Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260081 / 10.02.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 329 по описа за 2020 година; взе предвид следното:
Предявен е от М.М.Ю. с ЕГН ********** ***; против Е.Х.А. с ЕГН ********** ***
- иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.I от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника през м.12.2019 г. постигнал устна договорка
за закупуване на недвижими имоти – апартамент и гараж на адреса на ответника,
за което по банков път с платежно нареждане от 09.12.2019 г. ищецът заплатил на
ответника сума в размер на 1 500 лв. като капаро. След това обаче ответникът
увеличил цената, за която първоначално се били договорили, като поискал отделна
цена на гаража. Ищецът не се съгласил и в крайна сметка не се стигнало до
сделка. Свидетели на договорките между страните били Р. Ф.Х. и А.С..Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си, да прехвърли на ищеца собствеността
върху имотите, ищецът претендирал връщането на даденото капаро. Постигнатата
между страните устна договорка не била в предвидената за това писмена форма по
чл.19, вр. чл.18 от ЗЗД, при което дадената сума следвало да се върне и на
основание чл.34 ал.1 от ЗЗД, като дадено при начална липса на основание.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, като му
присъди и направените по делото разноски. В допълнителна молба по делото и по
повод отговора на ответника, ищецът сочи, че винаги и единствено ищецът бил
заинтересованото лице за закупуване на процесните имоти, като посоченият от
него свидетел Р. Ф. Х. бил единствено посредник помежду им. Нито един от тях
двамата не бил внасял по сметка на ответника сума в размер на 4 000 лв., още
повече че към 18.04.2004 г. не го познавали. В открито съдебно заседание искът
се поддържа от ищеца лично и от негов пълномощник – адвокат, като искат
уважаването му изцяло с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Възразява, че купувач на описания в исковата молба
имот бил не ответникът, а Р. Ф.Х., с когото били сключени предварителните договори.
Последният завел ответника на 16.12.2019 г., около 19 ч., в заведение „******”,
бул. „България”, след като приключили всички предварителни договаряния за
имота, който се продавал от ответника на Р. Ф.Х.. Последният бил отговорен за
недовършеното прехвърляне на имота. В преговорите им – устни и със СМС-и с Х.,
никога не бил включван и гаражът, а се отнасяли единствено до апартамента на
ответника. На посочената среща в заведението за пръв път се провел разговор за
гаража. Тогава трябвало да уточнят процеса на прехвърлянето и Х. представил
ищеца, който поискал да види гаража на следващия ден, който вече бил почти
негов. Ответникът се изненадал, от една страна, т.к. гаражът не се продавал, и
от друга, че Х. представил ищеца като купувач и че обяснил, че в България
апартамент и гараж се продавали в комплект. Ответникът бил силно изненадан, Х.
да взема решения от негово име и след кратък разговор срещата им приключила. На
следващия ден започнал натиск от тяхна страна за изкупуване на гаража. След
като обсъдил със съпругата си, ответникът се съгласил да продаде и гаража, но
не постигнали съгласие за цената му с ищеца и с Х.. След дълги спорове на
17.12.2019 г., когато Х. вече се бил изключил от процеса, ответникът предложил
на ищеца да вземе решение до 19.12.2019 г., когато имали час пред нотариус за
прехвърляне на имота, но ответникът не получил никакъв отговор и на 21.12.2019
г. се прибрал обратно в Дания. С посочения свидетел А.С., ответникът никога не
се бил срещал и не познавал. В допълнително писмено становище по делото
/л.62-64/, след изтичане срока за отговор, ответникът прави ново възражение, че
приложение следвала да намери разпоредбата на чл.93 изр.2 от ЗЗД, при което
процесната сума пари не подлежала на връщане. Така даденото капаро,на основание
изр.1 от същата разпоредба, служело като доказателство, че е сключена устната
договорка и обезпечавала нейното изпълнение, при което претенцията на ищеца
била неоснователна.Отговорът на исковата молба и допълнението му се поддържат в
открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ответника, който иска
отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар на пълномощника му.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото ищецът представи
и се прие вносна бележка №ТТ/19343/35144 от 09.12.2019 г. на „***“ **, с
вносител ищецът в полза на ответника за сумата от 1 500 лв.,
представляваща капаро за покупка на имот. На адреса на посочения в исковата
молба недвижим имот - гр. **********************; е регистрираният постоянен
адрес на ответника, видно от справка с рег. № 500/ 24.03.2020 г. в НБД
„Население“ към ГД „ГРАО“ при МРР. За собственик на жилище – апартамент на този
адрес ответникът е вписан в представената от него по делото схема №
15-1149822-17.12.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.720.401.6.6, издадена от СГКК – Хасково. Той е вписан за собственик на
съответните ид.части от ПИ, върху който е построена сградата с апартамента му,
в представената скица на поземлен имот № 15-1154752-18.12.2019 г., издадена от
СГКК – Хасково; а именно – ПИ с идентификатор 77195.720.401. Ответникът
представи по делото превод от турски на български език на СМС кореспонденция,
находяща се от л.77 до л.83 по делото. Видно от нея, указани са били на Р.
трите имена и банковата сметка на ответника, по която можели да внесат капарото.
На 09.12. Р. *** е писал, че адвокатът е поръчал и съпругата му да дойде, на
което е отговорено, че тя не може да дойде, но ще предостави пълномощно на
съпруга си, за да е успешна продажбата. На 15.12. на Р. е изпратено съобщение,
че до два часа се качва на самолета и на следващия ден ще започнат процедурите.
Ответникът представи по делото две фактури за закупени от него самолетни билети
от *********, а именно - № ***********/
**.**.**** г. и № ********/ **.**.**** г. Приложени са и разпечатки от
електронния сайт на самолетната компания, видно от които първият полет на
ответника е бил на 15.12.2019 г. от Копенхаген за София, а вторият в обратна
посока на 21.12.2019 г. На негово име е издадена сметка № **********/21.12.2019
г. за една нощувка в стая, а именно от 20.12.2019 г. до 21.12.2019 г., издадена
от „******“ АД Парк-хотел „******“ - Хасково.
По искане и на двете страни в настоящото производство се
събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р. Ф. Х. и А. О. С.,
посочени от ищеца, и Т. Е. Ю., посочен от ответника. Св. Х. познава ищеца,
който работел при него и желаел да си закупи къща, но нямал време и помолил
свидетеля, да му съдейства. В близост до своя дом, св. Х. видял табела на едно
жилище, че се продава с телефон за връзка. Така се запознал и с ответника,
който продавал и с когото се видели един или два пъти. Св. Х. се обадил по
телефона на ответника и той изпратил негов познат или роднина за оглед, който
им показал къщата, влезнали в сградата, показал и гаража. На огледа били
свидетелят, ищецът и неговите родители. Влезнали и видели гаража и къщата, като
цената им харесала. Свидетелят не помни, дали момчето отключило гаража за оглед.
След това се срещнали един или два пъти с ответника. Първият път бил в къщата
или в заведението „*****“ и били св. Х., ищецът и ответникът. Тогава си говорили
за продажбата и при този разговор разбрали, че гаражът се продава отделно от
самата къща. Ищецът и свидетелят се учудили, защото момчето им показало първо
гаража и след това къщата, като си помислили, че цената е и за двете. Когато
разбрали, че не е така, се отдръпнали. Имало и втора среща, за да се опитат да
намалят цената, защото на ищеца много му харесала къщата, но продавачът не
отстъпил. Самият ищец превел капаро от 1 500 лв. за тази покупка, преди
ответникът да дойде, за което му съдействал и го придружил до банката колега на
св. Х.. Първо направили превода и след това станало ясно, че гаражът се продава
отделно. Кореспонденцията с ответника я водел св. Х., докато да се запознаят.
Св. С. познава ищеца, но не и ответника. Ищецът искал, да закупи имот и
свидетелят го придружил до банката и му помогнал да попълни вносната бележка за
плащане на капаро от 1 500 лв. Ответникът е зет на св. Ю., който показал
апартамента на ищеца, без да знае, какви преговори са водени. На огледа били ищецът,
св. Х. и жени, като не станало дума за цената, а непосредствено след
приключването му, по-младият от мъжете поискал още един оглед, т.к. пристигнал
негов приятел, който също да види имота. Поискали намаление на цената, но св. Ю.
отговорил, че за това трябва да се говори с продавача – ответникът. Оглед на
гаража не направили. Той се отварял с дистанционно, а свидетелят нямал такова.
Когато показвал апартамента, гаража посочил само с ръка, а именно че това е
гаражът. Не ставало въпрос, дали в цената се включва и гаражът.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
По категоричен начин по делото е установи, че ищецът, като кандидат
купувач, и ответникът, като кандидат продавач, през м.12.2019 г. са били в облигационно
отношение помежду си по повод ненаименуван договор с организационен и
подготвителен характер спрямо бъдещите им отношения по повод сключването на
предварителен или окончателен договор за покупко-продажба на собствения на
ответника недвижим имот. По този договор и двете страни са поели насрещни
задължения – ищецът да заплати на ответника сумата от 1500 лева, представляваща
т.нар. “стоп-капаро”, а ответникът да не предлага недвижимия си имот на други кандидат
- купувачи. Безспорно, сумата е била заплатена на 09.12.2019 г. по банков път
от ищеца на ответника, трайно установен да живее в Дания. Изцяло голословно е
ответното възражение, че ищецът е платил сумата вместо св. Х., който всъщност
бил кандидат-купувачът по сделката. Същото не се подкрепя от никакви
доказателства по делото, в т.ч. и от разпита на свидетелите, които са
еднопосочни и категорични в това, че именно ищецът е имал волята, да закупи
собствените на ответника апартамент и гараж. В тази насока са и показанията на
разпитания по искане на ответника св. Ю., отключил и показал имота именно на
ищеца, който имал активната роля, да поиска непосредствено след първия и втори
оглед в присъствието и на още един негов приятел. Установи се, че св. Х.
единствено му е посредничил в контакта му с ответника и от негово име е водил
кореспонденция, в т.ч. и посредством представените по делото текстови
съобщения. Нещо повече, видно от тях, ответникът е бил със съзнанието, че св. Х.
е единствено посредник, доколкото му е указал, да преведат сумата на посочена
от негова банкова сметка, ***.е. в множествено число, а не лично свидетелят да
извърши превода. Същевременно, ответникът е видял в банковия платежен документ,
като платец на сумата именно ищецът, а не св. Х.. След получаване на сумата,
със самолетен полет от Дания ответникът е пристигнал в страната ни на 15.12.2019
г. и е останал до 21.12.2019 г. Несъмнено целта на посещението му е била финализиране
на сделката или сключването на предварителен договор за продажбата на имота,
което не се е случило по причина на несъгласие с цената му. През посочения
период от време, ответникът се е снабдил със скица и схема за имота. Също
тогава, ищецът заедно със св. Х. се срещнали с ответника, едва когато узнали,
че коментираната помежду им цена е единствено за апартамента, без да включва и гаража
към него. Ищецът не бил съгласен, да купува само жилището на такава цена, а
ответникът не отстъпил от цената си. Следва да се приеме, че до личната им
среща страните по делото не са били постигнали уговорки по смисъла на чл.19
ал.2 от ЗЗД, а именно - относно съществените условия на окончателния си
договор, в т.ч. неговите предмет /апартамент с или без гараж/ и цена /включваща
апартамента с или без гаража/. Няма спор, че до тогава те не са сключвали
помежду си предварителен договор в изискуемата за това писмена форма по чл.19
ал.1 от ЗЗД. Така, коментираното по– горе съглашение между страните относно
плащането на сумата от 1 500 лв. има организационен и подготвителен
характер, но не пряко спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от
преговорите между тях. Още повече, че продавачът по сделката – ответникът е
трайно установен в чужбина и за него е било необходимо да се увери в
сериозността на намеренията на ищеца, за да предприеме пътуването си до
България, за да се срещнат лично. Тези съглашения, които са нерядко срещани в
практиката, също имат договорен характер /чл. 8 от ЗЗД/, като не е необходимо
те да имат съдържанието на чл.19 ал.2 от ЗЗД, тъй като не са предварителни
договори – достатъчно е в тях ясно да е изразена взаимната насрещна воля на
страните, респ. те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите или
да сключат предварителен или окончателен договор в определен срок, при
определени условия и пр. Ето защо, търсената в настоящото производство сума от
1 500 лв. представлява платено т.нар. „стоп-капаро”, обезпечаващо
сключването на предварителен или на окончателен договор за имота. Липсва
основание, базирано на събраните по делото доказателства и според правилото на
чл.20 от ЗЗД, да се приеме, че страните са придали на тази сума пари функциите,
както на задатък /чл.93 ал.2 изр.1 от ЗЗД/. Ответното възражение в тази насока
остава недоказано. Нещо повече, това възражение е и преклудирано, като заявено
за пръв път след срока по чл.131 ал.1 от ГПК, на основание чл.133 от ГПК. При
стоп-капарото, ако се сключи предварителен или окончателен договор за имота,
сумата се счита за авансово плащане на покупната цена и се приспада от нея. Ако
не се сключи договор, при липса на уговорка, че даденото е задатък, и при липса
на уредба на неговия статут, сумата подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1
пр.I от ЗЗД, като платена без правно
основание.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е
основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по
несъмнен и категоричен начин, че процесната сума му е дължима от ищеца. В този
смисъл, плащането на сумата от 1500 лв. от страна на ищеца на ответника на
09.12.2019 г. се явява извършено без правно основание, при което и според чл.55
ал.1 пр.I от ЗЗД подлежи на връщане.
За да достигне до горните си изводи, съдът взе предвид и разясненията, дадени
по реда на чл.290 от ГПК с решение № 148/30.06.2014 г. на ВКС, IV ГО, по гр.д.
№ 5698/2013 г.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1
500 лв., платена му по банков път на 09.12.2019 г. по повод преддоговорните им
отношения по покупко – продажбата на собствен на ответника недвижим имот,
находящ се на адреса му, която сделка не е била осъществена; ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 07.02.2020 г. до окончателното
й изплащане и направените по делото разноски в общ размер на 260 лв., включващ
платени държавна такса от 60 лв. и адвокатско възнаграждение от 200 лв., на
основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Неоснователно е ответното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца, уговорено и платно в размер под минималния такъв по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Х.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Ю. с ЕГН ********** ***; сумата от 1 500 лв., платена му по банков
път на 09.12.2019 г. по повод преддоговорните им отношения по покупко – продажбата
на собствен на ответника недвижим имот, находящ се на адреса му, която сделка
не е била осъществена; ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 07.02.2020 г. до окончателното
й изплащане и направените по делото разноски в общ размер на 260 лв.
УКАЗВА на ответника, че може да извърши горепосоченото плащане по посочената от
ищеца негова банкова сметка:
***: ***, BIC: ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – на
ел.адреси на адвокатите им от л. 60 и 61, като им се изиска
незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се
докладва.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М. С.