Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.06.18 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на шестнадесети март през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 8827 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 05.05.17
г. СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 963/12 г. е признал за установено, че ответницата М.Д.В.
дължи на Дирекция „С.П.”-Сердика сума в размер на 658,65 лв., представляваща
предоставена целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009 г. и
2009/2010 г., както и сумата 27,61 лв.-лихва за забава за периода 05.04.2011
г.-30.08.2011 г. със законната лихва върху главницата от 01.09.2011 г. до
окончателното погасяване на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 37462/11 г. по описа на СРС, 50 с-в, като
е отхвърлил иска за мораторна лихва за сумата над 27,61 лв. до пълния предявен
размер от 172,39 лв., както и за периода от датата на получаване до 04.04.2011
г.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата М.Д.В. в
частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че ДСП
„Сердика” е отпуснала помощта, без да провери дали ответницата е имала право да
я получи, че документите за отпускане на помощта са попълнени от служител на
дирекцията след устен разговор с ответницата, която е инвалид първа група с
придружител и е отговаряла на въпросите машинално, поради което не носи
отговорност за написаното.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че тя е декларирала невярно обстоятелство в р-л IX от молбата.Излага
доводи, че дирекцията е била длъжна да провери декларираните обстоятелства и да
не отпуска помощи в случай на грешка, и че не може да черпи права от
неправомерното си поведение.Твърди, че заповед от 18.09.11 г. не й е била
връчена лично.Позовава се на изтекла погасителна давност.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Ответникът по
въззивната жалба-ДСП- Сердика оспорва същата.Излага твърдения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и постановено съобразно изяснената
фактическа обстановка.По делото е установено получаването на сумата и липсата
на право да бъде получена.Поддържа становище, че проверката на имущественото
състояние и на извършените сделки от
подпомаганите лица е била възможна след 2010 г. от изготвянето на единния
имотен регистър.Твърди, че социалните работници са посетили дома на ответницата
след подаване на молба, попълнена от ответницата или неин близък, и че всички
данни в молбата-декларация са дадени от ответницата.Моли съда да отхвърли
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.Ищецът- Дирекция „С.П.”-Сердика твърди, че ответницата М.Д.В. е
получила недобросъвестно целеви помощи за отопление за отоплителни сезони
2008/2009 г. и 2009/2010 г., което е установено с влязла в сила заповед № С2
1743/10.02.11 г., издадена на основание чл.14а, ал.3 от ЗСП.Позовава се на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 5/03 г. и чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5/08 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление вр.
чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, съгласно които лицата, искащи целева помощ, трябва
да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или
идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години.Това
обстоятелство се декларира изрично от лицата, кандидатстващи за отпускане на
тези помощи в молба-декларация, в която са посочени и последиците от невярното
деклариране.По подадена молба-декларация за целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2010/2011 г. е извършена проверка и след справка в Агенция по
вписванията е установено, е на 24.07.08
г. М.В. е прехвърлила срещу заплащане недвижим имот с площ от 335 кв.м. и
апартамент в гр.София, ул. „Борис” № , както и магазин в гр.София, ул. „*******.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 658,65 лв.-главница и 172,39 лв. за периода от получаването
на сумата до 30.08.11 г. и законната лихва върху главницата от 01.09.11 г. до
изплащане на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 10.02.11 г. по гр.д.№ 37462/11 г. на СРС, 50 с-в.
Със заявление вх.№ 37457/01.09.11 г. ДСП-Сердика е поискала
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Д.В. за процесните суми.На 12.09.11 г. е издадена
заповед по чл.410 ГПК.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.На 28.11.11
г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.Исковата молба е подадена на 27.12.11 г. / в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
По делото са представени
молби-декларации за получаване на целева помощ за отопление с топлоенергия с
вх. № № С2 2322/26.09.08 г. и С2 1862/28.08.09 г. за отпускане на целева помощ за отопление, в
които ответницата е декларирала,
че не е прехвърляла срещу заплащане жилищен или вилен имот и/или идеални части от
тях през последните пет години.Въз основа на тези молби-декларации са издадени заповеди на директора
на ДСП № С2 2322/09.10.2008 г. за отпусната помощ за отопление на ответницата в
размер на 282,50 лв. и № С2
1862/09.09.2009 г., с която й е отпусната помощ в
размер на 276,15 лв. за отоплителен сезон 2009 г.-2010 г.
Видно от
справка по лице на Службата по вписванията гр. София ответницата на 24.07.2008
г. е извършила продажба на недвижими имоти - магазин, находящ се в
гр. София, ул. „*******, както и апартамент и УПИ, находящ се в гр. София, ул.
„*******.
С констативен протокол от 14.10.10 г.
на основание чл.14а, ал.2 ЗСП социални работници на ДСП-Сердика са
установили, че с цитираните заповеди са отпуснати социални помощи за
отоплителен сезон 2008/2009 г. в размер на 282,50 лв. и съгласно ПМП № 261/08
г. й е отпусната допълнителна еднократна помощ в размер на 100 лв. и за
отоплителен сезон 2009/2010 г. в размер на 276,15 лв.При извършена проверка в
АВ е установено, че на 24.07.08 г. В. е прехвърлила срещу заплащане недвижим
имот с площ 335 кв.м. и апартамент от 42 кв.м. в гр.*******, както и магазин в
гр.София, ул. „*******, които сделки не са декларирани.Ответницата е получила
протокола на 19.01.11 г.
Със Заповед
№ С2 1743/10.02.2011 г. директорът на Дирекция „С.П."-Сердика
е разпоредил ответницата да възстанови сумата от 658,65 лв., представляваща
сбор от недобросъвестно получени социални помощи, отпуснати въз основа на
посочените молби-декларации и еднократна помощ в размер на 100 лв. съгласно ПМС № 261/08 г.Заповедта
е връчена на ответницата на 18.02.11 г.
С покана за доброволно изпълнение, получена на 28.03.11 г., ДСП-Сердика е
поканила ответницата да възстанови цитираната в заповедта сума в 7-дневен срок.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това.Ищецът мотивира правния си
интерес с твърдението, че ответницата е подала възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по
чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове
относно вземането си за главница и лихва за забава.При това положение е
налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове и
същите се явяват допустими.
Първоинстанционният съд е приел, че в
чл.10, ал.1, т.6 ППЗСП е въведена отрицателна предпоставка за получаване на
социална помощ-молителите да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или
идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години.Изискванията по
чл.10 ППЗСП са предвидени кумулативно и липсата на което и да е от тях е
достатъчно основание за отказ на социална помощ.По делото е установено, че
ответницата не е декларирала извършени продажби на недвижими имоти и е налице
хипотезата на чл.10, ал.1, т.6 ППЗСП, поради което следва да възстанови
неправомерно отпуснатите й суми.По отношение на лихвата за забава съдът е
приложил разпоредбата на чл.84 ЗЗД и е присъдил същата от изтичане на срока за
изпълнение, предоставен с поканата.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ППЗСП
право на социални помощи имат лицата, които отговарят на изискванията на чл.10,
ал.1 от този правилник.Забраната по чл.10, ал.1, т.6ППЗСП е отрицателна
предпоставка за получаване на социална помощ и само това условие е достатъчно
за постановяване на отказ.Разпоредбата е императивна и недекларирането на
извършването на разпоредителна сделка е достатъчно основание да се приеме, че
лицето е проявило недобросъвестност и получените суми подлежат на
възстановяване.Неоснователно е оплакването на въззивницата, че ДСП е следвало
първо да провери, дали тя има право да получи помощта, тъй като в закона липсва
изискване за извършване на предварителна проверка.Разпоредбата на чл.14а ППЗСП
урежда именно хипотеза на възстановяване на суми, получени недобросъвестно,
което обстоятелство е установено след получаване на сумите.
Недоказано е
твърдението, че молбите-декларации са били попълнени от социални работници.Същото
е и ирелевантно, тъй като ответницата не твърди, че не е подписала
молбите.Следва да се добави, че с факта на получаване на сумите, което
обстоятелство не се оспорва от нея, тя е потвърдила извършените действия по
подаване на молбата.
Възражението за
погасителна давност е въведено извън преклузивния срок по чл.133 ГПК и е
преклудирано.Дори и да беше заявено в срок, същото е неоснователно, тъй като от
получаването на сумите до подаване на заявлението не е изтекла нито предвидената
в чл.110 ЗЗД петгодишна погасителна давност, нито кратката тригодишна такава по
чл.111 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 05.05.17 г. на СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 963/12 г. в
обжалваната част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.