв за изследване, на място му е издаден талон за изследване с номер 0051014. Посочено е, че при проверката водачът не представя Свидетелство за регистрация на МПС. Вписано е също, че с това водачът виновно е нарушил: 1.) чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително и 2.) чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като под подписа на нарушителя е вписана дата 18.12.2022 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган. На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022 г., която е цитирана и в оспорения акт, ВПД Директор на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил (т.9) държавните служители от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Не е спорно, че младши автоконтрольор В. К. В. е служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Хасково, т.е. попада сред посочените в т.9 от цитираната заповед държавни служители, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа част от изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК фактически и правни основания за нейното издаване.
Като правно основание за издаването й в заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, предвиждаща прилагането на ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От фактическа страна административният орган се е позовал на съставен АУАН с бл.№GA 240371 „от 17.12.2022 г.“, против В.С.В., за това, че на 17.12.2022 г. около 23:10 ч., в *, ***, е управлявал МПС * с рег.***, след употреба на алкохол – 0,99 ‰ на хиляда, установено с техническо средство Алкотест Дрегер с №0012, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Хипотезата на управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда е предпоставка за прилагане на ПАМ от вида „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, в случаите, когато пътното превозно средство се управлява от своя собственик. В тази хипотеза липсва изрично предвидената в буква „а“ на чл.171, т.2а от ЗДвП възможност ПАМ да се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице изброените в тази буква обстоятелства. При всички положения, принудителната мярка от този вид се налага на собственика на пътното превозно средство, поради което обстоятелството чия собственост е пътното превозно средство е от съществено значение за фактическия състав, предпоставящ издаването на заповед за ПАМ, и то следва да бъде посочено като елемент от фактическото основание за издаване на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В случая този елемент липсва при фактическото описание на извършеното от В.С.В. управление на МПС след употреба на алкохол на 17.12.2022 г. Административният орган освен, че не е посочил чия собственост е управляваното от В.С.В. МПС с регистрационни табели ***, се е позовал от фактическа страна на издаден АУАН с бл.№GA 240371 от 17.12.2022 г., какъвто няма представен по делото. Съдържащия се в административната преписка Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №240371, е съставен на 18.12.2022 г., и връчен на същата дата на В.С.В. като нарушител. Макар в този АУАН да е описано идентично на изложеното в ЗППАМ административно нарушение, извършено на дата 17.12.2022 г. около 23.20 часа, датата на издаване на АУАН-а сочи, че такъв още не е бил съставен и връчен на 17.12.2022 г., когато е издадена и връчена процесната ЗППАМ, респективно обстоятелствата, изложени в акта, няма как да бъдат взети предвид при налагане на мярката.
Дори да се приеме, че адресатът на заповедта е бил наясно защо му се налага принудителната мярка, то в случая не може да бъде приложена презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съставеният след датата на издаване на оспорената заповед АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила за визираните в него обстоятелства, включително за обстоятелството, че В.С.В. управлява собствения си лек автомобил с рег.номер *.
Макар в производството по оспорване на ЗППАМ извършеното административно нарушение да може да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства, а не непременно чрез съставения АУАН (чието съставяне да не е задължителен елемент от производството по издаване на заповедта), в случая освен АУАН-а от 18.12.2022 г., по делото липсват каквито и да било други доказателства, от които да може да се установи, че именно В.С.В. е собственик на управляваното от него МПС * с рег.№***, че на посочената в ЗППАМ дата на водача е извършена проверка с техническо средство и същата е отчела концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, както и спазването на законовите изисквания при издаването му, е на административния орган. Настоящият съдебен състав намира, че извършеното в текста на заповедта препращане към съставения против В.С.В. АУАН с бл.№GA 240371 в случая не е достатъчно да се установи по несъмнен начин наличието на всички визирани в закона предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка.
Оспорената заповед се явява немотивирана и несъобразена с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменена.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з-3565 от 17.12.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: