РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5978
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Наказателно дело
частен характер № 20251110205752 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес
гр.С*** срещу Д. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. С***
В частната тъжба, частният тъжител сочи, че на 24.03.2025г. около 10.00ч. в съдебна
зала, в открито съдебно заседание по ГД № 2965/2022г. по описа на СГС, ГО, 20 състав,
съдия Ш. му предоставила за запознаване молба от адв. Д. К. / изпратена по електронен път
в СГС на 13.01.2025г. в 20.15ч./, в която се съдържали според тъжителя обидни
квалификации, които унижавали честта и достойнството му – „ несвързаното изреждане на
неверни твърдения от страна на процесуалния представител на ищеца; не очаквам достойно
професионално и колегиално поведение от бивш прокурор, освободен поради старост през
2021г. от Софийска районна прокуратура и вписан като адвокат през 2022г., но както
възмутено се изрази по-голямата ми дъщеря ..„жалка работа, но трябва да сме снизходителни
към старческите брътвежи и неволи.“; „ Бяхме свидетели на същото такова поведение и
словесни недомислици и нападки в хода на недопустимото производство по настоящето
дело пред състава с предходния председател, като освен в настоящето производство сме
представлявали доверителите си сам в едно о.с.з. по въззивно гражданско дело, когато
отново всички присъстващи проявихме търпение и разбиране към умилителното сричане на
бившия прокурор на преклонна възраст“.
Частният тъжител сочи, че е възприел тези квалификации като неприлични и
унизителни за личните му качества и засягащи непосредствено неговата личност,
накърняващи честта и достойнството му.
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е
сезиран, е описано престъпление и то такова, което се преследва по реда на частното
обвинение – чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда, и в случай, че това не е така –
да прекрати наказателното производство, поради това, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл.81 от НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства по извършване
на престъпление, което се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК, респективно ако
описаните факти не съставляват престъпление, да прекрати наказателното производство на
основание чл. 250, ал.1, т. 2 от НПК.
1
Изпълнителното деяние на престъплението обида, инкриминирано в разпоредбата
на чл. 146 от НК, се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие. Обидата е насочена към засягане
чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето
съдържание противоречат на добрите нрави и морално благоприличие /в такава насока е и
р. № 20 от 14.07.1998 г. по к. д. № 16/98 г. на КС на РБ/. Авторът на обидата изразява
субективно личностно мнение и оценка чрез изрази и епитети, които са обективно годни да
накърнят достойнството на пострадалия, тъй като според съвременните морални стандарти
на обществото са неприлични, вулгарни или цинични. При преценката на обидната форма на
извършеното трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатия, а от
обективни критерии, съдържащи се в общоприетите разбирания за дължимото отношение
към другите членове на обществото. Без значение е обстоятелството дали казаното, ако бе
поднесено в по-благоприлична форма, би отговаряло на действителността и дали
направената от дееца оценка е основателна. Необходим елемент от обективна страна е и
персоналната индивидуализация на адресата на обидата, доколкото предмет на
посегателство на обидата и респективно защитата от страна на НК са конкретните чест и
достойнство на конкретна личност.
Обидата, в този смисъл се възприема като умишлено унижаване чувството на
лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата
на морала отнасяне с него. Според посочената разпоредба обидните думи или действия
трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице, т. е. обиденият
трябва да е в състояние, да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо
него проява. В този смисъл и ВС приема, че за осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 НК не
е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са казани обидните думи
и изрази или са извършени обидните действия (жестове, мимики и др.), а е абсолютно
необходимо същият да е в състояние да ги възприеме. Ето защо както в теорията, така и в
практиката се възприема едно по-широко разбиране за присъствието на обидения, а именно
като възможност за пряко или опосредено възприемане на обидната проява, включително и
чрез разпространено печатно произведение или електронно издание, в който случай следва
да се докаже и евентуалния умисъл на дееца за осъществяване на престъплението.
Така изнесеното, че представителят на ищеца е бивш прокурор, освободен поради
старост и вписал се като адвокат, и „бившия прокурор на преклонна възраст“, единствено
отразяват факта, че процесуалният представител на ищеца в конкретното гражданско дело е
бил магистрат - прокурор в период от професионалното си развитие и поради настъпване на
изискванията на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗСВ за освобождаване от длъжност поради навършени 65
години е продължил да се развива професионално като адвокат от САК, но не могат да се
приемат като обидни или засягащи честта и достойнството на конкретното лице. Старостта и
преклонната възраст са част от човешкото развитие и са относими към възрастта на всеки
индивид, достигнал определена възраст, а именно според различни критерии условно след
60 години, според други след 70г.
Цитатът „както откровено възмутено се изрази по-голямата дъщеря -…. “жалка
работа, но трябва да сме снизходителни към старческите брътвежи и неволи“, според
изнесеното в тъжбата касае цитиране на мнение на трето лице, а не на лицето, спрямо което
е насочена частната тъжба, като е изключително общо и неконкретизирано като съдържание,
2
за да бъде съотнесено към личността на частния тъжител, поради и което сам по себе си не
може да обективира състав на престъпление по смисъла на чл. 146 от НК.
Изразите „ не очаквам достойно професионално и колегиално поведение от бивш
прокурор“ и „проявихме разбиране и търпение към умилителното сричане на бившия
прокурор“, също според настоящия съдия-докладчик изразяват мнение и не би могло да се
приеме за обидно твърдение, което да противоречи на правилата на морала и общоприетите
норми на поведение, а представлява оценъчна дейност на лицето, което ги е изрекло по
отношение на процесуалното поведение на ответната страна в цитираното по-горе
гражданско производство, отнасят се изцяло до действията му в рамките на исковото
производство, което е образувано. Изначално не са годни да засегнат личността на частния
тъжител, като собствения анализ и интерпретация от тъжителя и неговото субективно
възприятие не са критерии, който да бъде ценен по отношение на това дали твърдените
изрази консумират състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.1, т. 2 от НПК, съдията-докладчик,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 5752/2025г. по описа на
СРС, НО, 105-ти състав, образувано по частна тъжба от В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес
гр.С****срещу Д. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. С***.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните по реда на глава 22 от НПК.
Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител като в съобщението до
частния тъжител да се посочи, че следва да бъде заплатена и държавна такса за въззивното
съдебно производство, ако бъде инициирано такова от негова страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3