РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500111 по описа за 2022 година
С решение № 260114 от 29.10.2021 г., постановено по гр. дело №
1586/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград, е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения иск от М. П. П. и Д. П. СТ. срещу Б. Н.
ИВ., с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 111, ал.
8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ и искане за обявяване на сключения между тях
писмен договор за продажба от 31.07.2019 г. за нищожен, поради
противоречие на закона, а именно на чл. 111, ал. 8 и чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“
от Закон за горите.
С оглед изхода на делото М. П. П. и Д. П. СТ. са осъдени да заплатят на Б.
Н. ИВ. сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ за сторени разноски по делото.
Срещу първоинстанционния акт е подадена въззивна жалба от М. П. П. и
Д. П. СТ., в която се излагат оплаквания за това, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и
постановяване на нов, с който да се уважи предявеният иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който е отправено искане за оставяне без уважение на подадената жалба и
потвърждаване на решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на
1
въззивнита жалба, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Подадената въззивна жалба е депозирана в законоустановения срок,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 ГПК,
от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд – Ботевград
решение, поради което същата е процесуално допустима.
С въззивната жалба не са били направени възражения по отношение на
установената фактическа обстановка, въпреки това, за пълнота следва да се
отбележи, че фактическата обстановка е правилно отразена в решението на
районния съд, като обобщена, същата се свежда до следното:
Видно от удостоверение за наследници № 11/07.03.2019г. издадено от
Кметство с. С., община П./л.33 от п.д./, жалбоподателите са сред
наследниците на Б. М.Б., починал на 10.06.1988г./явяващ се техен дядо и
баща на тяхната майка В. Й./. След смъртта си Б. Б. е оставил пет деца, които
се явяват негови низходящи наследници по закон. Сред наследниците е и В.
Й./починала на 21.08.2016 г./, явяваща се майка на двете жалбоподателки.
От приобщеното по делото решение №д14 от 22.05.2001г., издадено от
ОСЗ- П./л.37 от п.д./ се установява, че на наследниците на Б. и П.Б. е
възстановено правото на собственост върху 5 броя имоти с номера както
следва №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на
възстановената собственост на землището на св. С., община П..
По делото е приложен и договор от 31.07.2019 г./л.40 от п.д./, от който се
установява, че между страните по делото е сключен договор за продажба на
дървесина и странични ползвания от имоти №026009, 030024, 030025, 086003
и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С.,
община П., С. област. Жалбоподателите в настоящето производство са
продавачи, а ответникът по делото е купувач. Страните са се договорили, че
купувачът следва да заплати сумата 11000 лв., като при подписването на
договора продавачите са декларирали, че са получили сумата от 5000 лв.
Срокът на договора е пет години след получаването на всички разрешения.
По делото са приложени и разписки, от които се установява, че на
05.06.2019 г. ищцата М.П. е получила от ответника 1000 лв., а на 14.09.2020 г.
Д.С. е получила от ответника 2000 лв.
Видно от приложеното копие от пълномощно с нотариална заверка на
подписа/л.6 от п.д./, жалбоподателката М.П. е упълномощила ответника да я
представлява пред различни държавни институции като ИАГ, РИОСВ С.,
лицензирани лесовъди и навсякъде, където е необходимо, като подписва,
депозира и получава документи от нейно име за имоти с №026009, 030024,
030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на
землището на с. С., община П..
По делото са приложените и копия от заповеди №РД05-341, 342, 343, 344
всичките от 18.10.2019 г., издадени от директора на РДГ-София. От тях се
установява, че е утвърдена горскостопанска програма, представена от
ответника за всеки един от описаните по-горе имоти.
2
За процесните имоти са били сключени и договори за услуга на частна
гара между страните по делото, факт който се установява от приложените по
делото договори/л.48-54 от п.д./.
В първоинстанционното производство е разпитан свид. П. М./втори
братовчед на жалбоподателите/, внук на П.М., явяващ се брат на
наследодателя на ищците Б. М.. От показанията на свидетеля се установява,
че същият не е бил наясно, че е имало сключен договор за ползването и
изсичането на дървесина в имоти с №026009, 030024, 030025, 086003 и
106002 по картата на възстановената собственост на землището на с. С.,
община П.. Впоследствие е разбрал, че в имотите се извършва сече, поради
което е подал сигнал до Прокуратурата.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че по
отношение на сключеният договор от 31.07.2019 г. между страните по делото,
разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ не е относима. Посочената с исковата
молба разпоредба от ЗГ, била относима за случаи, в които съсобствеността в
имоти, в които следва да се предостави ползването на дървесина следва да е
между физически и юридически лица, докато в случая, съсобствеността била
единствено между физически лица. Водим от този извод първоинстанционния
съд е приел, че не се изисква да е изпълнена необходимата форма на договора
и действия от страна на ищците по делото посочени в закона.
На следващо място е стигнал до извод за това, че в хода на
първоинстанционното производство, ищците не са установили размера на
собствените си идеални части от имотите включени в процесния договор,
поради което е приел, че искът за обявяване на сключения договор за
нищожен като недоказан, е неоснователен.
При тези факти въззивният съд намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно.
Искът е с правно основание чл. 26, ал.1, изр.1, пр.1 ЗЗД, като въведеното
основание за нищожност е противоречие със закона. Наличието му е
обосновано със съществуването на противоречие с нормите на чл. 111, ал. 8 и
чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ.
Жалбоподателите – ищци в първоинстанционното производство сочат, че
продажбата е следвало да се извърши по реда, определен в цитираната
разпоредба от закона, а именно:
Съгласно чл. 111, ал. 8 ЗГ, гласящ, че ползването на дървесина в горите,
които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може
да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне
половината съсобственици на имота, както и това, че в противоречие с чл.
186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ, гласящ, че физически и юридически лица -
собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват
дейностите в съответната територия- чрез възлагане на физически лица или
3
търговци, вписани в регистрите.
По делото не е спорно, че е сключен договор за продажба на дървесина и
странични ползвания от имоти №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по
картата на възстановената собственост на землището на с. С., Софийска
област между страните по делото, както и това, че ищците са съсобственици
наред с наследниците на Б. и П. Б.. Спорен е фактът дали е следвало да е
спазена разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ, като договорът е трябвало да бъде
сключен с нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици
на имотите или не трябва.
Настоящият съдебен състав намира, че е неправилен извода на
първоинстанционния съд, че посочената от ищците норма на чл. 111, ал. 8 ЗГ,
не е относима към случая, доколкото в случая се касае за съсобственост
единствено между физически лица, а не между съсобственост от страна на
физическо и юридическо лице.
При извършване на езиково тълкуване на нормата чл.111, ал.8 ЗГ, може да
се приеме, че при наличието на съюз „и“ в процесната норма, то
съсобствеността в даден имот, в който следва да се предостави дървесината за
ползване, следва да е задължително между поне едно физическо и
юридическо лице. Крайният ефект от този начин на тълкуване е да изясни
буквалния смисъл на текста, но в повечето случаи, този смисъл не може да
изрази действителната воля на законодателя.
Ето защо, в конкретният случай, при разкриването на действителното
значение на посочената правна норма, следва да се използват правилата на
формалната логичка/логическо тълкуване/. При извършването на логическо
тълкуване чрез правилото за тълкуването по аргумент за по силното
основание, следва да се приеме, че след като ползването на дървесина в гори,
които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може
да се извърши само при писмено нотариално заверено съгласие на поне
половината съсобственици на имота, то волята на законодателя, макар и
формирана по този словесен ред е, че разпоредбата може да се прилага и при
наличие на съсобственост само между физически лица.
В подкрепа на този извод е и факта, че целта на самата разпоредба е да
регламентира по такъв начин обществените отношение свързани с правото на
собственост и неговото упражняване в имоти, квалифицирани като гори, чрез
възможността за извършването им на действия на разпореждане с даден
съсобствен имот, който да осигури необходимата сигурност у другите
съсобственици и гражданите, както и да улесни дейността на държавните
органи, в правомощията на които е да осигурят контрол и надзор в
съответната дейност.
Ето защо неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че
разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ не е относима към конкретния случай.
На следващо място неправилен е изводът на първоинстанционния съд и
по отношение на това, че не може да се определи какъв е делът на всеки един
от ищците в процесните имоти, за да се определи дали ищците са титуляри на
поне половината от правото на собственост на процесните имоти.
4
По делото се установи, че жалбоподателите са наследници на Б.Б., на
наследниците на който заедно с наследниците на неговият брат П.Б. е
възстановено правото на собственост върху 5 броя имоти с номера както
следва №026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на
възстановената собственост на землището на св. С., община П..
След като всеки от двамата наследодатели е притежавал по 1/2 идеална
част от посочените по горе имоти, то след тяхната смърт тази ½ е разделена
по колена между техните наследници. По отношение на ищците, то същите се
явяват наследник на своята майка В.Й., която наред с нейните три сестри и
един брат са им възстановени по 1/5 идеална част от 1/2 ид. части от
процесните имоти.
Тоест без да са необходими специални познания или извършването на
аритметични сметки, с основание може да се приеме, че ищците не
представляват поне половината от съсобствениците в процесните имоти.
Доколкото по делото не е установено да е налице наличие на писмено
нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици в имота, то
обосновано може да се приеме, че сключения договор за продажба на
дървесина и ползване от 31.07.2019г. между страните по делото, противоречи
на разпоредба на чл.111, ал.8 ЗГ.
Без значение за изхода на делото, но за пълнота, следва да се отбележи, че
твърдяното с исковата молба противоречие на процесния договор с
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ не се доказа по следните
съображения:
На първо място посочената правна норма няма императивен характер, а
повелителен характер, като освен това видно от приложените по делото
заповеди с №РД05-341, 342, 343, 344 от 18.10.2019 г., издадени от директора
на РДГ-С.се установява, че е утвърдена горскостопанска програма,
представена от ответника за всеки един от описаните по-горе имоти.
Доколкото по своят характер заповедите, представляват индивидуален
административен акт, който е предшестван от извършването на определена
законов процедура/проверка и контрол/, както и с оглед факта, че не се сочат
твърдения за тяхната невалидност, то следва да се приеме, че след като са
били издадени същите, то по отношение на лицето в чиято полза са били
издадени, а именно ответника по делото- Б.И., то същият е отговарял на
изискванията на закона за извършване на дейностите предвидени в ЗГ.
Предвид гореизложеното, решението следва да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно, а въззивната жалба да бъде уважена.
С въззивната жалба не се претендират разноски, поради което съдът не
следва да се произнася служебно по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА решение № 260114 от 29.10.2021 г., постановено по гр.
дело № 1586/2020 г. на Районен съд- гр. Ботевград, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за продажба от 31.07.2019 г.
сключен между Д. П. СТ. и М. П. П. от една страна и Б. Н. ИВ. от друга, по
предявения от Д. П. СТ. и М. П. П. иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 111, ал.8 ЗГ.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението следва да се връчи на
страните по делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6