РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 11.01.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4313 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Ч.С.Х. е предявил осъдителни искове срещу ЗК У. АД по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
причинени му травматични увреждания във връзка с настъпило застрахователно
събитие – ПТП, станало на 31.12.2014 г. около 02.30 часа на път ІІІ-866, км.
30+500 /гр.Смолян-гр.Девин/ на около един километър от село Стойките в посока
към село Широка лъка по вина на водача на лек автомобил Инфинити ФХ 35 с рег.№ *******-Б.
Г. К., поради нарушение правилата за движение по пътищата – движение с
несъобразена скорост, в резултат на което водачът губи контрол върху
управлявания автомобил. Претендира
заплащане от застрахователя по задължителна застраховка «ГО» на сумата 30000.00
лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, описани подробно в
искова молба. Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище по исковете. Оспорва по основание и размер предявените искове. Не
оспорва, че на посочената дата е настъпило ПТП. Не оспорва, че срещу виновния
водач е било проведено наказателно производство, приключило с постановяване на
осъдителна присъда. Оспорва вида на описаните неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с ПТП, продължителността и интензитета на претърпените във
връзка с тях болки и страдания. Оспорва претенцията, като завишена по размер.
Оспорва претенцията за изтекла лихва, като неоснователна по изложени правни и
фактически доводи. Не оспорва наличие на валидна задължителна застраховка „ГО“
по полица № 05114001569117 със срок на действие от 09.06.2014 г. до 09.06.2015
г. за лекия автомобил Инфинити към
момента на ПТП- 31.12.2014 г. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия – ищец, който като пътни на задна седалка
по средата не е бил с поставен обезопасителен колан, с което сам се е поставил
в ситуация, от която са произтекли негативни последици за него.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Чрез събраните
в производството писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1058р-1381/02.04.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие
и присъда № 12/01.10.2015 г. постановена по НОХД № 53/2015 г. на ОС Смолян се
установява, че на 31.12.2014 год., около
02,30 часа, на път III 866, км. 30+5 /гр. Смолян - гр. Девин/ на около 1 км. след края на с.Стойките в посока към с. Широка лъка е настъпило
ПТП по вина на Б. Г. К., който управлявал лек автомобил “Инфинити FX 35” с рег. № ******* в посока от с. Стойките, общ. Смолян, към с. Широка лъка, общ. Смолян, в нарушение
на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство,
което управляват и чл.20, ал. 2 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В резултат
била причинена по непредпазливост смъртта на
пътуващия на задната седалка в ляво пътник М.Х. Г..
Чрез
приетата в производството СМЕ на вещо лице д-р К. се установява, че в резултат
на ПТП на ищеца били причинени следните травми: „разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност
на лявата длан; контузия в областта на гръдния кош и торакалната част на
гръбначния стълб; контузии на лява подбедрица и двете бедра; контузия в областта на главата; травматичен деколман (отлепване на кожата
от подлежащите тъкани) на лява подбедрица”.
Според експерта, контузиите
в областта на главата и тялото причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, които се изразявали в болки и страдания за период около
15-20 дни. Травматичният деколман на лявата подбедрица причинил трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за период по дълъг от 30 дни.
В СМЕ е посочено, че на пострадалия е било проведено оперативно и консервативно
лечение. Според д-р К., болките и страданията от получените контузии са били за
период около 20 дни, като през първите дни са били с по-голям интензитет.
Травматичният деколман на лявата подбедрица причинил страдания на ищеца за
период по-дълъг от 30 дни. Направена
е констатация, че не са налице данни за възникнали усложнения след извършената
оперативна интервенция на лявата подбедрица и получените контузии в областта на
главата и тялото. Единствено при по-голямо
физическо натоварване и промяна на времето, могат да се появат болеви симптоми,
които мотаг да се купират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти.
Чрез
показанията на свидетеля Н.Д. К. се установява, че след катастрофата Ч. се
оплаквал от болки в коляното, накуцвал. Споделил, че му се вие свят. Около
двадесет дни след ПТП бил приет в болница Пирогов, където му била извършена
операция на коляното. След това имал оплаквания от болки в коляното и накуцвал.
Известно време не можел да тренира. Около 20-30 дни провел лечение в домашни
условия, което му попречило и на работата – занимавал се с бизнес. Според
свидетеля К. му били необходими поне два месеца, за да се оправи.
Чрез
приетата в производството СГрЕ се установява, че положеният подпис в медицинско
заключение с посочена дата 31.12.2014 г. /л.21/ принадлежи на посочения автор
–д-р К.К..
Чрез
констатациите на КСМАТЕ на д-р З.К. и инж.К.Г. се установява, че към момента на
ПТП пострадалия Ч.Х. е бил с поставен обезопасителен колан в автомобила.
В с.з. на
13.12.2017 г. вещите лица по КСМАТЕ сочат, че при установения механизъм на ПТП
и поставен обезопасителен колан от пострадалия – пътник на задна седалка в
самокатастрофиралия автомобил, биха били причинени травми на главата и
крайниците, които остават свободни и могат да контактуват с части от интериора.
В случая, произшествието е тежко- автомобилът е извършил произволно падане от
височина четири метра, след което е продължил свободно движение. Това, според експертите позволява главата да
контактува с дясната част до предна дясна или средна колонка.
В
производство не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП – 31.12.2014 г.
за лекия автомобил Инфинити ФХ 35 с
рег.№ ******* е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 05114001569117, валидна от 09.06.2014 г. до 09.06.2015 г., по която отговорност носи
ответникът.
За успешно
провеждане на прекият иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, следва да бъде установено кумулативно наличие на следните факти:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е
причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил и с причинените от това застрахователно събитие травматични
увреждания на пострадалия.
Чрез
събраните в производството писмени доказателства и постановената присъда от
наказателния съд се установи, че вина за ПТП носи водачът на лекия автомобил – Б.
Г. К., тъй като същият е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство,
което управляват и чл.20, ал. 2 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл.300 ГПК, при разглеждане на гражданските
последици от деянието настоящият състав е обвързан по задължителен начин от
установеното от наказателния съд - дали е извършено описаното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца, а по отношение на вредите – когато
същите са елемент от състава на престъплението.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на автомобила по отношение на причинените на ищеца вреди
от процесното пътно – транспортно произшествие.
В
производството се установи, чрез представените в настоящето производство
медицински документи и констатациите на експерта по СМЕ, че на пострадалия Ч.Х.
са били причинени от произшествието следните травматични увреждания: „разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност
на лявата длан; контузия в областта на гръдния кош и торакалната част на
гръбначния стълб; контузии на лява подбедрица и двете бедра; контузия в областта на главата; травматичен деколман (отлепване на кожата
от подлежащите тъкани) на лява подбедрица”.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при
ответника – застраховател.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Предвид
възрастта на пострадалия – 27 години към датата на произшествието, видът и
характерът на причинените травматични увреждания, периода на възстановяване във
връзка с травмите – около два месеца, като през първите дни болките са били с
по-интензивен характер; проведеното оперативно и консервативно лечение без
данни за усложнения с дадена прогноза за в бъдеще - поява на болеви симптоми
при промяна във времето и по-голямо физическо натоварване, съдът намира, че
следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 12000.00 лв.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат
от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че не се установи нарушаване на правилата за движение от страна на
пострадалия към момента на ПТП. Чрез събраните в производството писмени
доказателства и констатациите на експерта по КСМАТЕ се установи, че същият е
бил с поставен обезопасителен колан. При липса на установено неправомерно
поведение на пострадалия, съдът намира че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение.
С оглед частичната основателност
на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди считано от 31.12.2014 г.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съразмерно на
уважената част от иска. За обосноваване на този извод, съдът намери за
неоснователно искането на насрещната страна, отправено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, за намаляване присъждането на адвокатско възнаграждение по размер с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото. Договореният между
страните /ищец и адвокат/ размер на възнаграждение за предоставената правна
защита е 2000.00 лв., като е налице отбелязване за заплащането му в брой, а
минималният възлиза на сумата 1430 лв. изчислен върху заявената претенция по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на
ответника следва да бъде присъдена, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата
216.00 лв. -разноски за съдебни експертизи и сумата 72.00 лв. за възнаграждение
за юрисконсулт съобразно отхвърлената част от иска.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 480.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 300.00 лв.-разноски за съдебни експертизи.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК У. АД, ЕИК ******* с адрес гр.София, ул.*******, да
заплати на Ч.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, 1, действащ чрез адв.Я.Д. от САК,
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./- сумата 12000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на
травматични увреждания: „разкъсно-контузна
рана по дорзалната повърхност на лявата длан; контузия в областта на гръдния
кош и торакалната част на гръбначния стълб; контузии на лява подбедрица и двете бедра; контузия в областта на главата; травматичен деколман (отлепване на кожата
от подлежащите тъкани) на лява подбедрица”, всичките причинени
от ПТП, станало на 31.12.2014 г. около 02.30 часа на път III-866, км
30+500 /гр.Смолян-гр.Девин/ по вина на водача на лек автомобил Инфинити ФХ 35 с
рег.№ ******* – Б. Г. К., поради нарушение на правилата за движение по пътищата
–чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват и чл.20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, установена с присъда № 12/01.10.2015 г. постановена
по НОХД № 53/2015 г. по описа на ОС Смолян, като гражданската отговорност на
водача като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил
Инфинити ФХ 35 с рег.№ ******* е била застрахована при ЗК У. АД съгласно полица № 05114001569117, валидна от 09.06.2014 г. до 09.06.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.12.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 12000.00
лв. до пълния предявен размер от 30000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК У. АД, ЕИК ******* с адрес гр.София, ул.*******, да
заплати на Ч.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, 1, действащ чрез адв.Я.Д. от САК,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 800.00
лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ч.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, 1, действащ чрез
адв.Я.Д. от САК, да заплати на ЗК У. АД, ЕИК ******* с адрес гр.София, ул.*******,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 288.00 лв.– разноски по делото за
тази инстанция за съдебни експертизи с включено възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗК У. АД, ЕИК ******* с адрес гр.София, ул.*******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 480.00 лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете и сумата 300.00 лв.-разноски за съдебни експертизи.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: