Присъда по дело №216/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 11
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20223000600216
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела П. Костова
Членове:Дарина Ст. Маркова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600216 по описа за 2022 година
и на основание чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.2 от НПК ОТМЕНЯ
присъда № 33/16.05.2019г., постановена по НОХД № 1462/2017г. от ОС –
Варна, с която подсъдимите Й. В. и Д. Д. са признати за невинни всеки един
от тях да е извършил престъпление по чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр.1 и т.4
пр.2 вр. ал.1 от НК, като вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Й. А. В., родена на 09.08.1984г. в гр.Варна,
живуща в същия град, българска гражданка, с висше образование, работи,
неосъждана, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА в това, че на 16.06.2013г. в гр.Варна, с цел да принуди
Н. Й. Р. да поеме имуществено задължение в размер на 10 000 лв. го
заплашила с насилие, като деянието е извършено от повече от две лица - с
подс.Д. Д. и други неустановени лица, и е придружено с отнемане на
имущество (л.а. „БМВ 530 D“ с ДКН В 2220 РР, часовник „Касио“, синджир
от бяло и жълто злато с кръст с Исус Христос и парична сума от 170 лева)
като с него са причинени значителни имуществени вреди в размер на 11 123,
40 лв., поради което и на основание чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр.1 и т.4 пр.2
вр. ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК й налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което ОТЛАГА за
срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. К. Д., роден на 04.02.1976г. в гр.Варна,
живущ в същия град, български гражданин, с начално образование, осъждан,
ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.06.2013г. в гр.Варна с цел да принуди Н.
Й. Р. да поеме имуществено задължение в размер на 10 000 лв. го заплашил с
насилие, като деянието е извършено от повече от две лица - с подс.Й. В. и
други неустановени лица, придружено е с отнемане на имущество (л.а. „БМВ
530 D“ с ДКН В 2220 РР, часовник „Касио“, синджир от бяло и жълто злато с
кръст с Исус Христос и парична сума от 170 лева), като с него са причинени
значителни имуществени вреди в размер на 11 123,40лв., поради което и на
основание чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр.1 и т.4 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1
и ал.3 от НК му налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3
от ЗИНЗС.
На основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимите В. и Д. по
първоначалното им обвинение относно целта на принудата (по начина
формулиран в обвинението), за разликата от 11 123, 40лв. до 12 863, 40лв.
относно стойността на вещите, касателно размера на отнетото имущество,
както и за това деянието да е придружено с лека телесна повреда – чл.213а
ал.2 т.2 от НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което подс.Д. е
бил задържан под стража, считано от 27.02.2020г. до 26.08.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК всеки от двамата да
заплати по 217,46лв. (като сторени разноски в досъдебната фаза) в полза на
МВР.
ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15 -
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 11, постановена на 16.12.2022г. от
Варненски апелативен съд по ВНОХД № 216/2022г.
Процесуална хронология на делото:
1/ По НОХД 1748/2015г. била постановена оправдателна присъда по
отношение на подсъдимите Д.Д. и Й.В. по обвиненията им по чл.142 ал.2 т.2 и
т.7 вр. ал.1 от НК и по чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.2, т.3 пр.1 и т.4 пр.2 вр. ал.1
от НК.
2/ Постановената по НОХД 1748/2015г. изцяло оправдателна присъда по
отношение на подсъдимите Д.Д. и Й.В. била отменена с решение на АС –
Варна по ВНОХД 297/2017г., а делото върнато за ново разглеждане на ОС –
Варна.
3/ Постановената по НОХД 1462/2017г. присъда, с която същите
подсъдими били ОПРАВДАНИ по предявените им обвинения по чл.142 ал.2
т.2 и т.7 от НК и чл.231а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.2, т.3 пр.1 и т.4 пр.2 от НК, като
подс.Д. бил признат за виновен по обвинението му по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 от
НК, за което не му било наложено наказание на основание чл.81 ал.3 от НК,
била ИЗЦЯЛО ОТМЕНЕНА и била постановена нова присъда по
ВНОХД 328/2019г. по описа на АС – Варна, с която подсъдимата Й.В. била
призната за ВИНОВНА в извършени престъпления по чл.142 ал.2 т.2 и т.7, вр.
ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и чл. 213 а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.З пр. 1 и т.4 вр. ал.
1, за което й било наложено общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК, като наказанието
"ГЛОБА" в размер на 5 000 лв. било изцяло присъединено. Подсъдимата била
оправдана на основание чл.304 от НПК по обвинението по т.2 на ал.2 на
чл.213а от НК. Подсъдимият Д.Д. бил признат за ВИНОВЕН в извършени
престъпления по чл.142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал.1 от НК и чл. 213 а ал.3 т.2 вр.
ал.2 т.3 пр.1 и т.4 вр. ал.1 от НК, за което му било наложено общо наказание
от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален общ режим на основание чл.57 ал.2 т.3 от НК, като изцяло било
присъединено наказанието "ГЛОБА" в размер на 5 000 лв. Подсъдимият бил
оправдан на основание чл.304 от НПК по обвинението по т.2 на ал.2 на
чл.213а от НК. На подсъдимите били възложени и следващите се по делото
разноски.
4/ Постановената по ВНОХД 328/2019г. по описа на АС – Варна
посочена в т.3 присъда била изцяло отменена с решение № 103, постановено
на 17.08.2020г., I н.о. на ВКС, а делото - върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВАпС от стадия на съдебно заседание.
5/ По образуваното ВНОХД 266/2020г. по описа на АС – Варна
атакуваната присъда на ОС – Варна била отново отменена, с постановяването
на нова, с която подсъдимата Й.В. била призната за ВИНОВНА в извършено
престъпление по чл. 213 а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр. 1 и т.4 вр. ал. 1 от НК, за
което й било наложено общо наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода, изтърпяването на което било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на
основание чл.66 ал.1 от НК. Подсъдимият Д.Д. бил признат за ВИНОВЕН в
1
извършено престъпление по чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр.1 и т.4 вр. ал.1 от
НК, за което му било наложено общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим на основание
чл.57 ал.2 т.3 от НК, като изцяло било присъединено наказанието "ГЛОБА" в
размер на 5 000 лв. Подсъдимите били оправдавани по първоначалното им
обвинение относно стойността на вещите, за разликата от 11 123,40 лв. до 12
863,40 лв.На подсъдимите били възложени следващите се по делото разноски.
Присъдата на ОС – Варна била потвърдена в останалата си част.
6/ Присъдата на АС – Варна, посочена горе била отменена с решение №
105, постановено на 15.07.2022г., I н.о. на ВКС (с изключение на
потвърдената част на присъдата на ОС – Варна по обвиненията по чл.142 ал.2
т.2 и т.7 вр. ал.1 от НК), а делото - върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВАпС от стадия на съдебно заседание.
7 /Посоченото отменително решение на ВКС станало повод за
образуване на настоящото ВНОХД 216/2022г. по описа на АС – Варна,
предмет на което е разглеждането на въззивния протест на прокурор при ВОП
срещу присъдата на ОС – Варна по НОХД № 1462/2017г. по описа на същия
съд, посочена по горе в т.3. В протеста са наведени оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Твърди
се наличие на достатъчно доказателства относно вината на подсъдимите с
мотива за превратна интерпретация на гласните доказателства от страна на
ОС - Варна. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова -
осъдителна по отношение на двамата подсъдими и налагане на наказание
лишаване от свобода, в размерите, поискани от прокурора в хода на
съдебните прения.
Пределите на настоящата въззивна проверка са ограничени (съобразно
диспозитива на последното решение на ВКС) по обвиненията на двамата
подсъдими по чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр.1 и т.4 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура
поддържа протеста. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която двамата подсъдими бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения и да им бъдат наложени наказания лишаване от
свобода в размерите, поискани пред първоинстанционния съд, като бъде
съобразен и изминалия значителен период от време от извършване на
престъплението.
В пледоарията си адв.М., защитник на подс.В. застъпва становището, че
по делото не е безспорно установено подсъдимата да е извършила вмененото
й във вина престъпление. Излага подробни съображения. Моли присъдата да
бъде потвърдена.
В съдебните прения адв.В. изразява становище, че присъдата е правилна
и добре мотивирана, като моли същата да бъде потвърдена. Излага подробни
съображения.
В последната си дума подс.В. моли за потвърждаване на присъдата.
Заявява, че иска да си гледа детето в спокойствие.
2
В последната си дума подс.Д. заявява, че не желае да се отделя повече
от семейството си.
Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, като разгледа въззивния протест и обсъди изложените от
страните съображения и като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, подаден в срок от
процесуално легитимирана страна. По съществото си е основателен
(касателно обвиненията, предмет на разглеждане от настоящата инстанция –
това по чл.213а от НК).
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Св.Р. и подс.В. се познавали, като подсъдимата била предоставила на
свидетеля парична сума, в размер на 3500 лв., която към инкриминираната
дата не била върната. Сумата била за оказване на нерегламнтирана „помощ“
от страна на свидетеля за снабдяване на различни лица с шофьорски книжки.
Подс.В. провела многобройни разговори със св.Р. по телефона, в които
настоявала да й върне парите. Той обаче не разполагал с такива и помолил за
отсрочка. При един от разговорите подс.В. му казала, че го е "поръчала", а
той й отвърнал да прави каквото иска и спрял да отговаря на обажданията й.
На 16.06.2013г. Р. имал рожден ден, на който поканил приятели -
свидетелите А.Г. и Р.С.. Заедно посетили "Балканска скара" на крайбрежната
алея в гр.Варна. Там пристигнали тримата заедно около 21.30 - 21.45 часа и се
настанили на маса в близост до оркестъра и бара. Лекият си автомобил „БМВ
530 D” с ДКН В 2220 РР Р. паркирал пред дома на св.Г. (на ул.“Елин Пелин“
94, гр.Варна).
Около половин час след пристигането им, до св.Р. седнала подс.В.,
която му заговорила енергично (по израза на св.С.). Попитала дали ще й върне
парите и след като той заявил, че няма пари, му казала: „знаеш ли какво ще
стане сега...“.
Свидетелите С. и Г. не чули съществото на разговора между Р. и
подсъдимата, заради силната музика.
По същото време до масата се приближил и подс.Д., като седнал на
пейка, долепена откъм гърба на пейката, на която стоял Р.. Сядайки се
обърнал и ударил Р. по тила с длан, след което му се разкрещял повтаряйки
няколко пъти „Ти мен знаеш ли ме, кой съм?".
Казаното от подс.Д. било възприето от св.Г. въпреки силната музика и
докато наблюдавал случващото се, подс.Д. засякъл погледа му и го запитал
„Ти какво гледаш бе, мангал?", при което свидетелят отвърнал поглед от
него.
В същото време около масата на Р. организирано се приближила група
мъже - няколко на брой, които застанали така, че свидетелите не можели да
станат. Мъжете били високи, добре тренирани и татуирани; групата
изглеждала като да поражда негативни страхови емоции (усетени от Р. и
3
компанията му). Р. познавал единият мъж - св.Р.С. и знаел, че носи оръжие.
Подс.Д. казал с императивен тон на Р. „Хайде ставай и излизай с нас“. Р.
тръгнал с двамата подсъдими и другите мъже навън, сред които бил и св.Р.С..
Пред заведението св.Р. бил заобиколен от мъжете, като подс.Д. го ударил с
глава в лицето и с върха на нож му нанесъл порезни рани по лявата буза и
предната странична повърхност на шията в ляво. Пред заведението излязъл
управителя му св.П.А., който в опит да потуши скандала казал на подс.Д., че
Р. му е приятел.
Пред заведението подс.Д. казал на Р., че дължи пари на подс.В. и трябва
да й ги върне. Подс.В. също казала на Р. да търси парите и да й ги върне.
Подс.Д. попитал подс.В. колко й дължи Р.. Тя отговорила 7 000 лв., а той
казал, че вече са 10 000 лева (вид „глоба“), тъй като той плащал на хората си.
Св.Р., вече силно уплашен, отново казал, че не разполага с такива средства и
помолил да му дадат време, за да събере сумата. Подс.Д. му наредил да търси
пари на заем още същата вечер. Р. звъннал на св.Н.Г.Н., с намерението да му
поиска пари. По телефона се уговорили да се видят пред дома на св.Н.
(жилищен блок).
Непосредствено след това мъжете и подс.Д. качили пострадалия в
автомобил „БМВ 7", черен на цвят. Р. бил настанен на задната седалка, като
от двете му страни седнали двама от мъжете, които държали ножове,
насочени към него. Автомобилът бил управляван от подс.Д., като подс.В. се
намирала на предната дясна седалка. След потегляне на автомобила, подс.Д.
се представил на Р. с думите: „Аз съм М.. Аз съм те поръчал на мои хора да
те намерят и плащам по 2000 лева на човек. Хубаво е, че аз те намерих,
иначе те щяха да те убият на място". Пояснил, че ще го пощади заради
св.П.Г. и ще го върне като приключат в заведението, заради П.. По време на
пътуването към дома на св.Н. на Р. бил направен клип, в който той бил
принуден да признае за свои собствени незаконни занимания с фалшиви
книжки за ПУМПС, както и че дължи пари на подс.В..
Маршрутът на л.а. преминал от Алея 1, през кръговото на спирка
„Почивка“ в посока бил.“Левски“, през стадион „Спартак“ и жк “Победа“,
откъдето свили по бул. „Сливница“ и продължили към жк „Трошево“, където
живеел св.Н.. Спрели и Р. разговарял с него. От там продължили към л.а. на
Р., спрян в района на Дом „Младост“. Там подс.В. слязла, за да вземе колата
му, с която потеглила към паркинга на Археологическия музей - Варна.
Останалите продължили към жк „Кайсиева градина“ и от там обърнали към
центъра, пътувайки по бул. „Вл.Варненчик“ и се върнали отново през
кръговото на спирка „Почивка“ на плажната алея и в заведението „Балканска
скара“.
При срещата със св.Н., св.Р. му поискал заем от 10 000 лева, но
свидетелят нямал и му отказал.
След като Р. не успял да се снабди с исканата сума, двамата подсъдими
поискали да им предаде автомобила си – „БМВ“ 530 D, както и намиращите
се у него ценни вещи: 60 грамов златен синджир с кръст с изображение на
Исус Христос, часовник „Касио", наличната сума от 170 лева и ключа за
4
автомобила, като залог, че сумата ще бъде изплатена. Попитали го къде е
колата му и той посочил мястото. Като пристигнали до неговия автомобил
подс.Д. му казал да дава ключовете на колата си на подс.В., както и
документите за нея. Р. й ги дал. Двамата подсъдими излезли от автомобила,
разговаряли в страни от него, като Р. чул само, че подс.Д. казал на подс.В., че
тя знае къде да откара колата. След това подс.В. се качила в л.а. на св.Р. и
потеглила. Тя паркирала л.а. в охраняем от полиция паркинг в двора на
Археологическия музей - Варна. Обадила се по мобилния телефон на своя
приятелка - св.А.Т. да отиде да я вземе от там. Св.Т. отишла с личния си
автомобил, взела я и я откарала до крайбрежната алея, където бил паркиран
л.а. на подс.В..
Подс.Д. и двамата неустановени мъже върнали Р. пред заведението
„Балканска скара”. Той влязъл в заведението заедно с подс.Д. и се отправил
към масата, на която се намирали приятелите му - свидетелите Г. и С..
Последните възприели нараняването на Р. в областта на лицето със засъхнала
кръв по бузата му. Р. изглеждал уплашен и не споделил нищо за случилото се.
Малко по-късно тримата напуснали заведението, а св.Р. подал жалба в
полицията.
От дома на подс.В. на 17.06.2013г. в 7.30 ч. сутринта с протокол за
претърсване и изземване били иззети златния синджир с кръст с Исус
Христос, часовник «Касио», сумата от 170 лева, ключ за л.а. „БМВ 530 D” с
ДКН В 2220 РР, както и документите за него, от които е видно, че л.а. е
собственост на Н.Р. (л.17-20, том 1 от ДП).
На 17.03.2013г. л.а. „БМВ 530 D“ с ДКН В 2220 РР, собственост на
св.Р., бил открит на паркинга, намиращ се в двора на Историческия музей –
Варна (протокол за оглед на местопроизшествие – том 1, л.30-37 от ДП). По
време на огледа били иззети множество ВД (следи и други), както и 3
броя ксерокопия на бели листи А4 – копия от лични карти на три лица,
намерени в предна лява врата.
Отнетите вещи били върнати на св.Р. с разписки на 18.06.2013г. и
28.06.2013г. (л.6-8, том 6 от ДП). До разглеждане на делото пред настоящата
инстанция св.Р. така и не върнал парите, които дължал.
Многократно след образуване на ДП подс.Д. правил опити да
въздейства на св.Р. за оттегяляне на жалбата му и за решаване на спортните
въпроси между тримата по извънсъдебен ред, което е видно от разпитите на
Р. и жалбите му до компетентните органи.
Свидетел на инцидента (в и пред заведението) станал частично и св.П.Г.
(управител на заведението), както и св.Р.В., която била в компанията на
подс.Д.. Св.Р.С. бил пряк участник.
По делото били назначени следните експертизи:
1/ СМЕ установила, че на св.Р. били причинени следните наранявания:
линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно-страничната
повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла,
кръвонасядане и травматичен оток по гърба на носа. ВЛ пояснило, че
линейните ожулвания по лицето и шията били в резултат на тангенциално
5
действие (триене) с или върху предмет с остър връх, включително нож.
Останалите увреждания били в резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет и биха могли да бъдат получени от удар, включително с ръка.
Уврежданията причинили чувство на болка и страдание.
2/ авто-оценителна експериза с посочена стойност на л.а. на Р. в размер
на 8 500лв и Повторната авто-оценителна експертиза определила стойността
на л.а БМВ 530 Д с рег. № В 2220 РР на 6 760 лв.
3/ СОЕ на вещите на св.Р. установила общата стойност на пари и вещи -
часовник „Касио“, синджир от бяло и жълто злато с кръст с Исус Христос в
размер на общо 4193, 40 лв. и сума от 170 лева – общо в размер на 4 363,40 лв.
4/ КВТЕ на автомобили преминали през камери за видеонаблюдение,
според която в часовия пояс от 21 часа до 22,41 часа на инкриминираната
дата пред камерата преминали множество л.а. марка БМВ, някои от които
серия 7, но чиито номера не могли да бъдат идентифицирани.
