№ 58
гр. Свиленград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Ищецът Х.А.Н. е предявил срещу ответника ТП „Държавно горско
стопанство Свиленград“ кумулативно обективно съединени искове, с които
иска от съда: 1). да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед
№ РД-13-31/ 17.12.2021г. на Директора на ТП „ДСП Свиленград“, и да го
отмени - правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; 2). да възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „технолог“ - правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 3). да осъди ответника да му плати сумата 6 240 лв. –
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 20.12.2021г. – 20.06.2022г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума от завеждане на иска до
окончателното й изплащане - правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Претендира направените по делото съдебни разноски.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника –
работодател, по силата на което е заемал длъжността „технолог“. Със Заповед
№ РД-13-31/ 17.12.2021 г. на Директора на ТП „ДСП Свиленград“ трудовото
му правоотношение с ответника било прекратено, на основание чл.71, ал.3 от
КТ.
Ищецът счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение с
посочената заповед е незаконосъобразно, тъй като не били налице правните и
фактически основания за това.
Ищецът твърди, че започнал работа в ответното горско стопанство на
28.06.2011г., като по силата на трудов договор заемал длъжността „горски
надзирател“ до 31.10.2011г. С допълнително споразумение от тази дата бил
преназначен на длъжността „технолог“, а с друго допълнително споразумение
1
от 29.09.2012г. бил преназначен на длъжността „горски надзирател“. С
допълнително споразумение от 08.09.2016г. ищецът бил преназначен на
длъжност „началник ГСУ „Сакара“, с допълнително споразумение от
04.04.2017г. – на длъжност „помощник лесничей“, а с допълнително
споразумение от 01.03.2018г. - отново на длъжност „началник ГСУ „Сакара“.
По силата на допълнително споразумение № РД-12-10/ 19.08.2021г., на
основание чл.119, вр. чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 КТ, ищецът бил преназначен
на длъжността „технолог“.
Ищецът счита, че вписаната клауза, предвиждаща срок за изпитване в
допълнителното споразумение № РД-12-10/ 19.08.2021г. към трудовия му
договор от 28.06.2011г., е недействителна, като сключена в нарушение на
чл.70, ал.5 КТ, тъй като изпълнявал длъжността „технолог“ в периода
31.10.2011г. – 29.09.2012г. по безсрочно правоотношение, с подписване на
допълнителното споразумение от 31.10.2011г. При това положение,
работодателят не разполагал с правото за сключи нов договор при условията
на чл.70, ал.1 от КТ за длъжност, която ищецът вече изпълнявал по
окончателен трудов договор. Поради недействителност на посочената клауза
в допълнителното споразумение № РД-12-10/19.08.2021г., прекратяването на
трудовото правоотношение било незаконосъобразно.
Ищецът счита, че е клаузата за изпитване в процесния прекратен трудов
договор е недействителна и поради това, че изпълнявал по-висока длъжност
„началник ГСУ“ преди преназначаването му на длъжността „технолог“.
Длъжността „началник ГСУ“ била с организационни, ръководни и контролни
функции спрямо длъжността „технолог“, така че технологът бил йерархично
пряко подчинен на началника ГСУ. Освен това, работата на началника на
ГСУ включвала и пряко участие в дейности на технолога, поради което
работодателят имал яснота за годността му да изпълнява задълженията на
преназначената длъжност „технолог“ и не е имал нужда да я преценява. С
оглед на това ищецът счита, че с включването на оспорената клауза за срок на
изпитване в допълнителното споразумение, работодателят е действал
недобросъвестно, при заобикаляне на закона, което също било основание за
недействителност на клаузата.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че ищецът е
работил по трудов договор при ответника, на длъжностите и в периодите,
посочени в исковата молба, като последната заемана от него длъжност е била
„технолог“. Не спори и, че трудовото правоотношение е прекратено с
процесната Заповед № РД-13-31/ 17.12.2021 г. Оспорва твърденията на ищеца
за недействителност на клаузата в допълнителното споразумение № РД-12-10/
19.08.2021г., като твърди, че работата, която извършвал ищеца, заемайки
длъжността „технолог“ в периода 31.10.2011г. – 29.09.2012г., била различна
от работата, която извършвал, заемайки длъжността „технолог“ въз основа на
последното допълнително споразумение. Различни били длъжностните
характеристики за длъжността „технолог“ в предходния период и сега, и с тях
ищецът бил запознат. Затова счита, че оспорената заповед е постановена
съобразно законовите изисквания. Моли съда да отхвърли като неоснователни
2
и недоказани предявените искове и да му присъди направените разноски по
делото. При условие на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение и срока, в който ищецът е останал без работа, поради
прекратяване на трудовото му правоотношение.
Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните,
и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е започнал
работа по трудово правоотношение при ответника, считано от 28.06.2011г.,
като последно е заемал длъжността „технолог“, която е заемал и в предходен
период, както и че трудовото правоотношение е прекратено с оспорената
заповед на основание чл.70, ал.1 от КТ.
Видно от представените по делото писмени доказателства, с
допълнително споразумение № 83/ 31.10.2011г. към трудов договор от
28.06.2011г., ищецът е преназначен от длъжността „горски надзирател“ на
длъжността „технолог“, считано от 01.11.2011г. С допълнително
споразумение № 2/ 29.09.2012г. към трудов договор от 28.06.2011г., ищецът е
преназначен от длъжността „технолог“ на длъжността „горски надзирател“,
считано от 01.10.2012г.
С допълнително споразумение № 3/ 08.09.2016г. към трудов договор от
28.06.2011г., ищецът е преназначен от длъжността „горски надзирател“ на
длъжността „началник ГСУ „Сакара“, считано от 08.09.2016г. Тази длъжност
ищецът е заемал до 04.04.2017г., когато с допълнително споразумение № РД-
14-04/ 04.04.2017г. е преназначен от длъжността „началник ГСУ „Сакара“ на
длъжността „пом. лесничей“. Считано от 01.03.2018г. ищецът отново е
преназначен от длъжността „пом. лесничей“ на длъжността „началник ГСУ
„Сакара“, по силата на допълнително споразумение № РД-12-03/ 01.03.2018г.
По заявление на ищеца, депозирано пред ответника с вх.№ ЧР-05-15 от
18.08.2021г., ищецът е преназначен от длъжността „началник ГСУ „Сакара“
на длъжността „технолог“, считано от 19.08.2021г., съгласно сключено между
страните допълнително споразумение № РД-12-10/ 19.08.2021г. към трудов
договор от 28.06.2011г.
В т.3 от последното допълнително споразумение от 19.08.2021г. към
трудовия договор на ищеца е уговорен в полза на работодателя 6-месечен
срок на изпитване на работника, на основание чл.70 от КТ.
Следователно, в периода от 01.11.2011г. до 01.10.2012г. и след
19.08.2021г. ищецът е работил като „технолог“, а в периодите от
08.09.2016г. до 04.04.2017г. и от 01.03.2018г. до 18.08.2021г. ищецът е
работил като „началник ГСУ „Сакара“.
Видно от приложената към отговора на исковата молба Заповед № РД-
13-31 от 17.12.2021г. на Директора на ТП „ДСП Свиленград“ трудовото
правоотношение между страните е прекратено преди изтичане срока на
изпитване, без предизвестие, на основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта е
връчена на 20.12.2021г., при условията на удостоверен от двама свидетели
3
отказ на работника да я получи, скрепен с техните имена, длъжности и
подписи.
Представени са от ответника две длъжностни характеристики за
длъжността „технолог“, от които първата е връчена на ищеца на 20.09.2012г.,
а втората му е връчена на 02.12.2021г. Видно от първата длъжностна
характеристика, основните функции и задължения за длъжността са
обособени в 34 точки, а във втората те са обособени в 14 точки. От
съпоставката на двете длъжностни характеристики за длъжността „технолог“,
важими съответно за двата периода, в които ищецът е заемал тази длъжност, е
видно, че основните функции и задължения в тях съвпадат, независимо, че са
формулирани по различен начин. И в двете длъжностни характеристики е
вписано, че технологът е йерархически пряко подчинен на началника ГСУ.
Представена е от ответника и длъжностна характеристика за длъжността
„началник ГСУ“, връчена на ищеца през 2018г., като датата не се чете. Видно
от длъжностната характеристика, основните функции и задължения за тази
длъжност включват част от функциите и задълженията за длъжността
„технолог“ (напр.: участва в маркирането и сортиментирането, участва в
освидетелстването на сечищата, следи за спазването на противопожарните
правила и други)
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на
ангажирания от ищеца свидетел Г.Т.М., работил при ответника като „горски
надзирател“ около 40 години, от 1980г. до 2019г., когато се пенсионирал,
както и на ангажирания от ищеца свидетел М. М. М., работил при ответника
като директор на ДГС, в различни периоди от време, считано от 2014г.,
последният от които 4-годишен, до 20.06.2021г. Т.е. свидетелите имат преки
впечатления за работата на технолога и в частност на ищеца. От показанията
на свидетеля М. става ясно, че технологът е изпълнявал функции, каквито е
изпълнявал и началникът ГСУ, тъй като последният „абсолютно навсякъде
участвал“. Според свидетеля лицето, изпълняващо длъжността „началник
ГСУ“, познава работата на лицето, изпълняващо длъжността „технолог“, тъй
като началникът ГСУ бил началник на технолога и контролирал последния.
Свидетелят М. посочва, че към момента, в който е напуснал ДГС –
Свиленград на 20.06.2021г., ищецът е заемал длъжността „началник ГСУ
„Сакара“. От показанията на свидетеля М. също се установява, че технологът
и началникът ГСУ имат съвпадащи функции, като свидетелят подробно
разяснява техните спецификите и в какви взаимоотношения се намират в
процеса на работа, така че може да се обобщи, че според свидетеля е налице
сходство, а в частност и идентичност на основните функции и задължения на
длъжностите „технолог“ и „началник ГСУ“, като последната е с по-голям
обем функции, включително и ръководни, предвид по-високото й йерархично
положение.
Видно от представеното от ответника Удостоверение за брутен доход с
изх. № ФСД-22-2 от 16.03.2022г., брутното трудово възнаграждение на
ответника, заемащ длъжността „технолог“, е било 1258,40 лева. Това
обстоятелство се установява и от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. В заключението е
4
посочено, а и вещото лице изяснява в открито съдебно заседание, че
брутното трудово възнаграждение на ответника за пълен изработен месец (м.
юли 2021г.) е било 1376,30 лв.
Видно от трудовата книжка на ответника, представена за констатиране
в откритото съдебно заседание по делото, проведено на 11.04.2022г., същият
не е започнал работа след прекратяване на процесното трудово
правоотношение.
При така установените обстоятелства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното трудово правоотношение е прекратено на 20.12.2021г.,
когато е удостоверен отказа на работника да получи оспорената заповедта.
Това е така, тъй като в случая намира приложение чл.335, ал.2, т.3 от КТ,
съгласно който моментът на прекратяването трудовото правоотношение
съвпада с момента на получаването от (връчването на) насрещната страна, на
изходящото от другата страна писмено изявление (в случая заповед) за
прекратяването. Връчването при условие на отказ следва да се счете за
редовно, съобразно чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК, докалкото се приема,
че е редовно всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в чл.42 и чл.44 ГПК (Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 410/2011 г., III г. о., ГК).
Исковата молба е депозирана в съда на 15.02.2022г., така че искът по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е предявен в двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2, вр. с
ал.2, т.1 от КТ.
По правилото на чл.154, ал.1 от ГПК тежестта за установяване
законността на уволнението носи работодателят - ответникът по делото,
поради което е необходимо в съдебното производство той да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение. В случая, доказването на законността на уволнението
предпоставя доказването, че работодателят законосъобразно е приложил
уговорената в последното допълнително споразумение към трудовия договор
клауза за изпитване, респ. действителността на последната.
По делото се установи, че ищецът е изпълнявал длъжността „технолог“
при същия работодател в период от време, предхождащ сключването на
допълнителното споразумение, включващо клауза за изпитване за същата
длъжност „технолог“. Не се установи да са настъпили промени в трудовите
функции на технолога за различните периоди от време. При тези констатации,
основателно се явява възражението на ищеца, че включената в последното
допълнително споразумение към трудовия му договор клауза за изпитване е
недействителна, тъй като тази клауза противоречи на закона (чл.70, ал.5 от
КТ) – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със
срок за изпитване до 6 месеца. С включването на клаузата за изпитване
5
страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в
определен срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от
трудов договор. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при
първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по
трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с
разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, според която за една и съща работа, с един
и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение
произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на
работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция.
Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е
допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата
функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на
втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия
работник или служител за същата работа, тъй като годността на работника да
изпълнява работата вече е проверена – в този смисъл е Решение № 261 от
7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о., ГК.
Съдът намира за основателно и второто възражение на ищеца за
недействителност на клаузата за изпитване, включена в последното
допълнително споразумение към трудовия му договор, порадо това, че
заобикаля закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. В процесния случай работодателят
не е имал нужда да изпитва годността на ищеца да изпълнява длъжността
„технолог“, тъй като е знаел, че той е годен за нея, доколкото я е изпълнявал
през предходен период, а и е изпълнявал длъжността „началник ГСУ“, на
която технологът е йерархически подчинен.
В съдебната практика се приема, че клаузата от трудовия договор за
определяне на „срок за изпитване“ е недействителна поради заобикаляне на
закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или
служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на
трудовия договор на основание чл.71 от КТ е незаконно поради злоупотреба с
право в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Приема се, че когато работодателят
знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и
уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа
недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят
упражни правото по чл.71, ал.1 от КТ в срока за изпитване, при условие, че е
знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то
работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия
договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия
договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл.8, ал.1 от
КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение
отново поради нарушение на чл.8, ал.1 от КТ – в този смисъл е Решение № 96
от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2017 г., III г. о., ГК.
Гореизложеното обуславя извода, че предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
След като обуславящият иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ -
за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, е
6
основателен, следва да бъде уважен и обусловеният от него конститутивен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението работа. От трудовия договор и допълнителното
споразумение към него, сключени между страните, се установява наличието
на безсрочно трудово правоотношение, поради което ищецът следва да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „технолог“.
Основателен е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ - за
плащане на обезщетение за оставането без работа, което обстоятелство е
установено от извършената констатация на трудовата книжка в съдебно
заседание. В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца, като същото е дължимо от датата на незаконното уволнение. В
случая, че ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение
след прекратяване на това, предмет на разглеждане в настоящото
производство, до 11.04.2021 г. (датата на приключване на съдебното дирене).
Следователно, претенцията следва да бъде уважена частично - за периода от
20.12.2021г. до 11.04.2021 г. Ищецът е получавал трудовото възнаграждение в
размер на 1258,40 лв., поради което дължимото обезщетение за посочения
период е в размер на 4178,47 лв. До този размер искът ще се уважи, наред с
обезщетение за забава, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, а до пълния предявен размер – ще се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, които
се установиха в размер на 1050,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, от
което 650 лв. е първите два иска, а 400 лв. – за третия иск. С оглед изхода на
ищеца ще се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
917,85 лв., от които 650 лв. - по първите два иска и 267,85 лв. – съразмерно на
уважената част от последния иск.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, при което на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса по
делото, която по уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, възлиза на
по 50 лв. по всеки от тях, а по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – 167,14 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД-
13-31/ 17.12.2021 г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство -
Свиленград, с Код по Булстат: 2016176540027, със седалище и адрес на
управление: гр. Свиленград, обл. Хасково, ул. «Цар Симеон Велики» № 42, с
която на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда, считано от 20.12.2021 г.,
е прекратено трудовото правоотношение с Х.А.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ************************** и като такова го ОТМЕНЯ, като
7
ВЪЗСТАНОВЯВА Х.А.Н., с ЕГН: **********, на предишната, заемана
преди уволнението, длъжност – „технолог“.
ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство - Свиленград, с Код по
Булстат: 2016176540027, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград,
обл. Хасково, ул. «Цар Симеон Велики» № 42, да заплати на Х.А.Н., с ЕГН:
**********, с адрес: ************************** сумата 4178,47 лв.
(четири хиляди сто седемдесет и осем лева и 47 стотинки), представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението в периода 20.12.2021 г. - 11.04.2022 г. включително, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
15.02.2022 г., до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения
размер от 4178,47 лв. до пълния претендиран размер от 6240,00 лв. и за
периода 11.04.2022 г. – 20.06.2022 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство - Свиленград, с Код по
Булстат: 2016176540027, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград,
обл. Хасково, ул. «Цар Симеон Велики» № 42, да заплати на Х.А.Н., с ЕГН:
**********, с адрес: ************************** сумата 917,85 лв.
(деветстотин и седемнадесет лева и 85 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство - Свиленград, с Код по
Булстат: 2016176540027, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград,
обл. Хасково, ул. «Цар Симеон Велики» № 42, да заплати по сметка на
Районен съд държавна такса по делото в размер на 267,17 лв. (двеста
шестдесет и седем лева и 14 стотинки)
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-
седмичен срок от датата на обявяването му – 26.04.2022 г., на основание
чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8