МОТИВИ
към присъда № 1/08.01.2020 г. по НОХД № 485/2019
г. по описа на ВрОС
Подсъдимата Ц.П.П. от гр.С. е предадена
на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, предложение
4 и 5, б.”б”, хипотеза първа, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 09.04.2018
г. около 11.40 ч. на път 1-1 /Е-79/ в района на км 132+300, община Враца, с
посока на движение от гр.Монтана за гр.Враца, при управление на лек автомобил
марка „Ситроен", модел „С 3" с per. № М *** ВН, собственост на П.Д.П.
от гр.Монтана, в нарушение на правилата за движение, регламентирани в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП - при движение извън
населено място се е движела със скорост от 128 км/ч, при допустима 90 км/ч;
чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство
което е управлявала; чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП - не се е убедила, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване; чл.42, ал.2,
т.2 от ЗДвП - при маневра „изпреварване" навлиза в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, като създава опасност за насрещно движещите
се МПС; чл.42, ал.2, т.З от ЗДвП - не се е убедила, че с безопасна скорост може
да извърши изпреварването за кратко време, вследствие на което предприема
маневра за изпреварване на автобус марка „Сетра С 315 ХД" с рег.№ М *** АР
със скорост от около 128 км/ч, като с рязко навиване на волана на дясно за
навлизане в полагащата й се лента, е загубила контрол върху автомобила, връща
се в насрещната пътна лента и блъска челно правомерно движещия се лек автомобил
Форд Галакси с per. № М *** ВН, собственост на „Йоел“ ЕООД гр.Монтана с
управител П.Б. Ж., и по непредпазливост е причинила смъртта на: водача на лек автомобил
Форд Галакси с per. № М *** ВН - А.В. Б. ***; пътника на предна дясна седалка в
лек автомобил Форд Галакси с per. № М *** ВН - М.А. Й. с ЕГН **********
от гр.Б.Слатина; пътника на задна лява седалка в лек автомобил Форд Галакси с per. №
М *** ВН - А.Т. А. с ЕГН ********** от гр.С., която е настъпила на 10.04.2018
г. в МБАЛ „Хр.Ботев" - гр.Враца и телесни увреждания на пътниците, возещи
се в лек автомобил Форд Галакси с per. № М *** ВН, както следва: на
пътника В.В.Л. с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на веждата на лява главулечна ямка, което увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник, с оздравителен период около 1-2
месеца, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; на пътника Д. А.
А. с ЕГН ********** от с.Оходен две средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на лява лопатка, което увреждане му е причинило трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник с оздравителен период около 3-4 месеца при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес и счупване на 5 ребра вляво /3-то
до 7-мо вкл./, които увреждания са му причинили трайно затруднение на
движението на снагата с оздравителен период около 2-3 месеца при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
В хода на съдебното производство, на
основание чл.76 от НПК като частни обвинители са конституирани М.Д.Б.-съпруга на починалия
в
катастрофата А.В. Б., В.А.Б. и М.А.Б., със съгласието на майката М.Д.Б.-негоди
деца; М.М.Й.-съпруга на починалия в катастрофата М.А. Й., М.М.А., Р.М.А. и Ф.М.А.-негови
деца; Д.Й.Ц.-майка на починалия от
катастрофата А.Т. А., Г.А.А.-негов син и Х.Т.А.-негова
сестра, както и В.В.Л..
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по Глава
27 от НПК, като подсъдимата Ц.П.П. е признала изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират
доказателства за тях - чл.371, т.2 от НПК. Тъй като направеното от подсъдимата
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателствени материали, по реда на чл.372, ал.4 от НПК съдът с определение е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК в минимален размер.
Повереникът на частните обвинители М.М.Й., М.М.А., Р.М.А., Ф.М.А.
и В.В.Л.-адв.В.Ф., моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде
наложено наказание лишаване от свобода, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, т.е. за срок от девет години, което съгласно
чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, при ефективно изтърпяване,
както и лишаване от право да управлява МПС, на основание чл.343г от НК. Развива
подробни доводи в подкрепа на тези искания. Моли на основание чл.13 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения да й бъде
присъдено дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от представляваните от
нея частни обвинители.
Повереникът на частните обвинители М.Д.Б., В.А.Б. и М.А.Б.-адв.Е.Х.,
изцяло се солидаризира с исканията на колегата си адв.Ф., като настоява за
индивидуализиране на основното наказание лишаване от свобода около средния
размер от девет години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една
трета на шест години лишаване от свобода, както и лишаване от право да
управлява МПС за максимално допустимия срок от девет години, т.е. с три години
над размера на наказанието лишаване от свобода. Прави искане на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да му бъде присъден адвокатски хонорар за
безплатно представителство за всеки от представляваните от него частни
обвинители.
Поверениците на частните обвинители Д.Й.Ц., Г.А.А. и Х.Т.А.-адв.Й.Д.
и адв.И.Ж. също молят подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде
наложено наказание лишаване от свобода малко под средния размер за срок от шест
години, което съгласно чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, на
четири години лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС
за същия срок от шест години, на основание чл.343г от НК, като развиват
подробни доводи в подкрепа на тези искания.
Защитникът на подсъдимата-адв.И.М., не оспорва фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Моли за налагане на минимално
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, при превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства, каквито били чистото й съдебно
минало, трудовата и обществената й ангажираност, много добрите характеристични
данни, критичното отношение към извършеното деяние и искреното разкаяние. Моли,
след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, за прилагане на института на условното
осъждане. По отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване от
правоуправление на МПС, заявява, че същото може да е за максимално допустимия
срок.
Подсъдимата Ц.П. искрено се разкайва и изразява съжаление за
случилото се.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373,
ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Ц.П.П. от гр. С. е
правоспособен водач на МПС, считано от
28.11.2016 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на 02.01.2018 г. от МВР – С. и валидно до 02.01.2028 г. за категориите
„АМ“, „В1“ и „В“. Същата е с изключително добри характеристични данни по
местоживеене и месторабота. Работи във "Ви Ем Уеър България" ЕООД гр.С.
като разработчик на софтуер. Освен това активно участва в различни дарителски
кампании в полза на деца, лишени от родителски грижи, деца със синдрома на
Даун, ученици, както и в полза на МБАЛ "Христо Ботев" АД гр.Враца.
През периода 2008-2010 г. е била доброволец към Български младежки Червен кръст
към БЧК-област Монтана.
През Великденските празници –
април 2018 г., подсъдимата П. ***, където живеели родителите й.
На 09.04.2018 г., в последния
почивен ден, тя си тръгнала към обяд за гр.С., като се придвижвала с лек
автомобил „Ситроен“ С3 с рег. № М *** ВН, собственост на баща й – св. П.П.,
който го закупил за нея през месец октомври 2017 г.
На същата дата, лек автомобил
„Форд Галакси“ с рег. № М *** ВН, собственост на фирма „Йоел“ ЕООД – Монтана, с
управител – св.Пламен Ж. и управляван от починалия в катастрофата А. Б.,
извършвал рутинен курс за превозване на пациенти за хемодиализа, осъществявана
в болница гр.Монтана. В автомобила пътували починалите в катастрофата М.А. Й.
на 57 г. от гр.Бяла Слатина и А.Т. А. от с.Соколаре, както и пострадалите В.В.Л.
*** и Д. А. А. на 61 г. от с.Оходен, както и св.С.Ц.И. на 47 г. от гр.Враца. Обичайната
практика на водача на автомобила – пострадалият А. Б. ***, да отиде до гр.Бяла
Слатина, откъдето вземал пострадалия Й. и след това последователно през селата
Соколаре и Оходен, както и гр.Враца, да натовари в автомобила всички пътници за
предстоящата хемодиализна процедура в гр.Монтана. На 09.04.2018г. пътуващите в
лек автомобил „Форд Галакси“ били разположени както следва– до шофьора седял
пострадалият Й., зад водача на МПС – пострадалият А., до него – пострадалият Л.,
най – отзад – пострадалият А. и св.И., като към 11.40 ч. се намирали на главния
път 1-1 /Е-79/ между гр.Враца посока гр.Монтана, след разклона за с.Бели извор
и гр. Вършец. Пострадалият Б. управлявал лекия автомобил със скорост 60 км/ч,
като след него се движели няколко автомобила.
В същото време подсъдимата П. се движела
в насрещната лента, където след голям завой над с.Краводер, на дълъг около 900
м прав участък на пътя предприела маневра „изпреварване“ на движещия се пред
нея автобус „Сетра“ С315ХД с рег.№ М *** АР, собственост на фирма „Чипровци
Експрес“ ООД гр.Чипровци, изпълняващ редовен курс по линия Чипровци – С. и
управляван от св. А.Тодоров със скорост около 80 км/ч. Времето било сухо и
слънчево, с нормална видимост, пътният участък бил почти хоризонтален, с лек наклон
на спускане /около 1,5 %/ посока Монтана – Враца, като двете ленти за движение
били разделени с единична прекъсната линия М1.
В процеса на изпълнение на маневрата „изпреварване“,
подсъдимата П. увеличила скоростта на автомобила си до 127,9 км/ч и навлязла в
лентата за насрещно движение, като при рязкото й прибиране обратно в своята
лента /с рязко завъртане на волана/, автомобилът започнал да се „поднася“ и да
извършва последователни „завъртания наляво и надясно“, като след едно от
завъртанията неконтролируемо навлязъл отново в насрещната лента за движение. Независимо
от опита на пострадалия Б. да избегне сблъсъка, отклонявайки управлявания от
него автомобил „Форд Галакси“ към десния банкет, се стигнало до челен удар
между двата автомобила изцяло в лентата за движение на пострадалия Б., като
след удара двата автомобила се установили в покой – лекият автомобил „Форд
Галакси“ на десния банкет, а лекият автомобил „Ситроен“ С3, след няколко
завъртания обратно на часовниковата стрелка с изпаднал двигател и скоростна
кутия, след вторичен удар в предната част на автобус „Сетра“, се установил в
лентата за насрещно за него движение на 1,8 м вляво от левия ръб на пътя.
Водачът на автобуса – св.Тодоров,
след настъпилия удар, предприел аварийно спиране и се установил в „джоб“
отбивка на пътя в посока гр. Враца, на около 196 м от мястото на сблъсъка.
Първоначално сигнала към тел.112
бил подаден от св.И., докато другите участници в движението спрели и се
опитвали да окажат помощ на пострадалите.
На място пристигнали екипи на МВР
и Спешна помощ, които констатирали смъртта на пострадалите А. Б. и М. Й., а
останалите участници в ПТП били закарани в МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца за
оказване на специализирана помощ, където на 10.04.2018 г. в 21.56 часа починал
пострадалият А. А..
По делото в досъдебната фаза са
назначени следните експертизи:
1. Съдебно химическа експертиза
/л.109 – 114/ на кръв на починалия М. Й., в която не се установява наличие на
етилов алкохол.;
2. Съдебно химическа експертиза
/л. 115 – 120/ на кръв на починалия А. Б., в която не е установено наличие на
етилов алкохол. ;
3. Съдебно химическа експертиза
/л. 122 – 131/ на кръв на подсъдимата Ц.П., в която не е установено наличие на
алкохол и наркотични вещества.;
4. Съдебно-медицинска експертиза
на пострадалия Д. А. /л.161-164/, чието заключение е, че той е получил счупване
на лява лопатка, причиняващо трайно затруднение на движението на горен ляв
крайник и счупване на 5 ребра вляво, водещо до трайно затруднение на движенията
на снагата – увреждания, съставляващи две средни телесни повреди.
5. Съдебно-медицинска експертиза
на подсъдимата Ц.П. /л.165–168/, чийто извод сочи на три счупвания: на лява
бедрена кост; на дясна бедрена кост; на лява лакътна кост и на лява ключица,
всяко едно от които е довело до трайно затруднение на движението на съответния
крайник.
6. Съдебно-медицинска експертиза
на пострадалия В. В.Л. /л.169–172/ - според заключението е налице счупване на
веждата на лява главулечна ямка с последващо трайно затруднение на движенията
на долен ляв крайник, съставляващо средна телесна повреда, както и разкъсно-контузна
рана на лява подбедрица с характера на лека телесна повреда.
7. Съдебно-медицинска експертиза
на починалия в катастрофата М. А. Й. /л.173 – 177/ - изводът на експертизата е,
че той е получил съчетана травма, изразяваща се в гръдна такава - разкъсване на
възходящата гръдна аорта и разкъсвания на двата бели дроба с кръвоизлив в двете
гръдни кухини, коремна травма – подкапсулни разкъсвания на черния дроб и
множество охлузвания, кръвонасядания и драскотини. Причината за смъртта на Й. е
гръдната травма, довела до състояние несъвместимо с живота, като уврежданията са
в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
8.Съдебно-медицинска експертиза
на починалия в катастрофата А. В. Б. /л.178 – 183/, която дава заключение, че е
налице съчетана травма, изразяваща се в: гръдна и белодробна травма – счупване
на ребра вдясно със силно изразен белодробен оток от травматичен характер; коремна
травма – субсерозен кръвоизлив на коремната стена; счупване на тазовите кости –
лонното съчленение; счупвания на лява бедрена кост и на лява подбедрица; охлузвания.
Причината за смъртта на А. Б. е така
описаната съчетана травма, довела до остра сърдечно – съдова и дихателна
недостатъчност, резултат от настъпилото ПТП.
9. Съдебно-медицинска експертиза
на починалия А. Т. А. /л.184- 188/, чието
заключение е, че е налице съчетана
травма, изразяваща се в: гръдна и белодробна травма – счупване на ребра вляво
със силно изразен белодробен оток от травматичен характер и мастна емболия;
коремна травма – подкапсулен кръвоизлив; счупване на тазови кости; охлузвания.
Причина за смъртта на пострадалия А. е белодробна мастна емболия, възникнала
като усложнение на описаните счупвания и е довела до остра сърдечно съдова и
дихателна недостатъчност. Настъпилият летален изход е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
10. Тройна съдебно автотехническа
експертиза /САТЕ на л.190 – 220/ със следните изводи: ПТП–то е станало през
светлата част от денонощието на 09.04.2018 г. около 11.40 ч. при ясно и
слънчево време, на главен път Е 79 с посока гр. Враца – гр. Монтана км 132 +
300, в землището на с. Бели извор, след разклона за гр. Вършец. Пътят в този
район е прав хоризонтален участък с дължина около 900 м., заключен между десен
и ляв завой /посока гр. Враца/, с предхождащ и последващ наклон до около 1,5 %.
Движението в този пътен участък е организирано двупосочно, като пътното платно
се състои от две ленти, всяка от които с ширина по 4 м, разделени с единична
прекъсната линия. От двете страни на платното има затревени банкети с ширина до 3 м. Пътното покритие е от
дребнозърнест асфалт без неравности,
който е бил сух.
Подсъдимата П. е управлявала лек
автомобил „Ситроен“ С3 с рег. № М *** ВН по пътя Монтана – Враца, движейки се с
около 80 км/ч зад автобус марка „Сетра С 315 ХД“ с рег. № М *** А. След излизане
от десен завой върху посочения прав участък, подсъдимата П. е предприела
маневра „изпреварване“ на автобуса с навлизане в насрещната лента, увеличавайки
скоростта си до 127,9 км/ч и с рязко навиване на волана надясно е навлязла в
полагащата й се лента, поради насрещно движещия се автомобил „Форд Галакси“
рег. № М*** ВН, управляван от пострадалия Б., загубила е контрол върху
управлението на лекия автомобил, в резултат на което ППС се върнало в
насрещната лента и се е ударило челно в другия автомобил „Форд Галакси“, изцяло
в лентата му за движение. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на
пострадалия Б. /насрещна за подсъдимата П./ с отстояние 1,5 – 2,5 м. вдясно от
левия ръб на платното за движение /посока гр. Враца/. Изводът на САТЕ, касаещ
опасната зона за спиране на двата автомобила, е съответно 134,62 метра за лек
автомобил „Ситроен“ и 44,34 метра за „Форд Галакси“. Според тази експертиза, именно
движението с превишена скорост е довело водача–подсъдимата П. до загубата на
контрол върху управлението на лекия автомобил „Ситроен С3“ в края на маневрата
„изпреварване“ и нейното „зигзагообразно“ движение, което се дължи на
субективните й действия с органите за
управление на автомобила /по – рязко завъртане на волана вдясно и вляво/, при
скорост от 127,9 км/ч. – изключително чувствителна към подобни действия, които са
довели до неконтролируемото повторно навлизане на автомобила в лентата за
движение на насрещно движещия се на изключително късо разстояние лек автомобил
„Форд Галакси“, където е настъпил челният удар между тях.
Не по – маловажен е и фактът на
предприетата маневра „изпреварване“ от страна на подсъдимата, не спазвайки
съответните правила – като не се е убедила, че има видимост и свободен път за
изпреварването, нито, че с безопасна и разрешена скорост може да извърши
маневрата за кратко време, е навлязла в насрещната пътна лента, като е създала
опасност за движещите се срещу нея МПС – та.
Всички тези действия на подсъдимата
П. са поставили нея и другия водач на МПС – пострадалият Б. в невъзможност да
предотвратят настъпването на ПТП.
11. Щетите по автомобилите,
участници в ПТП – та, са определени съгласно СОЕ /л.222 – 228/, както следва :
- За
л. а. „Ситроен“ С3 - 1761 лв.
- За
л. а. „Форд Галакси“ – 2315 лв.
- За
автобус марка „Сетра С 315 ХД“ – 692 лв.
12. Допълнителната тройна САТЕ /л.365-381/ разширява изводите на
основната САТЕ в два аспекта: на първо място, уточнява се, че разстоянието
между двата леки автомобила /“Ситроен“ и „Форд Галакси“/, при завършване на
маневрата „изпреварване“, реализирана от подс. П. и последващото й навлизане в
насрещната пътна лента е било 49,1 м. На следващо място в експертизата е
обсъдена възможността за внезапно възникване на техническа неизправност на
автомобила на подсъдимата П., като евентуална причина за настъпилото ПТП. Заключението
категорично посочва, че при техническа неизправност в уредбата за управление на
автомобила, същата би довела до едностранно завъртане на автомобила, т.е.
описаните „зигзагообразни“ движения категорично опровергават възникването на
техническа неизправност, а се дължат единствено и само на високата скорост на
движение при рязко завъртане на волана от страна на подсъдимата П. и
последващите й действия с него.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи
съдът възприема изцяло, като прецени, че същите
са обективни, компетентни, всестранни
и пълни. Единственото несъгласие е с един от изводите на тройната САТЕ, а
именно, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е и
навлизането на лекия автомобил, управляван от подсъдимата, в лентата за
насрещно движение, при предприетата от нея маневра "изпреварване", за
което съдът ще изложи по-долу съображения.
Горната фактическа обстановка се установява както от направеното
от подсъдимата П. самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, установяващ по несъмнен начин
механизма на осъществяване на деянието и авторството му, а именно: протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие и фотоалбум /л.8-19/; писмо рег № 4332р14657/23.04.2018 г. на
Началник на 03 сектор при ОПП-СДВР с приложена справка за нарушител/водач
/л.25-26/; зав.копия от комбинирана застрахователна полица за застраховка
"Гражданска отговорност" /л.28/; заверено копие от талон за ДТП
/л.29/; заверено копие от свидетелство за регистрация част І-ва /л.30/;
препис-извлечение от Акт за смърт и удостоверение за наследници на А.В. Б.
/л.72-73/; заверени копия от 2 броя удостоверение за раждане на В.А.Б. и М.А.Б.
/л.74-75/; справка за нарушител/водач на А.В. Б. /л.105-108/; удостоверение за
наследници и за съпруга и родствени връзки на М.А. Й. /л.143-146/; 10 броя
удостоверение за раждане /л.147-156/; удостоверения за съпруга и родствени
връзки и за наследници на А.В. Б. /л.159-160/; съобщение за смърт №
55/30.03.2019 г. на Съдебна медицина гр. Враца за Д. А. А. /л.416/; препис
извлечение от Акт за смърт и удостоверение за наследници на Д. А. А.
/л.418-419/; писмо от 25.04.2018 г. на Началник РЦ 112 гр. Монтана /л.421/;
медицинска документация на името на Ц.П.П. /л.425/; трудови характеристики на Ц.П.П.;
документи за дарение; удостоверение за завършване на курс за "Основите на
информационната сигурност"; удостоверение за успешно участие в пролетно
обучение; уверение за участието на Ц.П.П. като доброволец на БЧК; грамоти и
удостоверения за завършени основно, средно и висше образование на Ц.П.П.; грамоти
на Ц.П.П.; показанията на свидетелите П.Д.П., С.Ц.И., А. Г. Т., П.Б. Ж., Л. М. М.,
В. Г. П., Ц. И.а М., В. Р. Г., М.А. Т., Г. М. Д., И. В. В.; заключенията на
съдебно химическите експертизи; 3 броя СМЕ на труп; 3 броя СМЕ по писмени
данни; тройна САТЕ; СОЕ; допълнителна тройна АТЕ и приетите в съдебната фаза осъвременена справка за съдимост на
подсъдимата и 2 бр.договори за дарение.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимата Ц.П. е нарушила разпоредбите на чл.42, ал.1,
т.2, чл.42, ал.2, т.3 и чл.20, ал.1 от НК, тъй като в качеството си на водач на
МПС-лек автомобил "Ситроен С3" с рег.№ М *** ВН е предприела
изпреварване на движещия се пред нея автобус "Сетра С 315 ХД" с рег.№
М *** АР, без да се е убедила, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване и движейки се със скорост от около 128 км/ч, която
не е безопасна, за да може да извърши изпреварването за кратко време, е
навлязла в полагащата й се лента за движение с рязко навиване на волана надясно,
като е загубила контрол върху автомобила, връщайки се в насрещната пътна лента,
където е блъснала челно правомерно движещия се по нея лек автомобил "Форд
Галакси" с рег.№ М *** ВН, и по непредпазливост е причинила смъртта на:
водача на лек автомобил Форд Галакси-А.В. Б.; пътника на предна дясна седалка -
М.А. Й.; пътника на задна лява седалка в същия лек автомобил - А.Т. А. и
телесни увреждания на пътниците, возещи се в лекия автомобил Форд Галакси,
както следва: на В.В.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
веждата на лява главулечна ямка, което увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник, с оздравителен период около 1-2
месеца, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; на Д. А. А. две
средни телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява лопатка, което
увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник
с оздравителен период около 3-4 месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес и счупване на 5 ребра вляво /3-то до 7-мо вкл./, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движението на снагата с
оздравителен период около 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен
процес, с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Принципно, за да е съставомерно престъплението по чл.343 от ЗДвП, е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение по
пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Съдът приема, че една от
основните причини, довела до настъпилото ПТП е на първо място предприетата
маневра "изпреварване" от страна на подсъдимата на движещия се пред
нея автобус "Сетра С 315 ХД" с рег.№ М *** АР. В принципен план, безопасното
извършване на маневра „изпреварване“ по необходимост налага водачът на МПС,
който възнамерява да я предприеме, предварително да се подготви за нея, като
прецени конкретната пътна обстановка от гледна точка на това има ли видимост по
отношение на насрещно движещите се ППС, свободен ли е пътят му и има ли
достатъчно разстояние за изпреварване. Тези задължения към водача на МПС
изрично са посочени в правилото на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП. По-нататък, чл.42,
ал.2, т.3 от ЗДвП вменява задължение на водача, който предприема маневрата
"изпреварване" да я извърши с безопасна скорост за кратко
време. В случая подсъдимата не е извършила вменената й от закона предварителна
подготовка и преценка за възможността безопасно да започне и завърши маневрата
"изпреварване", тъй като е предприела изпреварване на движещия се
пред нея автобус, без да се убеди, че има свободен път на достатъчно разстояние
за това, като в процеса на изпреварване чувствително е превишила максимално
разрешената скорост за движение в извън населено място по магистрален път от 90
км/ч, управлявайки със скорост от около 128 км/ч, която не е безопасна, за да
може да извърши изпреварването за кратко време. В корелация с тези нарушения тя
е допуснала и нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като, видно от
заключението на тройната АТЕ, при движение с установената скорост от около 128
км/ч, поради субективните й действия с органите за управление на автомобила
/по-рязкото завъртане на волана вдясно, а след това и вляво/, при завършване на
маневрата „изпреварване“ и навлизайки в своята лента за движение, подсъдимата е
загубила контрол върху управлението на лекия автомобил и той неконтролируемо е
навлязъл отново в лентата за насрещно движение, на изключително късо разстояние
от движещия се по нея лек автомобил „Форд Галакси“. Т.е. изгубването на контрол
върху управлението се дължи на неадекватните й действия с органите на
управление на превозното средство при движение с установената висока скорост от
128 км/ч, която е била изключително чувствителна към подобни неадекватни
действия с волана. В резултат на несъобразяването й с тези задължения тя е предизвикала
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Форд Галакси” с рег.№ М *** ВН,
вследствие на което водачът му А. Б. и пътниците в автомобила М. Й. и А. А. получили
несъвместими с живота увреждания и починали, а на пътниците В.Л. и Д. А. са
причинени средни телесни повреди. Няма спор, че коментираните по-горе нарушения
на правилата за движение са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат, тъй като ако подсъдимата беше изпълнила задълженията си,
произтичащи от нормите на чл.42, ал.1, т.2, чл.42, ал.2, т.3 и чл.20, ал.1 от ЗДвП-преди извършване на изпреварване на движещото се пред нея ППС, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване
и да извърши тази маневра с безопасна скорост за кратко време, както и да
контролира непрекъснато управляваното от нея МПС, не би настъпило и процесното
ПТП, с установения по делото механизъм и с резултат-смъртта на три лица и
едновременно с това причиняване на средни телесни повреди на други две лица.
Във връзка с приложимите разпоредби на ЗДвП, относими към
поведението на водача П., съдът намира, че неправилно в обвинителния акт са
инкриминирани за нарушени едновременно правилата за движение по чл.42, ал.2,
т.3-движение с безопасна скорост при извършване на маневрата „изпреварване“ и
чл.21, ал.1 от ЗДвП-движение с разрешена скорост. В т.4 от ТР № 28/1984 г. на
ОСНК на ВС е дадено разрешение на въпроса за прилагането на общите разпоредби
на чл.20, ал.2 от ЗДвП /относно
съобразената скорост/, респективно чл.21, ал.1 от ЗДвП /относно пределно
допустимата скорост на движение/ и нормите, които уреждат частните случаи на
конкретна пътна обстановка, към които несъмнено се причислява и безопасното
извършване на маневрата „изпреварване“. Прието е, че в чл.20, ал.2, респективно
чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени обобщено изискванията към водачите на пътните
превозни средства досежно режима на скоростта, които се отнасят до всички пътни
обстановки по време на движение. В допълнителни норми в ЗДвП и ППЗДвП са
избрани само някои от съдържащите се в основното правило за движение типични
пътни обстановки, представляващи конкретен израз на условия за движение, при
които те са налице или е възможно да се прояви действието на отрицателен фактор
за безопасността на движението. Задълженията на водачите на пътните превозни
средства по основното правило на чл.20, ал.2, респективно чл.21, ал.1 от ЗДвП и
по конкретните пътни обстановки, в това число и тази, касаеща безопасната скорост
на движение при извършване на маневрата "изпреварване", по същество са едни и същи и следователно,
когато водачите не се движат със съобразена/разрешена/безопасна скорост и не
вземат предписаните мерки при възникване на опасност, не нарушават едновременно
общото и специално правило. В тези случаи в обвинението следва да бъде посочена
единствено специалната норма, а това в случая е чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП.
С други думи, според настоящия съд нормите на чл.21 и чл.42,
ал.2, т.3 от ЗДвП се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение
може да бъде квалифицирано по един от тези две текста. Правилото за движение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП е по-общо от това, визирано в разпоредбата на чл.42, ал.2,
т.3 от същия закон, поради което съдът приема, че не е в пряка и непосредствена
причинна връзка с престъпния резултат. В случая следва да намери приложение
единствено специалната разпоредба на чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Съдът приема, че подсъдимата не е допуснала и нарушение на
правилото за движение по пътищата, предписано в нормата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същата предвижда, че когато маневрата „изпреварване“ налага водачът да
навлезе с управляваното от него ППС в пътна лента, която е предназначена за
насрещното движение, той е длъжен да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея. Събраните по делото доказателства
категорично установяват, че след като управляваният от подсъдимата лек
автомобил се е прибрал в своята лента за движение след осъщественото
изпреварване на движещия се пред нея автобус, с рязко завъртане на волана
вдясно и вляво, подсъдимата е загубила контрол върху управлението му и едва
тогава той е навлязъл повторно в лентата за насрещно движение, където е
настъпил ударът с движещия се насреща лек автомобил „Форд Галакси“. Следователно
не се обосновава нарушение на правилото на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, защото
фаталното навлизане в лентата за насрещно движение е станало след окончателното
приключване на осъществената маневра „изпреварване“ и цялостно прибиране на автомобила,
управляван от подсъдимата, в неговата лента за движение и представлява
фактически резултат от изгубването на контрол върху управлението на автомобила.
По тези причини съдът не възприема извода на тройната САТЕ, че една от
причините за ПТП е именно навлизането на автомобила на подсъдимата в лентата за
насрещно движение, при предприетото от нея изпреварване на движещия се пред нея
автобус.
Предвид изложените по-горе съображения от обвинението на
подсъдимата следва да отпаднат инкриминираните й нарушения на правилата по чл.21,
ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Обстоятелството, че уврежданията на пострадалите са от
различен характер, като е причинена смъртта на три лица и едновременно с това други
две лица са получили СТП, обуславя от обективна страна съставомерността на
престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б” пр.1, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11,
ал.3 пр.1 НК, като подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено
опасните последици, но тъй като тя е правоспособен водач категория „В“ от 2016 г.,
е била длъжна и обективно е могла да предвиди, че при неспазване на правилата
на чл.42, ал.1, т.2, чл.42, ал.2, т.3 и чл.20, ал.1 от ЗДвП може да настъпи ПТП
с фатален резултат.
При горните съображения, съдът призна подсъдимата Ц.П.П. за виновна
в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” пр.1,
вр.чл.342, ал.1 НК, за което й наложи наказания. Същевременно на основание
чл.304 от НПК съдът я призна за невинна и я оправда деянието да е извършено в
причинна връзка и в нарушение на правилата на чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
За извършеното от подсъдимата Ц.П. престъпление по чл.343, ал.4,
вр.ал.3, б.”б”, предложение първо, вр. чл.342, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, както и
лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. Тъй като пред
настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2
от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимата П. за
това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК
/обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г./. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание лишаване от свобода,
съдът следва да го редуцира с една трета. Същевременно съдът счита, че по
делото отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на основното наказание лишаване от свобода, което съдът
наложи на подсъдимата П., отчете като смекчаващи обстоятелства чистото й
съдебно минало, липсата на предходни административни наказания за нарушения на
правилата за движение, отличните характеристични данни по местоживеене и
месторабота, трудовата и обществената й като дарител ангажираност, влошеното й
здравословно състояние, в резултат на получените в катастрофата сериозни травми
/три счупвания на крайници, всяко от които е с характера на средна телесна
повреда/, изразеното съжаление за случилото се, което няма основание да не бъде
възприето като искрено, а като отегчаващи–тежкият вредоносен резултат-смърт на
три лица и средни телесни повреди на две лица, далеч надхвърлящ минимално
изискуемия се в диспозицията на чл.343, ал.4 от НК престъпен резултат, както и това,
че телесното увреждане на Д. А. А. включва причиняването на две отделни средни
телесни повреди, всяка от които сама по себе си е достатъчна, за да е налице
предвидения в чл.343, ал.4 от НК престъпен резултат, и че от катастрофата са
причинени несъставомерни имуществени вреди на управлявания от подсъдимата лек
автомобил "Ситроен" С3, този, управляван от пострадалия А. Б. лек
автомобил "Форд Галакси" и на изпреварвания автобус.
С оглед на изложеното по-горе и предвид степента на
обществена опасност на конкретното деяние /завишена, с оглед тежкия вредоносен
резултат-причиняване на смърт на повече от едно лице и едновременно с това средни
телесни повреди на други две лица, надхвърлящ минимално изискуемия се от закона
– в чл.343, ал.4 от НК, престъпен резултат-смърт на едно лице и телесна повреда
на едно лице/ и на дееца /невисока, с оглед чистото съдебно минало и отличните
характеристични данни/ съдът прие, че на подсъдимата Ц.П. следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, над минималния
предвиден от закона, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с една
трета, т.е. с една година и шест месеца, определяйки наказание в размер на три
години лишаване от свобода.
За разлика от позицията на частното обвинение, съдът намира,
че така определеното наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно. Освен че са налице законовите изисквания за приложението на чл.66,
ал.1 от НК, а именно деецът да не е осъждан и наложеното наказание да е до три
години лишаване от свобода, съдът приема, че целите на наказанието, предвидени
в чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимата, могат да бъдат постигнати и
чрез условно осъждане. Подсъдимата е социално и трудово интегрирана, няма други
противообществени и криминални прояви, с отлични характеристични данни е по
местоживеене и месторабота, обществено ангажирана е с дарителство и деянието по
настоящото дело се явява изключение в нейния живот, поради което не е
необходимо тя да бъде изолирана от обществото и откъсната от обичайната й среда
чрез настаняването й в пенитенциарно заведение. Очевидно причиненото ПТП е
трагичен инцидент в живота й, чиито последици тя напълно осъзнава, видно от
емоционалното й състояние като реакция на инцидента. Ето защо, на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание от три
години лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила. Основание за определяне на максималния изпитателен срок е
необходимостта да бъде реализирана не само индивидуалната, но и генералната
превенция, на фона на зачестилия брой на пътни произшествия, приключващи с
фатален за човешкия живот край.
На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимата П. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет
години от влизане на присъдата в сила. Определеният
размер на това наказание е мотивиран от изброените по-горе смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а така също от характера и тежестта на
допуснатите нарушения по ЗДвП /касае се до фатално игнориране на основни правила
за безопасно изпреварване и за непрекъснат контрол на управляваното МПС/, и е
съобразен с константната съдебна практика и с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, че при съвместното им налагане, лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК не може да бъде по-малко по размер от лишаването от свобода, нито да го надминава
с повече от три години.
Предлаганите от частното обвинение размери на наказанието от
девет, респект.шест години лишаване от свобода преди редукцията по чл.58а, ал.1
от НК, или шест, респект.четири години лишаване от свобода след намаляването му
с една трета, както и лишаване от право да управлява МПС за максимално
допустимия срок, са неоправдано високи и не държат сметка за наличието на
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за данните,
свързани с личността на подсъдимата като цяло. Освен това не бива да се очаква,
че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на дееца, ще
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото и ще насърчи общественото съзнание към положителни промени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимата Ц.П.П. направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 7 492,86 лева, които следва да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца. На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, вр.чл.13, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения подсъдимата бе осъдена да заплати на повереника
адв.В.В.Ф. сумата от 7 500 лева възнаграждение за защита на частните обвинители
М.М.Й., М.М.А., Р.М.А., Ф.М.А. и В.В.Л., или по 1500 лева за всеки от тях, а на
повереника адв.Е.В.Х. сумата от 4 500 лева-възнаграждение за защита на частните
обвинители М.Д.Б., В.А.Б. и М.А.Б., или по 1500 лева за всеки един от тях.
Веществените доказателства лек автомобил „Форд Галакси"
с рег.№ М *** ВН и лек автомобил „Ситроен" С3 с рег.№ М *** ВН, оставени
на съхранение на служебен паркинг на ОД на МВР - Враца в с.Косталево,
обл.Враца, след влизане в сила на присъдата, да се върнат на собствениците им,
първият автомобил-на "Йоел" ЕООД гр.Монтана, а вторият-на П.Д.П. от
гр.Монтана.
При горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: