Р Е Ш Е Н И
Е № 57
гр. Търговище, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора Драгомир Сяров, като разгледа докладваното от
председателя КНАХД № 49 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.К.М.
против решение № 69 от 17.03.2020г. на Търговищкия районен съд, постановено по
НАХД № 1040/2019г. Касационните основания, които се сочат са нарушение на
закона и съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че районният съд
неправилно е приел, че деянието е доказано, тъй като измерването не било
направено по предвидения в закона ред. На следващо място се обосновава, че съдът
неправилно е приел, че наказаното лице е субект на административното нарушение
и съответно, че деянието е извършено виновно. По подробно изложени съображения,
които се поддържат в съдебна зала от пълномощника а.. К., се прави искане съдът
да отмени решението и да отмени наказателното постановление.
Ответникът – областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Търговище, при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София, чрез началника на отдела изразява мотивирано становище,
че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение ТРС е изменил
НП № 44 – 0000505 от 18.11.2019г., издадено от гл. инспектор в ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Търговище,в частта, с която на К.К.М. ***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2300 лв. за нарушение на чл. 139,
ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал.1, т. 3, б. „а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП, като е
намалил размера на наложеното наказание на
1 000 лв. (хиляда лева) и е потвърдил наказателното постановление в
останалата му част, с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
За да постанови този резултат
районният съд е приел от фактическа страна, следното: На 18.10.2019г. около
13.10ч. на главен път София - Варна, до отбивката преди с. Васил Левски,
общ.Търговище, инспектори от ОО “АА” - Търговище спрели за проверка съчленена композиция,
състояща се товарен автомобил /влекач/ „Волво ФХ 480“ с рег. .. ….. - кат. N З и
прикачено полуремарке с рег. …. - категория
04, управлявана от жалбоподателя. Товарният автомобил бил с две оси, а
полуремаркето - с три оси. При проверката водачът представил на контролните
органи товарителница № 2360142 и пътен лист № 777979 /17.10.2019г., които
удостоверявали, че общата маса на съчленената композиция е 53020кг. При
проверката водачът не представил на контролните органи квитанция за
претоварване от АПИ, не могъл да представи и контролен талон към СУМПС с №
*********.
Въз основа на установеното от
фактическа страна съдът е обосновал извод, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на
процесуални нарушения, както и че съответства на материалния закон.
Решението е правилно. Постановено е
при напълно изяснена фактическа обстановка с допустими по закон доказателства и
доказателствени средства и при липса на съществени процесуални нарушения. Преценката
на събраните по делото доказателства е основана на закона и подробно
мотивирана. Масата на превозното средство е установена на база представената
кантарна бележка – частен документ, подписан от М., удостоверяващ неизгодни за
него факти. Както правилно е посочено в решението на РС, законът не въвежда
някакви специални правила за доказване на масата на превозните средства,
различни от общите. Обстоятелството, че
съдът е възприел описаната в АУАН и НП фактическа обстановка на база събраните
по делото доказателства, не може да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение. Съдът подробно е обсъдил всички елементи от състава на
административното нарушение, формата и съдържанието на АУАН и НП и не е
допуснал нарушение на материалния закон приемайки, че са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на водача. Правилен е изводът на съда, че в хода на
административното производство не се били допуснати процесуални нарушения, в частност,
че в АУАН и в НП се съдържа ясно и точно описание на нарушението. Изложените
съображения в тази насока са подробни, ясни и пълни и не следва да се
преповтарят.
Субект на нарушението по чл. 139,
ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ е водачът, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Затова е ирелевантно, че водачът не е собственик на
процесното ППС.
Относно формата на вината: доказателствата
по делото безспорно сочат, че деянието е извършено виновно, при форма на вината
непряк умисъл – деецът е съзнавал, че извършва превоз на тежко пътно превозно
средство без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя и
се е съгласил с този резултат. Като професионален шофьор същият е бил наясно с
изискванията на закона по отношение на движението на тежките ППС и липсата на
специално разрешително за осъществяване на превоза. Независимо от това следва
да се посочи, че отговорност за административни нарушения се ангажира и при
форма на вината непредпазливост.
По отношение на второто нарушение – по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и наложената глоба в размер на 10лв., първоинстанционния
съд е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление в тази част. Те се споделят напълно от касационната инстанция и не
следва да бъдат приповтаряни, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с
чл. 236 от АПК и чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на това съдът приема, че
оспореното решение е съобразено изцяло с материалния закон, което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от
17.03.2020г. на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 1040/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.