РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. Пловдив, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Радослав П. Радев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20235300501829 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №197/10.05.2023г. по гр.д.№1841/2022г. по описа на РС-
Асеновград,IV гр.с-в от ответника в частта,с която същия е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за малолетните си деца Д. Р. Р. в размер на 230лв. месечно считано една година
назад преди подаване на исковата молба,а именно 15.09.2021г.,Ч. Р. Р. в размер на 260лв.
месечно считано една година назад преди завеждане на исковата молба-15.09.2021г. и за
времето през което непълнолетния Р. Р. Р. не е бил навършил пълнолетие една година назад
от завеждане на исковата молба до навършване на пълнолетие 15.09.2021г.-01.04.2023г. в
размер на 300лв. месечно,като счита,че решението се явява неправилно и
незаконосъбразно,поради което моли същото да се отмени и вместо него да се постанови
друго,с което размерът на така присъдената издръжка да се намали до размер на 170лв. за
децата Д. и Ч. месечно и до размер на 200лв. за Р. до навършване на неговото
пълнолетие.Сочи се неправилност на съдебното решение.
В отговора си на въззивната въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна
и счита,че следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
От представените писмени доказателства в първоинстанционното производство се
установява,че децата Д. и Ч. са съответно на ***г. и на ***г.,а към момента на завеждане на
исковата молба детето Р. е бил на ***г.,като и към настоящия момент и трите деца са
ученици.Детето Ч. тренира волейбол,а децата Д. и Р. тренират карате,като за съответните
тренировки се заплащат такси от страна на родителя им С. Г. Т..Освен това децата са
пристигнали от *** и са започнали да изучават български език,тъй като не са знаели езика и
не са могли да комуникират с другите деца,за което също са заплащани такси от страна на
родителя им С. Г. Т..Детето Ч. ходи и на уроци по математика,следва да се добавят и
разходите за закупуване на училищни пособия,свързани с обучението на децата,поради
което е налице основанието за заплащане на издръжка.От представените доказателства в
първоинстанционното производство става ясно,че майката работи във фирма „***“ ООД и
получава средно месечно възнаграждение в размер на 750лв.,а бащата е работил и
продължава да работи като *** във ***,но данни за неговото трудово възнаграждение няма
събрани по делото.И двамата родители нямат други деца за които да се грижат.
В първоинстанционното производство са разпитани и свидетели,като от
показанията на св.Т.,която е майка на законния представител на децата С. Г. Т.,се
установява,че децата са ученици и единствено за тяхното отглеждане и възпитание се грижи
майка им,а за отглеждането им помагат и родителите на майката на децата.
Св.Т. сочи в показанията си,че се познава от много години с майката на децата и
селд връщането й в България единствено тя се грижи за децата,като се страхува за тях,тъй
като получавала заплахи от мъжа си,че ще и вземе децата.
Майката и трите деца живеят в дома на родителите на майката,като те разполагат с
цял етаж
Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетни деца,независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си,като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя.Следва да се преценява дали исканата
издръжка към настоящия момент няма да представлява затруднение за заплащащия я.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди,тъй като
бащата е в трудоспособна възраст и същия може да упражнява правото си на труд и да
получава трудово възнаграждение,като от събраните доказателства даже и да не се
установява какъв е размерът на доходите му,се предполага,че той не получава нисък доход
за стандарта в страната,като следва да се отчете факта,че няма друго семейство и дете,за
което да се грижи,а и трудоспособната му възраст водят на мисълта,че няма да представлява
затруднение за бащата да заплаща определената от районния съд издръжка за децата
му.Размерът на издръжката е съобразен както с възрастта на децата,така и с нуждите им,а
също и с икономическата обстановка в страната.Ето защо настоящата инстанция следва да
потвърди решението на пръвоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
2
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,съобразно чл.38 от ЗА от
пълномощника на въззиваемата страна и такива се дължат от жалбоподателя в размер на
1000лв. за настоящата инстанция.Следва също така да се определи възнаграждение за
особения представител на жалбоподателя,което да се изплати от бюджета на съда в размер
на 400лв.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №806/14.03.2022г. по гр.д.№16505/2021г. по описа на
РС-Пловдив,II бр.с-в.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. да заплати на адв.М. А. сумата 1000лв./хиляда
лв./,представляваща възнаграждение пред настоящата инстанция.
ДА СЕ издаде разходен касов ордер за сумата 400лв./четиристотин лв./ на адв.А. К.
за участието му като особен представител по делото от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3