Писменитте доказателства по делото – разпечатки от мобилните
оператори (том 3 от ДП) установяват, че телефоните на Р. и двамата
подсъдими, на инкриминираната дата били засечени в едни и същи клетки на
мобилните оператори в периода 22:30ч. - 23:30ч. на инкриминираната дата
16.06.2013г. От разпечатките на мобилните оператори за ползваните от тях
телефони се установява, че:
- св.Р., който ползвал тел.номер ********** на 16.06.2013г. от 21:53ч.
до 22:37ч. бил засечен от клетка "sea station-port varna", където се намирал и
ресторант "Балканска скара". В 23:09ч. бил засечен от клетка на
ул."Младежка" бл.31 (кв.“Трошево“); от 23:26ч. до 23:45ч. - в кв.“Младост“
бл.123. От 23,47ч. - отново на ул."Младежка" бл.31, от където в 23:58ч. св.Р.
се обадил на подс.В.. В 0:09 ч. бил засечен в клетка на ул.“Воронтов“ 37.
- подс.Д. ползвал тел.********** на 16.06.2013г. от 22:08ч. до 22.29ч.
бил засечен от клетка "sea station-port varna"; в 22:50ч. – на ул.“Д-
р.Ан.Желязкова“ бл.2; в 22:55ч. - клетка на ул."Младежка", бл.31
(кв.Трошево); в 22:58ч. - бул.“Вл.Варненчик“ бл.54; в 23:33ч. – в
кв.“Младост“ бл.123. В 0:28ч. на 17.06.2013г. подс.Д. се обадил на подс.В.
докато се е намирал в ресторант "Балканска скара".
- подс.В. ползвала телефонен номер ********** и на 16.06.2013г. в
22:08ч. телефонът й бил засечен от клетка с адрес бул.“Вл.Варненчик“ бл.54;
в 22:14ч. - кв.Възраждане“ бл.44; от 22:29ч. до 22:40ч. - в "sea station-port
varna"; от 22:41ч. до 22:46ч. - в местност “Св.Никола“ № 1594; в 23:20ч. -
ул“Младежка“ бл.31 (кв.Трошево); в 23:22ч. - на бул.“Вл.Варненчик“ бл.54; в
23:25ч. - ул.“Струга“ № 45; от 23:29ч. до 23:34ч.- на ул.“Радко Димитриев"
бл.13; в 23:58ч. – в "sea station-port varna", а в 0:25ч. на 17.06.2013г. – в
кв.“Възраждане“ бл.44.
Според разпечатките между двамата подсъдими (т.3, л.5 и л.7 ДП) на
16.06.2013г. в 22:08ч., в 22:29ч. и на 17.06.2013г. от 0:28ч. до 9:10ч. били
проведени общо 15 разговора – два на 16.06 и 13 – на 17.06.2013г.
6
По време на обиколката с колата Р. на няколко пъти помолил да слезе,
защото му прилошавало – имал операция от сърдечно заболяване, за което
пиел медикаменти, но подс.В. не му обърнал внимание.
Изложената фактическата обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин от събрания в хода на досъдебното и съдебното
производство и приобщен по реда на чл.283 от НПК доказателствен материал,
частично от обясненията на подсъдимите, показанията на голяма част от
разпитаните свидетели, справки от мобилни оператори, писмени документи,
заключенията на посочените експертизи, протоколи за претърсване и
изземване, протокол за оглед, справки за съдимост и други.
Така описаната фактическа обстановка се различава от
възприетата от ОС - Варна, въз основа на различната оценъчна дейност
относно фактите и правото. Съображения:
Анализ на свидетелските показания:
1/ на св.Н.Р.:
Поради качеството му на пострадал, който присъствал в рамките на
целия инцидент, показанията му се явяват съществени за делото. Настоящият
състав на съда не споделя извода на ОС - Варна, че показанията му са
противоречиви и неубедителни, и че не могат да бъдат надежна основа за
фактически изводи, защото противоречат на обясненията на подсъдимите и на
останалите свидетели очевидци. Този съд счита, че тези свидетелски
показания се характеризират с вътрешна устойчивост и последователност
относно възприетите и пресъздадени правнозначими факти, касателно
инкриминираното поведение на подсъдимите. Р. описва в детайли
обстоятелствата, сочещи на упражнено спрямо него психологическо и
физическо въздействие, което допринесло той първо да поеме имуществено
задължение, а по-късно - да се разпореди със свои вещи против волята си. Той
ясно и недвусмислено споделя възприетите заплахи като такива за
упражняване на насилие, както и упражнено насилие от страна на подс.Д..
Категорично и неизменно сочи, че авторите на тези заплахи са и двамата
подсъдими, като допълва, че бил заплашван и с ножове от двама
неустановени мъже (част от групата, дошла до масата в заведението, които
по-късно седели от двете му страни на задната седалка в автомобила).
Заплахите били реализирани от подс.Д., който му причинил и леки телесни
увреждания, установени чрез СМЕ.
Целта на заплахите и на упражненото насилие била „мотивиране“ на
свидетеля да признае, че дължи определена парична сума, че се ангажира да я
върне и в крайна сметка, след като не могъл, той бил принуден да се
разпореди със свои вещи - предал на подс.В. златно колие, часовник, пари,
ключове и документи на личния си лек автомобил. Съдържанието на
разказаното от св.Р. при многобройните му разпити (12 пъти в рамките на ДП,
както и няколко пъти пред два състава на ОС и пред три въззивни състава)
остава непроменено относно фактите, обосноваващи обвинението.
Свидетелят дава последователни, безпротиворечиви и убедителни показания
в основните насоки, които касаят обвинението. Разбира се, поради
7
множеството разпити, както и проточилата се във времето съдебна фаза на
наказателното производство, в показанията му настъпили някои
незначителни изменения, обусловени тъкмо от времето (а по отношение на
други – съдът ще изложи нарочни съображения по-долу).
Р. последователно разказва следното: не отрича, че взел пари от подс.В.,
които тя многократно искала обратно; твърди, че го заплашила, че „го е
поръчала“; че той спрял да отговаря на обажданията й. На инкриминираната
дата твърди, че подс.В. дошла в заведението „Балканска скара“ и отново
поискала връщане на сумата и при отказа му го „предупредила“, че ще се
случи нещо, след което дошъл подс.Д. и група мъже, които наобиколили
масата; подс.Д. го ударил зад врата с викове „ти знаеш ли кой съм“ и му
наредил да излезе извън заведението. Там го одраскал с нож по лицето, след
което двамата подсъдими му поискали повече пари, отколкото дължал и
подс.Д. му разпоредил още същата вечер да намери сумата. Така Р.
посредством заплахи и упражнено насилие бил мотивиран да търси пари,
което и направил като се обадил на св.Н., за да се види с него и да му иска
заем. След това всички се качили в колата, която управлявал подс.Д. като
двама непознати мъже седнали от двете страни на Р. на задната седалка на
автомобила, като държали ножове насочени към него. Пред дома на св.Н., Р.
му поискал 10 000 лева, но не получил такава сума, след което подс.Д. му
разпоредил да даде на подс.В. всичко което има в себе си - пари, накити и
часовник, което той сторил, включително и колата, която подс.В. взела и
паркирала другаде. После Р. бил върнат от подс.Д. отново в „Балканска
скара“. От там малко по-късно Р. си тръгнал заедно с приятелите си.
Съпоставянето на така изложеното от Р. с останалите доказателства по
делото обосновава логичност и житейска истинност, което предпоставя
кредитирането на показанията в тази им част.
Посочената от Р. среща с двамата подсъдими на 16.06.2013г., както и на
част от събитията след това, включени в предмета на доказване,
кореспондира с показанията на свидетелите С. и Г., които били в неговата
компания, както и от протоколите за разпознаване и СМЕ.
Инцидента се потвърждава и от показанията на свидетеля П.Г., а също и
частично от обясненията на подсъдимите. В рамките на ДП св.Р. разпознал
Р.С. като един от мъжете, които били с подс.Д. (л.75, том 2 от ДП), а св.С.
разпознала подс.Д. като извършител на възприетото от нея поведение (л.68,
том 2 от ДП). Пред настоящият съд в обясненията си подс.Д. частично сочи
сходни факти като вече признава предходно познанство с подс.В..
Потвърждава, че знаел за нейни незаконни занимания (и на св.Р.) по повод
СУМПС. Признава, че на инкриминираната дата бил в заведението и отишъл
на масата на св.Р. заедно с Р.С. и мъж на име Ж., след като при него вече била
подс.В., ударил го зад врата и го накарал да излиза отвън, където му поискал
да му донесе копието от неговата ЛК и парите на подс.В.. Същото се отнася и
до обясненията на подс.В. – последните депозирани такива до голяма степен
се доближават от фактолофична страна до казаното от Р., с някои специфики,
обясними със защитната им функция. Тя не отрича удара от страна на подс.Д.
и репликите му към пострадалия, наличието на дълг, който са изискали от Р.,
8
ходенето при св.Н., както и финалното вземане на вещи и МПС от него,
понеже не успял да намери заем във въпросната вечер.
Казаното относно нараняванията на Р. се подкрепя от показанията на
свидетелите С. и Г., които видели първия удар на подс.Д., а след завръщането
на Р. – и наранявания по лицето му. Обективно тези наранявания се
подкрепят и от заключението по СМЕ, изготвено непосредствено след
инцидента (на 17.06.2013г. – л.121-122, том 2 от ДП).
Заявеното за отнетите му вещи се подкрепя от протокол за претърсване
и изземване от дома на подс.В. (и фотоалбум към него - л.17-20, том 1 от ДП)
и протокол за оглед на местопроизшествие – оглед на лекия му автомобил,
намерен на паркинга на Археологически музей - Варна (л.30-37, т.1 от ДП).
Откарването на колата му там се подкрепя от показанията на св.А.Т., която на
16.06.2013г. късно вечерта била потърсена от подс.В., която я помолила да я
вземе от същия музей с обяснението че ще паркирала там един автомобил
БМВ (с който св.Т. я видяла) и да я откара после до нейната кола на
крайбрежната алея. На въпросният паркинг подс.В. паркирала л.а. на св.Р.,
защото св.Т. била сестра на един от полицаите-охранители и била позната на
св.П.И., който бил дежурен на паркинга по времето, когато двете с подс.В.
отишли последната да паркира БМВ на св.Р. (около 23-23,30 часа). Св.И. не се
усъмнил изобщо за някаква нередност, защото познавал двете жени. Т.е.
паркингът не бил избран произволно, а поради изложените причини – тъкмо
там било сигурното място за колата, а не обратното, превратно тълкувано,
според твърденията на защитата. Самата подсъдима заявява в разпит на л.347
по НОХД 1748/15г. на ВОС (прочетени) "Взех колата и я закарах във
въпросния музей, като си мислех, че ще я скрия, да не може да си я вземе".
Казаното от Р. за отнетата му кола се потвърждава и от св.Г., който
възприел първоначалното паркиране на колата пред дома си и след
прибирането си видял, че я няма пред тях (л.2 - гърба, том 2 от ДП, четени).
Виждайки, че я няма, той телефонирал на Р. и от краткия им разговор останал
с впечатлението, че Р. е наясно, че колата му не е там.
Поради всичко това този съд намира, че показанията на Р. са
подкрепени от показанията на свидетелите А.Г., Р.С., П.И. и А.Т. и частично
от тези на П.Г. и Н.Г.Н.. Показанията на горните свидетели възпроизвеждат
отделни фрагменти от хронологията на събитията, на които посочените лица
присъствали лично. Казаното от Р. частично намира опора и в обясненията на
двамата подсъдими. Св.Н. дал идеята при липса на пари, Р. да даде колата и
вещите си, а подс.Д. „помогнал“ на пострадалия да я реализира на практика,
посредством заплахите и упражненото в по-ранен момент насилие, което
поставило Р. в позиция на реален страх от заплахите и вече упражненото
насилие.
Съдът не възприема тезата на защитата, че Р. постоянно променял
показанията си. Действително той бил разпитан в хода на ДП 12 (дванадесет)
пъти, но съдържанието на показанията му в различните разпити се определя
принципно от въпросите, които му били задавани от разследващия. Това, че
9
няма един основен разпит с цялостно изложение на фактите по инцидента, не
означава, че Р. давал променливи показания. Напротив - той всякога бил на
разположение на разследващия и давал отговори на задаваните му въпроси.
Тук следва да се посочи, че той не е юридически грамотен, за да направи
преценка кои обстоятелства са съществени за обвинението, за да ги съобщи
наведнъж подробно и изчерпателно. Кратките разпити на Р. и техния голям
брой се отдава от съда изцяло на професионалната компетентност на
водещият ДП. Запитан от този състав относно някои противоречия самият Р.
заявява в с.з. (л.64 гърба), че „каквото съм казал, това са ме питали“, което
е в подкрепа на изводите на съда. Някои от неговите фактологичните
пропуски се дължат на стреса и шока, преживян от свидетеля, който вече бил
наясно със сериозността на заплахите и дори според думите на подс.Д.
дължал живота си на намесата на св.П.Г.. В някои от разпитите (л.116-117,
том 1 от ДП) си той сам казва „първия път, когато ме разпитвахте, аз бях в
шок и бях объркан и може да не съм ви казал точно този маршрут“.
Има и част от показанията на Р., които, съпоставени с останалия
доказателствен материал, не намират опора. Изолирани остават твърденията
му, че още вътре в заведението бил заплашван с ножове от придружаващите
подс.Д. лица и че бил изведен насила от заведението, както и че бил
нараняван с нож от подс.Д. вътре в л.а., докато последният управлявал МПС.
Ето защо, в тази им част, съдът не ги кредитира, но отдава тази
интерпретация от страна на пострадалия съвсем логично на силно
преживения от него уплах и стрес, а не на липса на добросъвестност при
изясняване на обстоятелствата, по които бил разпитван. Това, че носел в себе
си законно оръжие и не го употребил, също обосновава страха, който изпитал
от неочаквано и много бързо развилите се събития. Отделно – той знаел и че
св.Р.С. също бил въоръжен, а числовото превъзходство на групата било
очевидно. Обясненията му защо не употребил пистолета си се отчитат от съда
като житейски логични и оправдани с оглед цялата ситуация.
Напълно обясними са дефицитите в показанията на Р. относно факта
защо дължал пари на подс.В., тъй като той (в качеството си на свидетел) има
право да не споделя факти, които биха го уличили в извършване на
престъпление, а по делото подсъдимите откровено говорят за незаконни
действия, свързани със СУМПС, в които била въвлечена и подс.В., и Р.. Още
повече - такава индиректна находка има в лек автомобил на Р. - в лява врата
на неговата кола при огледа били намерени и иззети три броя ксерокопия на
бели листи А4 на лични карти на три лица (том 1, л.30-37 от ДП).
Съдът не споделя вижданията на защитата относно „грешката на езика“,
провидяна като голяма пробойна по отношение доверието в показанията на
Р., открита от защитата в един от разпитите на свидетеля, където той
употребил думата „такси“ вместо думата „кола“. В случая работа на съда е да
направи анализ на доказателствата по делото, а не да изследва грешките на
езика на свидетеля или пък на подсъдимите, защото би навлязъл в чужди
професионални терени. Без съмнение на широката публика е известна
теорията на Фройд за „грешките“ в действията и езика. Лапсусът се обвързва
от теорията с психо-емоционален проблем; обяснява се като психичен акт,
10
възникващ от интерференцията на две различни намерения и възможност
потискането на желанието да се каже нещо да се прояви като говорна грешка.
Такава експертиза обаче по делото не е назначавана, а съдът не би могъл да
направи собствени изводи в тази посока, тъй като не разполага с
професионални умения в областта. Това, което може да стори е да обсъди и
да се довери на обяснението на Р. по повод този лапсус, тъй като го намира
логично – че изобщо не помни да е казал това. От друга страна аргументът за
лапсуса не е от такова естество, че при анализа на доказателствената
съвкупност, сторен по скромното мнение на този съд съобразно
предписанията на чл.13, 14 и 107 ал.3 и ал.5 от НПК, да промени становището
на съда относно фактите по делото и в частност кредитираните показания на
Р..
2/ на свидетелите А.Г. и Р.С.:
Те се отчитат като еднопосочни по отношение последователността на
идването на двамата подсъдими до тяхната маса в заведението и поведението
им. И двамата сочат следното: че първо се приближила подс.В., която седнала
до св.Р. и започнала да му говори енергично. Че непосредствено след нея зад
пострадалия седнал и подс.Д., който започнал да му крещи:"Ти мен знаеш ли
ме кой съм“ като в същото време му нанесъл и удар в тила. През това време,
масата била обградена от неустановени в хода на разследването лица. И
двамата свидетели описват тяхното поведение като заплашително. Подс.Д.
казал на св.Р. да става и да тръгва с тях, което и последвало. Св.Г. наблюдавал
и качването на пострадалия в лекия автомобил: "Видях че провеждат
разговор извън заведението на алеята и след това се качиха в лек
автомобил…”, „непознатото момиче също излезе с тях“ (л.2, т.2 от ДП) .
Св.Г. в същия разпит сочи още, че след завръщането си: „Н. беше видимо
уплашен и по лявата му буза имаше следи от кръв“. Напълно сходни са и
показанията на св.С. по отношение на непосредствено наблюдаваните от нея
събития. Показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви при
многобройните им разпити пред органа на ДП и пред различните съдилища.
Кореспондират не само помежду си, но и с показанията на Р. и частично с
обясненията на подсъдимите. Показанията на св.С. от 17.06.2013г., прочетени
от съда, са годно доказателствено средство. Констатацията на защитата, че
началният час на разпита бил фиксиран на 10,55 ч., а финалния – в 17,20 ч. се
обяснява с техническа грешка на полицейския орган, тъй като пред този съд
свидетелката изрично запитана посочи, че има спомен за нормална
продължителност на разпита с оглед неговия конкретен обем.
И двамата със св.Г. (особено тя, поради многобройните й проведени
разпити) разказали подробно за посещението на масата на подс.В. и разговора
й със св.Р., за идването на подс.Д., за удара, който нанесъл на Р. пред тях, за
насъбралите се яки и страшни мъже, за цялата ситуация, която предизвикала
и у тях двамата страх и притеснение (а в последствие и възмущение); за това
как след като се върнал Р. имал кървави зацапвания по лицето си и следи от
остър предмет. Показанията им са консолидирани и относно обстоятелството
по плащането на сметката от св.Г., като подкрепя липсата на парични
средства у Р., тъй като по-рано той бил принуден да ги преде на подс.В..
11
Данни за това се намират в посочения горе разпит на св.Г. от 17.06.2013г. –
л.2, т.2 от ДП „Н. се върна в заведението и ме попита дали имам пари да
платя сметката“.
И за двамата свидетели следва да се отбележи, че съдът кредитира
показанията им от ДП (прочетени) по отношение на детайлите, тъй като и
самите те при многобройните си разпити са заявили, че това, което казали в
най-непосредствена времева близост до инцидента е най-вярно касателно
детайлите. Иначе и показанията им пред съдилищата са почти еднопосочни,
но страдат от липсата на скорошния спомен, което качество притежават
показанията им веднага след инцидента, а не години по-късно.
3/ на св.Н.Г.Н.:
Настоящият състав кредитира част от неговите показания, а друга част
оценява като категорично недостоверни.
Кредитира ги относно факта на телефонното обаждане и на срещата му
с Р. на инкриминираната дата и място; относно повода за срещата (искане на
пари), както и на отказа да му даде, поради липсата на такива. В тези свои
части показанията на Н. се подкрепят от показанията на Р..
Съдът не кредитира показанията на Н. относно това от кого бил
придружаван Р., с какъв л.а. бил там и какво било физическото и
емоционалното му състояние. В едни показания той споделя, че Р. отишъл с
такси, в което имало едно момиче „мисля, че беше с такси“, „не съм видял
дали има някой на задните седалки“, „беше тъмно, не съм видял дали има
някой друг наоколо“ (л.16, том 2 от ДП). Разговаряли пред входа, където било
осветено, а таксито се намирало в коридор, който бил много тъмен. В други
свидетелят сочи, че таксито било на 10 - 12 метра от тях, до гаражите в
тунела, където е по-тъмно. В показанията си пред настоящата инстанция Н.
твърди, че Р. му е поискал над 6000 лв. до 8 000 лв., както и че е дошъл с
такси, в което имало дама, като таксито било в тунел, който бил добре
осветен. Твърди, че видял, че отзад в колата нямало никой. Твърди също, че
Р. бил спокоен и нямал наранявания по лицето – опровергано от СМЕ,
свидетелските показания и частично обясненията на подсъдимите в тази
насока.
Липсва логика св.Н. да не е видял нараняванията на Р.. Същите са
установени по несъмнен начин по делото и е ясно, че са му били причинени
преди посещението му при св.Н. – свидетелите-преки очевидци лично видели
първия удар, а след завръщането на Р. – и следите от кръв по лицето му.
Обстоятелството, че св.Н. не ги видял, с оглед неговите твърдения че пред
входа било осветено, сочат за недостоверност на показанията му по този
въпрос. Освен това - непоследователността в твърденията му относно
мястото, на което се е намирало таксито, както и относно осветеността на
това място също водят съда до сходен извод. Всеки човек има различна
наблюдателност и възприемчивост, особено относно факти, които нямат
пряко касателство към самия него и предвид, че са датирани към далечната
2013г. Нещо повече, в показанията си НОХД 1748/2015г. (прочетени по
настоящото дело) той посочил, че поел доста количество алкохол преди
12
идването на Р. (около литър концентрат), на което би могъл да се дължи в
някаква степен този „пропуск“ в наблюденията му. Пред настоящият състав
посочи, че изобщо не бил пил въпросната вечер. Показанията на св.Н. в
дискредитираната им част съдът си обяснява другояче - като предизвикани от
евентуално уличаване на него самия в извършването на престъпление. Прави
впечатление упоритостта, с която отстоява своята теза, но в този контекст
съдът бе впечатлен от друг интересен детайл - в прочетените обяснения на
подс.Д. от ДП, депозирани на 24.06.2013г., само 10 дни след инцидента (л.81-
82, том 1 от ДП) той заявил, че Р. му казал „Ходих и до Н. Г. и той каза, че ще
разрешим проблема“. По-нататък пояснява, че … „измамника звънна пред
мен на Н. Г. и каза: „Н., нали ще оправим нещата с момчето?“. В тези
обясненията на подсъдимия съдът съзира някаква неизяснена в цялост връзка
на Р. със св.Н.Г.Н., която по някаква причина някой желае да остане скрита от
съда. Неслучайно Р. звъннал по телефона, а сетне отишъл именно до дома на
св.Н. за помощ в доста неудобно време (след 23.00 часа). Какви отношения се
предполага да има между двама души, за да си позволи единия от тях да търси
нощем другия и да му иска такава голяма сума пари в заем?! Очевидно твърде
близки. А св.Н. упорито бяга в показанията си от тази близост с Р.,
достигайки до твърденията за бегло познанство и игри, както и други
подобни съмнителни обяснения. Още - от казаното от подс.Д. горе е видно, че
св.Н. очевидно има някаква връзка с ангажимента, поет от Р. към подс.Д..
Защо иначе Р. би звънял на св.Н. пред подс.Д. и защо подсъдимия би казал в
показанията си репликата „измамника звънна пред мен на Н. Г. и каза: „Н.,
нали ще оправим нещата с момчето?“. Всички тези констатации
деноминират категорично показанията на св.Н. в частите, посочени горе (т.е.
там, където вече се посочи, че са в непреодолим конфликт с останалата
доказателствена съвкупност).
4/ на св.П.Г.:
Съдът кредитира прочетените му от ДП показания, в които описва доста
подробно събитията – от разговора на подсъдимата с Р., до скупчването на
хора около него, сред които и подс.Д.. Пояснява и че цялата група е излязла
навън от заведението. В един момент загубил от поглед Р., както и
подсъдимата. Видял по-късно Р. да се връща в заведението и последния му
дал знак, че всичко е наред. В същото време съдът кредитира казаното от Р.,
че е имало излизане и реплика от страна на Г. пред заведението към подс.Д.,
насочена в защита на Р.. Самият подсъдим после заявил на Р., че дължи
живота си на Г.. Вероятно това може би е преувеличено (с оглед личността на
подс.Д.), но все пак от фактите става ясно, че Р. бил подложен на голяма доза
стрес и уплах, в резултат на комплексните действия, предприети спрямо него
(в това число и насилие) на всички участници – подсъдимите и
неустановените лица. Описаният във фактите подход спрямо Р. трудно би
могъл да се организира „спонтанно“, каквото е внушението на подсъдимите и
защитата им.
Обясними са показанията на св.Г. относно това, че не бил излизал навън
и че след завръщането на Р. последния не му се видял уплашен. Все пак в
13
конкретната ситуация св.Г. свидетелства в полза на по-силния, в случая
подс.Д. и в синхрон с казаното от него, с цел да създаде на себе си възможно
най-малко проблеми. Поради което и показанията му в тази им част не се
кредитират от съда.
5/ на Р.С.
Прочетени от ОС – Варна на основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК, съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани само относно обстоятелството, че на
инкриминираната дата бил в компанията на подс.Д. в заведението „Балканска
скара“. В останалата им част ги счита за обслужващи защитната теза на
подс.Д. към онзи момент, поради което и не ги кредитира. Според Р. и самият
Д., св.С. е именно един от мъжете, придружили подс.Д. до масата на
пострадалия а после - и извън заведението. Следователно съдът не счита, че
от С. би следвало да се изисква да се уличава в престъпление.
6/ на св.Р. В.:
Същите не се ползват с доверието на съда по причина
непоследователност и постоянна изменчивост, винаги пряко съобразена със
защитната версия на подс.Д.. Причината за това е очевидна, вероятно и
оправдана от нейна гледна точка, предвид връзката помежду им (двамата са
живели на семейни начала и тя е майка на едно от децата на подсъдимия).
Поради което като предубедени и пристрастни, в противоречие с показанията
на свидетелите Р., С. и Г., водят до извод за тяхната ненадежност и
недостоверност.
7/ показанията на свидетелите М.У. и И. И.: Всъщност дали тъкмо с
тяхното БМВ или с друго бил возен пострадалия, не е от голямо значение за
делото – важно е как е бил третиран свидетеля и какво се е случило с вещите
му, както и защо. Р. споделил пред разследващия, че е чул, че БМВ било
тяхно, но това все пак е непряка информация, по слухове.
По писмените доказателства
Информацията от мобилните оператори установяваща проведените
между подсъдимите и Р. телефонни разговори в процесната нощ, както и
местонахождението им, ОС – Варна отказал да обсъди и анализира с
аргументи за техния производен характер. Те обаче, според този съд, биха
могли да бъдат използвани като средство за контролиране истинността на
първични доказателства. По това дело безспорно са установени мобилните
номера на Р. и тези, ползвани от двамата подсъдими. А от разпечатките на
мобилните оператори за телефоните им се установява, че:
- св.Р., който ползвал телефонен номер **********, на 16.06.2013г. от
21:53ч. до 22:37ч. бил засечен от клетка "sea station-port varna", където се
намирал и ресторант "Балканска скара". В 23:09ч. бил засечен от клетка на
ул."Младежка" бл.31 (кв.“Трошево“); от 23:26ч. до 23:45ч. - в кв.“Младост“
бл.123. От 23,47ч. - отново на ул."Младежка" бл.31, от където в 23:58ч. св.Р.
се обадил на подс.В.. В 0:09 ч. бил засечен в клетка на ул.“Воронтов“ 37.
- подс.Д. ползвал телефонен номер ********** и на 16.06.2013г. от
22:08ч. до 22.29ч. бил засечен от клетка "sea station-port varna"; в 22:50ч. – на
14
ул.“Д-р.Ан.Желязкова“ бл.2; в 22:55ч. - клетка на ул."Младежка", бл.31
(кв.Трошево); в 22:58ч. - бул.“Вл.Варненчик“ бл.54; а в 23:33ч. – в
кв.“Младост“ бл.123. В 0:28ч. на 17.06.2013г. подс.Д. се обадил на подс.В.
докато се е намирал в ресторант "Балканска скара".
- подс.В. ползвала телефонен номер ********** и на 16.06.2013г. в
22:08ч. телефонът й бил засечен от клетка с адрес бул.“Вл.Варненчик“ бл.54;
в 22:14ч. - кв.Възраждане“ бл.44; от 22:29ч. до 22:40ч. - в "sea station-port
varna"; от 22:41ч. до 22:46ч. - в местност “Св.Никола“ № 1594; в 23:20ч. -
ул“Младежка“ бл.31 (кв.Трошево); в 23:22ч. - на бул.“Вл.Варненчик“ бл.54; в
23:25ч. - ул.“Струга“ № 45; от 23:29ч. до 23:34ч.- на ул.“Радко Димитриев"
бл.13; в 23:58ч. – в "sea station-port varna", а в 0:25ч. на 17.06.2013г. – в
кв.“Възраждане“ бл.44.
От изложеното е видно, че телефоните на тримата горепосочени, на
инкриминираната дата били засечени от едни и същи клетки на мобилните
оператори. Т.е. тримата били на едно и също място по едно и същото време в
периода 22:30ч. - 23:30ч. на инкриминираната дата. Този извод съвпада с
последната версия на подс.В.. Както и на подс.Д., според който той се возел, а
св.Р.В. управлявала неговия л.а. зад различни таксита, в търсене на това, в
което били качени (според него) св.Р. и подс.В.. При съставяне на защитната
версия, маршрута бил посочен от подс.Д. след съпоставка с данните от
мобилните оператори. Но, според съда, маршрута, описан от него, изглежда
логически необоснован, както и житейски недостоверен. Не би могло да се
приеме, че карайки зад всяко едно произволно такси, което било забелязано,
от подс.В. бил осъществен съвършено идентичен маршрут с този на Р. и
подс.В., така щото да даде идентично местопребиваване с даденото от
мобилните оператори. Прави впечатление, че този маршрут бил съставен в
по-късен етап от делото, след постъпване на материалите от мобилните
оператори. Обясненията на подсъдимите от ДП (четени), датирани отпреди
постъпване на разпечатките от мобилните оператори по ДП, съдържат съвсем
различни твърдения по същество. Не се споделят твърденията на защитата за
различие в 2 от клетките, в които бил подс.Д. с тези на подс.В. и Р..
Маршрутът, описан от Р. не би могъл да бъде обяснен от него самия.
Действително според думите му е имало някакви безсмислени за него самия
точки в маршрута (които се засичат и от клетките на операторите), но все пак
следва да се отбележи, че съставителя на пътуването не е той. В обобщение:
информацията за местопребиваване според клетките дава сведения за
едновременност на присъствие на едни и същи места и на тримата в
инкриминирания отрязък от време.
На 17.06.2013г. с протокол за доброволно предаване, подс.В. предала
ползвания от нея мобилен апарат "nokia 101”. Видно от протокол за оглед на
веществени доказателства – посочения мобилен телефон (на л.4, т.6 от ДП),
на 17.06.2013г., в 09:08ч. и 10:29ч. тя приела разговор с подс.Д. от неговия
мобилен номер, установен по делото (**********). На 17.06.2013г. в 8:33ч.
подс.В. позвънила на подс.Д..
Видно от разпечатките от мобилните оператори за проведени
телефонни разговори между двамата подсъдими (т.3, л.5 и л.7 ДП) на
15
16.06.2013г. - в 22:08ч., в 22:29ч., а на 17.06.2013г. - от 0:28ч. до 9:10ч. между
двамата подсъдими били проведени общо 15 разговора.
По обясненията на подсъдимите:
- на подс.В.:
В общи линии същите представляват разказ за това как е вземала пари и
копия от лични карти на лица, които искали да се снабдят със шофьорски
книжки без да имат право на това. Давала същите на Р., който й обещал да я
снабди с истински шофьорски книжки. Най-първата версии на обясненията й
(том1 от ДП) изключва всякакво познанство в подс.Д., а случилото се
скупчване на хора, претендиращи да си изяснят отношенията с Р. било
обяснено със случайност. В тази напрегната ситуация подс.В. „помолила“
наобиколилите Р. множество мъже първа да си уреди отношенията с Р., а те
великодушно я оставили да стори това. По късните версии вече включват
познанство с подс.Д. и тогава се появява копието от личната му карта, което
се превръща в мотив за подс.Д. да участва в инцидента. Подс.Д. й бил дал
копие от личната си карта и снимка, но не и пари, такива й обещал едва след
като си получи книжката. След като Р. не изпълнил своята част от уговорката
и хората започнали да си искат парите обратно, тя им ги възстановила от
своите средства, и започнала да търси Р. и да иска да й върне парите. Д. от
своя страна си искал дадените копие от л.к. и снимка. Той й се обадил на
16.06.2013г. и й казал, че нейният роднина е в „Балканска скара“ да идва и да
се разбира с него. Тя отишла, говорила с Р., дошъл подс.Д., зашлевил Р..
Дошли и други мъже, казали на подсъдимия да не вдига панаири в
заведението. Подс.Д., Р., мъжете и тя излезли пред заведението. Подсъдимият
казал на Р. „Отивайте с това такси и ми връщайте документите“. Казал
още и че имат един час да й върнат парите и отново ударил шамар на Р..
Подсъдимата и Р. се качили в таксито и отишли до негов приятел в
кв.“Трошево“. Свидетелят и неговия приятел говорили нещо пред входа на
блока, после Р. се върнал и казал, че приятелят му нямал пари, но
документите щели да станат готови скоро. Р. й казал, че приятелят му го
посъветвал да заложи нещата, които има - синджир и кола. Р. й предложил да
й даде колата и на следващия ден да й направи пълномощно. Отишли с
таксито до колата му, той й дал ключовете, показал й къде са документите,
дал й златния си синджир и часовника си и й обещал до няколко дни да й
върне парите. Тя се съгласила и откарала колата до паркинга на
Археологическия музей откъдето я взела нейна приятелка - св.Анелия Тенева,
като я отвела до плажната алея, където бил паркиран нейния л.а., след това се
прибрала в дома си. В по-голямата си част обясненията на подс.В. са
непоследователни и търпят промяна пред всеки състав на съда, съобразени и с
казаното от подс.Д., както и според установяваното от показанията на
свидетелите и останалия доказателствен материал, така щото да има
максимална близост до действителните факти, но да се избегне общността на
умисъла с подс.Д. и целта на общата им деятелност. Обясненията на
подсъдимата относно доброволността при предаване на вещите от страна на
Р. се опровергават от неговите показания. А показанията на свидетелите С. и
Г. я опровергават по отношение на начина, по който е започнала срещата й с
16
Р., както и от обстоятелството, че е паркирала л.а. на Р. на охраняем от
полицията паркинг с ограничен достъп, до който Р. нямало как да се добере.
- на подс.Д.:
За тях би могло да се каже същото, казано по отношение обясненията на
В.. Първоначално (том 1 от ДП) изобщо не споменава подс.В., а говори за
лице на име М., зад което, в последните му разпити пред въззивните
съдилища разкрива, че се крие подс.В.. Липсва логична причина за
премълчаното познанство и за това кое е наложило Й. да бъде прекръстена на
М.. В обясненията си подс.Д. по същество свежда участието си в деянието
единствено до „респектиране“ на Р. с единствената цел да му върне копието
от личната му карта и снимка, които бил дал на подс.В., за да го снабди с
шофьорска книжка. Тази негова версия въззивният съд намира за опровергана
от останалия доказателствен материал по делото, подробно коментиран горе.
В обясненията си подс.Д. признава че ударил Р., но избягва предварителната
уговорка с подс.В. (за която в началото дори отрича да познава добре), според
която е следвало да й помогне да си върне парите от Р.. Наивно звучи
обяснението, че в разпита му от ДП той я прикрил под името „М.“. Наивно
звучи и твърдението с такава упоритост да е преследвал връщането на копие
от личната си карта под страх, че може да се злоупотреби с личните му данни.
Толкова силно било това желание, та довело до една провалена вечер в
крайморско заведение. В обясненията се прави опит за омаловажаване на
стореното, както избягване от общността на умисъла с другата подсъдима и
неустановените лица, относно стореното изнудване. Очевидно в рамките на
наказателното производство връзката между двамата подсъдими е
категорично разкрита, което е видно и от множеството проведени разговори
между тях в процесната нощ (общо петнадесет на брой), довело до поредната
промяна в обясненията им.
При обсъждане на обясненията на подсъдимите съдът несъмнено следва
да вземе предвид, че те са както източник на доказателства, така също и
защитна теза, упражняването на която не е обвързано със задължение за
разкрИ.е на обективната истина.
Екзотична е визията на двамата подсъдими и техните защитници за това
що е то заплаха и насилие. Действията на подс.Д. силно се подценяват и се
прави неуспешен опит за внушение, че следва да се възприемат лековато,
като шега, като нежно напомняне, а не като такива, каквито са всъщност –
всяващи страх и паника не само у Р., но и у всички, присъствали на инцидента
(изключая групата свидетели, която упорито свидетелстват съгласно
интересите на подс.Д.). Въпреки, че самият подсъдим заяви пред съда, че
„хубаво си го загрях зад врата“, „на масата може и да съм му викал“,
„може ли да го ударя без да му викам?“. Впечатляваща е естествеността, с
която подобно поведение се възприема и начина по който се интерпретира -
сякаш се счита за норма за прилично общуване, уважително зачитане на
другите, проява на морал.
Предвид изложеното въззивният съд счете, че твърденията на
подсъдимите, съпоставени с останалата част доказателства, показват
17
непоследователност и логическа неубедителност, поради което не ги
кредитира в цялост. Съдът им отдава доверие единствено относно срещата с
Р., място и дата, както и относно това, че подс.Д. ударил Р.. В тези части
обясненията са подкрепени от анализираната и кредитирана доказателствена
съвкупност.
Настоящата инстанция приема, че подс.В. е потърсила предварително
съдействието на подс.Д. за осъществяването на изнудването. До този извод
стигна като съобрази, че намесата на подсъдимия и неустановените мъже
възникнала почти едновременно след сядането на подс.В. на масата на Р..
Поведението спрямо Р., нанасянето на удар от подс.Д., едновременната поява
на групата мъже със заплашително поведение и отправеното към Р.
императивно разпореждане да става и да тръгва, сочат на предварително
формирано и обмислено решение за извършване на описаните действия,
синхронизация на действията. Р. сам признава финансов дълг към подс.В.,
сочи предходни телефонни разговори с нея, в рамките на които тя го
заплашвала, че го е "поръчала“ и имала „хора за това”. Още със сядането си
на масата тя му казала "Знаеш ли какво ще стане сега?" и Р. след това се
уверил емпирично, че заканите й не били празни приказки. Още - показателен
за наличие на предварителна уговорка бил разговорът между двамата
подсъдими до лекия автомобил на Р., в който подс.Д. казал на подс.В. "Ти
знаеш къде да караш" визирайки охраняемия паркинг на Археологическия
музей – Варна, който за нея било най-сигурното място за колата, с оглед
познанството й със св.Т.. В същият смисъл са и обективните факти,
установени от данните на мобилните оператори, според които телефонните
разговори между подсъдимите лица били проведени както следва – два преди
инцидента и 13 – след него (след 0:28ч. на 17.06.2013г.). Подсъдимите
провели два телефонни разговора на 16.06.2013г.: един в 22:08ч. и един в
22:29ч., т.е. преди да отпочнат да вършват замисленото. Очевидно
подсъдимите не са разговаряли по телефон помежду си по време на инцидента
и това е обяснимо, защото са били заедно и не е имало такава нужда. А това,
че са били заедно се потвърждава и от местоположението на клетките, в
които са били – едни и същи, описани горе. Разговорите между тях
продължили едва след завършване на деянието – на 17.06.2013г. от 0:28ч. до
9:10ч. И това е съвсем логично, защото вече се били разделили – подс.В.
оставила л.а. на Р. на паркинга, подс.Д. се завърнал и престоял още известно
време в „Балканска скара“, т.е. имало за какво да разговарят, обсъждат и
уточняват. Липсва логика в твърденията на подс.Д., че „преследвали“ със
св.В. случайно видени таксита в издирване на онова, в което уж се били
качили подс.В. и Р.. Липсва логика и житейска достоверност, тъй като за
открИ.ето им бил наличен един твърде лесен и елементарен способ – едно
просто телефонно позвъняване. Щом такова не било реализирано, то
очевидно тезата не издържа на обикновената житейска логика, поради което и
не се третира като реалистична.
От правна страна съдът намира следното:
Престъплението по чл.213а от НК е такова на формално извършване.
Чрез конкретно описани форми на принуда ( в случая заплаха с насилие и
18
насилие) се цели изнудвания да се разпореди с вещ, право или да поеме
имуществено задължение. По конкретното дело целта на подсъдимите била
поемането на финансов дълг от страна на Р. (заради което дори му бил заснет
клип с признания за дейност, свързана с фалшиви шофьорски книжки и
дължими на подс.В. пари, което било вид гаранция, че той няма да се оплаче
в полицията). Обвинението в обстоятелствената част на ОА съдържа тези
факти, т.е. какво противно на волята му поведение (като действие) се иска от
пострадалия. То било доведено и до знанието му. Така той се задължил да
даде на подсъдимите сумата от 10 000лв. (след заплахите и упражненото
насилие). Това описание на фактите фигурира в обвинителния акт и поради
това АС – Варна постанови присъдата си в този вид (различен от
обвинителния ддиспозитив), защото тези факти са налични в обвинението и
подсъдимите са запознати с тях. Ясно е описана и целта на подсъдимите -
поемането на този финансов дълг от страна на Р., който очевидно не взимал
сериозно претенциите на подс.В. към него във финансов аспект. След
поемането на задължението Р. бил „стимулиран“, посредством вече
произведения у него страх, към намирането на парите още същата вечер.
Последвали такива действия от негова страна – посещение при св.Н.. Едва
след невъзможността на Н. да заеме такава сума, подсъдимите пристъпили
към заплашително изискване Р. да им предаде вещи, л.а. и пари, като л.а.,
който трябвало да послужат като залог за връщането на парите. Л.а. се
задължил да прехвърли на подс.В. нотариално (отново в случай, че не намери
исканите 10 000лв.) Т.е. всички взети от него вещи трябвало да послужат като
залог за изплащане на сумата. До последващ развой не се стигнало, предвид
депозираната от Р. жалба в полицията. А с отнемането на вещите била
осъществена квалификацията на изнудването „придружено с отнемане на
имущество“, което остойностено изпълва квалификацията на настъпили
„значителни имуществени вреди“.
По делото по безспорен начин е установена оказаната психическа и
физическа принуда от подсъдимите (физическата – само от подс.Д.), която
мотивирала Р. да извърши действие против волята си, което иначе не би
извършил – да поеме имуществено задължение в размер на 10 000 лв.
Уплашен, Р. го поел. В изпълнение на това задължение тръгнал да търси
парите в заем, а след като не ги намерил – под заплаха предал в залог до
намирането на парите вещи, пари и лекия си автомобил. Престъплението по
чл.213а от НК е довършено със свеждане до знанието на пострадалия какво
поведение се иска от него, съпътствано със заплаха за физическо и/или
психическо насилие над личността. Като го принудили да поеме
имущественото задължение, подсъдимите по-късно лишили Р. от фактическа
власт над част от негови лични вещи, които щели да задържат в залог до
изплащане на дължимата сума (или пък изобщо, включително и като го
задължат да извърши нотариално прехвърляне на л.а.). Обстоятелството, че Р.
действително дължал пари на подс.В. (макар да има спор между двамата по
размера на дълга), както и това с каква дейност се е занимавал Р., не
оправдава поведението на подсъдимите, защото те е следвало да претендират
уреждане на претенцията по правнорегламентиран начин. Същото не води до
19
извода за несъставомерност по чл.213а от НК, доколкото претендираната
сума надхвърля дължимата, към която била добавена и „глоба“. И тъкмо
употребата на заплаха и сила, насочени към реализирането на целта по
поемането на задължение от страна пострадалия, правят деянието
съставомерно ( в този смисъл Решение 152 от 18.03.2010г. на ВКС по
н.д.41/2010 на III н.о.). Цитираното решение впрочем има отношение и към
присъдата и фактите в ОА, като в него е прието, че след като тези факти
съществуват в описателната част на ОА, то няма пречка съдът да приложи
различна правна квалификация (в случая – относно целта на подсъдимите).
Деянието било осъществено от подсъдимите с различни фактически
действия, субективно свързани и подчинени на общата за тях цел да
мотивират Р. да признае искания от тях паричен дълг, след което да им
предаде сумата от 10 000 лв. Първо парите били поискани от подс.В.. След
отказа на Р. веднага се намесил подс.Д., който му нанесъл удари с ръка,
дошли група мъже със заплашителен вид и наобиколили масата на Р., подс.Д.
му наредил да излезе навън, там му било обяснено колко пари дължи и бил
качен в кола, за да търси в заем и набави признатата като дължима от него
вече сума. Така се стигнало до посещението у св.Н. и при установената
невъзможност той да заеме на Р. исканата сума, последният бил принуден да
предаде против волята вещи и пари, които бил взети от подс.В., а л.а. на Р. -
паркиран другаде, за да не може той да си го върне чрез резервния ключ.
Заплашването било осъществено чрез заплашване с насилие и насилие.
Заплашването било осъществено от двамата подсъдими и при съучастието на
неустановени лица, които първо били в заведението и „респектирали“ Р. със
заплашително поведение, а после – двама от тях седели на задната седалка на
л.а. от двете му страни; сниман бил негов клип със „самопризнание за
дължима сума и извършено от него престъпление“. Реализираното
заплашване и упражненото насилие довело до желаното от подсъдимите
поведение на Р., който първо се ангажирал да върне сумата от 10 000 лв., а
по-късно предоставил пари и други лични вещи, против волята си. Това
определя и наличието на причинна връзка на последващото поведение на Р.,
пряко свързано с употребената принуда. Съпричастността на двамата
подсъдими в общата им цел се подкрепя от много добре структурираната във
времево отношение „атака“ срещу Р.. Първо го посетила подс.В., веднага след
това подс.Д. и непознатите мъже със заплашително поведение. Подс.В.
излязла навън заедно с групата мъже (потвърдено от св.Г.), пътувала в колата
с тях и активно изисквала пари от Р., наред с подс.Д.. Нелогично е подс.Д. –
при авторитета му в конкретната среда и обремененото му съдебно минало, да
положи такива усилия и то на публично място, с риск да се дискредитира
пред органите на реда, само за да си набави обратно копието от личната
карта. Първоначално заявеното от двамата подсъдими отсъствие на
познанство между тях, не издържа проверката на гласните доказателства, а в
по-късен етап и двамата сами се отказват от това си твърдение. Множеството
телефонни разговори помежду им на инкриминираната дата и след нея
подкрепят изводите на съда.
Затова въззивната инстанция намира, че от обективна страна всеки един
20
от подсъдимите осъществил форма на изпълнително деяние по смисъла на
чл.213а ал.1 от НК като същевременно съзнавал, че действа заедно с другия и
с неустановените лица в преследването на общата цел.
От субективна страна деянието по чл.213а от НК било извършено от
всеки един от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл. От обективните
им действия може категорично да се съди, че подсъдимите ясно са съзнавали,
че осъществяват принуда спрямо Р., както и че той не желае да поема
финансови задължения (особено надвишаващи повече от 2 пъти от
дължимото от него), нито да се разпорежда със собствени вещи против волята
си. Това нежелание Р. показал още в началото на инцидента (заявил ясно, че
няма пари) и то било възприето първо от подс.В., а по-късно и от подс.Д. и
другите лица. Тогава подсъдимите чрез отправените вербални заплахи и
предприетите от подс.Д. физически действия по реализирането им,
изплашили Р., с което го мотивирали да извърши исканите от тях действия –
да признае такова задължение от 10 000лв., след което да им остави вещи в
залог до намиране на парите, които искали да получат от него. Т.е. - двамата
подсъдими имали специалната цел по чл.213а НК, която с действията си
упорито реализирали. Всеки от тях имал съзнанието, че както сам, така и с
другите, участва в изпълнителното деяние, чиято престъпна цел преследват
заедно. Действайки по описания горе начин, те през цялото време имали
конкретен общ умисъл, обединяващ съвместните им съгласувани действия.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.213а ал.2 т.4 пр.2 от
НК - деянието е „извършено от повече от две лица“. Двамата подсъдими и
неустановените лица са участвали в изпълнителното деяние на извършеното
от тях престъпление - осъществяването на принуда спрямо Р., като действията
им са били съгласувани, координирани и взаимно допълващи се, установени
категорично от доказателствата по делото.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.213а ал.2 т.3 пр.1 от
НК, тъй като деянието е придружено с отнемане на имущество от Р. – вещи и
л.а.
Налице е и квалификацията с деянието да са причинени "значителни
имуществени вреди", съобразена с Решение №312/27.06.2008г. на ВКС.
Сумата на вещите, отнети от Р. надвишава 14 минимални работни заплати
(през 2013 г. минималната работна заплата, определена с ПМС №
250/11.10.2012 г. била 310 лева).
Видно от диспозитива на ОА, пряка цел на упражненото насилие е
поемането на имуществено задължение от Р. (10 000 лв.). Последвалото
противно на волята му разпореждане с вещи се приема от съда за начин за
постигане на крайната цел, която е плащане на сумата. Такива са и фактите по
ОА, поради което присъдата бе постановена в този й вид. За подсъдимите
крайната цел били тези 10 000 лв., а за постигането й те принудили Р. да им
остави вещи в залог (вид гаранция), с които те биха могли и да се разпоредят
според неговата възможност да изпълни поетото имуществено задължение
(виж цитираното горе Решение №152 от 18.03.2010г. по н.д. №41/2010г на
ВКС, III н.о.).
21
Настоящият състав намира, че няма как да постанови осъдителна
присъда по квалификацията по т.2 на чл.213а ал.2 от НК - деянието да е
„придружено с причиняване на лека телесна повреда“, тъй като при
постановяването на присъдата на АС – Варна по ВНОХД 328/2019г.
подсъдимите били оправдани по това обвинение, а касационен протест срещу
присъдата не постъпил. Поради което съгласно забраната reformacio impeus,
те не биха могли да бъдат осъдени по това обвинение.
Съдът оправда подсъдимите и за разликата в сумата по обвинението и
нейната корекция след допълнителните ССчЕ (до размера от 11 123, 40 лв.).
Предвид изложеното съдът намери, че подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, което са извършили, предвиждали
са настъпването на обществено опасните последици, като са искали и целели
настъпването на тези последици. Заради всичко изложено горе постанови
осъдителна присъда.
По наказанията:
За извършеното от подсъдимите престъпление по чл.213а ал.3 т.2 вр.
ал.2 т.3 пр.1 и т.4 пр.2 вр. ал.1 от НК е предвидено НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ОТ ПЕТ ДО ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ И
НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" ОТ ПЕТ ДО ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
За подс.В. съдът определи наказание на минимума, като прецени
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и това, че
за поправянето и превъзпитанието й категорично не се налага ефективното
изтърпяване на това наказание, поради което и го отложи с изпитателен срок
от три години. Същата е с чисто съдебно минало, с малко дете, самотна
майка, полага труд.
Като отегчаващо отговорността на подс.Д. обстоятелство, съдът отчете
предходните му осъждания. Това наложи определянето на по-високо
наказание от това на подс.В. в рамките на индивидуализацията, предвидена
от закона. Същото би могло да бъде търпяно само ефективно, поради липсата
на реабилитация към момента на деянието, както и че последното му
ефективно осъждане по НОХД 159/2004г. на ВС – Варна е също по чл.213 а от
НК. Съдът отчете също така липса на осъждания по време на процеса,
продължил 9 години и половина, което прие като индикация за поправяне.
При определяне на наказанието на двамата подсъдими, съдът цени като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство дългия период от
време (повече от девет години и половина), изминал от извършване на
инкриминираното деяние до приключване на воденото наказателно
производство пред настоящата инстанция. Безспорно такава
продължителност е в нарушение на принципа по чл.22 от НПК и чл.6.1 от
КЗПЧОС и е накърнила правото на подсъдимите да получат правосъдие в
разумен срок.
Заради това при решаване на въпроса за отговорността им за виновно
извършеното от тях деяние, представляващо престъпление по чл.213а от НК,
съдът съобрази обществената опасност на подс.Д. (преценявайки я като
средно висока с оглед на съдебното му минало, но и липсата на осъждания за
22
последните 9,5 години) и ниска за подс.В., както и обществената опасност на
конкретното деяние (висока). Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете обремененото съдебно минало на подс.Д., многократно осъждан,
включително и за престъпление по чл.231 а от НК, а смекчаващи установи по
отношение на подс.В. – чисто съдебно минало, тежко семейно положение –
майка, която отглежда самостоятелно малкото си дете, трудово ангажирана.
Съобрази обаче и продължителността на наказателното производство –
повече от 9 години и половина от извършване на деянието. Прецени, че този
срок определено не е „разумен“ по смисъла на чл.22 ал.1 от НПК.
Подсъдимите не са допринесли за продължителността на процедурата.
Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен
срок трябва да бъде компенсирано с налагане на наказание при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК по следните съображения: съгласно критериите,
формулирани в решението на ЕСПЧ по делото „Д. и Хамънов срещу
България”, § 128, в случаите на забавено правосъдие съдилищата следва да
признаят неспазването на изискването за разумен срок на чл.6, § 1 по
„достатъчно ясен начин” и да компенсират подсъдимия „по изричен и
измерим начин”. Компенсацията следва да бъде изрична и реална – т.е. да е от
такова естество и в такъв обем, че практически да облекчи положението на
подсъдимия и да възстановяват накърнените със забавата права. Затова
нарушението на разумния срок за разглеждане и решаване на делото бе
преценено като изключително смекчаващо обстоятелство. Съобразявайки
последното съдът намери, че целите на наказанието по чл.36 от НК ще бъдат
постигнати с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, поради което наложи
наказания на подсъдимите под специалния минимум, посочен в нормата на
чл.213а ал.3 НК и в размер клонящ към възможният принципен минимум на
наказанието лишаване от свобода, както следва:
-на подс.В. - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА,
което на основание чл.66 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
-на подс.Д. - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА. Все пак не следва да се забравя, че при отсъствието на фактора
„неразумен срок“, наказанието на подс.Д. би било отмерено в законово
определения диапазон от 5 до 15 години лишаване от свобода и при
наличните му предходни осъждания, то вероятно би било в размер над
минимума и към средата на предвиденото в закона. Заради това и въпреки
наличните данни за поправяне, въпреки „неразумния срок“, то съдът не може
да подмине без внимание предходната съдимост на този подсъдим.
И за двамата подсъдими съдът прие, че в рамките на горепосочената
компенсация не следва да налага кумулативно предвиденото наказание
„глоба“.
Първоначалният режим на изтърпяване на определеното на подс.Д.
наказание „лишаване от свобода“ бе определен като „общ“, на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът на основание чл.59 ал.1 от НК зачете и времето, през което
23
подс.Д. бил задържан под стража, считано от 27.02.2020г. до 26.08.2020г.
Тези наказания настоящият съд прецени като съответни на
обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността
на всеки от подсъдимите, както и посоченото горе изключително смекчаващо
обстоятелство (неразумен срок на разглеждане и приключване на делото),
което счете, че с така постановената присъда компенсира по един справедлив
начин.
Съдът възложи на двамата подсъдими направените деловодни разноски,
свързани само с обвинението им по чл.213а от НК в съответствие с чл.189
ал.3 от НПК.
Водим от горното Варненският апелативен съд постанови присъдата си.
Този съдебен състав намира нужно да отбележи, че всички
подчертавания и други следи по делото са плод на нечия чужда дейност (не и
на този състав) и държи да подчертае, че ги намира за некоректни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
24
Съобщи за изтекли лични данни