Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 21.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ въззивен граждански състав, в публично
заседание на двайсет и първи декември през две хиляди и двайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
ПЛАМЕН ПЕНОВ,
при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 653/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с
чл.422 от ГПК.
С Решение №260031/18.09.2020г.,пост.по
гр.д.№ 2256/2019г. РС-Ловеч е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1,т.1 и чл.124,ал.1 от ГПК, вр.с чл.430 от ТЗ и чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, по отношение на „МАКСИМО 2017"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от М.Д.А.-управител, М.Д.А. с ЕГН-**********,
с адрес *** и Д.Б.А. с ЕГН-**********, с адрес ***, съществуването на солидарно
задължение към „Юробанк България“АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от прокуриста М.В.и изпълнителния директор Д.Б.Ш.,
произтичащо от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ" №BL50213
от 08.12.2014г.,за което е издадена Заповед №489/13.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.05.2019г., по ч.гр.д.
№888/2019г. по описа на РС-Ловеч, в общ размер на 1 698,97 (хиляда шестстотин
деветдесет и осем лева деветдесет и седем стотинки), от които главница 260,28 (двеста
и шестдесет лева двадесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
договорна лихва за периода 21.10.2018.- 06.05.2019г. в размер на 1 290,83 (хиляда
двеста и деветдесет лева осемдесет и три стотинки), застраховки за периода от
09.01.2019г. до 06.05.2019 г. в размер на 147,86 (сто четиридесет и седем лева
осемдесет и шест стотинки). „Максимо 2017"ЕООД С ЕИК ***, М.Д.А. с ЕГН-********** и Д.Б.А. с
ЕГН-**********, са осъдени да заплатят на „Юробанк България“АД с ЕИК ***, общо
сумата 233,98(двеста тридесет и три лева деветдесет и осем стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски за исковото производство по гр.д.№256/2019г. на РС-Ловеч и общо сумата
393,98 (триста деветдесет и три лева деветдесет и осем стотинки), представляваща
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№888/2019г. по
описа на РС-гр.Ловеч.
Постъпила е въззивна
жалба от „МАКСИМО 2017”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя М.Д.А., М.Д.А. *** и Д.Б.А. ***, всички с пълномощник адв.В.К.-ЛАК.
Считат решението за неправилно и незаконосъобразно. Не се съгласяват с приетото
от съда наличие на редовно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита. Твърдят,
че разписките за връчване не са оформени надлежно- липсва подпис, удостоверяващ
връчването лично на Д.А., получаването от него на уведомлението до „Максимо
2017“ЕООД не е надлежно,тъй като не е служител на дружеството.Твърдят,че са
нарушение разпоредбите за връчване-чл.42 и чл.44 от ГПК. Възразяват да се
приеме наличие на уведомяване чрез връчване на исковата молба,тъй като така се
изменя соченото от заявителя основание,от което произтича вземането, поради
което и на основание т.11б от ТРеш.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС следва извод,че
искът е неоснователен и недоказан и
трябва да се отхвърли.
Молят да се отмени
обжалваното решение и отхвърлят предявените срещу тях искове. Молят да се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление в ***,представлявано от П.Н.Д. и М.И.В-прокурист,чрез пълномощник
адв.Х.И.-САК- Адвокатско дружество “Ч., П., И..“. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Твърди,че е доказал
претенцията си при условията на пълно и
главно доказване. Не споделя възраженията на въззивниците за нередовното им
уведомяване за предсрочната изискуемост,тъй като при изпълнение на тази дейност
банката е спазила нормите на чл.43 и сл.от ГПК и конкретно за връчване чрез
друго лице-чл.46 от ГПК. Получилият всички съобщения Д.А. е баща на управителя
на дружеството,също е съдлъжник и като част от домакинството на ответниците е
получил надлежно съобщенията. Разписките за връчването са оформени по надлежния
ред. В случай,че не бъде споделено това становище,се позовава на уведомяване на
длъжниците в хода на исковото производство по чл.422 от ГПК,където това
изявление на банката е направено в исковата молба, връчена на ответниците. Счита,
че банката е положила необходимите усилия да изпълни задължението си да обяви
предсрочната изискуемост на официално регистрираните адреси на ответниците.
В съдебно заседание
въззивниците се представляват от преупълномощена адв.И.К.-ЛАК,която поддържа
въззивната жалба и моли да се уважи.
Възизваемият се
представлява от преупълномощения адв.Д.Н.-САК, който поддържа отговора на
въззивната жалба.Не претендира адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Представя писмена защита.
От събраните по делото
доказателства-приложените гр.д.№888/2019г. на РС-Ловеч и становищата на
страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното
производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като
прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано
лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и
съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по
реда на чл.270 от ГПК въззивната
инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за
недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава
към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното
решение.
По
същество.
Установява се, че на 08.12.2014г.
между „Юробанк България“АД и „Максимо 2017“ЕООД,представлявано от управителя М.Д.А.-кредитополучател,
М.Д.А.- съдлъжник в лично качество и Д.Б.А.-съдлъжник, е сключен Договор за
банков кредит продукт „Бизнес кредит“ №BL50213, по силата на който Банката е отпуснала кредит
в размер на 50 000 лв.,с посочено предназначение- „за посрещане на
извънредни,нерегулярни нужди от оборотни средства,във връзка с професионалната/служебна
дейност“. Съгласно чл.8а,ал.1 като съдлъжници в задълженията на „Максимо
2017”ЕООД встъпват и М.Д.А. и Д.Б.А., при условията на чл.101 от ЗЗД.
Договорът е със срок от 60
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. В чл.2 установен
редът на усвояване на сумата. Дължимата договорна лихва е регламентирана в чл.4
и включва сбора от действащият референтен лихвен процент ПРАЙМ БМБ за кредити
малък бизнес,обявен от банката и договорна преференциална лихвена надбавка в размер на 2.25 пункта,но
не по-ниска от 7%. Посочено е,че ПРАЙМ БМБ се определя от Комитета за управление на активите и пасивите на
Банката,съгласно формула и условия, дефинирани в Методологията на Банката и
подлежи на преразглеждане на тримесечна база. Към датата на подписване на
договора коефициентът е 6%. Предвидено е, че за промените в референтният лихвен
процент ПРАЙМ БМБ Банката уведомява кредитополучателя чрез обявяването им в
банковите салони,съотв.на интернет страницата си.В чл.5 е договорено, че при
просрочие на дължими погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на
кредита, е дължима наказателна надбавка в размер на 10 пункта върху договорната
лихва. В чл.6а,ал.1 страните са се съгласили при всяка промяна в размера на
погасителните вноски Банката да изготви нов погасителен план,който предостави
на разположение на кредитополучателя във финансовия център, за подписване. Кредитополучателят
се съгласява (ал.3), че дори и да не получи новия погасителен план,това не го
освобождава от задълженията му за плащане по договора.
Като обезпечение е учредена
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя
„Максимо 2017“ЕООД-описан в чл.7- ПИ с ид.№36943.500.129 по КККР на
с.Кирчево,Лов.област, заедно с построените върху него двуетажна сграда за
търговия с ид.36943.500.129.1 и обособените в него самостоятелен обект с
ид.36943.500.129.1.1 и самостоятелен обект с ид.36943.500.129.1.2. В чл.11 е
регламентирано задължение на кредитополучателя да уведомява Банката за случаите
на нарушения при съхранението на предоставеното като обезпечение имущество, липсата
му или за посегателства върху него. Има и ангажимент да предостави
застрахователната полица за сключената в полза на Банката застраховка.
В чл.25 е предвидено
право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на
неизпълнение от кредитополучателя на договорно задължение. Банката се позовава
на наличие на редовно обявена предсрочна изискуемост на кредита поради просрочие на вноските с падеж на
23.07.2018г., 23.08.2018г., 23.09.2018г. Твърди, че е уведомила
кредитополучателя и съдлъжниците и за доказване изпълнението представя копия от
Известие за доставяне със заверка на съдържанието,връчени чрез „Телепоща“.
Приложени са известие с №31/08.11.2018г.,адресирано в пощенския клон в с.К.,с
адресат „Максимо 2017“ЕООД,с което е изпратено уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост по договори за кредит, вкл.и по настоящия, на основание
чл.25,б.“г“ и чл.26,б.“в“ от Договора, връчено на 09.11.2018г. на Д.А..
Приложено е Известие за доставяне със заверка на съдържанието на „Телепоща“ с
№33/18.11.2018г., адресирано до Д. Б. А. и връчено му лично на 14.11.2018г. С
№32/18.11.2018г. е известието до М.Д.А., връчено на 14.11.2018г., чрез Д.А.(не
се спори,че е негов баща). На всички известия за доставяне е положен е подпис и печат на връчителя.
В чл.31 от Договора страните
са предвидили,че всички уведомления ще се правят в писмена форма и ще се считат
получени, “..ако по факс,чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка,или с препоръчана поща,или с телеграма, достигнат до адресите на
страните, посочени в договора“. Предвиден е ангажимент за уведомяване при
промяна на адреса за кореспонденция.
Договорът за кредит е
сключен при действието на Общите условия за отпускане и обслужване на кредити
на ЮЛ, ЕТ, дружества по ЗЗД в „Юробанк България”АД(чл.32), които са неразделна
част,като титулярът декларира, че е запознат изцяло със съдържанието им и ги
приема без възражения.
По делото е приложено
копие от Нотариален акт №45, т.ІV, рег.№2245,д.№268/08.12.2014г. за учредяване
на договорната ипотека върху описаните недвижими имоти в полза на
Банката,сключена пред Нотариус с рег. №173 в НК и район на действие РС-Ловеч.
Представени са и годишните застрахователни сертификати за периода
2013г.-2019г., както и Общи условия на „ОЗК Застраховане“АД по застраховка
пожар и природни бедствия. Съгласно застрахователните полици застрахованото
имущество е „търговски център на два етажа-магазин и заведение“, с покрити
рискове“пожар, вкл.и последиците от гасенето на пожара, експлозия, емплозия..“.
Застрахован е „Максимо 2017“ЕООД,с уговорка,че застраховката се сключва в полза
на „Юробанк България“АД, като в случай на настъпване на застрахователно събитие
пълният размер на обезщетението се изплаща на Банката. В случай,че размерът на
обезщетението надвишава остатъка по кредита, разликата се превежда на
застрахования,със съгласието на Банката.
По делото е приложена
застрахователната преписка,образувана по полица с №0120-200-2017-90085,по която
е образувана щета,във връзка с възникнал пожар. Посочено е, че на 11.06.2018г.
е възникнал пожар в сградата, предмет на застраховката. Определено е
обезщетение в размер на 15 290.64лв. Приложено е платежно нареждане за
превод на сумата в полза на „Максимо 2017“ЕООД по сметка в „Юробанк
България“АД,с основание щета 012020000022018.
По делото е допусната и
приета съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Николина Русева, която след проверка
в счетоводството на Банката по партидата на процесният кредит, установява,че разплащателната
сметка на кредитополучателя „Максимо 2017”ЕООД, с IBAN : ***, е заверена на 12.12.2014г.
със сумата 50 000 лв. До 21.10.2017г. кредитът е обслужван редовно. До 21.10.2018г.
са допускани ежемесечни просрочия на дължимите суми. На 24.07.2018г. е
направена последната вноска от длъжника, с която са погасени просрочени
задължения по главница и лихва към 21.06.2018г. След тази дата
кредитополучателят спира да изпълнява задълженията си.Общият размер на
направени погасявания е 44 015,78лв. На 17.04.2019г. по сметка на
„Юробанк България”АД с IBAN ***а 15
290,64лв., с основание- обезщетение по щета 0120-200-0002-2018 по полица на
„ОЗК Застраховане”АД по кредит № ВL50213- изплащане на застраховка за
ипотекиран имот на ответника. Така с внесената от кредитополучателя сума 44
015,78лв. и изплатеното застрахователно обезщетение-15 290,64лв., общо 59
306,42лв., Банката погасява – главница- 49 739,72лв., договорни лихви - 9
418,84лв. и имуществени застраховки 147,86лв. С тези суми са погасени
задълженията към падежна дата 21.10.2018г. Това е датата,отразена като изпадане
на кредита в забава. При съобразяване на тези плащания и настъпилото просрочие,
размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателите до 06.05.2019г. е :
главница - 260,28лв.; договорна лихва за периода от 21.10.2018г. до 06.05.2019г.-
1 290,83лв. и имуществена застраховка, начислена на 09.01.2019г.- 147,86лв. Експертът
е установила,че през времето на ползване на кредита не са начислявани неустойки,няма
и дължими начислени такси. През периода
от 21.01.2015г. до 07.05.2019г. са начислени договорни лихви по редовна
и просрочена главница в размер общо 10 709,67лв. Договорните лихви са
начислявани на всяко 21-во число на съответния месец, на база дължимата към
момента главница и договорения лихвен процент, който е претърпял промени в
намаление-от 8,25% до 7%. Първото
допуснато просрочие по кредита е на 21.10.2017г. След постъпилите суми от
застрахователното събитие са преустановени изцяло плащанията по сделката.
Съдът приема заключението
на съдебната експертиза, като компетентно и обективно и гради изводите си на
него.
Не се спори,че „Юробанк
България“АД подава заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК за установяване на
процесното вземане. По образуваното ч.гр.д.№888/2019г. на РС-Ловеч искането е
уважено изцяло и е издадена Заповед №489/13.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от
13.05.2019г. Присъдени са и съдебни разноски в размер на 393,98лв. Длъжниците
подават възражение по чл.414, ал.2 от ГПК,а заповедният съд дава указания по реда на чл.415 от ГПК,получени от
заявителя на 06.11.2019г. Настоящата искова молба по реда на чл.422 от ГПК е подадена
в законният едномесечен срок, което обуславя допустимостта й.
По основателността.
Съдът приема,че е сезиран
с иск с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ –установителен иск, предявен от кредитор, който твърди, че
има изискуемо и непогасено вземане, основаващо се на сключен Договор за банков кредит
с №BL50213 от
08.12.2014г. Като основание на претенцията си ищецът сочи настъпила предсрочна
изискуемост на кредита по реда на чл.25,б.“г“ и чл.26,б.“в“ от Договора.
При изложената
фактическа обстановка съдът приема,че от представените доказателства се
установява по категоричен начин,че между ищеца и ответниците са възникнали
облигационни отношения по реда на чл.430 от ТЗ-договор за банков кредит. От
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че Банката е
предоставила уговорената сума от 50000 лева, усвоена на 12.12.2014г.,по
посочена банкова сметка-***.е. налице е реално престиране на сумата и може да
се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя уговорената сума.
От своя страна кредитополучателят се
установява,че за част от договорния период е извършвал уговорените погасявания
чрез месечни вноски. Общо е изплатил сумата 44 015,78лв. Първото просрочие е на
21.10.2017г.,а последната вноска от длъжника е от 24.07.2018г. На 17.04.2019г.
по сметка на „Юробанк България”АД с IBAN ***а 15 290,64лв.,с основание- обезщетение по
щета 0120-200-0002-2018 по полица на „ОЗК Застраховане”АД по кредит
№ВL50213-изплащане на застраховка за ипотекиран имот на ответника. Така сумата,
внесена за погасяване на кредитното задължение, е общо в размер на 59
306,42лв., с която Банката погасява– главница- 49 739,72лв., договорни лихви -
9 418,84лв. и имуществени застраховки 147,86лв.
Поради неизпълнение на
основното задължение за изплащане на уговорените месечни погасителни вноски, на
основание чл.25,б.“г“ и чл.26,б.“в“ от Договора, кредиторът обявява
предсрочната изискуемост на кредита.
При тези данни съдът
приема,че е доказано наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателите
на основния им ангажимент за погасяване на дълга.
Спорен между страните
е въпросът надлежно ли е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът намира,че
кредиторът е изпълнил и това си задължение. Както е известно, за да легитимира
решението си за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, Банката
следва да обоснове наличието на договорно предвидени основания за упражняване
на това право-не се спори,че това са разпоредбите на чл.25 и чл.26 от Договора,
реалният факт на наличие на просрочие-категорично доказан и надлежното уведомяване
на длъжника/те за позоваването на тези норми и настъпването на последиците им-
договорът се изменя в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане
на предоставената парична сума,като се преобразува от срочно в безсрочно. За
настъпване ефекта на предсрочното прекратяване на договора е достатъчно
изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника, не се нуждае от
приемане-(т.2 от ТРеш.3/27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС).
В случая са налице
категорични доказателства за изпълнение на законовия и договорен ред за
уведомяване на страните по кредитното правоотношение. Кредиторът е предприел
уведомяване по един от предвидените начини- чрез известие за доставяне с
изрична заверка на съдържанието, изпратени по „Телепоща“. Както получаването на
съобщенията, така и връчването им е надлежно удостоверено по изисквания ред- с
номер, дата, час на получаване, посочена е премащата пощенска станция, а
връчването е удостоверено с подписа и
печата на връчителя, с посочена дата и лицето, на което са връчени. Видно е,че
съобщението до съдлъжника М.Д.А. е получено от баща му-Д.А.. Последният е
получил и своето съобщение.
Спорно е връчването на
кредитополучателя „Максимо 2017“ЕООД, тъй като е връчено на физическото лице Д.А.,
без да е отбелязано да е служител или работник,съгласно правилото на чл.50,ал.3
от ГПК. При служебната справка не се установява в ТРРЮЛНЦ да има вписване на
представителни функции на това лице. Независимо от това съдът приема,че с връчването
на исковата молба, в която ясно и категорично е заявено обявяването на кредита
за предсрочно изискуем и която е редовно връчена на отв.“Максимо 2017“ЕООД,
кредитополучателят е уведомен и този факт следва да бъде съобразен по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК. Няма различие в заявеното и прието основание на вземането.
По изложените
съображения съставът намира,че длъжниците са надлежно уведомени за настъпване
на предсрочната изискуемост. Последицата е преустановяване на договорните
отношения между страните. Изискуем е остатъкът от предоставения кредит, заедно
с уговорените в договора акцесорни задължения. Съдебната експертиза установява
какъв е размерът на дълга, след приспадане на извършените погасявания и
изплатеното застрахователно обезщетение.
Не може да се сподели
възражението на длъжниците за упражняването на правата по сключената
застраховка. Установява се, че кредитополучателят е сключил застраховка на
имуществото, предоставено за обезпечение, в полза на Кредитора - Банката. С
оглед настъпилото застрахователно събитие, образуваната щета и определено
обезщетение, сумата е била преведена по кредитната сметка за погасяване на
дълга. По правилото на чл.383,ал.1 от КЗ- в която хипотеза е сключена
застраховката, отговорността на застрахователя за непогасената част от
задължението на застрахования, е до размера на застрахователната сума. Това
именно е сторено с превода на 17.04.2019г. на сумата 15 290.64лв. Няма данни за сключена и друга застраховка за
същото имущество и за идентичен покрит риск или друга щета,както твърдят
ответниците.
Неоснователно е и
възражението за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит,
свързани с нарушаване на правата на потребителя- чл.143,т.9,т.10 и т.12,във
вр.с чл.147,ал.1 от ЗЗП. Защитата,на която се позовават кредитополучателят и
съдлъжниците, не е приложима спрямо тях ,тъй като не попадат в хипотезата на
„потребител“ по см.на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ясно в договора е вписано,че сумата
се предоставя „за посрещане на извънредни,нерегулярни нужди от оборотни
средства,във връзка с професионалната/служебна дейност“. Или-касае се за
професионална търговска дейност.
Със същия аргумент
правилата на ЗЗП са неприложими и по отношение на съдлъжниците. Обстоятелството,че
съзадължени по кредитното правоотношение са и физически лица, не променя
характера на договора между Банката и кредитополучателя – търговец и
предназначението на средствата за упражняването на тази дейност.
Правилно в съдебното
решение са присъдени и направените в развитото заповедно и исково производства
разноски.
По изложените
съображения съставът на ОС-Ловеч намира,че обжалваното Решение №260031/18.09.2020г.,пост.по
гр.д.№ 2256/2019г. на РС-Ловеч следва да се потвърди изцяло,като правилно и
законосъобразно.
По разноските в настоящата
инстанция.
Въззиваемият не е
направил деловодни разноски,а пълномощникът му заяви, че не претендира
адвокатски хонорар,поради което разноски не му се присъждат за възстановяване.
По изложените съображения и на основание
чл.272 от ГПК Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260031/18.09.2020г.,пост.по гр.д.№ 2256/2019г. на РС-Ловеч, като правилно
и законосъобразно.
Решението не подлежи на
касационно обжалване с оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.