Решение по дело №5439/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1740
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330205439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 1740

гр. Пловдив, 30.9.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 10.05.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5439/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  ПЛОВДИВ ПРЕС ООД против Наказателно постановление № 453974- F495758,  издадено от  Директора на Дирекция Обслужване в ТД на НАП-Пловдив, с което на ПЛОВДИВ ПРЕС ООД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 97а, ал.4 ЗДДС.

С  жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.                                                   

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна  по следните съображения:

В АУАН и НП  нарушението е описано по следния начин:

„При извършена проверка в ТД на НАП гр. Пловдив във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163911901451293/07.06.2019г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е установено, че „ПЛОВДИВ ПРЕС" ООД е извършило услуга на данъчнозадължено лице, установено на територията на друга държава-членка на ЕС - Ирландия. На 08.06.2019г. се връчи по електронен път Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с Изх. №163911901451293/07.06.2019г. От получените банкови извлечения се констатира, че ДЗЛ е получило суми по три доставки свързани с предоставяне на услуги на данъчно задължено лице в друга държава членка с валиден VAT номер. Получател на услугата е Google Ireland Ltd, 3RD FLOOR, GORDON HOUSE, BARROW STREET, DUBLIN 4, c валиден VAT номер IE 6388047V.

Получени са плащания по банков път от Google Ireland Ltd на стойност - 963,15лв. /направени са три доставки в следните размери: на 28.03.2019г. - 617,74лв., на 24.04.2019г. -191,67лв., на 22.05.2019г. -153,74лв./.

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е, Ирландия. Във връзка с дейността, която осъществява „ПЛОВДИВ ПРЕС" ООД е възникнало задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който „на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка" и е следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък /чл. 97а, ал. 4/. Първото плащане е на дата 28.03.2019г., като в срок до 21.03.2019г. /включително/ лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.“

Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушение чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото.

В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на посочената като нарушена норма на чл. 97а, ал.2 ЗДДС е видно, че основният съставомерен факт, за да възникне задължението на жалбоподателя да се регистрира по ЗДДС е да се установи, че същият е доставчик на услуги с място на изпълнение в друга държава членка. Действително както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е доставил даден вид услуга, както и че услугата е била получена от данъчно задължено лице с място на независимата си икономическа дейност в република Ирландия /друга държава членка на ЕС/. Тези обстоятелства впрочем не са и спорни между страните. Посочен е също така и правния извод на АНО, че конкретната услуга е била с място на изпълнение по мястото на независима икономическа дейност на получателя.

Липсва обаче изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод. В случая нарушението е особено съществено, доколкото в чл. 21 ЗДДС е посочено различно място на изпълнение в зависимост от вида на конкретната услуга и предназначението за което тя е употребена, като мястото на независимата икономическа дейност на получателя е само едно от възможните места за изпълнение посочени в нормата.

При липса на изложени факти в АУАН и НП каква точно е била оказаната услуга - наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва,   което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част. Нещо повече,  и което е по съществено,  с непосочване в АУАН и НП на вида на оказаната услуга съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи на НП, което е допълнително основание за отмяна на НП.

 

Допуснатите пороци при описание на нарушението в АУАН и НП не могат да се санират от съда на фаза съдебно следствие, чрез събиране на доказателства за съставомерни обстоятелства, които не са надлежно описани в сезиращите съда документи.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН.  Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се наказва, след като наказанието вече е наложено.  

На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които  не са посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване

Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

 

Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото наложената на жалбоподателя санкция е в  напълно неясен размер, доколкото с цифри е посочено 500 лева, а с думи 250 лева. По този начин е напълно неясна волята на административно наказващия орган, какъв размер на имуществената санкция е желаел да наложи.

Посочения порок на НП не се санира от представеното Постановление за тълкуване на наказателно постановление, издадено по реда на чл. 414 НПК, доколкото съдът намира, че чл. 414 НПК е напълно неприложим в настоящия случай.

Действително чл. 84 ЗАНН препраща за неуредените въпроси към НПК, така че принципно нормата на чл. 414 НПК би могла да намери приложение в административно наказателния процес. Видно от текста на нормата обаче тя се прилага само спрямо влезли в сила съдебни актове. В конкретния случай Наказателно постановление № 453974- F495758 не само, че не е влязло в сила, но от съпоставката на датите на жалбата и на издаденото постановление за тълкуване се установява, че жалбата е подадена 1 месец преди издаване на постановлението за тълкуване.

Общоприето положение в теорията и практиката е, че жалбата, както в наказателния, така и в административно наказателния процес има 1 суспензивно действие, което препятства влизането в сила и изпълнението на обжалвания акт и 2. деволутивно действие, което пренася производството пред по-горната инстанция. По силата на деволутивното действие издалият обжалвания акт орган не може да променя волята си, като в противен случай би иззел правомощията на контролиращата инстанция.

Приложното поле на чл. 414 НПК е само при влезли в сила актове, при които са налице неясноти, които възпрепятстват тяхното изпълнение. В същото време поради влизането им в сила, не е възможна намеса на контролиращата инстанция.

При невлезли в сила актове, обаче всички пороци на обжалваните актове подлежат на поправка не от издалия акта орган по реда на чл. 414 НПК, а от въззивната и касационната инстанция, съобразно правомощията им, разписани в ЗАНН.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 453974- F495758,  издадено от  Директора на Дирекция Обслужване в ТД на НАП-Пловдив, с което на ПЛОВДИВ ПРЕС ООД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 97а, ал.4 ЗДДС

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С. Д.