Р Е Ш Е Н И Е
№372
Добрич, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВИЧЕВ изслуша, докладваното от председателя, административно дело № 405/ 2019 г.
Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.
Образувано е по протест вх. № 1879/ 26.06.2019 г., подаден от прокурор
в Окръжна прокуратура гр. Добрич Веселин Вичев, срещу Наредба за управлението
на отпадъците на територията на Община Балчик, приета с Решение № 628 по
Протокол № 42 от 26.06.2014 г. на Общински съвет Балчик, в частта на: чл. 14, ал. 1 в частта относно
„…събиране, транспортиране …“; чл. 32, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3; чл. 32, ал. 3,
ал. 4, ал. 5 и ал. 6; чл. 61 в частта относно „…събиране …транспортиране…“; чл.
68, ал. 1 в частта относно „…събиране…“; чл. 69 в частта относно „…събиране,
транспортиране…“; разпоредбите от чл. 115 до чл. 159 вкл, като в частта на чл.
148 само за санкциите, предвидени за юридическите лица и едноличните търговци;
чл. 164, чл. 165 и чл. 171 от Наредбата.
С протеста се настоява, че тези разпоредби са в колизия с разпоредби от по – висок ранг. Иска се да
бъдат отменени като незаконосъобразни.
В съдебно заседание, протестиращият,
редовно призован, явява се прокурор Вичев, който поддържа протеста по изложените в него основания и
иска да бъдат присъдени сторените от Окръжна прокуратура – Добрич разноски за
обнародване на оспорването чрез Държавен вестник.
Ответникът – Общински съвет - Балчик, редовно призован, не се представлява. Не
изразява становище по протеста.
Съдът, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, съобрази
нормата на чл. 192а АПК, приема
за установено следното:
Протестът е процесуално допустим (с
изключение по отношение на разпоредбите на чл. 69 и чл. 131 от Наредбата), като подаден срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по
дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите
на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи
на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК
това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.
По отношение чл. 69 и чл. 131 от Наредбата:
Оспорването по отношение тези разпоредби е недопустимо, доколкото
с Решение № 232 от 19.06.2019 г. по адм. дело № 190/ 2019 г. на Административен
съд – Добрич чл. 69 е отменен, а чл. 131 е обявен за нищожен. Решението е
влязло в сила на 11.07.2019 г. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 192а АПК, съдът следва да съобрази това обстоятелство, поради което в тази част
оспорването на основание чл. 159, т. 6 от АПК следва да бъде оставено без
разглеждане и производството в тази част – прекратено.
Разгледан по същество по
отношение останалите оспорени текстове, протестът е основателен по следните съображения:
Наредба за управлението на отпадъците на
територията на Община Балчик е приета с Решение № 628 по Протокол № 42 от 26.06.2014 г. на Общински съвет - Балчик. По делото са приложени доказателства, от които се
установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Същата
се явява валиден нормативен административен акт,
действащ към момента на оспорването.
С
текста на чл. 8 от Закона за нормативните актове законодателят е разписал
възможността всеки общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени
отношения с местно значение, като същевременно и съгласно чл. 15, ал. 1 от
Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
При
така изложените изисквания и разписани за общинските съвети възможности се
налага изводът за незаконосъобразност на оспорените текстове:
Текстът на чл. 14, ал. 1 от Наредбата гласи: „Дейности по
събиране, съхранение, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на
битови отпадъци могат да извършват лица, притежаващи съответното разрешение по
чл. 35 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/." За да се прецени
законосъобразността на тази разпоредба, тя следва да бъде анализирана във
връзка с чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО. Според текста на чл. 35, ал. 2, т. 2 от
ЗУО не се изисква Разрешение за събиране и транспортиране на отпадъци по
смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на ЗУО. С оглед на това
се налага изводът, че в случая законодателят е предвидил регистрационен, а не
разрешителен режим по отношение на дейностите по „събиране“ и „транспортиране“
на отпадъци. В този смисъл изрично е записано в чл. 35, ал. 5 от ЗУО, че
документът по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО е регистрационен.
Основателно е и становището на вносителя на протеста, че в
Република България действа ЗОАРАКСД, създаден да улесни и насърчи извършването
на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници
административното регулиране и административния контрол, осъществявани от
държавните органи и от органите на место самоуправление, съгласно чл. 1, ал. 2
от ЗОАРАКСД. В тази насока са и разпоредбите на чл. 2, съответно разписаното с
чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОАРАКСД, според които лицензионен и
регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за
издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за
извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон.
Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена
стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се
уреждат със закон. С въвеждането на разрешителен режим Общинският съвет е приел,
несъвместимо със ЗУО, уреждане на конкретните обществени отношения, поради
което разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата в частта относно „... събиране
...транспортиране ..." е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По отношение следващите оспорени разпоредби:
С текста на чл. 32, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че възложителите
на строителни и монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ, с изключение на текущи ремонти, и възложителите на
премахване на строежи, възлагат
изготвянето на план за управление на строителни отпадъци в обхват и съдържание,
определени с наредбата по чл. 43, ал. 4 от ЗУО. Същевременно в чл. 32, ал. 2 от
Наредбата е предвидено, че изискването по ал. 1
не се прилага за 1. разрушаване на сгради с разгъната застроена площ
(РЗП) под 100 кв. м; 2. реконструкция, основен ремонт и/или промяна
предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв. м; 3. строеж на сгради с РЗП, по-малка от 300 кв.
м. Така формулирана разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Наредбата противоречи на
уреденото с предписанията на чл. 15, ал. 1, т. 1 — т. 12 от Наредбата за
управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни
материали на МС, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗУО, тъй като
параметрите на обектите, за които не се прилага изискването излизат извън
регламентацията на Наредбата на МС.
По отношение чл. 32, ал. 3 и 4 от Наредбата:
Общинският съвет е предвидил, че планът по чл. 32, ал. 1 се
включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава oсма от ЗУТ, а за
обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, се изготвя като
самостоятелен план, като плановете за управление на строителни отпадъци се
одобряват: 1. за строежи, за които се
изисква одобрен инвестиционен проект - като част от процедурата за съгласуване
и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел II от ЗУТ; 2. за обекти, за които не се изисква одобрен
инвестиционен проект - от
Кмета на Община Балчик или оправомощено от него длъжностно лице. Тази
уредба не е съобразена с актуалната регламентация на обществените отношения в
ЗУО и ЗУТ. Според чл. 11, ал. 4 от ЗУО, във връзка с чл. 159б от ЗУТ плановете
за управление на строителните отпадъци се одобряват от кмета на общината или
оправомощено от него длъжностно лице по искане на възложителя на строежа след
влизането в сила на разрешението за строеж и преди откриването на строителната
площадка и/или преди започването на дейностите по изграждане или премахване на
съответния обект или по искане на възложителя - от главния архитект на общината
заедно с инвестиционния проект и се вписват в разрешението за строеж. При това
положение вече не е налице категоричността на определяне на компетентността за
одобряване на плана за управление на строителните отпадъци. Налага се изводът,
че Наредбата недопустимо игнорира правото на избор, предоставено със закона,
поради което чл. 32, ал. 3 и 4 следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
По отношение оспорения текст на чл. 32, ал. 5 от Наредбата:
Чл. 32, ал. 5 от Наредбата гласи: Компетентният орган по ал. 4 може да изисква предоставяне на допълнителна
информация или отстраняване на нередовностите в случай на несъответствие с
изисквания на наредбата по чл. 43, ал. 4
от ЗУО, като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15
дни от получаване на плана, с текста на чл. 32, ал. 6 е предвидено, че в
случаите по ал. 4, т. 2 Кметът на Община
Балчик одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано
отказва одобрението му в срок до един месец от получаването на плана или от
отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната
информация. Оспорването касае срока, указан в двете алинеи. Съобразно чл. 11,
ал. 6 от ЗУО и чл. 11, ал. 7 от ЗУО изискването за предоставяне на допълнителна
информация или отстраняването на нередовностите, както и одобряването на плана
за управление на отпадъците или мотивирания отказ за одобряването му, се
извършва в 14-дневен срок от получаването на плана или от отстраняване на
нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация. Вярно е, че законовият
срок е за произнасяне, т.е. е инструктивен, но текстът е повелителен, тъй като
визира ред за упражняване на правомощие и има дисциплиниращ характер, поради
което оспорването е основателно.
Оспорена е и разпоредбата на чл. 61 от Наредбата в частта на дейностите
по „…събиране…транспортиране…“, съгласно която лицата, извършващи дейностите по
събиране, временно съхраняване, транспортиране, оползотворяване
и/или обезвреждане на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, трябва да
притежават: (1) разрешение по чл. 81 от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО); (2) комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II
от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). По отношение тази трактовка са
приложими мотивите за незаконосъобразност, които вече бяха изложени по
отношение на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Предвиждането в местната Наредба в чл.
61 по отношение конкретните дейности е в противоречие с чл. 35, ал. 2, т. 2 от
ЗУО.
Същото противоречие се настоява от вносителя, че е налице в
уредбата на чл. 68, ал. 1 от Наредбата в частта на дейността „…събиране…“,
съгласно която дейностите по събиране,
съхранение, преработване и/или обезвреждане на ИУГ (излезли от употреба гуми)
имат право да извършват само лица, притежаващи съответното разрешително по чл.
35 от ЗУО за съответната дейност. Според настоящия състав оспорването е
основателно, доколкото и тук предвиждането противоречи на чл. 35, ал. 2, т. 2
от ЗУТ.
Правилни са изложените от вносителя мотиви за противоречие на чл.
61 и чл. 68, ал. 1 от Наредбата, в съответните части, с нормите на чл. 4, ал.
1, 2 и 3 от ЗОАРАКСД, според които лицензионен и регистрационен режим за
извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и
удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие,
се установяват само със закон. Всички изисквания, необходими за започването и
за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на
отделна сделка или действие, се уреждат със закон. С подзаконов нормативен акт,
посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се
осигури спазването на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД.
Протестът засяга и предвидените размери на санкции и
административнонаказателни състави в раздел „Административно-наказателни
разпоредби“ от Наредбата. Вносителят сочи, че в ЗУО се съдържат ред състави на
административни нарушения със свои изпълнителни деяния, субекти и наказания,
като същевременно в общинската Наредба са въведени състави на административни
нарушения, които законодателят не е предвидил, а там, където състави на
административни нарушения съответстват или наподобяват на състави, предвидени
от законодателя, предвидените от общинския съвет размери на санкции се
различават от установените в ЗУО. В тази насока се оспорват:
Чл. 115 от Наредбата, съгласно който за изхвърляне на отпадъци
извън предназначените за целта съдове (контейнери, кошчета, кофи и др.) се
предвижда:
1. глоба от 100.00 до
500.00 лв. - за физически лица
2. имуществена санкция в
размер от 200.00 до 700.00 лв. - за юридически лица и еднолични търговци
(2) при повторно нарушение
размера на глобата и имуществената санкция е в двоен размер по ал. 1.
Вносителят настоява, че описанието на изпълнителното деяние,
въведено от общинския съвет, частично се покрива с изпълнителните деяния по чл.
133, ал. 1, т. 1 от ЗУО, що се отнася до физически лица, и по чл. 134, ал. 1,
т. 1 от ЗУО, що се отнася до юридически лица. Размерите на санкциите обаче,
предвидени от Общинския съвет, се различават от размера на санкциите, които
въвежда законодателят. Оспорването е основателно. Със ЗУО за подобно на
описаното в общинската Наредба деяние е предвидена глоба от 300 до 1000 лева,
при маловажен случай - глоба с фиш в размер от 10 до 50 лева, а при повторност
- глоба в размер от 600 до 2000 лева, когато става дума за физически лица, съответно
имуществена санкция в размер от 400 до 4000 лева, а при повторност - в размер
от 2800 до 8000 лева, когато става дума за юридически лица. Така изложени
предвидените размери сами по себе си налагат извода, че уредбата в Наредбата по
посочения текст е в противоречие с разписаното законодателя, което е
недопустимо.
Същото противоречие се открива в оспорената разпоредба на чл. 116
от Наредбата при съпоставка с предвижданията на чл. 133, ал. 1, т. 1 и чл. 134,
ал. 1, т. 1 от ЗУО.
С текста на чл. 117 от Наредбата Общинският съвет е предвидил състав
на нарушение: За изхвърляне в съдовете за ТБО
- течни, агресивни, боядисващи, леснозапалими, експлозивни, опасни,
токсични, болнични, строителни, едрогабаритни и др. отпадъци, които могат да
доведат до увреждане на самите съдове, сметосъбиращата и сметоизвозващата
техника.
1. глоба от 300.00 до 1
000.00 лв. - за физически лица
2. имуществена санкция в
размер от 1 000.00 до 10 000.00 лв. - за юридически лица и еднолични търговци
(2) при повторно нарушение
размера на глобата и имуществената санкция е в двоен размер по ал. 1.
Според протестиращия законодателят не е предвидил състав на
административно нарушение за описаното от местния нормотворец деяние, когато
става дума за физическо лице. Същевременно счита, че описанието на
изпълнителното деяние, въведено от общинския съвет, частично се покрива с
изпълнителното деяние по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУО, що се отнася до
юридически лица, където е предвидено, че се наказва с имуществена санкция в
размер от 10 000 до 50 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: 1.
изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места, но размерите на
санкциите, предвидени от общинския съвет, но в санкционната част разпоредбата е
незаконна поради несъответствие със законово предвидените санкции. Настоящият
състав изцяло възприема доводите на вносителя, що се отнася до размера на
санкциите за еднолични търговци и юридически лица.
По отношение оспорването на чл. 117, визиращо липса на състав
спрямо физическо лице, съдът съобразява, че, както в чл. 134, ал. 2, т. 1 от
ЗУО, за текста на който вносителят приема, че е налице частично покриване с
признаците на състава на чл. 117 от Наредбата, така и в чл. 133, ал. 1, т. 1 се
съдържа текстът „изхвърля отпадъци на неразрешени за това места…“ Предвидената
за физически лица глоба от 300.00 лв. до 1000.00 е съответна на тази по закона.Частичното
обаче припокриване с норми от закона на описанието на нарушението не е
достатъчно, за да бъде законосъобразна разпоредбата, тъй като се касае за
административнонаказателни състави и ако местният орган иска в Наредбата да
преповтори законовите разрешения, то това следва да е точно. Не може да
допълва, изменя и по този начин да стеснява или разширява
административнонаказателната отговорност. Такава компетентност не му е
предоставена. В този смисъл разпоредбата на чл. 117 от наредбата се явява
изцяло незаконосъобразна.
Аргументите, изложени за необходимостта от точно съответствие на
административнонаказателните състави с тези от закона важи и за оспорването на
чл. 118 от Наредбата, съгласно който за изхвърляне в съдовете, предназначени за
битови отпадъци, отпадъци от промишлеността, селското стопанство и
животновъдството се предвижда 1. глоба от 100.00 до 500.00 лв. - за физически лица; 2. имуществена санкция в
размер от 500.00 до 2 000.00 лв. - за юридически лица и еднолични търговци, а (2)
при повторно нарушение размера на глобата и имуществената санкция е в двоен
размер по ал. 1. Такъв състав на нарушение в закона не се открива, както
правилно настоява протестиращият. Анализът на чл. 119 и чл. 120 във връзка с нормите
на ЗУО налага същия извод.
С протеста е оспорена и разпоредбата на чл. 121 от Наредбата, с
която Общинският съвет предвижда, че за механично увреждане на съдовете за
битови отпадъци и кошчета за уличната смет на виновните лица се налага: 1.
глоба от 300.00 до 2 000.00 лв., а (2) при повторно нарушение размера на
глобата е в двоен размер по ал. 1. В случая е налице частично припокриване на
състава в Наредбата с изпълнителното деяние по чл. 133, ал. 1, т. 7 от ЗУО, що
се отнася до физически лица. Размерите на санкциите обаче, предвидени от
общинския съвет, се различават от размера на санкциите, които въвежда
законодателят. ЗУО предвижда за подобно на описаното в общинската наредба
деяние глоба в размер от 300 до 1000 лева, при маловажен случай - глоба с фиш в
размер от 10 до 50 лева, а при повторност - глоба в размер от 600 до 2000 лева.
В този смисъл е налице противоречие на санкционната норма с тази от по – висок
ранг, поради което чл. 121 следва да бъде отменен.
С разпоредбата на чл. 122 от Наредбата е предвидено, че за
запалване на съдовете, нерегламентирано изгаряне или извършване на друга форма
на обезвреждане на битови отпадъци в или извън съдовете, както и изхвърлянето в
тях на неизстинала напълно жар на виновните лица се налага: 1. глоба от 300.00
до 2 000.00 лв., а (2) при повторно нарушение размера на глобата е в двоен
размер по ал. 1. Признаците на този състав се откриват в нормите на чл. 133,
ал. 1, т. 7 и чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, но предвидените размери на санкциите
не съответстват на тези по закона, поради което оспорването е основателно.
С текста на чл. 123 от Наредбата, съгласно който за изхвърлянето
на метални отпадъци и вещи от бита в контейнерите за ТБО или на нерегламентирани
места за отпадъци, се налага 1. глоба от 100.00 до 1000.00 лв. - за физически лица; 2. имуществена санкция в
размер от 300.00 до 2 000.00 лв. - за юридически лица и еднолични търговци, а (2)
при повторно нарушение размера на глобата и имуществената санкция е в двоен
размер по ал. 1, е предвиден състав на нарушение, какъвто не се открива в ЗУО.
С оглед на това правилно вносителят на протеста твърди, че присъствието на чл.
123 от Наредбата е правно нетърпимо. До същите изводи води анализът на
предвидените с общинската Наредба състави на нарушения по чл. 124, чл. 125, чл.
126, чл. 127, чл. 128 и чл. 129 от Наредбата. Настоящият състав намира за
необходимо да отбележи, че в закона са разписани ясни и точни правила,
съответно конкретни административнонаказателни състави, поради което местният
орган на управление с оглед императивната норма на чл. 76, ал. 3 няма право да
излиза извън рамката на съответния закон, в случая ЗУО.
С текста на чл. 130 от Наредбата е предвидено идентично с това по
чл. 133, ал. 1, т. 3 от ЗУО изпълнително деяние. Общинският съвет обаче отново
не е съобразил, че приеманите от него подзаконови актове следва да са
съобразени с тези от по – висок ранг и е предвидил размер на санкции, различен
от разписания от законодателя. В този смисъл оспорването на чл. 130 от
Наредбата е основателно.
По отношение текстовете на чл. 132, чл. 133, чл. 134, чл. 135, чл.
136, чл. 137, чл. 138, чл. 139, чл. 140, чл. 141, чл. 142, чл. 143, чл. 144,
чл. 145, чл. 146, чл. 147, чл. 150, чл. 152, чл. 153, чл. 154, чл. 156, чл. 157,
чл. 158, чл. 159 от Наредбата настоящият състав приема, че оспорването е
основателно, тъй като Общинският съвет е предвидил състави на административно
нарушение, каквито няма в ЗУО, което е недопустимо. Правилно протестиращият
указва, че Наредбата е приета въз основа на делегацията на чл. 22 от ЗУО. В
този смисъл компетентността на общинските съвети е установена в съответствие с
материалния закон и това произтича от чл. 4, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл.
4, ал. 1 от АПК. Разпоредбите, свързани с компетентността, се тълкуват стриктно
поради изключителния им характер. В ЗУО се съдържат редица състави на
административни нарушения с конкретните изпълнителни деяния, субекти и
наказания, като създаването на нови такива или различни такива с общинската
Наредба е в противоречие с чл. 15, ал. 1 от ЗНА.
С нормата на чл. 148 Общинският съвет е предвидил наказания глоба/
имуществена санкция за изхвърлянето на масово разпространени отпадъци
(използвани батерии и негодни за употреба акумулатори, излязло от употреба
електронно и електрическо оборудване, луминесцентни лампи и други лампи
съдържащи живак, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти и др. опасни
вещества, излезлите употреба пневматични гуми, отпадъци от опаковки и др.),
обозначени с маркировката за разделно събиране, в контейнери и в съдове
за събиране на смесени битови отпадъци, поставени в имоти - публична
държавна или общинска собственост, или смесването им с други материали или
отпадъци по-начин, затрудняващ тяхното последващо рециклиране или
оползотворяване, при създадена система за разделно събиране на съответните
масово разпространени отпадъци, както следва: 1. глоба от 300.00 до 1 000.00
лв. - за физически лица; 2. имуществена
санкция в размер от 500.00 до 7 000.00 лв. - за юридически лица и еднолични
търговци, а (2) при повторно нарушение размера на глобата и имуществената
санкция е в двоен размер по ал. 1.Признаците на изпълнителното деяние
наподобяват тези по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗУО, що се касае за физическите
лица, като предвидените глоби са съответни на тези в закона. По отношение
юридическите лица също има подобие в признаците спрямо описанието в чл. 140,
ал. 1, т. 1 от ЗУО и чл. 141, ал. 1, т. 4 от ЗУО, но размерите на санкциите за
еднолични търговци и юридически лица не са съобразени с тези в закона, поради
което в частта на санкциите за еднолични търговци и юридически лица нормата
следва да бъде отменена.
По отношение разпоредбите на чл. 149, чл. 151, чл. 155 от
Наредбата се претендира от протестиращия незаконосъобразност, доколкото от една
страна с тях е предвиден състав на нарушение за физическо лице, какъвто в
закона няма, а от друга страна, за едноличните търговци и юридическите лица се
открива подобен на този от Наредбата състав в закона, но размерите на санкциите
не са съобразени с тези от закона. Настоящият състав приема оспорването за
основателно по вече изложените по – горе мотиви за други такива разпоредби от
Наредбата.
С текста на чл. 164 от Наредбата в 13 точки са предвидени състави
на нарушения, за чието извършване се налага имуществена санкция в размер от 7
000 до 10 000 лв. на едноличен търговец или юридическо лице, а в случаите на
повторност от 10 000 до 20 000 лв. Изпълнителните деяния се откриват частично в
тези по чл. 136, ал. 2 от ЗУО, санкциите не са съобразени със законовите. С
оглед на това разпоредбата на чл. 164 поради противоречие с чл. 15, ал. 1 от
ЗНА следва да бъде отменена.
По същия начин е изпълнена уредбата в оспорените текстове на чл.
165 и чл. 171 от Наредбата. Предвидените изпълнителни дейния в чл. 165 от
Наредбата се откриват в чл. 140, ал. 1 от ЗУО, но санкциите не са съобразени
със закона. Изпълнителните деяния по чл. 171 от Наредбата са налични в чл. 145,
ал. 1 от ЗУО, но са предвидени санкции, които се различават от разписаните със
закона. С оглед на това и тези две разпоредби следва да бъдат отменени.
Местният орган не е съобразил поставеното със Закона за управление
на отпадъците, на основание на който е приел Наредбата, условие в чл. 22 от
ЗУО, че Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за
изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена, но съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за
местните данъци и такси. Вярно е, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 от АПК при противоречие
между два акта от различна степен се прилага този с по – висок ранг, но в
случая се налага изрична отмяна на незаконосъобразните текстове, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които
противоречат на закон и поради това нарушават правата на гражданите. С отмяната
и приемането на съответни на закона норми ще се осигури яснота и прозрачност по
отношение изискванията към гражданите, по отношение правата и задълженията им
във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите
на достъпност, публичност и прозрачност, съответно последователност и
предвидимост, уредени с текстовете на чл. 12 и 13 от АПК, като ще се допринесе
за правна сигурност в обществото. В този смисъл посочените по – горе оспорени текстове от Наредбата следва да бъдат отменени като противоречащи на материалния закон. Установената материална
незаконосъобразност на същите е основание за
отмяната им по смисъла на
чл. 146, т. 4, във
връзка с чл. 196 от АПК.
Предвид изхода на спора и на основание § 1,
т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл.
143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена Община Балчик като юридическо лице, да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич
направените съдебни разноски в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване
на оспорването в „Държавен вестник“.
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал.
1 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура – Добрич разпоредбите
на: чл. 14, ал. 1 в частта относно „…събиране, транспортиране …“; чл. 32, ал.
2, т. 1, т. 2, т. 3; чл. 32, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6; чл. 61 в частта
относно „…събиране …транспортиране…“; чл. 68, ал. 1 в частта относно
„…събиране…“; разпоредбите от чл. 115 до чл. 130 и от чл. 132 до чл. 159 вкл,
като в частта на чл. 148 само за санкциите, предвидени за юридическите лица и
едноличните търговци; чл. 164, чл. 165 и чл. 171 от Наредба за управлението на отпадъците на територията
на Община Балчик, приета с Решение
№ 628 по Протокол № 42 от 26.06.2014 г. на Общински съвет Балчик.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста по отношение разпоредбите на чл.
69 и чл. 131 от Наредба за управлението на отпадъците на територията на Община
Балчик, приета с Решение № 628 по Протокол № 42 от 26.06.2014 г. на Общински
съвет Балчик и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на Окръжна прокуратура -
Добрич направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет лева).
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен съд с касационна жалба/ протест в четиринадесетдневен срок, считано от
съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на
страните.
След влизането му в сила решението да се
обнародва по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: