РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500092 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-
05-3738/08.12.21г. на СлОС от Прокуратурата на Република България, против
решение № 231/02.12.2021г. по гр.д.№ 20212200100240/21г. на СлОС в
частта, с която е уважен предявеният от Т. М. Й. Г., гражданин на Ф. Р. Г.,
роден на **.**.**** г., с адрес: Ф. Р. Г., гр. У., ул. “Ш.“ № ***, със съдебен
адрес: гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **, кантора ***, чрез адв. М. А., против
Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение по
реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ, за размера над 500 лв., до уважения
размер от 30 000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на
престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-
деловодните разноски. Твърди, че присъдената сума е завишена, с оглед
претърпените от Г. реални вреди. Моли решението да бъде отменено отчасти,
като в полза на въззивника-ищец бъде присъден по-нисък размер
обезщетение. Няма доказателствени искания.
1
Въззиваемият по тази жалба Т. М. Й. Г. не изразява становище по нея. Не
депозира отговор.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№ СД-02-05-
232/18.01.22г. на СлОС от Т. М. Й. Г., със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж. П.“ №
**, кантора ***, чрез адв. М. А. против решение № 231/02.12.2021г. по гр.д.№
20212200100240/21г. на СлОС в частта, с която е отхвърлен искът му за
присъждане на имуществени вреди в размер на 15 000лв. и неимуществени за
размера над 30 000лв. до претендираният от 100 000лв. В тази част счита
решението за неправилно. Излага аргументи и моли да бъде отменено, като
претенцията му бъде изцяло уважена. Няма доказателствени искания.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата Прокуратура на Република България не оспорва въззивната
жалба, не изразява становище по нея. Не депозира отговор.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и са допустими.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1,т.3,
предл.І ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Т. М. Й. Г.
против Прокуратурата на Република България. Въззивникът-ищец твърди, че
с постановление от 14.12.2007г. бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършване на престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.2, т.4 и т.5 от НК,
като наказателното производство против него и още двама обвиняеми
продължило до 01.06.2016г., когато с решение на ВКС била потвърдена
оправдателната му присъда. След привличането му като обвиняем, спрямо
него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 14
дни, впоследствие променена в „парична гаранция“ от 5000лв.
Междувременно били извършвани извънпроцесуални действия, целящи
сплашването му. В резултат от това и въпреки забраната да напускат
пределите на Република България, въззивникът-ищец и вторият обвиняем по
наказателното производство М. напуснали страната и се установили във Ф. Р.
2
Г., по постоянното си местоживеене. След напускане на Република България,
спрямо Г. била издадена ЕЗА и в изпълнение на заповедта бил задържан в
Арест М. за срок от 2 месеца. След изтичането на този срок, в МВР, НС
„Полиция“, дирекция „Международно оперативно полицейско
сътрудничество“ постъпило съобщение от Интерпол В., че Върховният
областен съд в гр. М. обявил предаването на Г. за престъпленията, упоменати
в ЕЗА, за недопустимо и отказал изпращането му в Република България.
Заповедта за арест с цел екстрадиция била отменена.
Твърди, че през периода на висящност на производството бил под
изключителен стрес. Изпитвал силна тревога за себе си и семейството си,
което издържал сам. През цялото време очаквал да бъде осъден в Република
България и да изтърпи наказание „лишаване от свобода“, което да го лиши от
възможността да се вижда с децата и съпругата си. Изпитвал унижение,
притеснение, загубил самочувствие, още повече, че информацията за
задържането му и воденото против него производство се разпространила сред
жителите на населеното му място, защото то било много малко и повечето от
живущите били негови роднини. Медиите публикували информация за
воденото дело и случаят станал широко известен. Името му се споменавало в
множество журналистически материали. Освен всичко изложено, бил лишен
от възможността да пътува извън пределите на Ф. Р. Г., под страх от арест по
издадената против него ЕЗА. Така загубил бизнеса си, защото приблизително
9 години бил препятстван да посещава други държави, където се извършвали
изпитания на произвежданите от него изделия. От човек, който никога не е
имал проблеми с правосъдието, се оказало, че е третиран като престъпник.
Всичко това се отразило на репутацията, психиката и здравето му. Започнал
да страда от безсъние, нервност и имал нисък праг на възбудимост. Близките
му приятели се отдръпнали и спрели да контактуват с него, както и бизнес-
партньорите му.
При всичко така описано, претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно с лихвата за забава,
считано от влизане на оправдателното решение в сила, както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 15 000лв., от които 5 000лв. парична
гаранция, отнета в полза на Държавата, 2 517.68 евро адвокатски хонорар и
2 380 евро също адвокатски хонорар за процесуално представителство по
3
повод защитата му срещу издадената ЕЗА и заплатени адвокатски
възнаграждения в наказателното производство, образувано в Република
България. Моли за присъждане на законна лихва върху главницата от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на
сумата. Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
място относно настъпилите неимуществени вреди твърди, че исковата молба
не е подкрепена от убедителни доказателства. На следващо място счита, че
претендираната сума е значително завишена по размер. Позовава се на вина
на пострадалия за настъпване на увреждането. Въвежда възражение за
погасяване по давност на претециите за лихва за периода 01.06.2016г. –
01.06.2018г. също ангажира доказателства.
Между страните не се спори, че с Постановление от 14.12.2007г. по ДП
№ 83-IV-3/2007г. по описа на ВОП - Сливен, Г., заедно с още две лица, е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.2, т.4 и
т.5 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
до 15 години. Тримата обвиняеми били задържани под стража за 72 часа в ОЗ
„СА“ – Ямбол, за осигуряване довеждането им пред ВС – Сливен за вземане
на МНО „Задържане под стража“. На 17.12.2007г. по отношение на тримата
обвиняеми била взета МНО „Задържане под стража“.
С определение от 27.12.2007г. ВАпС, мярката за неотклонение била
отменена и била взета нова мярка „парична гаранция“ в размер на 5 000лв. за
всеки от тях. Била им наложена забрана да напускат пределите на Република
България.
На 28.12. 2007г. обвиняемите Г. и М. посочили, че ще ползват съдебен
адрес – адреса на защитника им – адв. Р. Б. На 21.01.2008г. било проведено
разпознаване на Т. Г. от трима свидетели и процесуалните действия по
образуваното производство продължили. На 13.02.2008г. на Г. били
предявени обвинения по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.2, т.4, т.5, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от НК и обвиняемият, както и неговият защитник отказали да
ги подпишат и получат. На 18.02.2008г. на адв. Б. – процесуален представител
на Г., били връчени призовки за въззивника-ищец и за другия обвиняем – М.
4
На същата дата постъпило писмо от него, че и двамата са напуснали
Република България и са в Г., за което обстоятелство той не разполагал с
официална информация.
Съдът приема, че от последната дата въззивникът-ищец пребивава във
Ф. Р. Г. до постановяване на окончателния съдебен акт на 01.06.2016г., с
който е оправдан.
След напускането на Република България, била издадена ЕЗА на Г. и
видно от приложените писмени доказателства, била изпратена на
компетентния изпълняващ орган във Ф. Р. Г. – гр. М. На 23.04.2008 г. Г. бил
задържан от полицията до 23.06.2008 г., когато Върховният Областен съд в
гр. М. обявил предаването на немските граждани М. М. и Т. Г. по ЕЗА на
ВОП – Сливен за недопустимо и отказал изпращането им в Република
България.
Въпреки това, с приложеното на стр.40 по гр.д.№ 240/2021г. на СлОС
писмо от Ш. к. до въззивника-ищец, Г. бил уведомен, че нито една от
шенгенските държави, освен Г., не е маркирала обявата на България за
задържането му с цел екстрадиция, затова всяка друга държава, следователно
и Ш., ще го задържи с цел екстрадиране, ако бъде проверен на нейна
територия.
Не се спори, също така, че наказателното производство в Република
България продължило, като процесуалните действия против Г. били
извършвани задочно, в негово отсъствие, при изразен ясен отказ от негова
страна да се яви лично пред съда на Република България. Също така не е
спорно, че производството е продължило 8 години, 5 месеца и 18 дни, от
които, видно от всички приложени писмени доказателства, е забавено с около
30 месеца в резултат от: многобройни молби за отлагане на делото, поради
лични ангажименти, служебни ангажименти, отсъствие от страната, ползване
на отпуск за временна неработоспособност от страна на процесуалните
представители на М. М., Т. Г. и А. П.; поради спиране на производството във
връзка с влошеното здравословно състояние на третия подсъдим А. П. и
поради пребиваването на двамата подсъдими М. М. и Т. Г. и един от
свидетелите във Ф. Р. Г., което наложило изготвяне на многобройни съдебни
поръчки, връчване на книжа на територията на държава-членка и съответно –
удължаване на процесуалните срокове.
5
Наказателното производство приключило с влязла в сила на 01.06.2016г.
оправдателна присъда по НОХД № 5/2013г. на Военно-окръжен съд Сливен.
При описаното, съдът приема, че се доказаха фактите, визирани от
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.І ЗОДОВ - обвинение в извършване на
престъпление и последвала оправдателна присъда на Т. М. Й. Г.
За да се изясни фактическата обстановка и в подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди, по делото са
ангажирани гласни доказателства.
От разпита на св. А. П. – третият подсъдим по наказателното дело, се
установява, че то се отразило силно негативно на Г. На първо място той и
вторият подсъдим М. М. изобщо не предполагали, че извършват
престъпление и били силно изненадани от наложената МНО „Задържане под
стража“. Двамата не били подготвени психически за условията в
предварителния арест в гр. Ямбол и при посещенията на свидетеля постоянно
плачели. При обжалване на МНО били транспортирани до Софийски Военно-
апелативен съд и по пътя били скопчани с един чифт белезници. Така двамата
ходели заедно до тоалетна и се чувствали изключително унизени, както от
това, така и от извършения личен обиск.
След отмяна на МНО „задържане под стража“ и налагането на нова
такава – „гаранция“ в размер на 5 000лв., М. и Г. се настанили в хотел в гр. Я.,
където бил офисът на адв. Б. След случайни срещи на улицата между
свидетеля и Г., тримата с М. започнали да се виждат по-често и свидетелят
научил, че следователят, извършващ следствени действия по тяхното дело, им
внушава, че трябва да върнат ТОТ, която се е твърдяло, че са откраднали, в
противен случай ще лежат 15 години в затвора. Това особено много ги
уплашило и депресирало, те изпаднали в параноя и заживели със страха, че
непременно ще им се случи нещо ужасно в Република България. Тези
страхове ги накарали да не се съобразят с наложената им забрана за
напускане на страната и да се върнат във Ф. Р. Г. Така била изготвена
описаната по-горе ЕЗА и последвал арестът на Г. в гр. М.
Случилото се, според свидетеля, дало огромно отражение върху живота и
здравето на Г. Задържането в Република България се отразило на бизнеса му.
От показанията на св. П. и приложената на стр.35 по гр.д.№ 240/2021г. СлОС
оферта става ясно, че Г. е предлагал състезателни обтекатели за състезателни
6
автомобили, като имал поръчки от „Кавазаки“ и „Ямаха“. Отсъствието му от
страната довело до оттегляне на бизнес-партньорите, а поради
обстоятелството, че не може да напуска Ф. Р. Г., с оглед издадената ЕЗА – и
до невъзможност да присъства на изпитанията на спортните автомобили, за
които предлагал части. Така, след 01.06.2016 г., когато влязла в сила
оправдателната присъда, тази пазарна ниша вече била заета и Г. бил принуден
да се преквалифицира и да заработи като заварчик.
Българските медии писали много по случая, а в Г. и по-конкретно в
населеното място, където той живеел, се разчуло, че има проблеми с
правосъдната система, понеже случаят бил отразен и от местните медии, дори
имало интервю, в което му била дадена възможност да изкаже и личното си
становище по случая.
При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І ЗОДОВ: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано...“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за повдигнато срещу
Г. обвинение, поддържано на три инстанции, по което е бил оправдан.
Относно релевантния период съдът приема следното: В исковата молба се
твърди и се поддържа в двете инстанции, че производството е продължило 8
години и 5 месеца, но съдът вече отбеляза, че продължителността на
производството е свързана и с обективни факти, изложени по-горе, които не
могат да бъдат в тежест на въззивника-ответник.
Относно претърпените вреди: доказано бе, че въззивникът-ищец понесъл
тежко и болезнено образуването и развитието на наказателното производство,
чувствал се е несправедливо обвинен и преживявал изключително стресово
извършваните спрямо него процесуални действия, изпаднал в параноя и
заживял с ужаса, че ще бъде осъден и ще изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в пенитенциарно заведение в Република България и 15 години няма
да може да види семейството си. Засегнати били самочувствието и начина му
на живот, изгубил препитанието си, чувствал се засрамен, унизен и застрашен
от наказателна репресия.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
7
състав на деликта – повдигане на неоснователно обвинение и претърпени в
резултат от това вреди, изразяващи се в силни душевни страдания, страх от
налагане на наказание „лишаване от свобода“, изживявания, довели до
влошаване на здравословното състояние, чувство за преживяна
несправедливост, унижение и срам от близки, приятели и бизнес-партньори.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато от въззивника-
ответник.
Относно твърденията за влошаване на материалното състояние на
въззивника-ищец и преустановяването на бизнеса му, по делото не са
представени писмени доказателства. Освен това имуществени вреди се
претендират само за извършените разходи по обжалване на ЕЗА във Ф. Р. Г.,
адвокатските възнаграждения по наказателното производство и
конфискуваната парична гаранция, след незаконното напускане на Република
България. Ето защо съдът приема, че всички събрани доказателства относно
неговия бизнес и прекратяването му, следва да бъдат разглеждани в контекста
на претърпените неимуществени вреди. При така изложеното и като споделя в
тази част мотивите на Сливенски окръжен съд, настоящият съд приема, че
искът е доказан по своето основание относно претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БАС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Става въпрос за лице, гражданин на друга държава, обвинен в
извършване на престъпление, за което се предвижда наказание ЛОС за срок
от три до 15 години. Към датата на обвинението Г. е бил на навършени **
години, *, с * деца и *, които издържал в резултат от успешния си бизнес.
След 8 години, 5 месеца и 18 дни, когато влязла в сила оправдателната
присъда, вече бил на навършени ** години, с претърпян огромен стрес от
наказателното производство, от страха за повторно задържане в Република
България и след загубата на доходите от предишната си трудова заетост.
Освен това бил уронен престижът и доброто му име сред съгражданите,
8
голяма част от които били негови роднини.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази с продължителния срок, в който е приключило производството, при
зачитане на описаните по-горе причини за част от забавянето и при оценяване
на внесените в съда обвинителни актове с неясноти и непълноти и
допуснатите процесуални нарушения, обосновали връщане на делото на ДП
за отстраняване на множество нарушения на процесуалните правила по НПК.
Информация за деянието е разгласявана във Ф. Р. Г., чрез средствата за
масова информация, макар и не толкова мащабно, колкото в Република
България, ето защо съдът приема, че вредите от разгласяването на случилото
се не са в такива размери, каквито биха били установени при извършване на
подобно деяние във Ф. Р. Г. и отразяването му в средствата за масова
информация.
При всичко така изложено, настоящият състав споделя изцяло мотивите
на СлОС относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
Що се отнася до претендираните имуществени вреди: както бе изложено,
търсят се суми за компенсиране на направените от Г. разноски за адвокатски
хонорари по обжалване на ЕЗА пред съдилищата във Ф. Р. Г., конфискуваната
сума на определената парична гаранция от 5 000лв. и сумите за адвокатски
възнаграждения по наказателното производство.
В тази връзка настоящият състав споделя изцяло по реда на чл. 272 ГПК
изводите на СлОС относно неоснователността на претенцията, като отбелязва
и че по приложеното наказателно производство са налице договори за правна
помощ между Г. и адвокати, но в тях липсва упоменато възнаграждение и
съответно – доказателства за заплащането му.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл. Въззивната
жалба на Т. Г. не е уважена, ето защо за настоящата инстанция няма да му
бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 231/02.12.2021 г. по гр. д. №
9
20212200100240/21 г. на СлОС в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10