№ 1337
гр. Варна, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница С.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница С.а Въззивно гражданско дело
№ 20243100501304 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
Въззивната страна Д. Р. Я., редовно и своевременно призована, явява
се лично и се представлява от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемите К. С. С., Д. К. С. и С. С. С., редовно и своевременно
призовани, не се явяват, представляват се от адв. М. П., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 34028/24.04.2024г. от Д. Р. Я.,
1
ЕГН **********, срещу Решение № 1025 от 26.03.2024 г., постановено по гр.
дело № 20233110105561 по описа за 2023г. на Районен съд - гр. Варна, 9
състав, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Д. Р. Я.,
ЕГН ********** против Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН **********
и К. С. С., ЕГН **********, с правна квалификация по чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се измени
решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021
г. на ОС-Варна, в частта, досежно определения режим на личен контакт между
ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена
на *** г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два дни през
лятото, когато майката Д. Я. не ползва платен годишен отпуск и детето не е
при баща си К. С. при вземане в 10.00 часа на първия ден и връщане в 18.00
часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е
обсъдил всички доводи на страните и не е съобразил най-добрият интерес на
детето. Не са обсъдени доказателствата, че са налице изменения в
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния режим, а именно,
че бабата и дядото в момента живеят при сина си – баща на детето и
осъществяват режим на личен контакт по-голям от определения им. Сочи, че
не е в интерес на детето, което е в училищна възраст да прекарва цяла учебна
седмица при своите баба и дядо, като майката бъде лишена от възможност да
упражнява контрол върху учебния процес.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъде уважена молбата й да бъде изменен
определения с решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135
по описа за 2021 г. на ОС-Варна, режим на личен контакт между ответниците
Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена на *** г., от
друга страна, като се постанови нов, както следва: два работни/непочивни дни
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и детето не е
при баща си К. С. при вземане в 9.00 часа на първия ден и връщане в 18.00
часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.
Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите
страни – ответниците Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и
2
К. С. С., ЕГН **********, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че с молбата и
жалбата се цели да бъдат лишени прародителите от възможността им да
осъществяват контакт с внучка им. Сочи се, че исканият нов режим е
абсолютно ограничен. Твърди се, че първоначално определения от съда режим
е съобразен с ангажиментите на детето в училище.
Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат
присъдени разноски.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, тъй като не отговаря на изискванията на закона, по
същество тя не навежда нарушения на първоинстанционния съд, каквито да са
предпоставка за обжалване на решението. Поддържам двата отговора - един
от Д. и С., и един от К..
АДВ. Г.: Представям декларации от 2020 г. и 2021 г., както и сметка
фактура за 2023 г., че такава декларация е издадена. Това показва, че детето
през периода Коледа и Нова година редовно е пътувало до Германия.
Представям доказателства и за платена половин такса за занималня за тази
година.
АДВ. П.: Противопоставям се, тези доказателства са извън предмета на
спора. По отношение на твърдението, че всяка година детето е пътувало до
Германия, ние твърдим, че то е ходило два пъти, откакто са разделени
родителите. Във всеки случай неотносими са към спора. Ако ги приемете,
моля да приемете възражението, че се касае за две пътувания през всичките
тези години за по няколко дни. Сметката фактура не е относима, не става ясно
за кое дете се касае. Таксата за обучение също не става ясно за кого е платено,
каква такса, неотносимо е към настоящия спор.
АДВ. Г.: Представям тези декларации, защото моята доверителка
оспорва твърденията, че се говори за два-три дни в Германия и то само два
пъти. Тези са извън разрешените дни на бабата, дядото и бащата, а това са
редовни пътувания всяка година. Бащата води детето в Германия при техните
първи братовчеди и неговата сестра, със съгласие на майката, това
удостоверяваме. Ние показваме, че те имат четири седмици в годината
3
разрешени, които си спазват, а ние даваме разрешение за още десет дни.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. П.: Никаква възможност няма за споразумение. Непрекъснато се
осуетяват срещи с бабата и дядото. Водихме дела, спечелихме ги, един път
водихме дело за пътуване в чужбина, майката не даваше съгласие, вторият път
даде съгласие доброволно. Два пъти е ходило детето в Германия и не за по
десет дни, а за една седмица. Ако така на кантар се броят толкова близки
роднински отношения, това е безумие. Майката цели да осуети срещите на
детето с бабата и дядото по бащина линия по необясними за мен причини.
Тези хора са пенсионери, болни, имаха възрастна болна майка, гледаха я,
ремонти правиха, създадоха условия да има детска стая за детето във Варна.
Криеше се детската градина, сега училището.
Неотносими са доказателствата, тъй като детето е пътувало само две
пъти за Коледа до Германия. Тези доказателства не установяват факти,
относими към спора. Тези доказателства не са представени своевременно пред
първата инстанция. Майката след като си е дала доброволно съгласието, тя
индикира съгласието си детето да пътува и това не нарушава нейния ритъм на
живот, нито пътуванията на детето и режима с бабата и дядото. Невинаги тези
хора могат да идват в режима, който съдът им е определил, те живеят основно
в Германия. Именно затова по Коледа е нормално детето да пътува, ако го
пусне майката.
АДВ. Г.: Възразявам срещу израза „безумие“, не е етично. Ние
доказваме, че детето е ходило минимум три пъти с тези декларации в
Германия.
АДВ. П.: Декларацията не доказва пътуване, това не са самолетни
билети. Бабата и дядото живеят в Германия, те пътуват за режима, който им е
определил съдът, за да си видят внучето.
АДВ. Г.: Ние твърдим, че бабата и дядото са в България поС.но за
лечение на болести, за ремонт на къщата.
АДВ. П.: Те не са се върнали да живеят в България, само прихождат,
стопанисват си апартамента, къщата, гледаха болната майка, но поС.но живеят
в Германия.
4
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание писмени
доказателства от страна на въззивницата са относими към предмета на спора и
допустими съобразно нормите на ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените от въззивника в днешно съдебно заседание писмени документи,
а именно: декларация за съгласие от Д. Р. Я., датирана 17.06.2020 г.;
декларация за съгласие от Д. Р. Я., датирана 01.11.2021 г.; сметка/фактура №
**********/18.12.2023 г.; касов бон от 24.09.2024 г.
АДВ. Г.: Моля да изслушате майката в днешно съдебно заседание за
периода след изслушването в Районния съд.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането за
изслушване на майката, доколкото настоящият предмет на делото е по чл. 128
от СК, а не по чл. 59, ал. 6 от СК, където е задължително изслушването на
родителя, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за
изслушване на майката.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
АДВ. П.: Това е минималният размер за един доверител.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Делото е инициирано от това, че бабата и дядото по бащина
линия са се установили отново да живеят в един и същ апартамент във Варна в
периода 2023-2024 г. Това налага промяна на режима, защото този режим
според нас е изключително проблематичен. Последния месец август-
септември бащата има право на първа, трета и пета седмица, което означава,
че на практика от 52 седмици годишно бащата взема детето за повече от
половината пъти, на майката и остават 19 от тези седмици. Това е проблем,
́
който би трябвало да бъде изяснен с друго дело, при което майката да
претендира правата си като отглеждащ родител. Бащата взема детето петата
седмица и първата седмица на месеца детето отново е при тях. Това добавя
още дни към неговите. Той взема детето отново всяка първа нечетна седмица
от месеца, което означава, че изтича тяхната седмица и бащата отново го
взема. Това е нещо, което се повтаря многократно в годините. Това е доста
проблемно за детето, което вече е израснало. Това дете има нужда както от
своите прародители по бащина линия, така и от своите родители по майчина
линия. Родителите по майчина линия нямат заведено такова дело, те не могат
да вземат детето, същевременно майката го взема 19 уикенда през годината,
като на бащата освен тези повече от половината уикенди от 52, му е
гарантирана и една 20-дневна ваканция с детето, която той прекарва с това
дете в с. А., където имат къща с двор, отглеждат зеленчуци, там пристигат и
братовчедите от Германия, играе си с тях. Всяко дете обича да запълва
времето си с игри с други деца. Майката разрешава и всяка година, от 2020 г. е
започнало това, детето да пътува в Германия, защото отива на пътуване, освен
това е и със своите братовчеди, с малки деца. Там няма как да е само с баба си
и дядо си на практика. Постарал съм се в нашата въззивна жалба да посоча, че
на практика прародителите по бащина линия ползват и режима на бащата.
6
Получава се един много сериозен период през август и септември, това е един
почти 20-дневен период отново с тях. Отглеждащ родител ли е майката или е
родител, който се съобразява с това обстоятелство? Нейните права като
родител са нарушени с тези 19 уикенда да има право на отношения с детето
си, когато не е на училище. Това дете разбира, че то се мести, то няма на
практика дом, то се мести и то с учебниците и всички пособия, които трябва
да бъдат носени, при бабата и дядото. Майката губи надзорът, който би имала
една отглеждаща майка върху учебния процес. Дали тези хора са способни на
тези години да възпитават и отглеждат детето, защото на практика това им е
вменено. Считам, че заради това режимът трябва да бъде променен. Тя трябва
да помоли баща си и той да заведе дело за режим и тогава ще стане проблем,
защото няма как съдът да му откаже. Няма да останат права на майката тогава.
Молим да ни дадете възможност майката да представи писмени бележки.
Моля да ни присъдите сторените разноски.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Я.: Днес бях изпратена от детето с гривна и думите:
„Докато не спечелиш това дело, не се връщай.“ При всяко едно отиване на
детето в подобен режим поне седмица по-рано вкъщи изживява една криза,
това дете се заключва, емоционално е, непрекъснато е отгоре ми. За нея е
тежко, тя не иска да ходи. Това не е породено, че тя не харесва баба си и дядо
си. Не ходи по задължение при тях, но иска да си играе с деца, което е
нормално за дете на тази възраст. Аз съм здраво стъпила на земята, моите
приятелки отгледаха по две-три деца, прехвърляйки ги на баба и дядо. Това е,
когато става въпрос за малки деца, които може да подхвърлиш някъде. Когато
детето е мислещо и изразява своето нежелание да ходи някъде, не смятам, че
то трябва да бъде принуждавано по някакъв начин насила. Аз като възпитаващ
родител трябва да кажа „ти трябва учиш, да четеш“. В следващия момент тя
ми казва „аз не искам да ходя“ и аз не мога да я защитя. Аз нямам никаква
тежест пред нея, защото в този емоционален момент за това дете, когато търси
подкрепата ми, аз не мога да я покажа. Когато са там братовчедите, детето
няма проблем да ходи, отива с желание. Декларациите ми за Германия са
защото аз винаги се съобразявам с нейното желание, аз я питам дали иска да
отиде и тя казва „искам“, тогава нямам никакви възражения. Първото дело,
което заведоха за пътуване на детето в чужбина, беше когато тя беше на
възраст две години и половина - три, никога не се беше делила от мен, аз я бях
гледала абсолютно сама. Когато една майка каже, че зимно време не е много
7
удачно детето да пътува, според мен са длъжни да уважат решението на
майката, а не да се опитват да наложат отвън. Когато детето каже, че иска, аз
се съгласявам. Те живеят в Алпите, има сняг, във Варна няма как да го
осигуря, освен ако не пътуваме някъде, така че щом тази възможност се
предлага, още повече придружена с деца, с които да играе, нямам нищо
против. Нямам нищо против детето да общува с бабата и дядото по бащина
линия. Тя трябва да общува и с едните, и с другите си роднини, да ги познава.
Всеки трябва да си заслужи любовта на детето, няма как да бъде дадена по
режим. Един режим няма да даде любов и отношение. Отношението на бабата
и дядото ще спечели любовта на детето.
Разказвам за конкретен случай, при който ми звънят от детската градина
в петък в 17:53 часа, че детето не е прибрано от там. Аз изпращам моя баща,
който живее наблизо, прибира го от детската градина, бабата се появява 2-3
минути по-късно, детето го няма, последва прокурорска жалба срещу баща ми
и мен, за това, че детето е изведено от детската градина и техният режим е
нарушен, а той е до 18:00 часа. Това са няколко минути, много бях обидена, да
нападнеш баща ми, който ми е осигурил покрив, за разлика от тях, обира
финансовите луфтовете, защото издръжката, която К. плаща, е неувеличена от
момента, в който е присъдена. Аз разчитам на това да има някакво желание от
негова страна да бъде увеличена, но към момента не съм видяла такова.
АДВ. П.: През цялото време въззивницата говореше за себе си, как да
защити детето си, а делото няма предмет домашно насилие, нито оплаквания,
че детето се чувства зле при баба си и дядо си. Това тепърва се въвежда като
твърдение в хода по същество пред въззивната инстанция, срещу което
категорично възразявам. Представили сме по делата снимки колко е щастливо
детето и как се чувства в средата на баба си и дядо си.
За сметките колко съботи и недели пак ще кажа, че между най-близки
роднини такива сметки не може и не трябва да има. Майката все още след
всички тези дела не осъзнава, че майката и бащата имат равни права и
задължения, това е по закон и по морал. Това, че тя упражнява пряко
родителските права в момента не означава, че трябва да лишава детето от
бащата, нито от бабата и дядото по бащина линия. Бащата и бабата и дядото
по бащина линия не изпълняват режима по едно и също време. Те не се
възползват, защото хората живеят в Германия. Те идват със скъпоструващи
самолетни билети само за да си видят внучето, ако майката пожелае. Този
8
конкретен случай с детската градина е в миналото, защото детето е ученичка
във втори клас, но не по този начин се интерпретират фактите, както бяха в
действителност. Непрекъснато дядото по майчина линия живее заедно с
детето. Целият живот на детето от неговото създаване до момента минава в
дела. Няма как това да не се отрази на детето, доколкото и бащата, и майката
са обременени с тези дела, както и бабата и дядото, те са обременени
емоционално и морално. Това не е нормалният ритъм на отношения. Цитирам
нещо, което беше казано в Районен съд, майката първоначално каза, че въобще
иска да няма режим с бабата и дядото. Съдията и обясни какви са правилата
́
по закон, след като започна да се твърди, че мотивът за завеждане на това дело
е, защото детето е вече в първи клас, променени са обстоятелствата, и чантата
му е много тежка. Представиха се едни доказателства учебните пособия и
помагала колко са на брой и колко са тежки. Бабата и дядото вземайки внучето
си, му носят раницата.
По отношение на разпечатки, представени в първоинстанционното
производство, се виждат множеството пътувания на бабата и дядото.
Подчертавам, че те бяха по здравословни причини - зъби, сърце, диабет, които
е налагало да се лекуват тук. Могли са и в Германия да се лекуват, но са
съчетавали с болната майка. Никой не може да се меси в ничий личен живот,
както те не се месят в живота на майката, така би следвало и тя да не държи
сметка кой, кога и как ще пътува, и къде ще се помещава. Дали са годни да
отглеждат, възпитават и да помагат в учението на внучето си бабата и дядото,
те са отгледали син и дъщеря, в момента имат двама внуци в Германия, които
отглеждат и възпитават заедно с техните родители, поради което е абсолютно
неоснователно това твърдение и възражение. Това, че някой някъде
подхвърлил детето си въобще не се вписва, защото нито К. С. като баща, нито
бабата и дядото по бащина линия смятат детето за подхвърлено, с обич и
грижа си гледат внучето, когато имат тази възможност. Майката въведе други
твърдения, за да внуши на съда колко лошо е семейството на К. С..
По отношение на решението тя непрекъснато повтаря, че решението е
нейно. Искам да подчертая, че майката и бащата имат равни права и
задължения. Тук се навежда, че тя решава. Какво означава „детето не иска да
отиде“ и „не мога да я защитя“? Ако това беше така, нито един орган не е
сезиран за това, че има някакво проблемно отношение с бабата и дядото.
Социалните нямат такова възражение. В полицията и в прокуратурата има
9
преписки в обратния смисъл, че е ограничен контактът на детето. След
решението на съда, за да пътува детето, отново трябваше да се намеси
полиция, без полиция детето не беше предадено.
По отношение на прародителите по майчина линия доколкото ми е
известно, майката на въззивницата е починала, а нейният баща ежедневно
поддържа контакти с детето, той не е ограничен. Противопоставянето 19
съботи и недели в годината от 52 седмици е някаква гола математика.
Ако един родител обича детето си, твърдя, че и двамата родители си
обичат детето, те няма да го лишат от отношения с баба и дядо. В момента сме
в дело по конкретен спор баба – дядо - внуче. Бабата и дядото с кого ще
срещат внучето си в този режим - дали с братовчедите му, дали ще ходят в
Морската градина или ще го заведат някъде другаде, си е тяхно решение. Не
може майката да ограничава и до такава степен да се меси, и да ограничава по
какъв начин те да общуват. Никакви нарушени права няма. Цитира се, че
правата на майката са нарушени. Не може един родител, който ежедневно
общува с детето си, а другият, както и бабата и дядото, в определен от съда
режим, да каже, че са му нарушени правата. Правата се упражняват така, че да
не се нарушават чуждите права. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Г.: Ние твърдим, че детето обича тези баба и дядо по бащина
линия. Не твърдим, че не ги обича, но то ходи по режим. Техният режим
съвпада с бащата. Колегата каза: „Нейният баща може да вижда детето всеки
ден.“ Детето е на училище. Дядото го вижда сутрин да го събуди, да го заведе
на училище и след това го взема, това е в порядъка на 17-18 часа. Не може да
говорим за това общуване, което е в този аспект. Майката работи. Решението е
такова, трябва да бъде изменено, в 10 часа те да вземат детето, но то най-
вероятно е в голямо междучасие, трябва майката да напусне работа, за да
отиде да го предава, не става. Ако бабата и дядото искат да виждат детето,
няма лошо, то ги обича, да кажат на майката и ще го вземат, виждате по
Коледа как е. На практика всяка Коледа от 2020 г. детето отива при тях. Моля
да ни предоставите възможност да представим писмени бележки.
СЪДЪТ дава възможност на въззивната страна да представи писмени
бележки в едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
10
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:08 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11