Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.В., 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четиринадесети декември
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6176 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът К.К.Г. твърди, че на 28.01.2020г., около 8.50ч., в гр. В.,
ж.к. „***“, до бл. 138, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от
водача на товарен автомобил „Ивеко“, рег. № СА 8064
ТВ, който при маневра на заден ход удря паркирания лек автомобил „Мерцедес Е
240“, с рег. № В 7941 НН, собственост на ищеца. За настъпилото пътнотранспортно
произшествие участниците в същото съставили двустранен констативен протокол за
ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за товарен автомобил „Ивеко“е била налична валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното
дружество да е уведомено, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя
и са установени следните щети от инцидента: предна броня, фар десен и калник
преден десен. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 475.54 лева,
което твърди, че не е достатъчно да покрие разходите, необходими за
възстановяване на автомобила, възлизащи в размер на 1818.71 лева. С оглед
горното и сезира съда с искане за осъждане на дружеството да му заплати сумата
от 100.00 лева, представляваща частичен иск от общо 1343.17 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна „Д.з.” ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че товарен автомобил „Ивеко“ е бил застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към 28.01.2020г., на която дата е настъпило
застрахователно събитие, причинено от водача на застрахования автомобил по
описания в исковата молба начин. Не се оспорва и че при оглед на автомобила на
ищеца са описани посочените в исковата молба увреждания по същия – предна броня
за ремонт и боядисване, фар десен – за подмяна, преден десен калник за ремонт и
боядисване. Не се спори и че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 475.54 лева, което смита за съответно на дължимото такова съобразно
нормите на КЗ и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
съобразно посочения от увредения начин на определяне размера на обезщетението –
по оценка на застрахователя. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения
по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 14.12.2020г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване, че между
собственика на товарен автомобил „Ивеко“, рег. № СА
8064 ТВ и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
валидна към 28.01.2020г., на която дата е настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие по описания от ищеца начин, че в резултат на
същото са увредени предна броня за ремонт, фар десен, преден десен калник,
както и че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 475.54
лева.
Видно от приобщената по делото
преписка по щета № 43080312000097, че за настъпилото застрахователно събитие
застрахователят е уведомен на 28.01.2020г. (л. 23), като в приложено на л. 25
от делото опис заключение в 3 точки са описани увредените детайли по автомобила,
както следва: предна броня, фар десен и калник преден десен. Определено е
обезщетение в размер на 475.54 лева (л. 39), което е изплатено на ищеца с платежно
нареждане от 29.01.2020г.
По делото е изготвено заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, в
което експертът дава няколко варианта на необходимата стойност за отстраняване
на щетите, определена към датата на събитието, а именно: 1453.98 лева – като
средна пазарна стойност за възстановяване на автомобила с оригинални резервни
части в несертифициран сервиз; 1812.06 лева – като средна пазарна стойност за
възстановяване на автомобила с оригинални резервни части в сертифициран сервиз;
970.49 лева – като средна пазарна стойност за възстановяване на автомобила с
алтернативни резервни части в несертифициран сервиз; 1328.57 лева – като средна
пазарна стойност за възстановяване на автомобила с алтернативни резервни части
в сертифициран сервиз. Средната пазарна цена на автомобила възлиза в размер на
4450 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” със собственика на товарен автомобил „Ивеко“, рег. № СА 8064 ТВ, както и че в срока на действие
на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие –
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са увредени следните детайли
по собствения на ищеца автомобил - предна броня за ремонт, фар десен, преден
десен калник.
Спорният по делото въпрос е свързан с
размер на следващото се застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл. 400,
ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото
на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата
съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на
експлоатация на автомобила, тъй като независимо от амортизацията му към момента
на настъпване на вредата.
С оглед
горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като
законът сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се
възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, то безспорно е че
ремонтът може да бъде извършен в сервиз сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв
сертификат, респ. увредените детайли да бъдат заменени с оригинални части или
алтернативни такива. Както обаче увреденият има право да получи справедливо
обезщетение, така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща
ремонт на висока стойност. Ето защо и след като нито сертифицираните сервизи,
нито този, които нямат сертификат, са извън търговския оборот, обезщетението
следва да бъде определено при съобразяване на средната стойност за
възстановяване на автомобила с оригинални и алтернативни части, респ. в
сертифициран сервиз и такъв, който няма сертификат за качество ISO, която възлиза в размер на 1391.28
лева. След приспадане размера на изплатеното от застрахователя обезщетение,
същия е останал да дължи сумата от 915.74 лева.
В обобщение, съдът намира,
че предявеният иск в рамките на размера, предмет на настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да
бъде уважен. Върху обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2020г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изходът от спора и
своевременно направеното искане, в полза на ищеца К.Г. следва да се присъдят
сторените от последния разноски, възлизащи в общ размер на 560.00 лева, както
следва: 50.00 лева за заплатена държавна такса, 150 лева за заплатен депозит за вещо
лице и 360.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 100.00 лева (сто лева), частичен
иск от 1343.17 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на виновно причинено от водача на товарен
автомобил „Ивеко“, рег. № СА 8064 ТВ, пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 28.01.2020г., около 08.50ч., в гр. В., ж.к. „***“,
до бл. *** и изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на щетите
по лек автомобил „Мерцедес Е 240“, с рег. № В 7941 НН – увредени предна броня,
фар десен и калник преден десен, дължимо по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, сключен със застрахователна полица № BG/06/119002497248, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 10.06.2020г.
до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 560.00 лева (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторени
съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: