Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр.Свищов, 24.03.2020 г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 12.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №379 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ(отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЗАД ***********” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д.
- изпълнителни директори, чрез пълномощник адв. С.С.твърди, че на 05.05.2016 г.
около 18:30 часа, по АМ „Хемус“, с посока на движение към гр. София, ответникът
Г.Д.Г. управлявал с МПС марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с peг. № ******. В
района на км. 26+000м., поради несъобразена с пътните условия скорост, при
извършване на маневра „ляв завой“ изгубил управление над автомобила, след което
се завъртял и се ударил в еластичната ограда - мантинела, вследствие на което
настъпило ПТП с материални щети - унищожени били 12 метра еластична ограда и 6
броя колове, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“. За инцидента бил
съставен Протокол за ПТП № 1409356/05.05.2016 г. по описа на „ОПП“ при СДВР. От
него било видно, че водачът на МПС марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. № ******
е виновен за настъпването на ПТП, поради което спрямо него било взето и
административно отношение с АУАН серия „Г“ № 664057 по описа на „ОПП“ при СДВР.
Твърди, че към датата на застрахователното събитие Агенция „Пътна
инфраструктура“ е имала валидна застраховка „Пожар и природни бедствия“,
включваща ограничителни системи на АМ Хемус от км. 0+000 м. до км. 78+554 м. и
от км. 342+350 м. до км. 425+500 м., сключена със „ЗАД ***********“ АД – полица
№ 0110-180-2015- 00034/18.12.2015 г., валидна от 18.12.2015 г. до 17.12.2016 г.
Заявява, че на 17.05.2016 г.
Агенция „Пътна инфраструктура“ подала в представителство на „ЗАД ***********“
АД уведомление за увреденото имущество, с което е предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение. В „ЗАД ***********“ АД била заведена
щета № 0110-180-0188-2016г. и била образувана ликвидационна преписка. Заявява,
че от Агенция „Пътна инфраструктура“ били съставени двустранни констативни
протоколи, в които били отразени увредени участъци от еластична ограда, като
сред тях бил процесният участък – км. 26+000 м. до км. 26+012 м. от АМ „Хемус“.
Доставката и монтажът на увредените ограничителни системи бил възложен на „******“
ЕАД. Извършените ремонтни дейности били одобрени и приети от Агенция „Пътна
инфраструктура“, като общата им сума възлизала на 65348,76 лева, съгласно
Фактура № **********/23.11.2016 г. по описа на „******“ ЕАД. Твърди, че на
27.05.2016 г. експерти на „ЗАД ***********“ АД извършили оглед на увреденото
имущество и съставили опис на увредени и погинали имущества. С оглед
представените количествено - стойностна сметка и доклад по щета
№0110-180-0188-2016 „ЗАД ***********“ АД признало за основателни извършените
разходи за отстраняване на вредите. Видно от доклада по процесната щета,
застрахователното обезщетение възлиза на 853,42 лева, която сума била изплатена
на Агенция „Пътна инфраструктура“ с платежно нареждане с реф. №
44211272/16.12.2016 г.
Твърди, че видно от Протокола за
ПТП следвало, че Г.Д.Г. е виновен за настъпването на ПТП, като след извършена
справка в сайта на „Гаранционен фонд“ е установено, че същият е управлявал
автомобила без наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. С оглед извършеното плащане на застрахователно обезщетение от
страна на „ЗАД ***********“ АД и на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, за застрахователното
дружество бил налице правен интерес да претендира за възстановяване от
последния изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 853,42 лева,
както и направените ликвидационни разноски по образуваната щета в размер на 15
лв. или сума в общ размер от 868,42 лева.
Твърди, че ищеца е отправил
покана за доброволно изпълнение на задължението от ответника, като видно от
разписката за доставяне, същата му е връчена лично на 12.01.2017 г. Във връзка
с горното от името на „ЗАД ***********“ АД било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл. 410 ГПК, с което се
претендира изплащане на сума в размер на 868,42 лева, ведно с включените
ликвидационни разноски по щетата, както и сума в размер на 166,94 лева,
представляващи мораторна лихва, начислена за периода от 19.01.2017 г. - датата
на изтичане на срока за доброволно изпълнение до датата преди предявяване на заявлението
- 11.12.2018 г. Твърди, че било образувано ч. гр. д. № 1310/2018 . по описа на
PC - Свищов. С оглед своевременно подадено възражение от ответника срещу
издадената заповед за изпълнение, на заявителя е указано, че в едномесечен срок
следва да предяви установителен иск относно вземането си, предмет на
заявлението.
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца му дължи сумата
в размер 1035,36 лева (хиляда тридесет и пет лева и 36 ст.), от които 868,42
лева (осемстотин шестдесет и осем лева и 42 ст.), представляващи регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното плащане на дълга, както и 166,94 лева (сто шестдесет и шест
лева и 94 ст.), представляващи мораторна лихва за периода от 19.01.2017 г. до
11.12.2018 г. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока и реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от процесуалния представител на ответника по иска адв. Д..
Същият заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че с
протокол за ПТП №1409356/05.05.2016 г. по описа на „ОПП" при СДВР са
описани материални щети основно по автомобила, като липсват данни да са налице
други материални щети, каквито ищецът претендира. Уведомление за увредено
имущество било подадено едва на 17.05.2016 г., тоест 12 дни след събитието. От
своя страна оглед бил извършен едва на 27.05.2016 г., което е 22 дни след
събитието. Поради това било невъзможно да се установи по безспорен начин
твърдяното, а именно, че от събитието на 05.05.2016 г. са настъпили твърдяните
увреждания, каквито щети не били описани и в съставения Протокол за ПТП
№1409356/05.05.2016 г. по описа на „ОПП“ при СДВР. Освен това видно от
уведомлението за щета по застрахователна полица №0110- 180-2015-00034 за дата
на настъпване на събитието е посочена 13.05.2016 г. Видно от снимковия материал
било, че липсват 3 от коловете, поради което за тях е неясно защо се
претендират 6 бр. от ответника и как точно липсата им може да бъде свързана процесното
ПТП. Заявява, че е напълно възможно в периода от 05.05.2016 г., а и преди тази
дата до 27.05.2016 г., да са налице множество регистрирани и нерегистрирани
събития, които да са довели до претендираните увреждания. Предвид на това
счита, че искът е недоказан. На първо място не била доказана
причинно-следствената връзка между събитието от 05.05.2016г. и настъпилите
увреждания установени при оглед извършен на 27.05.2016г. За това е допринесъл
от една страна застрахования в лицето на Агенция пътна инфраструктура, която е
подала уведомление едва на 17.05.2016 г. За това е допринесъл и самия
застраховател, който е направил оглед чак на 27.05.2016 г., тоест 22 дни след
събитието от 05.05.2016 г. На следващо място не било доказано авторството на
нанесените щети. Ответникът не е причинил твърдяните от ищеца имуществени
вреди, затова и същите не са били описани в първия съставен на мястото на ПТП
документ, а именно - Протокол за ПТП №1409356/05.05.2016 г. по описа на „ОПП“
при СДВР. В същия този протокол било записано единствено, че ПТП е установено
на 26-ти км. по АМ „Хемус“, а застрахователя има претенции за 12 метра след
мястото на ПТП. На следващо място, ако имало съмнение досежно причинителя на
претендираните имуществени вреди, то е плод от бездействието на застрахования в
периода от 05.05.2016 г. до 17.05.2016г. и след това е плод на бездействието на
застрахователя в периода от 17.05.2016 г. до 27.05.2016 г. Не без значение е и
обстоятелството, че самия застрахован е подал уведомление за щета по застрахователна
полица №0110-180-2015-00034, като е посочил дата на настъпване на събитието
13.05.2016 г. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъдат уважени предявените искове.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. Т.Д.. Поддържа становище, че не е доказано претендираното вземане и настоява за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 13.12.2018г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1310/18г. по описа на СвРС. Издадена била заповед № 774/14.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Д.Г. да заплати на кредитора „ЗАД ***********” АД, сумата от 853,42лв. (осемстотин петдесет и три лв. и 42ст.) –главница, 15,00 (петнадесет лева) – ликвидационни разноски, 166,94 лева- лихва за периода от 19.01.2017г. до 11.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.12.2018 година до изплащане на вземането, както и сумата 205,00 лева разноски по делото, от които ДТ-25,00лева и 363,00лева-адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена
на длъжника на длъжника, който направил възражение за недъжимост на
претендираните суми, като в законоустановения срок заявителя –ищец предявява настоящия
установителен иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение на указанията на съда.
Видно от приетия по
делото Протокол за ПТП № 1409356/05.05.2016 г., по описа на „ОПП“ при СДВР на
05.05.2016г., около
18,30 часа, на км.26 по АМ „Хемус“ в посока на движение към гр. София е
настъпило ПТП с участник ответникът Г.Д.Г.. Последният управлявал МПС марка „Фолксваген“
модел „Голф“, с peг. № ******. В протокола са отразени обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП – при движение с несъобразена за пътните условия скорост,
при навлизане в ляв завой, колата се завърта и се удря в пътната мантинела. ПТП
с материални щети. В протокола са отразени материалните щети по автомобила.
Съставеният протокол за ПТП
е пописан от съставителя и от водача на автомобила.
Представена е Застрахователна
полица № 0110-180-2015-00034/18.12.2015 г. по описа на „ЗАД ***********“ АД ,
ведно с Приложение 1 по застраховка „Пожар и природни бедствия“, със срок на
валидност от 18.12.2015 г. до 17.12.2016 г. и застрахован Агенция „Пътна
инфраструктура“. Видно от нея е, че предмет на застрахованото имущество е ограничителните
системи на АМ „Хемус“ от км. 0+000 м. до км. 78+554 м. и от км. 342+350 м. до
км. 425+500 м.
Представени са и Общи
условия по застраховка „Пожар и природни бедствия“ като в т. Б5 е предвидено
покритие на застраховката при удар от превозно средство- механично увреждане на
имущество вследствие на удар/сблъскване от страна на релсово или друго превозно
средство. Изрично е посочено, че не се покриват вреди, които подлежат на
обезщетение по гражданска отговорност на виновното лице или Гаранционния фонд.
Съгласночл.34 от
Общите условия при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е
длъжен да уведоми в срок от 3 дни или през първия работен ден след като му е
станало известно за настъпването на застрахователното събитие. В чл.37 е
предвидено, че ако застрахованият не изпълни своите задължения по чл.34,
застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение и да прекрати
застрахователния договор.
Представено е Уведомление
за щета Застрахователна полица № 0110-180-2015-00034 от 17.05.2016 г, в което е
посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 13.05.2016г. на км.26+000
до 26+012 на АМ „Хемус“. В него е
направено описание на вредите: демонтаж на стари ОС за пътища и всички свързани
с това присъщи разходи 12м., демонтаж и монтаж на нови ОС за пътища N2W512м., детайл преходен елемент за връзка между стара и
нова СПО 2бр.
Видно от Констативен
протокол от 13.05.2016 г. е, че щетата по СПО на А2 от км.26 +000 до км.26+012
е 12м. Посочени са и 7 кола, като е отбелязано, че има протокол на КАТ №74.
Представен по делото
е опис на повредени и погинали имущества от дата 27.05.2016 г., в който е
отразено, че същият е извършен по щета №0110-180-0188/16г. на застрахования
–АПИ на Автомагистрала „Хемус“ при км.26+000 до 26+012 и е посочено увредено
имущество – СПО -12,00м. и 6 бр. колове. Представени са и 4 бр. снимки на
увреденото застраховано имущество.
Представен е доклад
по щета № 0110-180-0188/2016, като в същия са отбелязани приложените документи,
включително снимки. Видно от количествено - стойностна сметка, извършена от
застрахователя, същият е оценил стойността на щетата от 05.05.2016г. в общ
размер на 853,42лв. с ДДС, която сума видно от платежно нареждане с реф. №
44211272/16.12.2016 г. е заплатена на застрахования –АПИ.
Представена е
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционен фонд,
от която се установява, че за МПС марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг. № ******
към дата 05.05.2016г. няма сключена такава.
Представена е и
справка за всички
регистрирани ПТП в района на км.26 на АМ „Хемус“ в посока гр.София за времето
от 18.12.2015г. до 05.05.2016г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От процесуална страна, искът е допустим, същият е предявен в предвидения едномесечен срок, считано от съобщаването за направеното възражение, от и спрямо надлежните страни-конституирани в заповедното производство, при наличие на правен интерес. По същество същият е неоснователен.
Според § 22 от КЗ (в
сила от 01.01.2016 г. ) за застрахователните договори, сключени преди влизане в
сила на кодекса, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните
договорят друго след влизане в сила на този кодекс. Следователно релевантна за
правната квалификация на иска е датата, на която е сключен застрахователния
договор. В настоящия случай приложената по делото застрахователна полица е от 18.12.2015
г., т.е. приложение намира разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.), съгласно която, с
плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетени
и обичайните разноски.
Съгласно чл. 213 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва
в правата на увредения, срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне. Съгласно
тази разпоредба платилият застраховател насочва регреса си срещу застрахователя
на причинилия вредата при валидна имуществена застраховка "Гражданска
отговорност”. Доколкото в настоящото производство се представиха доказателства,
че действително към момента на настъпване на ПТП - 05.05.2016 г. автомобилът
причинил ПТП не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност”, то това е дало основание на ищеца да ангажира отговорността на
ответника, считайки го за прекия причинител на вредите. При липса на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
за носителя на регресното вземане остава възможността да предяви регресния иск
срещу самия деликвент, който отговаря по силата на закона, визиран като първи
ответник в нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ(отм.).
Основателността на
иска по чл. 213 КЗ (отм.) е обусловена от наличието на следните предпоставки:
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице;
изплащане на застрахователно обезщетение; причинно - следствена връзка между
претърпените вследствие настъпилото застрахователното събитие имуществени вреди
и виновното поведение на ответника.
Безспорно установен
по делото е механизмът на причиняване на процесното ПТП, за което страните не
спорят. От доказателствата по делото се установява и извършеното от страна на
застрахователното дружество плащане на щетата на застрахования. Спори се между
страните дали е налице причинно - следствена връзка между претърпените
вследствие настъпилото застрахователното събитие имуществени вреди и виновното
поведение на ответника, размерът на конкретните вреди, както и дали тези вреди
са причинени от ответника. В тази връзка трайната практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. От съдържанието на представения протокол за ПТП №1409356/05.05.2016
г., рег.№72 не се установява да са настъпили други материални щети освен тези
по автомобила на ответника-водач. В случая липсват констатации в протокола,
независимо, че същият съдържа графа „други материални щети“ за настъпили
материални щети по предпазните съоръжения от пътя. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален
документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността
на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. По делото не се
събраха доказателства, оборващи доказателствената сила на Протокола за ПТП в
тази му част. На следващо място не
ясно дали установената щета касае процесното ПТП, тъй като в уведомлението за
щета по застрахователна полица №0110- 180-2015-00034 е посочена дата 13.05.2016
г. Нещо повече, след като уведомлението е било подадено на 17.05.2016г., оглед
на застрахованото имущество е извършен едва на 27.05.2016г. Това обстоятелство
е от значение, т.к. в представения по делото снимков материал – 1бр. снимка от
09.05.2016г. и 3бр. снимки от 27.05.2016г. съдът констатира различия. Видно от
снимките от 09.05.2016г. е, че е нарушена мантинелата не само в посока гр.
София, а и тази в обратна посока. В представения снимков материал от
27.05.2016г. се установява, че е нарушена мантинелата само в частта, която е от
към страната на платното за движение в посока към гр.София и то по продължение
на няколко метра. Ясно се виждат и липсващи и повредени колчета, на които се
поставя мантинелата, за разлика от снимката от 09.05.2016г., на която се вижда,
че липсва само 1 колче. Във връзка с възражението на ответника за липса на
причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и претендираните от ищцовото
дружество вреди, ответната страна ангажира доказателства – справка за всички
регистрирани ПТП в района на км.26 на АМ „Хемус“ в посока гр.София, от която се
установява, че преди дата на настъпилото ПТП с участието на ответника –
05.05.2016г. има регистрирани няколко ПТП, отново с несъобразена скорост.
Същите обхващат периода от датата на сключване на застраховката – 18.12.2015г. до
05.05.2016г. и са настъпили на 25.12.2015г., на 24.02.2016г. и на 24.03.2016г. При
това положение, съдът приема, че не е доказано авторството и датата на нарушението,
вследствие на което са настъпили обезщетените имуществени вреди.
При тези съображения
съдът намира, че ищеца не успя в хода на производството да докаже
основателността на иска с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.213 от КЗ
(отм.). Предвид неоснователността на иска за установяване вземане за главница,
неоснователен се явява и акцесорния иск за установяване дължимостта на
мораторна лихва в размер на 166,94
лева.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответника.
Същите се претендират в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение, поради
което съдът ги присъжда на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ЗАД *************“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни директори установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86
от ЗЗД против Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че Г.Д.Г., ЕГН ********** дължи
на „ЗАД ***********” АД сумата в размер 1035,36 лева (хиляда тридесет и пет
лева и 36 ст.), от които 868,42 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и 42
ст.), представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение,
както и 166,94 лева (сто шестдесет и шест лева и 94 ст.), представляващи
мораторна лихва за периода от 19.01.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на дълга, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело № 1310/2018г. по описа на Районен съд град Свищов, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД *************“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни
директори ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от 360 лева
(триста и шестдесест лева) – представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: