Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260007
Гр.Елхово, 26.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 588 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Д-р П Д “, №25, офис-сграда Л , ет.2, офис 4,
чрез пълномощник – П.Б. – юрисконсулт, против С.З.М. ***, с която по реда на
чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е предявен иск
за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 126/2019
година по описа на РС – Елхово.
Ищецът твърди, че на 30.11.2017 г.
между ответника и „БНБ Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски
кредит № PLUS-15486099 за сума в размер на 5000.00 лева, която заемополучателят се е задължил да върне в едно със
застраховка на плащанията в размер на 672.00 лева, разделена на равен брой
вноски, съответстващи на броя на погасителните вноски, както и такса
„Ангажимент“ в размер на 175.00 лева, която се удържа от общия размер на
кредита. Общата стойност на плащанията по кредита е била договорена в размер на
7568.16 лева, от които договорна лихва в размер на 2568.16 лева. Твърди се, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. За ответникът възникнало
задължение да върне сумата по кредита в срок до 05.12.2019 г., на 24 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 315.34 лв., при първа погасителна
вноска 05.01.2018 г., съгласно погасителен план към договора. Срокът на
договора е изтекъл на 05.12.2019 г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/. Поради неизпълнение в срок на задълженията на
кредитополучателя по договора за заплащане на погасителните вноски, поради
допусната забава в плащанията на две месечни вноски, считано от 05.03.2018
година кредитора е обявил кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че е
уведомил за това кредитополучателя с уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне.
Тъй като е изпаднал в забава в
плащанията и съгласно условията към договора за потребителски кредит, на
кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 481.76 лева за
периода от 06.03.2018 година /денят, следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът твърди, че сумата, която е
заплатена до момента от ответника е в размер на 630.84 лв., с която са погасени
договорна лихва в размер на 514.35 лв. и главница в размер на 116.49 лв.
Ищецът твърди, че на 09.08.2018 г. е
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., на основание
чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК***, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-15486099 от 30.11.2017 г.
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и С.З.М. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 2013 18404, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът
твърди, че ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с
уведомителни писма, изпратени с известие за доставяне на посочените в исковата
молба дати, като пратките са останали неполучени от длъжника. С исковата молба
ищецът е представил уведомлението за извършената цесия ведно с уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция" чрез клона му в Република България в качеството му на универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-БНП/ PLUS-15367060 от 26.07.2019 г., с искане
да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в
случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Тъй като за дължимите суми, въз основа
на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, на заявителя е бил даден срок, в който да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът желае съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи по сключения
договор за потребителски кредит, следните суми, за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 126/2019
година по описа на РС- Елхово: главница в размер на 4 883.51 лева за периода от
05.02.2018 г. до 05.12.2019 г., по отношение на които на основание чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.03.2018
г.; договорна лихва в размер на 1605.81 лева за периода от 05.02.2018 г./падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2019г. /падеж на последна
погасителна вноска/, по отношение на които на основание чл.5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 05.03.2018г.;
обезщетение за забава в размер на 481.76 лева считано от 06.03.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от 4 883.51 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2019 г.
до окончателното изплащане на дълга.
При условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск за заплащане от ответника на следните суми: сумата от 4
883.51 лева – главница, за периода от 05.02.2018 г. до 05.12.2019 г., по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 05.03.2018 г.; договорна лихва в размер на 1605.81
лева за периода от 05.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 05.12.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 05.03.2018г.; обезщетение за забава в размер на 687.77 лева
считано от 06.03.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от 4
883.51 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането.
Претендират се направените в исковото
и в заповедното производство разноски.
В хода на производството исковата
молба се поддържа от процесуален представител – пълномощник на ищеца. В
представени по делото писмени бележки се излагат доводи и аргументи в подкрепа
основателност на предявените искове.
Тъй като ответникът С.З.М. не е
намерен на установените по делото постоянен и настоящ адрес, на същият е
назначен особен представител на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК особеният
представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, като в
същият е изразил становище за допустимост и неоснователност на предявените
искове.
От
събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр
д. 126/2019 година по описа на ЕРС се установява, че по същото в полза на ищеца
са присъдени процесните вземания, като е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 357 от 08.03.2019 година, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сума в
общ размер на 6 971.08 лева, включваща: главница в размер на 4 883.51 лева за
периода от 05.02.2018 г. до 05.12.2019 г., по отношение на които на основание
чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
05.03.2018 г.; договорна лихва в размер на 1605.81 лева за периода от
05.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2019г.
/падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на основание чл.5
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
05.03.2018г.; обезщетение за забава в размер на 481.76 лева считано от 06.03.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от 4 883.51 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда – 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
общ размер на 214.42 лева, включващи - 139.42 лева заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство и 75.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на
заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като
същият е предявен в срок.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 30.10.2017 година между ответника С. Митев в качеството му на
кредитополучател и „БНБ Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски
кредит № PLUS-15486099 за сума в размер на 5000.00 лева. От приложено по делото
заверено копие от Сертификат № PLUS-15486099 за сключена застраховка по пакет
„Стандарт" и пакет „Комбинирана защита", се установява, че ответникът
е застраховано лице. Общият размер на застрахователната премия е 672.00 лв.
тази сума ответникът е следвало да заплати на равен брой вноски, съответстващи
на броя на погасителните вноски. С договора е уговорена и такса „Ангажимент“ в
размер на 175.00 лева, която е удържана от общия размер на кредита. Общата
стойност на плащанията по кредита е била договорен в размер на 7568.16 лева, от
които договорна лихва в размер на 7568.16 лева, при ГПР –43.12% и лихвен
процент – 32.50 %. Съгласно договора ответникът е следвало да върне сумата по
кредита в срок до 05.12.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 315.34 лв., при първа погасителна вноска 05.01.2018 г.,
съгласно погасителен план към договора. Срокът на договора е изтекъл на
05.12.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/.
Съгласно чл.З от договора
погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.
Съгласно чл.5 от договора при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две и
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително и определените в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение до кредитополучателя за
настъпването на предсрочната изискуемост.
В чл.27 от договора е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли правата си по него без да е необходимо
съгласие на кредитополучателя.
На 09.08.2018 г. е било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК***, с което ищецът изкупил вземането на кредитора към С.З.М.,
записано в Приложение №1 от 09.08.2018г. под № 445, в размер на сумата от общо 6658.20
лева. Цесията е потвърдена от продавача с писмено потвърждение от 09.08.2018г. С
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. Въз основа
на пълномощното, ищецът е изпратил три уведомителни писма до длъжника, ведно с
покана за доброволно изпълнение, които не са били връчени на ответника, поради
това, че последния не е намерен на адреса. Уведомлението за извършената цесия е
връчено на особения представител на ответника с исковата молба – на 11.06.2020г.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно- счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните и се възприема от съда като обективно и компетентно, се установява, че
предоставеният на ответника кредит е усвоен на 01.12.2017г., на която с
платежно нареждане от същата дата по сметката на С.М. в „Уникредит
Булбанк“ е преведена сума в размер на 4825.50 лева с наредител
на плащането кредиторът по договора. Сумата представлява разликата между
отпуснатия кредит на длъжника по договора в размер на 5000.00 лева и такса
„Ангажимент“ в размер на 175.00 лева, приспадната от размера на отпуснатия
кредит. По процесния договор за кредит вещото лице не
е установило плащания от страна на длъжника на ищеца. Такива плащания вещото
лице е установило, че длъжникът е извършил на стария кредитор на 22.12.2017г. и
на 25.01.2018г. в размер съответно на 315.34 лв. и 315.50 лв., с което са
погасени главница в размер на 284.49 лв., договорна лихва в размер на 290.35
лв. и застрахователна премия в размер на 56.00 лв. Последното плащане, което
длъжникът е извършил по договора за кредит е от дата 25.01.2018г., с което е
погасена вноска №2 по погасителния план с падеж 05.02.2018г. и част от
главницата в размер на 0.16 лв. от вноска №3 от погасителния план. Ответникът е
изпаднал в забава от 05.03.2018г., когато не е погасена вноска №3 с падеж
05.03.2018г. в общ размер на 315.08 лв., от които главница в размер на 159.43
лв., възнаградителна /договорна/ лихва в размер на
127.75 лв. и застрахователна премия в размер на 28.00 лева.
Съгласно заключението, към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.03.2019г. остатъкът на
задължението на ответника по договора в случай, че е настъпила предсрочна
изискуемост е в общ размер на 6 4889.32 лв., от които главница в размер на
4 883.51 лв./включваща и застрахователна премия в размер на 168.00 лева за
периода от 05.03.2018г. до 05.12.2019г./ и възнаградителна
лихва в размер на 1 605.81 лв. за периода от 05.03.2018г. до 05.12.2019г.
Към датата на подаване на исковата
молба – 09.08.2020г. падежиралите и непогасени вноски
/в случай, че не е налице предсрочна изискуемост/ по договора са в общ размер
на 5 675.96 лв., от които главница за периода от 05.03.2018г. до
05.08.2019г. в размер на 3 639.97 лв., възнаградителна
лихва за периода от 05.03.2018г. до 05.08.2019г. в размер на 1 531.99 лв.
и застрахователна премия за същия период в размер на 504.00 лв.
За периода от 05.03.2018г. /датата на
падежа на първата непогасена вноска/ до 05.12.2019г. /датата на падежа на
последната погасителна вноска/ вещото лице е установило размер на неплатената
главница по договора от 4883.51лв., включваща главница в размер на 4715.51 лв.
и застрахователна премия за периода от 05.03.2018г. до 05.08.2018г. в размер на 168.00 лв.
Размерът на неплатената главница по
договора за кредит за периода от 05.03.2018 г. / падеж на първа неплатена
погасителна вноска / до датата на последната падежирала
вноска към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение - 05.03.2019 г., е общо 2 615.59 лв., от които главница в размер на 2 447.59 лв. и
застрахователна премия за периода 05.03.2018 г. - 05.08.2018 г. в размер на
168.00 лв.
Размерът на неплатената възнаградителната лихва по договора за кредит за периода от
05.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2019 г.
/падеж на последна неплатена погасителна вноска/, е 1 605.81 лв. Размерът
на неплатената възнаградителната лихва по договора за
кредит за периода от 05.03.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до датата на последната падежирала вноска към
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение -
05.03.2019 г., е 1 287.67 лв.
Размерът на обезщетението за забава,
изчислено по отделно върху непогасените главница - 4 883.51 лв. и
договорна лихва - 1 605,81 лв., за периода от 06.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
05.03.2019 г. е общо 657.99 лв., от които: лихва върху главница 4 883.51
лв. за периода 06.03.2018 г. - 05.03.2019 г. – 495.17 лв. и лихва върху дог.
лихва 1605.81 лв. за периода 06.03.2018 г. - 05.03.2019 г. – 162.82 лв.
В случай, че е настъпила предсрочна
изискуемост, размерът на обезщетението за забава, изчислено по отделно върху
непогасените главница - 4 883.51 лв. и договорна лихва - 1 605.81 лв.,
за периода от 06.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда -
09.08.2019 г., е общо 941.03 лв., от които: лихва върху главница 4 883.51
лв. за периода 06.03.2018 г. - 09.08.2019 г. – 708.17 лв. и лихва върху
дог.лихва 1605.81 лв. за периода 06.03.2018 г. - 09.08.2019 г. – 232.86 лв.
Размерът на обезщетението за забава,
изчислено по отделно върху падежиралите и непогасени
главница и договорна лихва за периода от 06.03.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.08.2019 г., е общо 377.31 лв., от които: лихва върху
главница 3 639.97 лв. за периода 06.03.2018 г. - 09.08.2019 г. – 243.48
лв. и лихва върху дог.лихва 1 531.99 лв. за периода 06.03.2018 г. -
09.08.2019 г. – 133.83 лв.
По данни от материалите по делото, на
30.11.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15486099, между „БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс" ЕАД - кредитор и С.З.М., ЕГН **********
- кредитополучател.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК
- за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
126/2019 година по описа на РС – Елхово, а именно: главница в размер на 4
883.51 лева за периода от 05.02.2018 г. до 05.12.2019 г., по отношение на които
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 05.03.2018 г.; договорна лихва в размер на 1605.81 лева за
периода от 05.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.12.2019г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на
основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано
от дата 05.03.2018г.; обезщетение за забава в размер на 481.76 лева
считано от 06.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 4 883.51 лева, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 05.03.2019 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4 883.51 лева – главница, за периода от 05.02.2018
г. до 05.12.2019 г., по отношение на които на основание чл.5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 05.03.2018 г.;
договорна лихва в размер на 1605.81 лева за периода от 05.02.2018 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2019г. /падеж на последна
погасителна вноска/, по отношение на които на основание чл.5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 05.03.2018г.;
обезщетение за забава в размер на 687.77 лева считано от 06.03.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от 4 883.51 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Съдът намира предявеният главен иск за
допустим, тъй като е предявен като установителен за
вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
За да бъде уважен така предявеният иск
ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение,
възникнало на основание Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15486099 от 30.11.2017г., предаването на сумата по договора
на ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, настъпването на
предсрочната изискуемост на договора, прехвърлянето на вземанията по договора с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между кредитора по
договора и ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомяването на
длъжника. Следва да установи и наличието на валидно постигнати договорености
между страните за заплащане на застрахователна премия, такса ангажимент, връщане
на кредита с надбавка (лихва), както и да установи всяко едно от вземанията си
по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията
следва да установи, че е погасил задълженията си.
