№ 17288
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110152283 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу П. Ц. Н. положителни
установителни искове , с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответника дължи на ищеца сумата в
размер на 6 736,79 лева , представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.05.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 720,56 лева , представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2019 г. до 21.04.2022 г., 31,10лева , представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,60 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 14486/25.05.2022год. по ч.гр.д.№
25064/2022год. по описа на СРС,65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката ,както и услугата дялово разпределение като ответниците
,видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №95540 е използвал същите за
процесния период . Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна
енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените
периоди,ведно с обезщетение за забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния като е съдът е
дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок,предвид
възражението на длъжника. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение . Ответникът П. Ц. Н. оспорва претенциите на ищеца като неоснователни
,тъй като отричат да е в облигационни отношения с ищеца ,твърди ,че процесния ап.42 не
бил присъединен към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение.В
1
апартамент 42 не били монтирани средства за дялово разпределение на отоплителни тела.В
жилищната сграда ,със средства на собствениците през 1979год. била изградена инсталация
за локално парно отопление като ищеца не бил изграждал и не притежавал такава.Ето защо
не бил заявявал и съответно ищеца не му бил доставял топлинна енергия.Моли съда да
отхвърли претенциите на ищеца като неоснователни.Претендира разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
което изразява становище за основателност на исковете,представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 25064/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, се
установява, че на 13.05.2022г. е издадена заповед, в която е разпоредено ответникът Пломин
Цветано Н. да заплати на ищеца сумата от 6 736,79 лева , представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 720,56 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 21.04.2022 г., 31,10лева ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,60 лева , представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 21.04.2022
г.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
14486/25.05.2022год. по ч.гр.д.№ 25064/2022год. по описа на СРС,65 състав.
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника , поради което в
изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.1 ГПК, ищецът е предявил настоящия
иск.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства-
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193, том 2, дело № 332/2019 г., че на
27.03.2019год. П. Ц. Н. е придобил следния недвижим имот: апартамент № 42, находящ се
гр. София, район Лозенец, ул. „Бисер“ № 12, ет. 12. Този факт не се оспорва от ответника в
хода на производството.
От представения Договор от 28.06.2002 г., така и от Протокола от проведено ОС на
ЕС 04.06.2002год., се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за
извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор
за услугата „дялово разпределение“ с третото лице – помагач. Представена е и декларация с
нотариална заверка на подписа от Председател на дом съвета на етажната собственост ,че
подписите на етажните собственици във връзка с вземане на решение за сключване на
договор с „Техем Сървисис“ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение ,са положени пред него.
От представения Договор от 29.07.2015 г. се установява, че между ищеца и третото
лице – помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. Приети са по делото и отчети за дялово
разпределение от ТЛП за процесния период за топлоснабдения обект.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесния
период (м. 5.2019 г. до м.04.2021 г.) стойността за доставена топлинна енергия е в размер на
6231,97 лв., включваща топлинна енергия за сградна инсталация, отопление на имот и
битово горещо водоснабдяване, като изравнителните сметки за процесния период са за
връщане 1027,69 лева ,което е и съгласно приетите индивидуални справки –корекции
представени от ТЛП .
През процесния период количеството топлинна енергия отдадена от сградна
2
инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложенията към чл. 61, т.
6.1.1 от Наредба № 16-334. Фирмата е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон. Изчисленията са съгласно методиката за дяловото разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване. В процесния имот, през процесния период, имало
в жилището 7 бр. отоплителни тела – радиатори, но без монтирани топлоразпределители. В
имота се е ползвала топла вода, но поради липсата на водомер разхода за топла вода е
изчисляван на един брой потребител при норма 140 литра за едно денонощие, съгласно НТ
чл. 69, ал. 2. За процесния период ответникът не е осигурил достъп за отчет на ФДР по
време на годишния отчет. За този период е изчислен служебен разход на максимална
мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61, т.6.5. от НТ.
През процесния период отчитането на топлинна енергия и разпределението и в
сградата на ЕС се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване.
Отчитането на ТЕ се извършва по топломер монтиран в абонатната станция, по отношение
на който са извършвани периодични проверки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно
основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 25064/2022г. по описа на
СРС,65 състав.
За да бъде уважен главният иск, ищецът следва да докаже, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното
количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. Във връзка с
твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия по прогнозни
месечни вноски за дялово разпределение, следва да установи наличието на договор между
ищеца и потребителите в сградата, както и да установи размерът на начислените прогнозни
месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база реален отчет.
Не е спорно между страните, а се доказва и от представените по делото писмени
доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.03.2019год. ,че
ответника е придобил правото на собственост , поради което притежава качеството
потребители на топлинна енергия.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да
са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди.
В процесния случай от представените по делото писмени доказателства следва да се
3
направи извод за установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото. Не са
ангажирани доказателства за отдаването на имота на облигационно основание на трети за
делото лица, поради което изводи в тази насока не следва да бъдат правени, с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода,
/БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлоснабдена.
От допуснатото и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, видно от
което за отоплителни сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. изчисленията на изразходваната ТЕ
са извършени по нормативен ред. Отчетената от средствата за търговско измерване ТЕ-
топломер и водомер, се разпределя между отделните имоти на база предоставени от
фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа на средния месечен разход
между две отчитания. При липса на индивидуален топломер в имота се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се определя съобразно
инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в
сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат данните на подобен имот,
например на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се определя отношението
между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота и най-
голямото отношение за имот с топломер се приема за максимален специфичен разход за
сградата.Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет следва да се извършва при
стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред за формиране на сметки за
доставени комунални услуги представлява наказателен механизъм за липсата на монтирани
топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот. Съгласно чл. 6. 9 от Методиката,
при щранг- лира, за която няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово
разпределение отдадената ТЕ от него се определя по изчислителен път по посочена
формула.
Видно, че през последните два отоплителни сезони е осигурен достъп на ФДР, като
служителите й не са извършили никакви проверки в имота, поради липсата на уреди за
отчет.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
4
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г. е в размер на 6231,97лв. ,като до пълния предявен размер от
6736,79лв. претенцията на ищеца като неоснователна следва да се отхвърли.
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че потребителите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от търговеца (ТЛП).
Поради което е дължима сумата от 31,10лв. за осъществено дялово разпределение за
процесния период.
По исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД :
По отношенията на задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ от
27.06.2016 г. не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забава, тъй като
длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2019 г. - 30. 04. 2020 г. е издадена на 31.07.2020 г. с падеж на 14.09.2020год. ,а за
м.05.2020год. – м.04.2021год.,на 31.07.2021год., със срок на плащане до
14.09.2021год.,видно от представеното с исковата молба копия от съобщения към тези
фактури.
Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2020 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 21.04.2022 г. ,което върху уважената
главница от 6231,97лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 699,34лв. , а до пълния
предявен размер от 720,56лв. ,както и за периода 16.07.2019год. до 14.09.2020год.
претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва да се посочи, че в чл. 32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за
заплащане на задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По
делото се установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се
издават отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са
включени в общата фактура.
Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за дялово
разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответникът не е
поставен в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради което
и не дължи суми за обезщетение за забава.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът.
Последният е поискал присъждането на разноски, като е доказал такива в общ размер от
580,84лв. / бил е представляван от юрисконсулт, за който съдът, предвид фактическата и
правна сложност на делото определя възнаграждение в размер на 100лв., сторил е разноски
за 180,84лв. за държавна такса, както и 300 лв. депозити за СТЕ.
Съобразно уважената част от исковете ,на ищеца се следват разноски в размер на
539,63лв.
В заповедното производство са присъдени разноски в размер на 199,88 лв.
:149,88лв. - д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед т.12 на ТР
4/2014г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени ,съобразно уважената част от
вземанията или в размер на 185,70лв..
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника ,съобразно
отхвърлената част от исковете,които той своевременно е заявил.
Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1050лв.,уговорени и платени в
брой ,съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022год.
Предвид уважената част от исковете на ответника се следват деловодни разноски в
размер на 74,49лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че П. Ц. Н.,ЕГН :
********** с адрес в гр.София ,ул.“Бисер“ № 2,ет.12,ап.42 дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД сумата в размер на 6231,97лева , представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден
имот , апартамент № 42, находящ се гр. София, район Лозенец, ул. „Бисер“ № 12, ет. 12,аб.№
95540. ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 699,34
лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 21.04.2022 г.,както и
сумата от 31,10лева , представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 14486/25.05.2022год. по ч.гр.д.№ 25064/2022год. по описа на СРС,65
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ : за разликата над уважения размер от 6231,97лв. до пълния предявен размер от
6736,79 лева – главница,представляваща стойност на незаплатена топлинна периода от
01.05.2019год. до 30.04.2021год. като неоснователен ,както и предявените исковете по
чл.422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за
разликата от уважения размер от 699,34лв. до пълния предявен размер от 720,56лв. и за
периода 16.07.2019год. до 14.09.2020год. ; както и за сумата 5,60 лева , представляваща
обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за период от
31.05.2019 г. до 21.04.2022 г.,като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Ц. Н.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,ул.“Бисер“ №
2,ет.12,ап.42 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата
6
в размер на 539,63лв. представляваща деловодни разноски в исковото производство и
сумата в размер на 185,70лв.,представляваща деловодни разноски в заповедното
производство ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б да заплати на П. Ц. Н.,ЕГН : ********** с
адрес в гр.София ,ул.“Бисер“ № 2,ет.12,ап.42 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в
размер на 74,49лв., представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД - трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред софийски градски съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7