№ 1280
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20253110202241 по описа за 2025 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. Й. от АК – Добрич
срещу Наказателно постановление № 25 – 0433 – 000522 от 11.04.2025 г.,
издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на
жалбоподателя Д., на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лева за това, че на 02.04.2025 г. в 12:03 часа в гр.
Варна, по ул. „Георги Бенковски“ в посока ул. „Кракра“ управлява
индивидуално електрическо превозно средство, като не съобразява
поведението си със светлинните сигнали и преминава на неразрешаващ
червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим –
нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят С. Д. Д. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в
защита на своята позиция. Навежда твърдения, че е бил спрян от органите на
Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, докато е пресичал на разрешен зелен
сигнал на пешеходна пътека, управлявайки индивидуално електрическо
превозно средство, поради което и не е следвало да бъде ангажирана
1
административно – наказателната му отговорност. Акцентира, че в хода на
административно – наказателното производство са били допуснати нарушения
на процесуалните правила, като изрично посочва, че е налице несъответствие
между цифровото и словесно описание на твърдяното нарушение в
наказателното постановление, както и, че не е посочено в какво се изразява
опасността, която е създал със своето поведение, каквото е изискването на чл.
6, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Обръща внимание на съда, че
мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано с
необходимата в закона точност, предвид, че ул. „Георги Бенковски“ е дълга
повече от километър и са налице четири на брой кръстовища със светофарни
уредби по нея, а така и не е отбелязано на което конкретно кръстовище е било
извършено нарушението. Поради гореизложените съображения,
жалбоподателят С. Д. Д. моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 10.09.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2241 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. Д. Д.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. И.
Й. от АК – Добрич, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и
отправя молба за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в
своята пледоария, че нормата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата
е бланкетна, не съдържа състав на административно нарушение, поради което
актосъставителят и административно – наказващия орган е следвало да
конкретизират правна норма, предвиждаваща какво трябва да бъде
поведението на водача. Адв. И. Й. моли и за присъждане на сторените в
съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Началникът на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна
не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на
проведеното на 10.09.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2241 по
описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл.
юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова писмени бележки, въззиваемата страна
моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че
липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на
проведеното административно – наказателно производство, както и, че
нарушението е безспорно установено.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
2
Около 12:03 часа на 02.04.2025 г. жалбоподателят С. Д. Д., с ЕГН:
********** управлявал индивидуално електрическо превозно средство по
пътното платно на ул. „Георги Бенковски“ в гр. Варна в посока към ул.
„Кракра“.
На кръстовището на ул. „Георги Бенковски“ и ул. „Кракра“,
жалбоподателят направил ляв завой и продължил движението си по ул.
„Кракра“, без обаче да съобрази поведението си със сигнала на
функциониращата на кръстовището светофарна уредба, която в този момент
светела с червен цвят (неразрешаващ преминаване сигнал) за участниците в
движението на ул. „Георги Бенковски“.
В същото това време на кръстовището, в лентата за продължаване на
движението към ул. „Тодор Влайков“ се намирал автомобил на Първо РУ към
ОД на МВР гр. Варна, в който се намирали полицейските служители Д. Х. Д. и
св. М. Р. Х., които изпълнявали служебните си задължения по опазване на
обществения ред в този район на гр. Варна.
Полицейските служители забелязали поведението на жалбоподателя Д.,
конкретно, че е преминал през кръстовището на неразрешен (червен) сигнал
на светофарната уредба, поради което и го последвали по ул. „Кракра“ със
служебния автомобил, като на кратко разстояние от кръстовището,
жалбоподателят Д. сам преустановил своето движение.
Полицейските служители му извършили проверка, като преценили, че със
своето поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.6, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, поради което и ст. полицай Д. Х. Д. съставил
акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 11.04.2025 г.
Началникът на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата
на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на
жалбоподателя Д. административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
3
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
Според съда извършеното на 02.04.2025 г. нарушение на разпоредбата на
чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата е напълно и категорично
доказано от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства –
съвсем конкретно от показанията на св. М. Р. Х., които съдът напълно
кредитира като обективни и достоверни.
Св. Х. изключително подробно разказа за поведението и действията на
жалбоподателя Д. и които в действителност са станали основание да му бъде
извършена проверка, а именно, че управлявайки индивидуално електрическо
превозно средство по пътното платно на ул. „Георги Бенковски“ е направил
ляв завой и е продължил движението си по ул. „Кракра“ на нерарзешен
(червен) сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на това
кръстовище.
Липсват доказателства, които по някакъв начин да поставят под съмнение
достоверността на показанията на св. Х., поради което и съдът им дава вяра
напълно.
Твърденията на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, че се е
движел по пешеходната пътека и именно така е пресякъл ул „Кракра“ бяха
съвсем категорично опровергани от показанията на св. Х. – „Той не се е
движел по тротоара, за да спре на тротоара и да мине през пешеходната
пътека, а той се движи по платното за движение на автомобили,
пресичайки на неразрешаващия червен сигнал през пешеходната пътека,
отново неслизайки и небутайки превозното средство и продължавайки
движението си по ул. „Кракра“.
Ето защо и в обобщение съдът намира за установено от фактическа
страна, че че на 02.04.2025 г. в 12:03 часа в гр. Варна, по ул. „Георги
Бенковски“ в посока ул. „Кракра“, жалбоподателят С. Д. Д. е управлявал
индивидуално електрическо превозно средство, като не съобразил
поведението си със светлинните сигнали и преминал на неразрешаващ червен
4
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Останалите възражения на жалбоподателя Д. и неговия процесуален
представител адв. И. Й. са от правно естество, като те касаят евентуално
допуснати процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство.
Според съда тези възражения са неоснователни, поради следните
съображения:
В случая според съда няма разминаване в описанието на нарушението от
фактическата страна и неговата цифрова правна квалификация, както в
съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление.
Действително е имало възможност актосъставителят и административно
– наказващия орган да бъдат малко по – прецизни и да посочат, че имат
предвид светофарната уредба на ул. „Георги Бенковски“ и ул. „Кракра“, като
допълнят описанието на нарушението от фактическа страна, но в случая този
пропуск не е довел до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице, предвид, че полицейските служители са му извършили проверка съвсем
близо до кръстовището, обяснили са му защо са го спрели и какво нарушение
е извършил, дори св. Х. допълни, че самият жалбоподател е обяснил, че е
преминал на червен сигнал на светофарната уредба, защото бил видял, че
няма никой, т.е. жалбоподателят знае за кое конкретно кръстовище се твърди,
че е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което и по никакъв
начин не е нарушено правото му на защита.
Според съда не е необходимо да се вписва по какъв начин жалбоподателят
представлява непосредствена опасност за движението – само факта, че си е
позволил да премине с ИЕПС на неразрешен сигнал на светофарната уредба е
достатъчно красноречив и това поведение винаги създава опасност за
останалите участници в движението по пътищата, както пешеходци, така и
водачи на превозни средства.
Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева е
строго индивидуализирано като вид и размер в разпоредбата на чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, административно –
наказващия орган изцяло се е съобразил с това обстоятелство в процеса по
индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда
не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална
5
несправедливост.
Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 25
– 0433 – 000522 от 11.04.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД
на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата
страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание
разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до
190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито
съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата
минимум, а именно в размер на 130 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 25 – 0433 – 000522 от
11.04.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с
което на С. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева за това, че на
02.04.2025 г. в 12:03 часа в гр. Варна, по ул. „Георги Бенковски“ в посока ул.
„Кракра“ управлява индивидуално електрическо превозно средство, като не
съобразява поведението си със светлинните сигнали и преминава на
неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим – нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Осъжда С. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.
Варна парична сума в размер на 130 лева, представляваща юрисконсултско
6
възнаграждение в производството по НАХД № 2241 по описа за 2025 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7