Р Е Ш
Е Н И Е
№260640
гр.Бургас,14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен
състав, в публично заседание на 19.04.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.Михайлова,
като разгледа НАХД № 1263 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и образувано по повод жалба
на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, чрез представляващия – ***, против Наказателно постановление
№ 528240-F554615/28.07.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в
ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 7а, ал.2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
В жалбата се сочат съществени процесуални нарушения за отмяна на
обжалваното НП, както и липса на нарушение. В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител и не взима отношение по същество.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата.Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Св. С.Г. –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършила проверка на търговски обект –
бирария „***“, находяща се в гр. Бургас, ***, стопанисвана от дружеството –
жалбоподател. Причината, която налагала извършването на проверката, била това,
че служителите от отдел „Селекция“ констатирали, че за периода от 12.05.2020 г.
до 29.05.2020 г. има множество необясними разминавания между номерата на
постъпващите фискални бонове от обекта, отчетени в системата на НАП. Проверката
била извършена на 10.06.2020 г. за времето от 11.30 часа до 13.05 часа, като
св. Г. осъществила контролна покупка, за която й бил издаден фискален бон. След
легитимация свидетелката изискала да й бъде предоставен КЛЕН от фискалното
устройство, включващ всички издадени бонове (фискални и служебни), за да може
да се установи, на какво се дължи разликата в номерата на фискалните бонове,
постъпили в НАП. Понеже КЛЕН бил с много информация, тя не могла да бъде
анализирана на място, поради което и свидетелката поканила представител на жалбоподателя
да се яви в НАП-Бургас, за представяне на документи и извършване на анализ. На
място управителката заявила, че в момента не може да даде обяснение, на какво
се дължат разминаванията и защо има множеството генерирани служебни бонове, но
предполага, че се касае за технически проблем.
Същият ден били
извършени още две проверки в обекта (за времето от 14.45 часа до 15.20 часа и
от 16.45 часа до 17.30 часа), като всеки път не били установявани нередовности.
Нова проверка била извършена на 11.06.2020 г. за времето от 10.22 часа до 11.05
часа като нарушения отново не били констатирани.
На 15.06.2020 г., в резултат на анализа
на приобщените доказателства св. Г. установила, че за всеки един ден в периода
12.05.2020 г. – 29.05.2020 г. в паметта на фискалното устройство има записи за
множество генерирани служебни бонове (общо над 450 за всички осемнадесет дни от
процесния период, подробно описани в Приложение № 1 към Протокол №
144023/15.06.2020 г.). Всеки служебен бон имал съдържание, което според
свидетелката съответства на обичайна клиентска поръчка – била отразена маса,
наименование на артикулите, цена и сервитьор. Свидетелката не установила дали в
действителност бонът се отнася до реална клиентска поръчка или не, доколкото
проверката била извършена няколко седмици след генериране на служебния бон, но
по съдържащите се реквизити предположила, че се касае именно за клиентска
поръчка. На база на тези предположения свидетелката преценила, че с поведението
си търговецът е извършил нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата, забраняващ
издаването на служебни бонове за клиентски поръчки, поради което и пристъпила
към съставяне на АУАН. Решила да състави общо 18 броя АУАН – по един за всеки
ден от проверката, като във всеки акт цитира всички служебни бонове, издадени
за конкретния ден. Въпреки това, множеството служебни бонове, издадени за всеки
един ден били квалифицирани като само едно нарушение по чл. 7а, ал. 2 от
Наредбата. Така на практика били издадени 18 АУАН, като във всеки един от тях
цифром била дадена само една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 Наредбата.
След съставяне на всеки
един от актовете препис от него бил връчен на представляващия, който го
подписал и получил копие, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в
акта. Административнонаказващият орган решил обаче, че следва да издаде НП за
всеки един от служебните бонове, които са били генерирани, а не за всеки един
от дните. Така на база на осемнайсетте съставени акта били издадени общо над
450 наказателни постановления, като във всяко едно от тях бил описан отделен
служебен бон. Във всяко НП била дадена правна квалификация на нарушението по
чл. 7а, ал. 2 от Наредбата и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС търговецът бил
санкциониран над 450 пъти с имуществена санкция в размер на по 500 лева.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице. АНП е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки
това, съдът счита че са налице основания за отмяна на НП, поради следните
причини.
На първо място
съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения
на производствените правила. Това е така доколкото в АУАН са били цитирани
множество номера на издадени служебни бонове за всеки конкретен ден, но в
крайна сметка е била дадена само една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 от
Наредбата. Това навежда на извода, че актосъставителят е приел, че всеки ден е
извършвано само по едно нарушение на цитираната разпоредба, без значение колко
служебни бона са били издадени. По тази логика актосъставителят е приел, че са
били извършени общо 18 нарушения и за това е съставил общо 18 АУАН. От своя страна АНО е приел друго – че всеки
един издаден служебен бон е отделно нарушение с правна квалификация чл. 7а, ал.
2 Наредбата (което виждане принципно се споделя от съда), поради което и на
базата на тези 18 акта е издал над 450 наказателни постановления. По мнение на
настоящия състав това се явява съществено нарушение на производствените правила
и налага отмяна на НП само на това основание.
Съдът счита, че в
конкретния случай АНО неправилно е приложил санкционната норма, съответстваща
на твърдяното нарушение по чл. 7а, ал. 2 Наредбата. Това е така, доколкото
наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС
предвиждаща имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв. в случаите когато не се издаде документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС. Нормата препраща към чл. 118, ал. 1 ЗДДС, която от своя страна
предписва, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Тълкуването на двете разпоредби в тяхната връзка
налага извод, че санкцията по чл. 185, ал. 1 ЗДДС е приложима само тогава,
когато се касае за неиздаване на фискален/системен бон (нарушение по чл. 25 от
Наредбата), но е и в случаите на други нарушения на Наредбата. В случая, щом
АНО е решил да квалифицира нарушението като такова по чл. 7а, ал. 2 от
Наредбата, а не като такова по чл. 25 от Наредбата, то приложимата санкционна
норма би трябвало да е тази по чл. 185, ал. 2 ЗДДС предвиждаща имуществена
санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
за юридическите лица и едноличните търговци, които извън случаите по ал.
1 извършат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен
акт по неговото прилагане. В случая АНО неправилно е определил санкционната
норма, като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, когато е
трябвало да приложи тази по ал. 2 на същия текст. Отделно от това при
фактическото описание на всяко едно от нарушенията изобщо не са посочени
съставомерните признаци на евентуално нарушение по чл. 25 от Наредбата, като
тук следва да се има предвид, че евентуалното издаване на служебен бон за
клиентска поръчка, не означава автоматично, че в последствие за тази същата
поръчка не е издаден и фискален бон – т.е. твърдението, че неправилно е бил
издаден служебен бон не означава автоматично, че е допуснато и нарушение по чл.
25 от Наредбата. Твърдения и конкретно посочване на факти за евентуално
нарушение по чл. 24 от Наредбата не се съдържат в АУАН и НП, поради което и по
мнение на съда неправилно е била приложена санкционната норма, което в случая
води до извода за незаконосъобразност на НП.
Съдът счита, че
нарушението е останало и недоказано. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 Наредбата не
забранява изцяло и във всички случаи издаването на служебни бонове, а въвежда
такава забрана само тогава когато тези бонове се отнасят до извършване на
продажби и за направени клиентски поръчки. Това от своя страна означава, че за
да бъде ангажирана отговорността на търговеца по този текст е необходимо АНО,
който носи доказателствената тежест в процеса, да ангажира категорични
доказателства, че съответният служебен бон касае именно продажба или клиентска
поръчка. В случая, такива категорични
доказателства не са ангажирани.
С оглед на
изложеното НП подлежи на отмяна.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 528240-F554615/28.07.2020г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 7а, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/А. Бобоков/
Вярно с оригинала: К.В.