Определение по дело №246/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20217250700246
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                  23.06.2022 г.                 град Търговище

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                                      пети състав            

На двадесет и трети юни                                                           година 2022

В закрито заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

 

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

ЧАД № 246 по описа за 2021 година.

Производството е по реда на чл. 200 във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.

Образувано е по жалба на „Агро плод 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 20, ет. 5, ап.8, представлявано от управителя Д. Д., чрез а.. М. С. ***, против Заповед № 03-РД/2630 от 17.08.2021 г. на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е разпоредено спирането административното производство по обработка за кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН 25/300419/09716, подадено от собственика на жалбоподателя, кандидат по схемите и мерките на директни плащания за кампания 2019 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. Жалбоподателят оспорва заповедта, считайки същата за нищожна, като противоречаща на влязъл в сила съдебен акт, тъй като посоченото заявление вече е било спирано със предходна заповед на ИД на ДФЗ № 03-РД/2293 от 30.07.2020 г., издадена с идентични основания, която била обжалвана пред АС-Търговище и отменена с определение, постановено по АД № 204/2020 г. на съда, потвърдено от ВАС, с което съдът е дал задължителни указания на органа да се произнесе по същество по подаденото заявление. Алтернативно се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.34, ал.3 от АПК и следващите и несъответствието ѝ с целта на закона и с материалния закон, в частност с неправилното позоваване от органа на чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Навежда се, че процесната заповед е издадена 1 година, след като е приключило производството по заявлението на дружеството с административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Прави се искане за прогласяване нищожността на заповедта, алтернативно – за нейната отмяна и за определяне на срок, в който органа да се произнесе по подаденото заявление. Претендира и направените разноски по делото.

 

Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, не е изразил писмено становище по жалбата при изпращане на преписката в съда.

След преценка на представените с жалбата и административната преписка документи, съдът приема от фактическа страна следното:

От писмо с изх. № 363000 – 10956 от 09.07.2020г. на директора на ОД на МВР – Търговище до ДФЗ – София, представено по делото на 31.08.2020г. се установява, че по повод на подадения сигнал е образувано ДП № 33/2020г. по описа на ОД на МВР – Търговище по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал. 2 от НК.

По делото е представено писмо вх. № 07-1400/ 4488#17 от 16.07.2021 г. (преписката) от което става ясно, че съгласно чл. 27, § 5 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска структура, Европейската прокуратура е взела решение да упражни правото си на изземване на ДП№33/ 202 г. по описа на ОД на МВР – Търговище, водено по пр.пр. № 336/ 2020 г. по описа на ОП – Търговище, като на 28.06.2021 г. ВКП е изпратила материалите по делото на Европейската прокуратура (офис на европейските делегирани прокурори).

С определение № 393/25.10.2021 г. съдът е спрял производството по делото, поради отправени преюдициални запитвания до Съдът на Европейския съюз (СЕС) във връзка с чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. По повод запитванията са образувани дело № C - 160/2021 и дело C-217/2021.

С решение от 28.04.2022г. по дело С-217/21 г. и С-160/21 г. СЕС се е произнесъл по отправените преюдициални запитвания, като след приключването на делата при СЕС, отпадат и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената жалба, по която е образувано настоящото производство, респективно спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК производство следва да бъде възобновено.

При така постановените решения на СЕС по отправените преюдициални запитвания, се извеждат следните правни изводи:

Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета „Плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година“ и след извършване на проверката на условията за допустимост. В тази връзка пункт № 37 от решението на СЕС регламентира, че не се изключва възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичане на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след посочената проверка, да бъде направено след 30 - ти юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане.

Изхождайки от гореизложеното е и посоченото в пункт № 38 на решението от 28.04.2022г. на СЕС, а именно, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета не е императивен, а инструктивен и поради тази причина не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по заявлението за подпомагане.

С оглед изложените по-горе съображения, СЕС е постановил, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати поисканото от земеделски производител подпомагане, преди изтичане на определения срок, посочен в разпоредбата на чл. 75, § 1, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършване на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока.

С оглед горепосоченото, производството по делото следва да бъде възобновено.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 3 АПК административното производство се спира когато в хода на административното производство се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. т. 1, 9 и 10 от Закона за подпомагане на земеделски производители (ЗПЗП) предвижда, че Разплащателната агенция – ДФЗ приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика, като може да намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и задължение да администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

В случая установените при проверката данни, за които е образувано досъдебното производство, обосновават приложението на предвидени в разпоредбите на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП хипотези, при което настоящият състав намира, че предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК в случая не са налице, доколкото установените обстоятелства, за които е образувано досъдебното производство са предвидени в специалния закон и резултата от наказателното производство в конкретния случай не е от значение за издаване на акта по чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП, независимо от декларативно заявеното в акта. Обстоятелството, че са налице данни за престъпни обстоятелства не води до извод, че са налице предпоставките за спиране на административното производство, още повече, че в случая установените от органа факти при извършената проверка са предвидени в специалния закон – ЗПЗП, които обстоятелства следва да бъдат съобразени от него при постановяване на актовете му.

Образуваното досъдебно производство без привлечено обвиняемо лице не е нито административно, нито съдебно производство. Представено е удостоверение  Вх.№1225/2021 г. от 23.08.2021 г. на Окръжна прокуратура – Търговище, от което е видно, че  срещу управителя на дружеството има обвинения по неприключили наказателни производства.

Не е налице основанието на чл.54, ал.1, т.3 АПК за спиране на административното производство, тъй като наличието на наказателно производство срещу физическо лице, свързано със заявлението за подпомагане на дружеството и предполаганата висока противоправност на деянието на физическото лице имат значение единствено за развоя на наказателното производство. Следва да се отбележи, че наказателно отговорни лица по българския Наказателен кодекс са единствено физически лица, отговарящи на определени условия, но не и юридическите лица, какъвто е земеделският производител и частен жалбоподател. Наказателната отговорност на физическото лице и евентуална му отговорност за щети от престъпление нямат значение за произнасяне по заявлението за подпомагане на дружеството, поради което липсва съществена предпоставка по чл.54, ал.1, т.3 АПК - установените престъпни обстоятелства да имат значение за издаването на административния акт. В този смисъл е определение  №2548 от 17.03.2022 г. постановено по АД №1683/2022 г. по описа на ВАС.

Предвид изложеното, съдът приема, че адм. акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване на установените при извършените проверки факти и обстоятелства.

Претенцията за прекомерност на а.. възнаграждение е основателна.

При този изход на делото администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати направените деловодни разноски  представляващи заплатена държавна такса (ДТ) в размер на 50,00 лв. и 500 лева адвокатски хонорар, за които са представени доказателства по делото.

Воден от горното и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, чл. 172, ал.2  АПК, съдът   

          

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА  производството по адм. дело № 246/2021 г. по описа на АС – Търговище за 2021 г.

ОТМЕНЯ  по жалба на „Агро плод 85“  ЕООД, представлявано от управителя си Д. Д., чрез а.. М.С. ***7.08.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката на заявление УИН 25/300419/09716 по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2019 г. 

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ да заплати на „Агро плод 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 20, ет. 5, ап.8, представлявано от управителя Д. Д. направените по делото разноски в размер на 550,00 лв., съставляващи внесена ДТ и адвокатско възнаграждение.

Съобщаването на ответника да се извърши чрез пълномощника му по делото ст. юрк. Т. С., на посочения в пълномощното служебен адрес.

 Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: