М О Т И В И
по НОХД №5525/2014 год., ПРС - І н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимите В.Т.Т. и С.Н.Н.
за престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр ал.1 от НК за това, че в съучастие помежду си като извършители, с цел да набавят за
себе си имотна облага през м. юни 2011 год. в гр. Пловдив са възбудили и до 27.08.2012
год. в гр. Пловдив са поддържали заблуждение у Ю.Д.К. ЕГН ********** *** и с
това й причинили имотна вреда в размер
на 50 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу
подсъдимите Т. и Н. обвинение, но до периода 28.07.11г. Предлага да им бъде
наложено наказание лиаване от свобода при условията на чл.54 от НК, като намира
че същото може да бъде и при условията на чл.66, ал.1 НК. По отношения гражданския иска намира същия за
доказан по основание и размер.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от Ю.Д.К. срещу двамата подсъдими за сумата от 50 000 лв.,
обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 211, пр.
І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК за което те са предадени на съд по настоящото
дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от месец юни 2011г.,
до окончателно изплащане на сумата. Ю.К. участва и като частен обвинител. Тя
лично и чрез повереник намира обвинението за доказано, поради което желае
гражданския иск да бъде уважен. По отношение наказанието намира, че то не
следва да се отлага по реда на чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимите В.Т. и С.Н. дават подробни обяснения като
намират, че не са извършили вмененото им престъпление. Лично и чрез своите
защитници настояват да бъдат оправдани.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.Т.Т. е роден на *** ***.
Той е б., български гражданин, висше образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимата С.Н.Н. е родена на *** ***,
живуща ***. Тя е б., българска гражданка, с висше образование, работеща,
разведена, неосъждана, с ЕГН **********.
Свидетелката Ю.К. била управителка на
фирма „Центурион“ООД, чрез която стопанисвала заведение в гр.Пловдив, а именно
Детски център „Т.“. Същият бил разположен върху земя общинска собственост, но
на практика работел без да е въведен в
експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ. Въпреки това до края на 2010г.
обекта си работел безпроблемно. След това обаче започнали проверки от страна на
общинската администрация, които констатирали горното и съответно издавали
протоколи с предписания и сочели допуснати нарушения. Това усъмнило
свидетелката К., че някой е завидял на дейността й, и иска да я отстрани от
бизнеса. Ето защо решила да предприеме мерки за узаконяване на обекта. За целта
се свързала с подс.В.Т., когото познавала от по-рано и даже били семейни
приятели. Същият се занимавал със строителен надзор, бил й вършил подобни
услуги по отношение личен имот, така
също и относно офис помещение, поради което свидетелката изначално му имала
доверие. Първоначално се договорили той да получи от нея сумата от 1000лв, за
да изготви скица на имота като първа стъпка. Това станало, но проверките продължавали,
поради което свидетелката се притеснявала, че може да й вземат Центъра или пък
да го съборят. Договорили се с подс.Т. той да извърши каквото е необходимо за
набавяне на документи за пред Община Пловдив, за да не се стигне до този
фатален край. Многократно подс.Т. и свидетелката се срещали и обсъждали
документацията. Освен това първата му платила около 20 000лв. за тази му
дейност. Това обаче не сложило край на проблемите. В начлото на м.06.2011г.
свид.К. поставила въпроса ребром на подсъдимия Т., тъй като вече изминало не
малко време, дадени били не малко пари, а резултат нямало. Тогава той предложил
да й осигури право на строеж, което щяло да й даде спокойствие за пет години.
Това обаче щяло да струва 50 000лв. Това се видяло много пари на свидетелката
за толкова кратък срок, но подс.Т. я уверил, че после ще може да се удължи с
още пет години. Свидетелката от своя страна поискала да обмисли предложението и
да го обсъди с близките си. Пак в началото на м.06.2011г., в периода между
първи и седми, но не на посочените дати, в Детския център се провело празнично
мероприятие за деца с увреждания, на което били поканени и хора от общинска
адмнистрация. На него присъствала и подс.С.Н.. По време на тържеството обаче
свид.К. и подсъдимата не обсъждали нищо по въпроса. Въпреки това впоследствие свидетелката
останала с убеждението, че действително ще получи някакво съдействие именно от страна
на Н.. Така в крайна сметка на семеен съвет през месец юли 2011г. било взето
решението сумата от 50 000лв да бъде дадена на подс.Т.. Пак през същия месец
подс.Т. в разговор със свид.К. обещал, че със съдействието на подс.Н. ще уреди последната,
чрез някоя нейна фирма да спечели на конкурс наемането на обекта за срок от пет
години, а в последствие този договор може да се удължи за още толкова. Свид.К.
повярвала на подсъдимия, тъй като счела, че действително има контакт с подс.Н.,
а същата била зам.председател на Общинки съвет Пловдив, което в нейните
представи се потвърдило и от присъствието й на тържеството в началото на м.юни
2011г. Така на 28.07.2011г. пак в Детския център около обяд на подс.Т. била
предадена сумата от 50 000лв увита във вестник от свид.К.. Това станало в
близост до бара, а преди това зад него, на практика в кухнята тази сума била
броена от свидетелката К., а това било възприето от служители във фирмата - свид.У. и А., а така също дъщерята на
пострадалата – свид.В.Т. и нейния приятел Н.М.. Всички те възприели броенето на
парите в кухнята. В заведението отново имало събиране, на което по време на
предаване на парите била и подс.Н.. Подс.Т. взел от свид.К. сумата без да я
брои, след което си тръгнал. Това сторила и подс.Н.. На 02.08.2011г. било взето
решение от Общински съвет Пловдив да бъде обявен конкурс, в резултат на който
Детски център „Т.” да бъде отдаден под наем за срок от пет години. Със заповед
от 11.10.11г. на Кмета на Община Пловдив този конкурс бил обявен. Свид.К.
участва с две фирми в него – „Валкирия груп“ЕООД и „Центурион“ООД, макар
формално първата да била на дъщеря й. Те обаче не били допуснати до участие в
конкурса под предлог, че документите били подадени след изтичане срока за това.
Това силно изненадало свид.К., която отново потърсила контакт с подс.Т., а той
я успокоил, че все ще се намери начин да се оправят нещата. Свидетелката обаче
поискала да й върне дадените 50 000лв, при което подсъдимия посочил, че само
малка част от сумата била за него, а другата предал на подс.Н.. Свидетелката К.
изразила пред него решимост да си получи парите обратно, поради което и
предприела действия да се свърже с подс.Н., за чието учстие в схемата била
убедена от казаното й от другия подсъдим. На неустановена дата през 2012г. Тя
отишла в сграда на ОП „Ритон“ гр.Пловдив, където поискала среща с подс.Н.,
която пък тогава била там ликвидатор. На тази среща свид.К. поискала да й бъдат
върнати парите, които дала на пос.Т. за спечелването на конкурса и по –точно
тази част, които били предадени от последния на подс.Н.. Тя от своя страна пък
написала на едно листче числото 40 000.
Свид.К. понечила да прибере листчето, но подс.Н. го унищожила като го скъсала и
хвърлила в кошчето. След това през месец август 2012г. свид.К. поискала от
подс.Т. да уреди среща между нея с двамата подсъдими, на която да се разбрат
как ще й осигурят да ползва обекта или да й върнат парите. На уговорена такава
на 27.08.12г. в ресторант „Елеа“ в гр.Пловдив се явила само подс.Н.. Тя обаче
само се приближила до масата на свидетелката и й казала да не я намесва в
случая, а само искала да й помогне. Пак същия ден свид.К. се срещнала и с подс.Т.,
комуто казала, че ако не получи договореното или не й бъдат върнати парите, ще
се обърне към прокуратурата. Той и отвърнл, че нищо не може да докаже, с което
съвсем обезсърчил свидетелкта относно надеждите й да постигне целения резултат.
След тази дата подс.Т. прекъснал всякакв връзка с К., а таква тя нямала и с
другата подсъдима, ето защо решила да изпълни заканата си към Т. *** с жалба по
случая.
Описаната фактическа обстановка съда
намира за установена частично от обясненията на подсъдимите В.Т. и С.Н. дадени в
хода на съдебното следствие пред настоящия състав на съда, от показанията на
разпитаните свидетели в същата фаза на процеса Ю.Д.К., В.И.Т., Н. Бориславова А.,
В.А.У., Н.Д.К., Н.М.М., К.Х.Г., Д. М.Б. - Т., Г.Г.Г., Т. И. К., Т. П. Х., Ф.В.В.
и Е.А. Ч., както и от прочетените показания на свид. К. дадени в хода на
досъдебното производство на л.12, т.2 приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр с
ал.5, вр с ал.1, т.1 НПК досежно уговорката за право на строеж, в последствие за осигуряване отдаване под
наем за пет години на обекта, показанията й на същия лист прочетени на
основание чл.281 ал.7, вр с ал.5, вр ал.1, т. 1и 2 НПК със съгласие на страните
досежно това кога е научила за „участието“ на подс. Н. в схемата и факта, че не
е възприела кога и с кого на 28.07.11г. си е трънала от детския център
подсъдимата, от показанията на свид.Г. на л.27, т.2 от досъдебното производство
сочещи, че свидетелят е бил уведомен за обжалването на конкурса от свид.К.,
приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр с ал.1, т.2 НПК, от показанията на свид.У.
на л.21, т.2 прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр ал.1, т.2 НПК, от показанията
на свид.К. на л.24, том 2 досъдебно производство. Горното е видно и частично от
показанията на свид.К.Л.А. и Л.Г.И., както и от писмените доказателства по
делото. Показанията от досъдебно производство настоящия състав кредитира, тъй
като те са дадени в момент по-близък до събитията и естествено е да забравят
свидетелите отделни подробности, а на това отдава и противоречията, където те
бяха констатирани. По същество не се кредитират обясненията на подсъдимия Т.,
че всъщност той бил нает само да отстрани формалните пречки по заснемане на
имота и изготвяне на скица, а даже не получил възнаграждение за това. Те
противоречат не само на показанията на свид.К., но и на нормалната логика. Сам
той не можа да обясни защо , ако казаното от него е истина, свид.К. се е
обърнала към прокуратурата. Обратно, настоящата инстанция намира, че
показанията на свид.К. следва да се кредитират с доверие, защото всичко в
нейните действия и хронологията на събитията ги потвърждава. Нормално е да не
запомни точната дата на първото събиране в детския център през м.06.11г.,
защото и нищо значимо тогава не се е случило. Не така стои въпросът с датата
28.07.11г., защото тогава е предала крупната сума от 50000лв на подс.Т.. Тя е
действала според настоящата инстанция с ясното съзнание, че всъщност тази сума
ще служи като „подкуп” на длъжностно лице, за да упражни влияние или самото то
уреди спечелването на конкурс за наем на обекта. Ето защо и съвсем нормално е,
да не са изготвени писмени доказателства за предаването и размера на сумата,
както и целта на същата. Все пак обаче свид.К. в присъствие на близки хора е
подготвила тези пари за предаване. Това е напълно нормално поведение в подобна
ситуация. Самата свидетелка разбира се, не си позволи пред съда да посочи думата
подкуп или търговия с влияние, но именно на това са и обърнали внимание и нейни
познати като свид.Ч. например, когато е манифестирала намеренията си да се
обърне към разследващите органи. Тя самата също има достатъчно житейски и
професионален опит като ресторантьор, така че няма как да не е била наясно, че
след като дава едни пари , за да спечели конкурс, то това не може да стане без
извършено престъпление от длъжностно лице имащо отношение към този конкурс. В
случая обаче за участието на подс.Н. няма нито едно пряко доказателство, а само
косвени такива. Това са показанията на свид.К., че нейното име е било посочено
пред нея от подс.Т., факта, че на два пъти тя е посетила заведението Детски
център „Т.”, както и двете срещи с нея - в сградата на ОП„Ритон“ и в ресторант
„Елеа“. Проблемът е в това, че в действителност подс.Т. може да спомене всяко
едно име на длъжностно лице в Община Пловдив, а дори това е характерно при
всяка измама, защото целта е казаното да е убедително за възможноста да се
постигне целения резултат. Самото присъствие на подсъдимита на два пъти в Детския
център пък, при това когато там е имало още много други лица, включително с
позиции в общинка администрация, не може по несъмнен начин да се тълкува като
знание и участие в схемата. Същото касае и двете срещи със свид.К.. Настоящата
инстанция приема, че на първата в сградата на ОП„Ритон“, която среща също се
потвърди от обясненията на подс.Н., макар с друга тема на разговор,
действително е било написано на листче числото 40 000. От този факт обаче не
може по несъмнен начин да се направи извода, че тези пари са били вече дадени
на Н., както си е помислила свид.К.. Възможно е по този начин подсъдимата да е
искала да получи други 40 000лв, за да окаже някакво съдействие, а не както го
е интерпретирала свидетелката. Разбира се възможни са и други обяснения на
случилото се, но същественото е, че самия факт на показване на бележката може
да се интерпретира по различен начин. На срещата пък в ресторант „Елеа“ подс.Н.
само поикала да не бъде замесвана в скандал и казала, че само е искала да
помогне. А тя помощ оказала като посочила на свид.Т. какви документи трябват за
конкурса. Ето защо и тази случка подлежи на различни интерпретации. Въпреки
тази нишка на косвени доказателства за настоящата инстанция остава недоказано
по несъмнен начин участието на подс.Н. в процесното деяние, защото тези косвени
доказателтва не водят да единствен възможен извод за авторство на
престъплението и от нейна страна. Настоящата инстанция не кредитира показанията
на свид.И. и К.А., че на дата 28.07.11г. подс.Т. бил по бългаското черноморие с
тях. Няма спор, че те са имали отношения с подс.Т., както и сами по себе си са
имали работа по това време по морето, но досежно събитията случили се преди
почти 4 години , те съдят по писмени документи от този период и спомени, които
съотнасят към тях. Присъствието на процесната дата обаче на подсъдимия с тях,
противоречи на показанията на свид.К., нейните близки – свид.Т. и М., както и
служителите й – свид.У. и А.. Същите вече са разпитвани в досъдебното
производство и е нормално да си спомнят това което са видели, докато свид.И. и А.
е възможно да са сугестирани, водейки се от едни писмени документи от процесния
период и на база на това да си правят погрешен извод, че имено на 28.07.11г. и
подс.Т. е бил при тях.
Пак предвид кредитирането на
показанията на свид.К., чиято теза както вече бе посочено, е далеч по-логична
съотнесена към фактите, не се кредитират и обясненията на подс.Н., че на
срещата в градата на общинско преприятие „Ритон” през 2012г обсъждали други
въпроси, а тя не била написала сумата
40000 върху листче. Всъщност няма какви други въпроси да са обсъждали в
светлината на произтеклите събития от този период. Тогава вече е имало обявен
конкурс, на който фирмите, с които К. не участвала не са били допуснати, а
последната вече била предприела мерки да си върне дадените 50 000лв. Това тя
споделяла и с други свои близки, които обаче веднага се ориентирали, че ако
бъдат разгласени фактите е възможно и свид.К. да бъде обвинена в търговия с
влияние и даже й го казали като свид.Ч.. Макар да се кредитират обясненията на
пос.Н., че на 28.07.11г. е била на председателски съвет, обстоятелство, което
бе потвърдено и с гласни доказателства, то това не изключва възможността й да
отиде макар и за кратко време до заведението в парк „Л.”. Последното само по
себе си обаче не доказва участието й в престъплението.
При така установените фактически
положения Съда намира, че подс.В.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.
211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК за това, че през м. юни 2011 год. в гр.
Пловдив е възбудил и до 28.07.2011 год. в гр. Пловдив е поддържал заблуждение у
Ю.Д.К. ЕГН ********** *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 50 000
лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай.
От обективна страна безспорно е налице действие от
негова страна по убеждаване на свид.К., че той може да осигури ползване от
нейна страна на Детския център, първоначално като и обещавал уреждане право на
строеж, а в последствие възможност за наемане на заведението. Мотивирал я да
даде посочената сума пари като създал у нея погрешната представа, че има
контакти в общинска администрация, а именно чрез подс.Н., която тогава била
зам.председател на ОС Пловдив. Същевременно особеното в настоящия случай е, че
това не отговаряло на истината и макар да е създадена погрешна представа, че
парите – 50 000лв ще послужат на практика за „подкуп”, е налице престъпление
измама, защото обективно казаното от подсъдимия не съответства на истинското
положение. Така движена от неправилни представи, макар и морално укорими свид.К.
предоставила на подс.Т. исканата сума от 50 000лв. Самия факт на предаването на
тази сума сочи, че това не е било за дребни услуги, каквито сам подс.Т.
признава, че бил извършил. Далеч по-логично е твърдението на свид.К., че сумата
е дадена именно с цел спечелването на конкурс. Последвалите действия по
недопускане до участие на фирмите „Центурион“ООД и „Валкирия груп“ЕООД обаче по
недвусмислен начин сочат, че никкаво влияние не е упражнено по спечелването му.
Това потвърждава измамливите действия от страна на подсъдимия. Размера на
сумата 50 000лв е над 140 минимални работни заплати за периода, което сочи на
квалификацията особено големи размери, а предвид мехинзма на извършването й -
уронващ престижа на държавен орган какъвто е Общински съвет , а оттам и
рушенето на автортета на органите на местно самоуправление, според настоящата
инстанция обосновават извода, че случая е особено тежък. Именно подобни случаи,
наред с действително извършени престъпления от подобни служители разбира се,
водят до изразеното и от свидетелка по делото Ч., че един легитимен резултат
може да се постигне най-вече като се купува влияние. На следващо място
престъплението се явява довършено на датата на предаването на парите, защото
тогава настъпва имотната вреда за пострадалия. В случая това е датата
28.07.11г. Всички действия в последствие макар да поддържат субективно някаква
заблуда са без значение за съставомерността на деянието, а само са дали
възможност да се забави във времето сигнализирането на компетентните органи да
извършат разследване.
От субективна страна деянието е извършено умишлено с
целени общественоопасни последици , които са искани от подсъдимия Т.. Това е
видно от последователността и насочеността на действята му с реализация на едни
план в продължителен период от време.
С
оглед гореизложеното и съобразявайки обстоятелствата по чл.54 от НК и чл.36 от
с.з., настоящата инстанция намира, че в настоящия казус следва на подс.В.Т. да
бъде определено наказание на минимума посочен в чл.211 от НК, а именно три
години лишаване от свобода. Отчитайки смекчаващите вината обстоятелства, а
именно чистото съдебно минало и иначе добрата му характеристика, както и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства, настоящата инстанция намира, че
това наказание е съотвено на извършеното престъпление, неговата обществена
опасност, както и тази на дееца. Това наказание се явява и най-справедливо.
Същевременно не се установиха нито многобройни, нито изключително смекчаващо
отговорноста обстоятелство, което да води до извода, че и най-лекото предвидено
от закона наказание би се явило несъразмерно тежко. За да се постине
поправителен ефект обаче не само върху дееца, но и върху останалите членове на
обществото според съда следва това наказание да не се отлага за изпълнение по
реда на чл.66, ал.1 НК. Ето защо по правилта на чл.61, ал.3, вр. с чл.59, ал.1
от ЗИНЗС то следва да се изтърпи от подс.Т. при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
На следващо място съобразно приетото по-горе
фактическо положение подс.Н. следва да бъде призната за невинна в съучастие,
като извършител с В.Т.Т. ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна
облага през м. юни 2011 год. в гр. Пловдив да е възбудила и до 27.08.2012 год.
в гр. Пловдив да е поддържала заблуждение у Ю.Д.К., ЕГН ********** *** и с това
да й е причинила имотна вреда в размер на 50 000 лева, която измама да е в
особено големи размери и да представлява особено тежък случай, и на основание
чл. 304 от НПК следва да бъде оправдана по
повдигнатото й в този смисъл обвинение по чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Както бе посочено и по-горе по делото
липсват преки доказателства за нейното участие в престъплението, а само косвени
такива, които обаче не водят до онази последователна логическа нишка,
обосноваваща единствено възможен извод за авторство на престъпление от нейна
страна. Особеното в случая е, че ако пък нейното участие бе доказано, тогава
извършеното не би било измама по смисъла на чл.209 НК, а престъпление по
чл.304б НК. Тя е длъжностно лице по см. на чл.93, т.1 НК, поемайки ангажимент
за вземане на решение от Общински съвет –Пловдив за откриване на процедура за
конкурс, а и в последствие зе спечелването му, чийто член е и тя, срещу парична
сума, то се реализира именно последното престъпление. Естествено свидетелите
нейни колеги отрекоха да са взели това решение след разговори с нея, но без
значение е дали тя реално ги е убеждава за това или не. състава на чл.304б НК
не го изисква. Възможност да го стори обективно е имала. В крайна сметка обаче настоящия
състав пак би бил изправен пред необходимост да оправдае подсъдимата по бвинението
за което е предадена на съд, защото не е извършила такова, а за другото
престъпление не би могъл да постанови осъдителна присъда, защото не му е
подсъдно по правилата на чл.35 НПК.
Пак предвид това следва подс.Т. да бъде признат за
НЕВИНЕН в това да е извършил горното в съучастие като съизвършител със С.Н.Н.,
както и предвид изложеното по-горе за съставомерноста на дянието, да е
поддържал заблуждение у пострадалата Ю.Д.К. за датата след 28.07.2011г. до
27.08.2012г. и на основание чл.304 от НПК да бъде оправдан по повдигнато му в
този смисъл обвинение във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Пак предвид,
че това е въпрос по същество настоящата инстанция не допусна изменение на
обвинението по реда на чл.287, ал.1 НПК, защото в случая се дължи оправдателен
диспозитив, а не е допустимо прокурорът да „намали“ обема на обвинението.
По отношение приетия за съвместно разглеждане
граждански иск следва В.Т.Т. със снета по делото самоличност да заплати на
пострадалата Ю.Д.К. сумата от 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК за
което е предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.07.2011г., до окончателно изплащане на сумата. Иска бе
доказан по своето основание – извършено престъпление, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява деликт. Относно размера свидетелските показания на свид.К. и
нейните близки – свид.К., свид.Т., свид.М., У. и Н.А., доказаха същия. Лихвата
за забава се дължи от датата на довършване на престъпленито, защото тогава
изпада в забава деликвента.
Предвид, че не се доказа участие на подс.Н. в
предявеното й престъпление или друго деяние представляващо деликт, то
настоящата инстанция отхвърля като неоснователен предявеният срещу подсъдимата С.Н.Н.
солидарно граждански иск за сумата от 50 000 лв. от пострадалата Ю.Д.К.,
претендирани като обезщетение за имуществени вреди в резлутат на престъплението
по чл. 211, пр. І, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което е предадена на съд по настоящото дело.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК следва подсъдимия В.Т.Т.
със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски в
размер на 5600 лева на пострадалата Ю.Д.К. съгласно договора за правна помощ, а
по сметка на ПРС 2000 лв. –Държавна такса от 4 % върху уважения размер на
гражданския иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия:
Вярно
с оригинала.
Секретар:
К.Ч.