Решение по дело №2790/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260346
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20203110202790
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E

 

260346/5.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадасети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   

                                                                      СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретар Петя Великова , като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2790 по описа на съда за  2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание  чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К.И.“ЕООД  със седалище в гр. Варна, представлявано от Кр. К. против Наказателно постановление № 498390-F536049/06.03.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 650 лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.

В жалбата бланкетно се излагат доводи за  процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваното НП. Формулирано е искане за отмяната му, вкл. и с приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В условия на евентуалност иска  изменение на наказанието в минимален размер.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда, като сочи, че не оспорва фактологията на констатираното нарушение.

Процесуалният представител на адм.наказващия орган оспорва жалбата,  моли за потвърждаване на наказателното постановление и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок, поради което като допустима за разглеждане.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 22.01.2020 година служители на ТД на НАП – Варна – свид. М.Д. и нейн колега, извършили проверка в търговски обект – кафе бар „Сена“, находящ се в гр. Варна, ул.“Граф Игнатиев“, стопанисван от „К.И.“ЕООД.

При проверката се установило, че разчетената касова наличност от монтирания в обекта ЕКАФП  съгласно изведения от системата междинен финансов отчет № **********.01.2020 г. е в размер на 30.90 лева, като във ФУ отсъстват отрязавания на служебно въведени и/или служебно изведени суми.

Извършено било и фактическо преброяване на наличните в касата парични средства от служител на търговеца  - Едже Емилова, при което се установило, че фактическата касова наличност в обекта е в размер на 74,43 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства от същия служител.

Установени били повече парични средства от тези, разчетени от ФУ в размер на 43,53 лв.

На място  бил съставен протокол за извършената проверка, а на 30.01.2020 г. бил издаден АУАН № F536049. Актът бил връчен на упълномощено от представляващия на „К.И.“ЕООД лице, което не вписало, възражения срещу акта и не депозирало писмено такова. 

 На 06.03.2020 г. било съставено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 650 лева. Същото било връчено на представител на жалбоподателя на 01.07.2020 г.

Тази фактическа обстановка се установи от събраните писмени доказателства, съдържащи се в административно - наказателната преписка, както и от показанията на свидетеля  М.Д., които съдът кредитира изцяло. На практика жалбоподателят не оспорва установеното  от фактическа страна.

  При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:  

По приложението на процесуалния закон:

АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на ТД на НАП – Варна, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

В АУАН и НП са посочени изрично мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение, което е било описано подробно, с  отразяване на всички обстоятелства, свързани с осъществяването му.Посочени са конкретните нарушени законови разпоредби, така че на жалбоподателя да бъде гарантирана възможността да разбере в какво нарушение е обвинен и да упражни адекватно правото си на защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН от АНО.

 По приложението на материалния закон:

Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на „К.И.“ЕООД  за нарушение по  чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно тази разпоредба извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

 Съдът намира, че в настоящия случай безспорно е установена положителна разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава по касовия апарат в размер на 43,53 лв.  Следователно  на 22.01.2020 г.  макар   фискалното устройство, ползвано от  жалбоподателя в търговския обект да е  разполагало с функции за операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, в него следвало да бъде въведена горепосочената сума, чрез операцията "служебно въведени" .Следователно налице е основание за ангажиране на обективната  адм. наказателна отговорност  на К.И.“ЕООД  за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъй като нарушението е вменено на търговец, отговорността е обективна и безвиновна.

 Що се отнася до размера на наложеното наказание предвид обстоятелството, че същото се явява първо по ред за търговеца (доколкото няма данни за извършвани други такива), съдът намира, че санкцията следва да бъде определена в минималния размер от 500 лева. Следва да се има предвид, че в закона не съществува изискване при определяне на размера на приложимата санкция да бъде съобразяван този на отчетената разлика в касовата наличност.

 В случая съдът прие, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като разглежданото нарушение по нищо не се отличава от другите такива от съответния вид, то е формално, поради което без  значение е размера на установената разлика.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, и като съобрази, че по делото е проведено само едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на НАП намира, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева.  В съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата 61,50 лева. 

 

  По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 498390-F536049/06.03.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на „К.И.“ЕООД  със седалище в гр. Варна, представлявано от Кр. К. е наложена имуществена санкция в размер на 650 лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. изд. от Министъра на финансите, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на  500 лева.

         ОСЪЖДА К.И.“ЕООД  със седалище в гр. Варна, представлявано от Кр. К. да плати на НАП  сума в размер на 61.50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

 

СЪДИЯ: