РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Благоевград, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210102863 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Н. И. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, чрез пълномощника
си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр.
*****, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. **** (*****), ***", представлявано от ***** и „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. **** (*****), ***",
представлявано от ***** Управител и едноличен собственик на капитала съгласно
вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД, ЕИК/ПИК *****.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, в отношенията между страните Н. И. Б., с ЕГН ********** и „Кредисимо" ЕАД,
с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. **** (*****), ***", представлявано от
*****, че сключеният между тях договор за Паричен заем № ****** е нищожен.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде приет сключения договор за валиден,
да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за Паричен заем №
******, сключен между страните Н. И. Б., с ЕГН ********** и „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. **** (*****), ***", представлявано от *****,
с която се е задължил ищеца да сключи договор за поръчителство.
Иска се от съда да признае за установено, в отношенията между страните Н. И. Б., с
1
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. **** (*****), ***", представлявано от ***** Управител и едноличен собственик на
капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД, ЕИК *****, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство към Паричен заем №
******, сключен с „Кредисимо" ЕАД, е нищожен
Иска се от съда да осъди „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ***** да заплати на Н. И. Б., с
ЕГН: **********, сумата в размер на 50, 00 лв. /частичен иск от общо 3666,84 лв./ платена
сума без основание.
Претендират се сторените разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца IBAN
*******, BIC: CECBBGSE.
Твърди се, че на 13.02.2022 г. между Н. И. Борисов и „Кредисимо" ЕАД е сключен
договор за паричен заем № ******, като страните са се договорили за отпуснатия заем да
бъде в размер на 4639,69 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски
е 24, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ било
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще
предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/
дни /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
Твърди се, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца,
ищецът и вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ***** /чийто капитал е собственост на
„Кредисимо" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с
потреребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за
потребителски кредит. Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на
поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 3666,84 лв., като възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на
„Кредисимо" ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора
за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се
изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на
2
10530,80 лв.
Сочи се, че съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предостави
дължимите парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно
договора, е упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./
Твърди се, че между „Кредисимо" ЕАД, като заемодател и ищеца, като заемател, е
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4639,69
лева, като заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК,
ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Сочи се, че доколкото договорът за
поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието
по поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Сочи се, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от
страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит или
отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат
съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът
„Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка
кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.
Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл, 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност, като същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване па договора
и когато гой бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23
ЗПК).
Сочи се, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя
да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по
процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител), като прочитът на
3
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Посочва се, че
изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен
кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да
осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова
институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури
поръчителство. Сочи се, че се касае за кредит от типа „бързи кредити". „Кредисимо" ЕАД
било посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан
по-бързо - до 48 часа, а в противен случай - 14 дни /а предложението съгласно СЕФ е
валидно 10 дни/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Сочи се, че това
дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „Ай Тръст" ЕООД, който е и
свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това се сочи, че разходът за
потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД е сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова
гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.
Същевременно се сочи, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и норма та на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗНК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по креди та за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
4
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и но-
специалио застрахователните премии в случаите, косато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното се твърди, че
то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника,
а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
От страна на търговеца се сочи, че е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща
сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при
изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният
на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, се твърди, че кредиторът е
действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна
информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин се сочи, че
потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от
сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.
Твърди, се че едва след сключване на договора, потребителят е получил Обединен
погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца /credissimo.bg/,
съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне па
поръчителство, като общата сума вече е в размер на 10530,80 лв.
Навежда се, че от съдържанието на договора потребителят не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то се сочи, че същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането па ГПР, тъй като задължението става
изискуемо изначално и не зависи от поведението па потребителя. Без значение дали същият
погаси или не погаси задължението си - го той дължи възнаграждение за потребител.
Сочи се, че доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите
условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит,
влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя
е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е
предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на
договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст" ЕООД, не може да се
приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
5
Сочи се, че посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ
- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от данните
от ТР към АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „Ай Тръст" ЕООД е
кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо" ЕАД. В Общите условия за
предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита", чл. 6 и в чл. 4, т. 2
от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай тръст" ООД
било посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на
възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство
„Кредисимо" ЕАД е овластен да получава плащане на възнаграждението по него. Сочи се, че
очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две
свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера
на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се
отнасят. Сочи се, че в случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на
потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (
чрез изначалното му включване в разходите но кредите), то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора. Сочи се, че ако към ГПР се включи и
възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на
близо 187.54 %, а ГЛП на близо110.41%
Твърди се, че с оглед, че сумата по договор за възнаграждение е следвало да се
включи към ГПР е и анализ на клаузите относно обезпечението на кредита. Ищецът твърди,
че изборът на поръчител не е доброволен. От формулировката ставало ясно, че
потребителят, за да ускори разглеждане па заявлението си за кредит на парична сума, от
която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство" с посочено
от кредитора юридическо лице - поръчител, което води и до извода, че в конкретния случай
договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото
в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
6
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11
ал.1, т.10 ЗПК.
На следващо място се счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора „Кредисимо" ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо
повече се сочи, че в случай, че поръчителят „Ай Тръст " ЕООД изпълни и погаси вземането
на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 4 от
договора за поръчителство). Следователно се посочва, че срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, доверителят ми не е получил каквато и да
било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към
другото, като и двете дружества са свързани. Нещо повече, сочи се, че поръчителят- заплати
задължение на потребителя, то търговецът има право да претендира и допълнителни
разноски, направено за заплащане.
Твърди се, че съгласно чл. 2 ал. 4 Поръчителят ще остане задължен и след падежа на
задължението на потребителя по договора за потребителски кредит независимо дали
Кредисимо е предявил иск срещу потребителя и/или поръчителя в срок от 6 /шест/ месеца от
падежа на задължението по кредита, т.е. излиза, че потребителят следва да заплати
възнаграждение, за което не просто няма да получи каквато и услуга, а и ще обезпечи
евентуалното бездействие на „Кредисимо" ЕАД.
Твърди се, че собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД е
заемодателят по договора за заем - „Кредисимо" ЕАД, като основен предмет на дейност на
ответника „Ай Тръст" ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Сочи се, че
печалбата на „Ай Тръст" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител
се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Кредисимо" ЕАД. В случая
търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително
възнаграждение, което се дължи от момента па сключване на договора за заем, без значение
дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното си сочи, че клаузата на чл.
8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от
Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните,
като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Твърди се,че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря
възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо"
ЕАД. Сочи се, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
7
заем, сключен с „Кредисимо" ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в
полза на „Кредисимо" Е АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Посочва се, че
със сключването на договора за поръчителство се цеди едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ад. 4 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в
размер на почти сумата но главница. Твърди се, че е нарушен принципа на добросъвестност
и справедливост и са накърнени добрите нрави, като се сочи, че с Решение № 165/02.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип
се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при
изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая
се сочи че в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване
на поръчител срещу възнаграждение.
Счита се, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите
кумулативно обективно съединени искове срещу ответните дружества на основание чл. 26
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, както и на иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД срещу втория
ответник за платени при изначална липса на основание суми.
С Разпореждане № 135/18.01.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с
указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответниците и
връчен на 25.01.2024 година чрез юрисконсулт.
В указания от съда едномесечен срок на 19.02.2024 г. ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на
договор за потребителски кредит. Оспорва се, че ищецът е бил задължен да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Иска се от съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни.
8
Претендират се и сторените в производството разноски.
Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит №
******/13.02.2022г., (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и
„Кредисимо“ ЕАД . (Кредисимо), като кредитодател, за сумата от 4 639,69 лева, при лихвен
процент по кредита в размер (ГЛП) на 39,95 % и годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 48,14%. Не се оспорва твърдението на ищецът, че сумата от 4 639,69 лева
(главница по договора за кредит) е усвоена от него. Сочи се, че ищецът се е задължил да
върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е
следвало да са общо 6 865,85 лева (сбор от 4 639,69 лева главница и 2 226,15 лева договорна
възнаградителна лихва), както и, че кредитът е погасен предсрочно.
Оспорва се, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник.
Сочи се, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи
условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на
кредита, като видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приема са
посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от
кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Сочи се, че кредитоискателят може и да
не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението
му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит
съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и
необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни
кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания
кредит и условията за погасяването му.
Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за
кредит се регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване
за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3
от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има
избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма задължително условие
кредитът да е обезпечен.
Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите
към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за
кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
9
„Кредисимо“ ЕАД. Т.е. сочи се, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването
за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението
ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита.
Оспорва се твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало са се включат
в Г ЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен,
не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след
сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД не
знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ
договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор
„Кредисимо“ ЕАД не е страна. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на
договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл.
19 от ЗПК.
Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“
ЕАД, но въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен
предмет на дейност; служители, информационни системи и правила на дейност. В този
смисъл се посочва, че „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на
поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на
кредитополучателя по същия.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Сочи се, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“
ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея
действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за
изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията по кредита.
Сочи се, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
10
поръчителство възникват в полза на ,Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо“ ЕАД, като „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД.
На следващо място се счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната
страна за свързаност на двете дружества-ответници по производството и наличие на скрито
обогатяване, на ответника, то това не влече недействителност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение
на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.
Сочи се, че това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по
силата на който другият ответник „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил по отношение на
ответника да отговаря за задължението на ищеца по договор за потребителски кредит
№№2606285/15.07.2022г. поражда за ищеца единствено права и поставя същия в по-
благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. Сочи се, че чрез
договора за поръчителство е повишена кредитоспособността на ищеца и същият е получил
кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по
отношение на ответника, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв
размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като
задължението му няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от
договора за потребителски кредит.
В този смисъл се прима, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение
за услугите на ,Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя
следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора
за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.
Не на последно място се сочи, че дори и да приеме, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което ние
изрично оспорваме), неговата евентуална недействителност на основанията изложени в
исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка
със същия договор за поръчителство, като в този смисъл вземането на ответника по
договора за потребителски кредит е действително и предявените срещу доверителя ми
искове следва да бъдат отхвърлени.
В указания от съда едномесечен срок на 19.02.2024 г. и ответното дружество „Ай
Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който не се оспорва сключването на договор
11
за потребителски кредит между Кредисимо ЕАД и ищеца. Оспорва се, че ищецът е бил
задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Иска се
от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че между него, като кредитополучател и
„Кредисимо" ЕАД като кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № №
****** / 13.02.2022г., по силата на който в полза на ищеца е предоставено финансиране
(главница) в размер на 4639,69 лв. при ГПР от 48,14 % и ГЛП от 39,95%. Ищецът се е
задължил да върне главницата ведно с начислена договорна възнаградителна лихва от
2226,16 лв. на 24 месечни погасителни вноски в срок до 29.02.2024г.
Твърди се, че между ответника и ищецът е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 13.02.2022г., по силата на който „Ай Тръст" ЕООД се е задължило да
гарантира като поръчител вземането на „Кредисимо" ЕАД по договор за потребителски
кредит № № ****** / 13.02.2022г., като за предоставяне на тази услуга на отевтникът е
дължимо възнаграждение в общ размер на 3 664,95 лева.
Сочи се, че заплащането на задължението е разсрочено на месечни вноски, като при
предсрочно плащане от страна на кредитополучателя на част или цялата главница по
договора за потребителски кредит, за клиента отпада задължението заплати възнаграждение
към поръчителя за погасената главница. Също така размерът на месечната вноска за
погасяване на дължимото възнаграждение намалява с намаляването на размерът на
остатъчната главница, тъй като възнаграждението за поръчителя покрива риска за ответника
от неизпълнение на потребителя - колкото по-голям е размерът на остатъчната главница,
толкова по-голяма претенция за плащане може да отправи към „Ай Тръст" ЕООД
„Кредисимо" ЕАД при неизпълнение от страна на кредитополучателя.
Твърди се, че задължението по договора за кредит е предсрочно погасено, поради
което на ответника не е заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер. Не се оспорва
твърдението на ищеца, че в полза на ответника е заплатено възнаграждение в размер на
50,00 лева, поради което се иска да бъде обявено за ненуждаещо се от доказване.
Оспорва се изцяло по основание предявения иск.
Твърди се, че „Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити при условия,
които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от
договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение, т.е, обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай
Тръст" ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Сочи се,
12
че Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо" ЕАД не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, не
са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Предвид изложеното се твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Сочи се, че съгласно въпросната
дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните
три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с
договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В
случая се сочи, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита".
Сочи се, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е изцяло
доброволно и зависи от избора на конкретния клиент, като в този смисъл сключването на
този договор не е задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за
поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
На следващо място се сочи, че в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договора за
кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Твърди се, че договорът за
предоставяне на поръчителство, в случай че бъде избран такъв, се сключва след
сключването на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД, „Кредисимо" ЕАД не знае и няма
как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдеш договор между
кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдеш договор „Кредисимо" ЕАД не е
страна. Сочи се, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор
не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
На последно място се твърди, че наличието на свързаност между Кредисимо и Ай
Тръст ЕООД само по себе си не води до нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство. „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст"
ЕООД, което видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „Ай Тръст" ЕООД, обаче, е отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен
13
предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга
форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Сочи се, че както е видно от
интернет страницата на ответника (httDs://itrust.bg/), представляваното от ответното
дружество предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага
гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до
кредитополучателите по договори с „Кредисимо" ЕАД. Като отделно юридическо лице
ответникът има собствено имущество и отделен персонал, счетоводство, деловодство,
вътрешни правила на работа и всички огранизационни характеристики на едно предприятие,
развиващо самостоятелна търговска дейност. Иска се да се вземе предвид, че в договора за
предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за
заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на
доверителя ми или по сметка на „Кредисимо" ЕАД заедно с плащането на месечните
вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във
финансово по- благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови
такси и др.) Сочи се, че в този случай „Кредисимо" ЕАД единствено получава от името и за
сметка на ответника плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със
същото, което е изрично уговорено в договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия).
Счита се, че доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е действителен,
платените във връзка със същия суми са дължими и не подлежат на връщане по реда на чл.
55 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържат предявените искове, сторено е
възражение за перкомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение, че ищецът не е материално
затруднен, поради което се иска да не се присъждат разноски в полза на процесуалния
представител на ищеца, а при условията на евентуалност се иска присъждане на
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответникът „Ай Тръст“ ЕАД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение, че ищецът не е материално
затруднен, поради което се иска да не се присъждат разноски в полза на процесуалния
представител на ищеца, а при условията на евентуалност се иска присъждане на
14
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от
приобщените писмени доказателства, че на 13.02.2022 г. между Н. И. Б. и „Кредисимо" ЕАД
е сключен договор за потребителски кредит № ******. Видно от договора и Приложение №
1 към него е, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на
4639,69 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, като в
Приложение № 1 е посочен годишен лихвен процента -39, 95 % и ГПР в размер на 48, 14 %,
общ размер на всички плащания е 6865, 85 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 24
вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.
В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/
дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ищеца Б.,на 13.02.2022г.
последния и втория ответник са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по
силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ***** е поело задълженията да сключи договор
за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо"
ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по
повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне
на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия
договор, възнаграждението е било определено на сумата в размер на 3664, 95 лв. на месечни
вноски с посочен падеж и размер на вноската.
Видно от договора за поръчителство, Б. е следвало да заплаща възнаграждението,
като „Кредисимо" ЕАД е овластено вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор-съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство,
15
както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство.
По делото не е спорно, че „Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно
измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния
договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си по
процесният договор за кредит, като е обявено и за ненуждаещо се от доказване, че в полза
на ответника „Ай Тръст" ЕООД е заплатено възнаграждение в размер на 50,00 лева.
В Общите условия на „Кредисимо" ЕАД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, правата и задълженията на всяка една
от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател
дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
Видно е от общите условия че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора
така предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при
закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според
погасителен план, неразделна част от ДПК.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, са пердявени
следните искове:
По отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД са предявени при условията на
евентуално съединяване иск за нищожност на сключения между „Кредисимо“ ЕАД и Н. Б.
договор за паричен заем, както и при условията на евентуалност е предявен иск за
16
нищожност на клаузи от договора и двата с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с
чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и
чл.146 ЗЗП-противоречие със закона.
По отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за нищожност на
договор за предоставяне на поръчителство- правно основание чл. чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД,
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД , с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал.
4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл. 138 ЗЗД-противоречие на добрите нрави и лишен от
основание съединен в условията на обективно съединяване с частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им, тъй
като ответниците оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
По иска за недействителност на договора за кредит срещу„Кредисимо“ ЕАД, съдът
намира следното:
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
17
По делото не се спори и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните са
сключили процесния договор. Налице е сключен между страните договор за потребителски
кредит. В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на
договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез
електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.
С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по
електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че
приема условията на договора.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно - клаузата на чл. 4, съгласно която, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то
последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на
заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а
именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните
разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата,
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва
да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
18
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т. 1 ДР ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
19
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 48, 14 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
В конкретния случай се установи от договора, че при посочване на ГПР в договора,
не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи
възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *****. При включване на тези разходи, ГПР който е определен в
договора за кредит на 48, 14 % безспорно ще го надхвърли значително ограниченията по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В случая
в договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В
погасителния план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя
по кредита от 6865, 85 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се
задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на
посочения ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1
срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит и доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. В същото време, съгласно, договора за предоставяне на
поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът приема за установено, че
на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от договора за
кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата реална промяна,
защото задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като се задължи с
допълнителни разноски пред дружеството поръчител. Съгласно чл. 19 ал. 5 ЗПК, клаузи в
20
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща
разходи за неизпълнение на задължения по договора, следва да сключи договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал.
1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като
несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен и размерът би
надхвърлил законоустановения, което не се и оспорва от ответника „Кредисимо“ ЕАД. На
основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е посочил
действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
21
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл:
Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение №
682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря
между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на
Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
22
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
- за определяне на ГПР.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № ******/13.02.2022 г., сключен
между ищеца и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявеният при
условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл. 4 от Договора за потр
ебителски кредит.
По исковете по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД за нищожност на договор
за предоставяне на поръчителство с правно основание чл. чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД , с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК
вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл. 138 ЗЗД-противоречие на добрите нрави и лишен от основание
и съединия в условията на обективно съединяване частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.
Няма спор по делото, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит на
13.02.2022г. ищецът е сключил с втория ответник и договор за поръчителство. Въпреки, че
всеки един от процесните два договора -този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат
като един комплексен договор. Връзката между двата договора е опредЕ. от клаузата за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с определено от кредитора юридическо лице -
поръчител, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство е в същия
ден, в който е сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за
поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни договора се намират във
взаимовръзка по между си и като комплекс от правоотношения между страните,
последиците от прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да е свобода да договаря условията за поръчителство.
23
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2022
г. се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който
той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.
е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор.
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които
е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. По силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД, за което цялото възнаграждение
е поето от потребителя. Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство, който е
и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил,
както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и договорено в
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован
и несъответен на този риск. Срещу заплащането на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, което е в размер на 3664, 95 лв. - близък до този на
получената в заем сума, ищецът - потребител не получава каквато и да било услуга. Ето
защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ добите нрави, в каквато насока са и
оплакванията на ищеца.
В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и
липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този
договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
24
сделка.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер по отношение на
договора за потребителски кредит. В случая сключеният договор за поръчителство е с
юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с
него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител.
Това обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие между
правата на потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на
добросъвестност, от което може да се изведе основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника "Ай Тръст"
ЕООД искова претенция за прогласяване нищожността на сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.02.2022 г. се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД срещу ответника „Ай Тръст“
ЕООД.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на
договор за поръчителство, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната
сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно
основание.
В случая съдът прие, че договорът за поръчителство е нищожен. Прието е по делото за
безспорно, че ищецът е заплатил претендираната като частична сума от 50, 00 лв. като
възнаграждението по договора за гаранция и същата е постъпила в партримониума на
ответника "Ай Тръст" ЕООД. Съдът намира, че ответникът не е доказал наличие на валидно
основание за получаване на сумата.
С оглед установеното, съдът намира, че и предявената искова претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана и като такава следва
да бъде уважена.
Предвид изхода на делото разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само на
ищеца.
От същия е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и е
направено искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца - адв. Д. М. да се присъди възнаграждение за осъществената правна
услуга.
25
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 382, 26 лв.
държавна такса. В тази връзка ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 185, 59 лв., представляваща внесена държавна такса по иска
срещу този ответник.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
196, 67 лв., представляваща внесена държавна такса по исковете срещу този ответник.
По стореното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
от ЗА съдът намира следното:
В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. М. Вилев въз основа
на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е.
на материално затруднено лице. Преценката за наличие на материална затрудненост при
произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на
спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38,
ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на
страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната
страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.
Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати
направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори
твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи и тежестта да
установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
От страна на ответниците е сторено възражение и се оспорва да е налице материална
затрудненост на ищеца. Представено е като доказателство и справка данни на осигурени
лица-актуално състояние, касаеща ищеца, от която е видно, че за 2023г. и 2024г. същият има
доход, като осигурителния доход е в среден размер от близо 2000, 00 лв. Предвид
изложеното съдът намира стореното оспорване за основателно, като ищецът, с оглед
установеното получаване на доходи в посочения размер не може да се определи като
материално затруднено лице, поради което е било налице основание да му се окаже
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Нещо повече същият
си е заплатил и дължимата държавна такса по делото. Несъмнено е, че на ищеца е било
нужно да се окаже правна помощ по делото, но тази необходимост не е основание за
оказване на безплатна правна помощ. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав
стича, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за присъждане на
възнаграждение на адв. Д. М. М. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
26
адвокатурата .
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23
във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит
№ ******/13.02.2022г., сключен между Н. И. Б. с ЕГН: ********** в качеството на
Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *****, в качеството му на Кредитодател.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4
от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави и липса на основание, Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.02.2022 г., сключен между Н. И. Б. с ЕГН: **********
и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. **** (*****), ***", представлявано от ***** Управител
да заплати на Н. И. Б. с ЕГН: ********** , с постоянен адрес гр. ******, с пълномощник
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. *****,
представлявано от Д. М. М. – управител сумата в размер на 50, 00 лв. /петдесет лева/,
предявена като частичен иск от общо 3666,84 лв., представляваща недължимо платена сума
по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2022 г., сключен между Н.
И. Б. с ЕГН: ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. **** (*****), ***", представлявано от ***** да заплати
на Н. И. Б. с ЕГН: ********** , с постоянен адрес гр. ******, с пълномощник Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. *****,
представлявано от Д. М. М. – управител сумата от 185, 59 лв. /сто осемдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща внесена държавна такса по иска срещу този
ответник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. **** (*****), ***", представлявано от *****
Управител да заплати на Н. И. Б. с ЕГН: ********** , с постоянен адрес гр. ******, с
пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на
дейността: гр. *****, представлявано от Д. М. М. – управител сумата в размер на 196, 67 лв.
/сто деветдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща внесена
държавна такса по исковете срещу този ответник.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца, по която може да
27
бъде заплатена присъдената сума - IBAN *******, BIC: CECBBGSE.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
28