РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Кубрат, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. В.
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В. Административно наказателно
дело № 20213320200177 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Изола- П.“ ООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление област София (столица), общ. Столична, гр.
София, район „Нови Искър“, кв. Чепинци, ул. „Стара планина“ № 64,
представлявано от управители Д. И. П. и С. И. П., против Наказателно
постановление № 17-000800 от 09.09.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се претендира неговата отмяна изцяло, поради това, че дружеството не
е извършило нарушението, за което е санкционирано.
За насроченото съдебно засезание не се явява представител на
дружеството-жалбоподател, но изпращат писмено становище, че поддържат
жалбата.
1
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград чрез
представляващия юрисконсулт заявява, че атакуваното НП не страда от
пороците, визирани в жалбата на нарушителя, издадено е правилно и
законосъобразно при спазване нормите на ЗАНН, поради което моли същото
да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата и атакувания
административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка по работни места в обект: строеж на
„Автосервиз, бистро и еднофамилно жилище в УПИ IX – за обществено
обслужване, кв. 35 по действащия ПУП на с. Веселец, общ. Завет, обл.
Разград“, изграждан чрез наети лица от „Изола П.“ ООД гр. София –
строител, около 11:02 часа на 28.07.2021 г. инспектори на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Разград установили, че в същия лицето М. Н. Х.
осъществява трудова дейност, характерна за длъжността работник в
строителството, за сметка и в полза на „Изола П.“ ООД, като в момента на
проверката работникът е извършвал строителни работи: полагане и
демонтиране на кофраж, при което, видно от показанията на св. М., той
обяснил, че е нает на работа в „Изола П.“ ООД и работи като строителен
работник на обект: строеж на автосервиз, бистро и еднофамилно жилище в
УПИ IX – за обществено обслужване, кв. 35 по действащия ПУП на с.
Веселец, общ. Завет, обл. Разград“ в условията на трудово правоотношение, с
определено дневно работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с почивки в
работни яден от 12:00 часа до 13:00 часа и почивни дни събота и неделя,
срещу договорено седмично трудово възнаграждение в размер на 200.00 лева,
без сключен трудов и/или друг облигационен договор с работодателя „Изола
П.“ ООД. Проверяващите приели, че Х. осъществява трудова дейност, без
отношенията, възникнали между него и работодателя „Изола П.“ ООД гр.
София по повод предоставяне на работната му сила, да са уредени в сключен
между тях писмен трудов договор преди постъпване на работа.Уведомен бил
представляващия търговското дружество, като в проверявания обект на место
2
пристигнал упълномощен представител на „Изола П.“ ООД и поканен от
инспекторите да се яви в офиса на ДИТ – Разград на 28.07.2021 г. и да
представи необходимите документи за изясняване на действителните
отношения между него и установеното да работи в търговския обект лице –
М. Н. Х..
Впоследствие проверката продължила на 28.07.2021 год. в офиса на
дирекцията, където представляващият дружеството не е представил сключен
трудов или друг вид писмен договор с М. Н. Х. за работа на 28.07.2021 г.
Поради това, че работодателят не е подписал трудов договор с работника
преди да го допусне на работа и не е връчил копие от уведомлението за
регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП,
св. М.М., в присъствието на свидетеля С.В., съставила Акт № 17-
000800/13.08.2021 г. за установяване на извършеното административно
нарушение, описано подробно в същия, квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ.
В указания 3-дневен срок от връчване на АУАН, управителят на
дружеството-жалбоподател депозирал писмено възражение, с което оспорил
констатациите на актосъставителя, а именно: лицето М. Н. Х., представил се
за работник на „Изола – П.“ ООД, не е познат във фирмата и няма никакви
отношения с дружеството, както устни, така и писмени такива, нито покана
да работи в дружеството.
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград след като се
запознал с представените от актосъставителя документи, в това число и
възраженията на нарушителя, приемайки, че работодателят не е изпълнил
задължението си да сключи с работника или служителя М. Н. Х. трудов или
друг вид писмен договор преди постъпване на работа, е извършил нарушение
на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 1 от Кодекса на труда, по реда на чл. 416,
ал. 5 от КТ е издал атакуваното НП, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ
е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.
В този смисъл са показанията и на актосъставителя, които от своя страна
се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства. Свидетелката
М. единно и безпротиворечиво сочи, че на посочената в акта и НП дата
лицето М. Х. е осъществявало трудови функции, свързани с длъжността, а
именно – извършвал е строителни работи: полагане и демонтиране на
3
кофраж.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на
констатираните факти административнонаказващият орган е приложил
материалния закон.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото, а именно показанията на св. М. и съдържанието на
попълнената от работника декларация, е видно че към момента на проверката
в обекта М. Х. е изпълнявал трудови функции на строителен работник, като е
полагал и демонтирал кофраж. От същите доказателства е видно, че Х. е имал
уговорено трудово възнаграждение, работно време, работно място и т. н.,
като не е имало сключен нито трудов, нито граждански договор. С оглед на
това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за това, че Х. не е
престирал труд в обекта и е непознато за дружеството лице. Напротив, от
всички доказателста по делото се установява, че той е престирал труд в полза
на „Изола-П.“ ООД в качеството му на работодател, при уговорено работно
време, работно място и трудово възнаграждение. Поради това съдът намира,
че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 62, ал.
1 от КТ, тъй като безспорно е установено, е работодателят е допуснал до
4
работа работника преди с него да е бил сключен трудов договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „Изола-П.“ ООД са между „работник“ и „работодател“, като
дружеството безспорно има качеството „работодател“, тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Изола-П.“ ООД в
качеството му на работодател чрез налагане на „имуществена санкция“. Това
по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения
към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
С оглед обективните характеристики на самото нарушение съдът счита,
че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена
опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ, каквото нарушение е налице в настоящия
случай. Наказващият орган е наложил на „Изола-П.“ ООД „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв.
По отношение на наложената с постановлението имуществена санкция
съдът счита, че тя е законосъобразно наложена по вид, както и по размер, като
е определена на минимума на предвидената в закона санкция, при обоснована
преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването
му
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на
НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
5
чл. 27„е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът намери, че следва
да определи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000800 от
09.09.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
гр. Разград, бул. „България“ № 15, с което на „ИЗОЛА-П.“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление област София (столица),
общ. Столична, гр. София, район „Нови Искър“, кв. Чепинци, ул. „Стара
планина“ № 64, представлявано от управител Д. И. П., на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ИЗОЛА-П.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление област София (столица), общ. Столична, гр. София, район
„Нови Искър“, кв. Чепинци, ул. „Стара планина“ № 64, представлявано от
управител Д. И. П. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Разград
сумата 80.00 лева (осемдесет лева, нула стот.) – юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6