Процесният договорът за
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно
обективиран документ, като същите се съдържат в
договора.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
Ищецът е установил качеството си на
кредитор спрямо ответника на посочените вземания, придобити по договор за
цесия. Съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионер, не поражда правно действие, но предишния кредитор
може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за
извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99,
ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изхождащо от цедента,
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомление представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда. В случая стария
кредитор е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име
длъжника - ответника за извършената цесия. Такова уведомление не е осъществено
до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата
на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за цесия е
приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на ответника /чрез особения
му представител/, с което факта на съобщаване на цесията е осъществен и следва
да бъде зачетен. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК,
връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е
разграничил представителната власт на представителя от какво произтича – от
упълномощаване или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при
което следва да се приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за
извършената цесия. В този смисъл е и константната практика на ВКС.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно, че отпуснатият кредит от 5000.00 лева е
бил усвоен изцяло от кредитополучателя, който е изпаднал в забава, считано от
05.03.2018г., когато не е погасил вноска №3 с падежна дата 05.03.2018г.
Към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 05.03.2019 година са били налице условията по 5
от договора за кредит за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита,
т.к. посочената договореност предвижда, че при допусната забава в плащанията на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Основанието на предявения иск е автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща
без отправяне на известие от кредитора до длъжника. Тази договореност обаче
противоречи на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18 от същото ВКС приема,
че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. По делото не са представени доказателства
кредиторът да е обявил кредита за предсрочно изискуем на длъжника. Подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за
надлежен акт по обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като не
се изпраща препис от заявлението, поради което кредиторът не е упражнила
надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към момента на
предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са налице
предпоставките за установяване на изискуемост на вземането на това основание.
Не следва да се приеме също, че
изискуемостта е обявена със самата искова молба, доколкото според
тълкувателното решение правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, т.е. във всички случаи, за да се приеме, че установителният
иск е основателен в посочената хипотеза, според установилата се съдебна
практика, изискуемостта трябва да е обявена преди образуването на заповедното
производство.
Видно е обаче от договора за кредит и
погасителния план към него, че всички погасителни вноски са с настъпил падеж
към 05.12.2019г., т.е. след подаване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене пред районния съд. При тези данни и тъй като вземането, което
е в предмета на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение
намират разясненията, дадени в Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019 година по
Тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно
решение, при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател. Вземането произтича от
договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са
намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка
вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е
необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на
точно изпълнение, съобразно договореното по
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението -
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и
само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски.
Съгласно задължителните указания в т.
9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на
ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Последователното прилагане на този принцип, а и на нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право, означава да се
вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предявяването
на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Това е обусловено и от момента, към
който се формира силата на пресъдено нещо -
приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. След
като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в
който се формира сила на пресъдено нещо, а не към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към
датата, към която се формира сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното следва да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4883.51 лева,
представляваща неизплатената част от главницата по договора за кредит за
периода от 05.03.2018г. /датата на първата просрочена вноска/ до 05.12.2019г.
/датата на последната погасителна вноска по договора/.
Основателен и доказан по изложените
по- горе съображения се явява и иска в частта относно дължимата се договорна
лихва по договора за кредит. Видно от заключението на вещото лице размерът на
дължимата се по договора възнаградителна лихва за
периода от 05.03.2018г. /датата на първата просрочена вноска/ до 05.12.2019г.
/датата на последната погасителна вноска по договора/, е 1605.81 лева.
С исковата молба се претендира
установяване на вземането на ищеца против ответника и за лихва за забава,
дължимо за периода от 06.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 05.03.2019г. в размер на 481.76 лева.
Тъй като ответникът е изпаднал в
забава на 06.03.2019г. /датата, следваща падежната дата на първата непогасена
месечна вноска, съгласно погасителния план/, същият дължи на ищеца обезщетение
за забава до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
05.03.2019г. върху размера на падежиралите до тази
дата погасителни вноски. Това са вноски от №3 до №14 вкл. с падежни дати от
05.03.2018г. до 05.02.2019г. вкл., включващи единствено дължимата се главница
за периода в общ размер на 2227.65 лева. Дължимото от ответника обезщетение за
забава върху вноските по главница с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението – 05.03.2019г. възлиза на сумата от 115.69 лева, изчислена от съда
служебно с електронен онлайн калкулатор при съблюдаване на разпоредбата на
чл.86, ал.2 от ЗЗД.
С оглед на изложеното установителния иск в частта му относно обезщетението за
забава за периода от 06.03.2018г. до 04.03.2019г. вкл. следва да бъде уважен до
размера на 115.69 лева, като искът в тази му част за разликата от 115.69 лева
до предявения от 481.76 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение на установителен
иск в частта досежно законната лихва, съдът намира
следното: Законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
– 05.03.2019г. до окончателното изплащане, ще се дължи върху главницата,
включваща падежиралите вноски към тази дата, а именно
тези от №3 до №14 вкл. с падежни дати от 05.03.2018г. до 05.02.2019г. вкл., в
общ размер на 2227.65 лева. По отношение на вноските от №15 до №24 от
погасителния план за главница в общ размер на 2655.86 лева, чиито падеж е
настъпил след датата на подаване на заявлението /вноски с падежни дати от
05.03.2019г. до 05.12.2019г./ ответникът дължи заплащане на законна лихва върху
непогасената главница за периода, следващ последната погасителна вноска по
договора за кредит, а именно от 06.12.2019г., от която дата целият дължим
остатък от непогасената главница е станал изискуем. За периода от 05.03.2019г. до
05.12.2019г. вкл., искът за заплащане на законна лихва върху главницата се
явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Поради уважаването на предявеният
главен установителен иск като основателен и доказан
по размер, съдът не дължи произнасяне по предявеният с исковата молба
евентуален осъдителен иск против ответника.
По
отношение на разноските в заповедното производство:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 година от 18.06.2014 година на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на
разноските се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението
по установителен иск, изпълнителен лист по реда на
чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 214.42 лева, от които 139.42
лева държавна такса за образуване на
производството и 75.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на настоящото производство и частичното
отхвърляне на установителния иск в частта за лихвата
за забава, ответникът С.М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски в намален размер, а именно 203.16
лв., включващи заплатена държавна такса за образуване на заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение.
Искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 60.00 лева,
представляващи такса за връчване на съдебни книжа от ЧСИ, е неоснователно, поради
липсата на представени доказателства за направени такива.
По
отношение на разноските в настоящото производство:
Ищецът по делото е направил следните
разноски в производството: държавна такса за образуване на настоящото
производство – 139.42 лева, внесено възнаграждение за вещо лице в размер на 350.00
лева, внесени разноски за особен представител в размер а 678.55 лева.
Претендира се на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл. 25 от НЗПП и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00 лева. Последното съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл.
25, ал.1 от НЗПП определя на 200.00 лева, като взе предвид, че юрисконсулта не
е взел участие в открито съдебно заседание по делото и дейността му в
производството е свързана с депозиране на исковата молба и на други молби във
връзка с внасянето на държавна такса, на възнаграждение за вещо лице, по даване
ход на делото и съществото на спора. Съдът
намира, че сумата от 200.00 лева е достатъчна за заплащане на извършената
от юрисконсулта работа. Или общо направените от ищеца разноски в производството
възлизат на 1367.97 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК съразмерно на уважената част на исковата
претенция направени по настоящото производство разноски в размер на 1296.13 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че С.З.М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р П Д “, №25,
офис-сграда Л , ет.2, офис 4, представлявано от Д Б Б , следните суми:
главница в размер на 4883.51 лева за периода от 05.03.2018г. до 05.12.2019г., договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 1605.91 лева за
периода от 05.03.2018г. до 05.12.2019г., лихва за забава в размер на 115.69
лева за периода от 06.03.2018г. до 05.03.2019г. върху дължимата главница в
размер на 2227.65 лева, в едно със законна лихва за забава върху дължимата
главница както следва: върху сумата от 2227.65 лева, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.03.2019г. до окончателното изплащане и върху
сумата от 2655.86 лева, считано от 06.12.2019г. до окончателното изплащане,
дължими по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15486099 от
30.11.2017г. между ответника и „БНБ Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване
на 09.08.2018г. на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 27.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 126/2019 година по описа на РС – Елхово.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск в частта за заплащане на обезщетение за
забава за разликата от 115.69 лева до предявения размер от 481.76 лева, както и
предявения иск в частта за законна лихва върху главницата в частта й за 2655.86
лева за периода от 05.03.2019г. до 05.12.2019г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН .
ОСЪЖДА
ответникът
да заплати на ищеца направените в заповедното производство по частно гр.д.№ 126/2019
година по описа на РС – Елхово разноски в размер на 203.16 лв., съразмерно на
уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА ответникът да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 1296.13
лв., съразмерно на уважената част на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото /на ответника чрез особения му представител/.
Препис от решението след влизането му
в сила да се изпрати за прилагане по ч. гр. д. № 126/2019г. по описа на РС –
Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: