№ 373
гр. Плевен, 25.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Частно наказателно дело № 20244400200341 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.64 от НПК.
Настоящото производство е инициирано от Окръжна прокуратура –
Плевен с искане по чл. 64, ал. 1 от НПК, за вземане мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо Ц. Т. И., по досъдебно производство пр.пр
№1583/2024 година, по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.
В съдебно заседание представителят на прокуратура поддържа искането
си, като обсъжда събраните до момента доказателства във връзка с
установяване на фактите, относно извършеното деяние. Приема, че правната
квалификация на престъплението е по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1 и т.12, във вр. с
чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а“, във връзка с чл.18 от НК. В тази връзка
развива доводи затова, че единствено мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ е съответстваща на това много тежко, с изключително висока
степен на обществена опасност деяние, както и във връзка с данните за
личността за извършителя, като се акцентира на неговите предходни
осъждания. Прокурорът се позовава на механизма на осъществяване на
престъпното деяние, като е използван от извършителя нож и макар да не е
настъпил резултатът от това тежко престъпление, а именно умъртвяване на
пострадалия, то това е станало по независещи от дееца причини.
Упълномощеният защитник на обвиняемото лице – адвокат Д. М.
развива много подробни доводи във връзка с правната квалификация на
деянието, като приема, че тя е неправилно определена от държавното
обвинение. Обстойно изследва свидетелските показания, съпоставя ги,
анализира заключението от изготвената съдебномедицинска експертиза.
Прави извод, че според него обвиняемият въобще не е имал умисъл да
извършва престъплението квалифицирано като убийство. Не оспорва
предходните осъждания на лицето и квалифициращият елемент, че
престъпното деяние каквото и да е то е извършено в условията на опасен
рецидив, но защитникът предлага и моли съдът да определи следващата по
1
степен мярка за неотклонение „Домашен арест“ за обвиняемия Ц. И. по
образуваното наказателно производство. Позовава се на писмените
доказателства които представя и са свързани със здравословното състояние
на родителите на обвиняемия, жената с която съжителства и малолетното му
дете. Заявява, че същият следва да полага грижи за най-близките си от
неговото обкръжение и по тази причина адекватната мярка за неотклонение в
случая следва да е „Домашен арест“.
В своя лична защита обвиняемото лице заявява, че няма намерение да
се укрие и ще бъде на разположение на разследващия орган по всяко време,
когато е необходимо да съдейства по делото.
Съдът като изслуша становището на страните, запозна се с материалите
от досъдебно производство пр.пр №1583/2024 година, по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен и с допълнително прочетени и приети по делото
писмени доказателства, намери за установено следното:
Ц. Т. И. е привлечен в качеството на обвиняем за евентуално извършено
от него престъпление по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1 и т.12, във вр. с чл.115, във
вр. с чл.29, ал.1, буква „а“, във връзка с чл.18 от НК, което е предмет на
разследване по досъдебно производство пр.пр №1583/2024 година, по описа
на Окръжна прокуратура – Плевен. Същото деяние се явява тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и за него е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет години, „Доживотен
затвор“ или „Доживотен затвор без замяна“.
За да бъде наложена най-тежката марка за неотклонение по досъдебното
производство следва да са налице няколко кумулативно дадени признака, а
именно обвинението да е за престъпление, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“, от данните по делото да може да се направи
обосновано предположение, че именно задържаният е автор на
престъплението, за което е обвинен и да са налице данни за реална опасност
той да се укрие или да извърши друго престъпление.
Към настоящият момент по делото са събрани достатъчно данни, а
именно протоколи за разпит на свидетели, протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за освидетелствани за лице, протокол за оглед
на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване,
съдебномедицинска експертиза и други, от които може да бъде направено
обосновано предположение, че обвиняемият Ц. Т. И. е извършител на
престъплението, за което е обвинен. Без да се анализират доказателствата и
да се навлиза по същество на обвинението, съдът приема че фактите са
такива, за да се направи извод за участието и намеренията на извършителя
към действия квалифициращи се като опит за убийство. Това е така защото на
посочените място и дата, Ц. И., на публично място в село *******, област
Плевен, е предизвикал конфликт с пострадалия, прераснал впоследствие във
физически бой, при което физическо стълкновение извършителят е използвал
нож и е наранил пострадалия. Тази на пръв поглед обикновена житейска
ситуация, не може да се пренебрегва, като се счете че просто някакво сбиване
с елементарни наранявания. Именно използването на този вид оръжие, в
тялото на жертвата и причинените наранявания в гръдната и коремната
област, могат да обосноват намеренията на обвиняемия че не просто е искал
2
да сплаши или леко да нарани пострадалия. Дори в процеса на наказателното
производство правната квалификация на извършеното деяние да се промени,
следва да се реализира наказателната отговорност на извършителя за тези
наранявания. Самият той не отрича да е участвал в конфликта с пострадалото
лице, не отрича да е използвал нож. Има престъпно деяние и е налице
предположение, че негов автор е обвиняемият Ц. Т. И..
Престъплението извършено от Ц. И. се характеризира с висока степен
на обществена опасност, тъй като е свързано с личността – здравето и живота
на друго лице. С оглед предвиденото наказание за престъплението по чл. 116,
ал.1, т.11, пр.1 и т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, буква „а“, във
връзка с чл.18 от НК, съдът намира, че е налице реална опасност обвиняемия
да се укрие с цел избягване на евентуална бъдеща наказателна репресия
спрямо него.
Видно от приложеното електронна справка за съдимост, обвиняемият е
осъждан за престъпления против собствеността и личността на гражданите,
като най-тежкото деяние е квалифицирано по чл.116 от НК. За това
престъпление Ц. И. е изтърпял наказание в размер на 20 години „Лишаване от
свобода“. Именно тези осъждания на лицето, квалифицират извършеното
деяние от него по настоящото наказателно производство, като опасен
рецидив. Каквото и да е обвинението за Ц. И., то извършеното от него деяние
съставлява опасен рецидив. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК,
реалната опасност лицето да се укрие или извърши престъпление се
презумира именно от тази квалификация на обвинението, за деяние
извършено в условията на опасен рецидив. Дори от доказателствата по делото
да не се установява противното, при вземане на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, съдът се позовава на тази предвидена в закона
презумпция. Самият характер на извършеното от обвиняемото лице
престъпление, предполага реалната опасност да извърши друго такова, а и
видно от данните по делото, деянието за което е образувано наказателното
производство и се иска вземането на мярката за неотклонение спрямо Ц. И., е
осъществено в един много кратък период от време след изтърпяване на
наказанието по предходното осъждане на лицето.
Към настоящия момент липсват данни обвиняемият Ц. Т. И. да страда
от заболяване, което дори хипотетично да прави невъзможно пребиваването
му в местата за лишаване от свобода, респективно налагането спрямо него на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. При настъпване
на такива обстоятелства свързани със здравословното му състояние и
възникнала необходимост от медицински грижи, съществува възможност
същият да бъде преместен в специализираните болници към местата за
лишаване от свобода.
Съдът прие писмени доказателства представени от защитата на
обвиняемия, установяващи различни заболявания на близки и роднини на Ц.
И.. Мотив за това е, че същият следва да бъде с такава мярка за неотклонение,
че да има възможност да полага грижи за своите близки и роднини.
Настоящият съдебен състав не приема тези възражения против искането за
вземането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия като
основателна. Първо, няма никакви данни дали обвиняемият съжителства със
своите родители и съдът не може да прецени колко тежки са техните
3
заболявания, тъй като затова се изискват специално знания в областта на
медицината. На следващо място, посочването на малолетно дете, баща на
което е обвиняемият и за което трябва да се грижи, съдът приема за твърде
клиширано в подобни производства, тъй като обвиняемият не е единствен
родител на това дете и то не е лишено от родителски грижи, а и както заяви
представителя на държавното обвинение по делото, ако обвиняемият е бил
съвестен родител и загрижен за бъдещето на своето дете, не би предприел
извършването на подобно деяние.
Изложеното до тук навежда на извода за наличие на висока обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, поради което настоящата
съдебна инстанция счита, че искането на Окръжна прокуратура – Плевен за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на основание
чл.64, ал.1 от НПК следва да бъде уважено, тъй като към настоящия момент
единствената мярка за неотклонение, която би била в съответствие с целите
по чл.57 от НПК се явява „Задържане под стража“.
По изложените съображения и на основание чл.64, ал.5, във връзка с
ал.4, във връзка с чл.63, ал.1 от НПК, Плевенски Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
Ц. Т. И. , ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство пр.пр
№1583/2024 година, по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред
Апелативен съд – Велико Търново в тридневен срок от днес.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане
пред Апелативен съд – Велико Търново за 02.05.2024 година от 10:00 часа,
за която дата страните са уведомени в настоящото съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4