Решение по адм. дело №761/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.64 ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на „И.-****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Т., чрез адв. Г. М., против Решение № РД-02-16-244/27.03.2024 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. при Министерство на иновациите и растежа, с което на основание чл.9 ал.5 изр. Второ от ЗУСЕФСУ във връзка с чл.27 ал.1 т.2 от Усттройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, чл.57 ал.1 т.2 и т.4, чл.62 и чл.64 ал.3 от ЗУСЕСИФ, чл.32 във връзка с чл.13 ал.4 от Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и информационни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващи органи посредством ИСУН, чл.61 във връзка с чл.18а от АПК, т.1 от Решение № 574 на МС от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ е сертифициращ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014 – 2020, §12 ал.2 от ПЗР на Постановление № 20 на МС от 25.02.2022 г., §70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ и Заповед № РД-14-419/11.10.2023 г., изм. със Заповед № РД-14-443/16.10.2023 г. на министъра на иновациите и растежа, е отказано верифициране на разходи в общ размер от 249 054.00, от които 124 527.00 лв. безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-6.002-0746-C01/11.09.2022 г. с бенефициент „И.-****“ ЕООД, от които: Разходи по бюджетен ред 1.1. „Сумарна стойност на разходите за придобиване на машини, съоръжения, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи, включени в списъка на допустимите категории (Приложение 18.1)“ в размер на 249 054.00 лв., от които БФП 124 527.00 лв., както следва: - разходи за „термопомпи за отопление и охлаждане, вкл. за загряване на вода за битови нужди-въздух-въздух“ в размер на 18 800.00 лв., от които БФП в размер на 9 400.00 лв; - разходи за „рекуператор“ в размер на 7 800.00 лв., от Които БФП в размер на 3 900.00 лв.; - разходи за“многокомпонентни топлоизолационни системи за външни стени и подове към външен въздух“ в размер на 66 654.00 лв., от които БФП в размер на 33 327.00 лв.; - разходи за „топлоизолационни системи от сандвич панели за външни стени и подове към външен въздух“ в размер на 90 610.00 лв., от които БФП в размер на 45 305.00 лв.; - разходи за „многокомпонентни топлоизолационни системи за покриви“ в размер на 29 610.00 лв., от които БФП в размер на 14 805.00 лв.; - разходи за „ призрачни ограждащи конструкции прозорци и врати“ в размер на 22 800.00 лв., от които БФП в размер на 11 400.00 лв. и разходи за „линейни осветители“ в размер на 12 780.00 лв., от които БФП в размер на 6 390.00 лв.

В жалбата се излагат доводи за нищожност, назеконосъобразност и неправилност. Счита се, че констатацията на административния орган, че сградата, обект на инвестицията, не е въведена в експлоатация по смисъла на чл.177 от ЗУТ, не отговаря на действителното положение, тъй като се ползва по предназначение от бенефициента, за което са представени изискуемите документи. По отношение твърдението за нищожност, същото се основава на факта, че административният акт е подписан от лице, различно от управляващия орган на програмата – В. Д. Х.. Иска от съда да отмени оспореното решене на РУО на ОП „ИК“ 2014 – 2020 г. Възразява срещу претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът - Ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. - главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за кокурентоспособност“, чрез си процесуалния си представител гл. юриск. Б. П., на 29.01.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна по доводи, подробно изложени в представени писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства и като съобрази приложимите правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото административна преписка се установява, че

на 16.09.2022 г. е сключен административен договор за предоставяне на безмъзмездна финансова помощ /БФП/ № BG16RFOP002-6.002-0746 с бенефициера „И. – ****“ ЕООД за изпълнение на проект „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по процедура № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ на обща стойност 271 400.00 лв. (л.35, т.1). Към договора са приложени: - Общи условия към финансираните по ОПИК 2014 – 2020 административни договори за предоставяне на БФП, ведно с декларации, подписани от бенефициера на 03.05.2022 г. (л.51, т.1); - Приложение 18.2 Заявени активи, съобразно списък на допустимите категории активи“ (л.67, т.1); - допълнително споразумение № 1/2023 г. към административния договор от 16.09.2022 г. (л.70, т.1); постъпили въпроси от кандидата и разяснения по тях по процедурата (л.34, л.71, т.1). По административната преписка са приложени също: - окончателно искане за плащане на сумата от 124 527.00 лв. (л.74, т.1), ведно с финансова идентификационна форма (л.75, т.1); - информация за хоризонтални политики и визуализация (л.83, т.1); - декларация за допустими разходи, подписана от управителя на дружеството И. т. на 15.09.2023 г. (л.85, т.1); - технически отчет 16.07.2023 г. (л.86, т.1); - 3 бр. гаранционни карти (л.88, т.1); - приемо-предавателни протоколи за доставки (л.91, т.1); - протокол за подбор на изпълнител (л.94, т.1); - 2 бр. оферти с технически спецификации (л.95, т.1); - декларация при кандидатстване, подписана от управителя на дружеството И. Т. на 15.09.2023 г. (л.101, т.1); - технически документи, протокол, сертификати и платежни документи (л.107 – л.149, т.1); - финансов отчет № 1/16.07.2023 г. (л.150, т.1); - фактури и платежни нареждания (л.159 – л.172, т.1); - искания за пояснения и отговор (л.173 – л.178, т.1); - [НА], том 1, рег. № 2367, дело № 158/2015 г. (л.179, т.1); - писмо № 26-Б-856/27.03.2024 г. РУО на ОПИК 2014 – 2020 г. относно финален отчет по административен договор от 16.09.2022 г. (л.182, т.1); - Решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски съвет (л.187, т.1); - Заповед № РД-14-419/11.10.2023 г. на министъра на иновациите и растежа (л.188, т.1) и Заповед № РД-14-443/16.10.2023 г. на министъра на иновациите и растежа (л.189, т.1).

Във връзка с обявения проект, още на 15.04.2022 г от страна на „И. – ****“ ЕООД са отправени два въпроса, единият от които касае питане във връзка със СМР на сграда, наета под наем с дългосрочен договор. От страна на УО е изирично посочено, че „Недопустими по настоящата процедура са дейности, свързани с изпълнение на СМР на сгради, които не са въведени в експлоатация. В случай, че кандидатът ползва сграда, която е в експлоатация – има издаден Акт обр.16, то СМР биха били допустими за подкрепа по настоящата процедура единствено по отношение на частта на сградата, която е в експлоатация, но не и по отношение на частта, която е/ще бъде обект на преустройство и реконструкция, т.е. същите не са приключили и не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на преустройството.“.

Във връзка със сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до Управляващия орган от „И. – ****“ ЕООД е изпратено искане за окончателно плащане за периода 16.09.2022 г. - 16.07.2023 г. (л.74, т.1) за сумата от 124 527.00 лв., ведно с технически отчет № 1 (л.86, т.1) по сключения административен договор. В описание за изпълнение на периода на отчитане са отразени реализирането на общо четири дейности по доставка и монтаж на оборудване, както и СМР, съгласно представена оферта, включващи: - доставка и монтаж на външна топлоизолация – стени, под и покрив; - доставка и монтаж осветители; - доставка и монтаж дограма и доставка и монтаж на термопомпи за отопление и охлаждане. Към отчета са представени: - гаранционни карти, ППП, табела, снимки, протокол за избор на изпълнител, оферта, технически характеристики с приложение, сертификати и паспорти, гаранционни карти, ППП – лампи и документи сграда.

При преглед на представения финален технически отчет (ФТО) е установено следното:

1.По отношение на предявените за възстановяване разходи за извършените

СМР по договор от 26.01.2023 г. с изпълнител „****“ ЕООД и офертата на изпълнителя, неразделна част от договора, които са обособени съгласно въведено в ИСУН 2020 от бенефициента „Процедури за избор на изпълнител и сключени договори“ и включват:

- доставка и монтаж на мгокомпонентни топлоизолационни системи за външни стени и подове към дъвнеш въздух, топлоизолационна плоча XPS, 414 m²,

- доставка и монтаж на топлоизолационни системи от сандвич панели за външни стени и подове към външен въздух, сандвич панел, 410 m²;

- доставка и монтаж на многокомпонентни топлоизолационни панели за

покриви;

- доставка и монтаж на топлоизолационни плочи от минерална вата, 210 m²;

- доставка и монтаж на прозрачни ограждащи конструкции прозорци и врати, с рамка от екструдиран поривинлхлорид (PVC), 110 m²;

- доставка и монтаж на линейни осветители, 34W 60 бр., е констатирано, че към пакета отчетни документи не са представени документ за собственост или договор за наем на сградата, обект на инвестицията (находяща се в [населено място], [улица]), в съответствие с изискванията на подточка 8 от т.13.2 „Недопустими дейности“ и подточка 6 от т.14.3 „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване /УК/ по процедура № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийна ефективност“. Установено е също така, че не са представени и документи удостоверяващи, че сградата е въведена в експлоатация, съгласно изискванията на подточка 7 от т.13.2 „Недопустими дейности“ и подточки 5 от т.14.3 „Недопустими разходи“ от УК.

От УО е извършена проверка на представените материали към отчета и е извършена проверка на място на 27.10.2023 г. във връзка с подадено искане за окончателно плащане за периода от 16.09.2022 г. до 16.07.2023 г., резултатите от която са обективирани във формуляр за извършено посещение на място (л.311, т.2).

С искане за пояснения и допълнителни документи (ИПДД) № BG16RFOP002-6.002-0746-С02-М013/08.12.2023 г., изпратено чрез ИСУН, от бенефициера са изискани, както следва: - акт за собственост/договор за наем на сградата, където се изпълнява обекта; документи, удостоверяващи предназначението на сградата и, че същата е въведена в експлоатация (Акт обр.16)/удостоверение за въвеждане в експлоатация за сгради, строени след 07.04.1987 г. или удостоверение за търпимост при сгради, строени до 07.041987 г. или акт за държавна/общинска собственост.

В отговор, в указания срок – 22.12.2023 г. бенефициерът представя чрез версия 2 на технически отчет следните документи: - файл с наименование „Експлоатация на сграда“, който съгласно съдържанието му, е приложение към оцеенка на риска на дружеството бенефициер; - протокол за контрол на микроклимата № 113-1/04.07.2022 г. за обект сервиз „Климатична и хладилна техника“, [населено място], [улица], документ за „Оценка на риска за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ за същия обект и сертификат за контрол № 1647/08.08.2022 г.; - документ от „ВиК“ ЕООД – Пловдив за водопроводно и канализационно отклонение за съществуващи сгради в ПИ с ИД 00702.23.34; - доклад за подновяване на документ за правоспособност на дружеството-бенефициер „И. – ****“ ЕООД от дата 22.02.2020 г.; - документ/ сертификат № 201 от 13.01.2020 г. за правоспособност на дружеството-бенефициер „И. – ****“ ЕООД за извършване на монтаж и сервизно обслужване на хладилно, климатично и термопомпено оборудване; - протокол № ПР1932789/22.10.2019 г. от извършена от дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив проверка по спазване на трудовото законодателство за строителен обект: „Предприятие за преработка и съхранение на плодове и зеленчуцш“ в [населено място]; - сертификат за контрол № 1648/08.08.2022 г., удостоверяващ, че е извършен контрол на защитни прекъсвачи в обект: „*****“, [улица], [населено място]; - сертификат за контрол № 1647/08.08.2022 г. , удостоверяващ, че е извършен контрол на „Фаза защитен проводник“ в обект: „*****“, [улица], [населено място]; - сертификат за контрол № 113/0408.2022 г., удостоверяващ, че е извършен контрол на „Температура на въздуха, относителна влажност на въздуха и скорост на движение на въздуха (микроклимат)“ за съответствие с изискванията на Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места, в обект „*****“, [улица], [населено място].

Документите са разгледани от административния орган, който е формирал извода, че те не могат да бъдат отнесени към документи, удостоверяващи правото на собственост или ползване на бенефициера върху сградата, обект ан инвестицията, както и не удостоверяват по никакъв начин, че пролзваната за дейността от бенефициера сграда е била въведена в експлоатация по смисъла на чл.177 от ЗУТ.

С оглед горното, е прието, че предявените разходи за извършени СМР по договор от 26.01.2023 г. с изпълнител +“****“ ЕООД се явяват недопустими при аргументите на чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕФСУ, тъй като от представените към ФТО документи не може да се установи, че сградата, обект на инвестицията, е въведена в експлоатация към момента на стартиране на проектните дейности, респ., разходите за СМР попадат в хипотезата за недопустими разходи, посочени в подточка 5 от т.14.3 „Недопустими разходи“ от УК.

С ИПДД ИСУН 2020 № BG16RFOP002-6.002-0746-С02-М014/14.02.2024 г. бенефициерът е информиран за констатациите та УО, като му е предоставен 7-дневен срок , в който да представи своите възражения и/или допълнителни документи. В уведомлението изрично е посочено, че в случай на неодобрение на представените допълнителни документи/възражения, разходите, включени във финалния отчет и искането за окончателно плащане, представляващи предявените разходи за извършените СМР по договор от 26.01.2023 г. с изпълнител „****“ ЕООД няма да бъдат верифицирани.

В рамките на указания срок за отговор – 21.02.2024 г., бенефициерът не е представил документи и/или възражения н отговор на констатациите на УО. Извън указания срок, на 28.02.2024 г. бинефициерът повторно представя документите, вече представени с версия 2 на технически отчет 1 от 22.12.2023 г., описани по-горе подробно.

Преди издаване на оспорения административен акт, с кореспонденция ИСУН 2020 № BG16RFOP002-6.002-0746-С02-М016/14.03.2024 г. е представен документ за собственост на имота – [НА], том1, рег. № 2367, дело № 158/2015 г., като актът касае придобиване на ПИ с ИД 00702.23.34, находящ се в [населено място], ведно със сгради с ИД: 00702.23.34.1 и 00702.23.34.2, и двете със степен на завършеност „груб строеж“. Документи за последващо въвеждане в експлоатация на процесните сгради по смисъла на чл.177 от ЗУТ отново не е представен.

С оглед горното, УО е приел, че предявените разходи за извършени СМР по договор от 26.01.2023 г. изпълнител „****“ ЕООД се явяват недопустими, съгласно чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕФСУ (редакция от 27.05.2022 г.) – същите не попадат във включените в чл.26 ал.1 от ЗУСЕФСУ разходи, във връзка с т.14.3 „Недупостими разходи“, подточка 5 от УК.

2.По отношение на предявените за възстановяване разходи за доставка и монтаж на термопомпи, въздух- въздух (25kW) – 2 бр. и рекупатор, 632 m³/h – 1 бр. по договор от 26.01.2023 г. с изпълнител „****“ ЕООД, и офертата на изпълнителя, неразделна част от договора, е констатирано, че същите са доставени, монтирани, инсталирани и се използват в обекта на бенефициера, находящ се в [населено място], [улица]. В административния акт е посочено, че съгласно установяванията по т.1 от същия, за сградите, място на изпълнение на инвестицията не са налични документи, удостоверяващи въвеждането им в експлоатация по смисъла на чл.177 от ЗУТ, като същите са двукратно изискани от бенефициера. Посочва се също така, че чл.178 ал.1 от ЗУТ императивно забранява да се ползват строежи или части от я.тях, преди да са въведени в експлоатация. Предвид констатациите по-горе, от УО е прието, че е налице недопустимост на разходите за доставка и монтаж на термопомпи, въздух-въздух – 2 бр. и рекупатор – 1 бр., на основание чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСУ (редакция от 27.05.2022 г.). Прието е, че е налице и нарушение на чл.178 ал.1 от ЗУТ, поради което разходите са незаконосъобразно извършени и са недопустими на основание посочения текст от ЗУСЕФСУ.

С ИПДД ИСУН 2020 № BG16RFOP002-6.002-0746-С02-М014/14.02.2024 г., посочи се по-горе, на бенефициера е указано какви ще са последствията при непредставяне на документи и/или не депозиране на възражение. Каза се също, че в отговор на това уведомление, извън указания срок се представени повторно документи от версия 2, както и [НА]/2015 г. за придобаве на ПИ с ИД 00702.23.34.

С оглед изложеното, УО е приел, че предявените разходи за доставка и монтаж на термопомпи, въздух- въздух (25kW) – 2 бр. и рекупатор, 632 m3/h – 1 бр. по договор от 26.01.2023 г. с изпълнител „****“ ЕООД се явяват недопустими, съгласно чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСЕ (редакция от 27.05.2022 г.) във връзка с чл.178 ал.1 от ЗУТ – разходите не са извършени в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство.

С писмо изх. № 26-Б-856 от 27.03.2024 г. на ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (л.182, т.1) „И.-****“ ЕООД е уведомно за приключване процедурата по одобрение на искане за плащане по представен финален отчет. В писмото се посочва, че в изпълнение на договора на БФП, са приети за недопустими за финансиране разходи в размер на 249 054.00 лв., от които БФП 124 527.00 лв. по причини изложени в оспореното решение, поради което и се отказва верифицирането на същите.

С цитираното писмо на УО е изпратено и оспорено Решение № РД-02-244/27.03.2024 г. издадено от ръководителя на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Писмото, ведно с приложенията към него е получено на 28.03.2024 г., видно от наличната по делото разпечатка на ИСУН 2020 г. (л.181, т.1).

Според съдържанието на оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РД-02-244/27.03.2024 г. издадено от РУО на ОПИК 2014 -2020, последният отказва да верифицира разходи в общ размер на 249 054.00 лв., от които 124 527.00 БФП, поради неспазване нанационалното и европейско законодателство, тъй като от страна на бенефициера не са представени документ за собственост и/или за наем на обект, на който се извършва инвестицията, както и липса на документ, удостоверящ въвеждане в експлотация на обекта на инвестицията, които обстоятелства представят недопустими разходи, съобразно УК по т.14.3 и чл.57 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУСЕФСУ (редакция от 27.05.2022 г.), като са анализирани събраните в административната процедура документи, изяснени са фактите, дадена е възможност на бенефициера да представи допълнителни документи и/или възражения, както и са изложени подрбони мотиви отно всяко едно от констатираните обстоятелства. Описани са подробно представените от бенефициера документи, както и е дадено подробното им описание.

В съдебно заседание на 12.09.2024 г. са разпитани като свидетели лицата: - С. П. Б. и К. И. Т., баща на представляващия дружеството-жалбоподател.

От показанията на свид. Б. се установява, че сградата е закупена от „И. – ****“ ЕООД чрез банка, която всъщност не представлява сграда, а две постройки. Познава я от предишния собственик, още през 2009 – 2010 г., като сочи, че предишният собственик е използвал само едната сграда, като хале, което към онзи момент е работело.

От показанията на свид. Т. се установява, че „И. – ****“ ЕООД е придобило цеха някъде през 2015 – 2016 г. като работещ склад за производство на готови храни. Впоследствие, ремонтирали помещението и го ползвали като хладилен сервиз. Твърди, че при придобиването на имота от банката, същият е работел. Сочи, че от тогава са извършвани редица ремонти и подобрения с оглед изискванията от охрана на труда, за да бъдат лицензирани като хладилен сервиз. Знае, че едната сграда – цехът е на акт обр.15, а другата – акт обр.14., както и, че от датата на придобиване на имота, не са имали никакви пречки да осъществяват дейността си, даже имали съдействие от органите. В тази връзка сочи изграждане на ВиК система, поставяне на нови тръбопроводи, както и партида за водомер.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - постъпилите от ответника с молба вх. № 14399/09.09.2024 г. доказателства (л.221, т.1), влючително такива за валиден електронен подпис; - постъпилите от ответника с молба вх. № 14780/16.09.2024 г. (л.251, т.2) и с молба вх. № 14858/17.09.2024 г. доказателства; - писмо вх. № 16026/07.10.2024 г., ведно с приложение, от нотариус Е. Л. (л.291, т.2); - молба с доказателства от ответника вх. № 18815/15.11.2024 г., ведно с разпечатки на електронен подпис (л.297, т.2); - удостоверения по чл.181 ал.2 от ЗУТ, издадени от общ. Асеновград (л.305, т.2) и формуляр за извършено посещение на място (л.311, т.2).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата, като подадена в срок против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя, като адресат на акта, е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Оспореното Решение № РД-02-16-244/27.03.2024 г., издадено от и. д. главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на „Структурата за наблюдение и докладване“, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Относно компетентността на органа, издал оспореното решение. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕСФУ ръководителят на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган или оправомощено от него лице. С Решение № 574/13.07.2016 г. на Министерски съвет е определен за управляващ и сертифициращ орган Министерство на икономиката, съответно за ръководител на УО – Министъра на икономиката. Съгласно чл.27 ал.1 т.2 от Устройствения правилник на министерството на иновациите и растежа ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" изпълнява функциите на управляващ, съответно договарящ орган на ОПИК. Със Заповед № РД-14-419/11.10.2023 г. и Заповед № РД-14-443/16.10.2023 г. министърът на иновациите и растежа е оправомощил Р. Р. – и. д. главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в министерство на иновациите и растежа да изпълнява функции на ръководител на УО по ОП "ИК" с всички произтичащи от това отговорности и задължения.

Оспореното Решение № РД-02-16-244/27.03.2024 г. е издадено именно от ръководителя на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. при инистерство на икономиката, и. д. главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, следователно, е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

Решението е подписано с валиден електронен подпис, видно от представените по делото доказателства: - извадка от регистър на „Инфонотари“ (л.231 – л.232, т.1); разпечатки от електронния подпоси, положен върху оспорения административен акт (л.298 – л.302, т.2) и оглед на скрийншотове на установяване на подробни данни за електронен подпис в съдебно заседание; същите са приложени на хартиен носител по делото (л.320 - л.322, т.2). От обследваните доказателства, безспорно се установява, че актът е надлежно подписан от РУО на ОПИК 2014 -2020 г., поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт на това основание.

Така оспореният индивидуален административен акт е издаден в производство по верифициране на разходи, регламентирано в глава пета, раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" от ЗУСЕФСУ. Производството е административно по своя характер и завършва с издаването на индивидуален административен акт.

Съгласно чл.62 ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 80-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган, а съгласно ал.3, управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.

От своя страна, чл.64 ал.3 от ЗУСЕФСУ указва, че извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране.

Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма - чл.59, ал. 2 от АПК във връзка с чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ.

В оспорения акт са посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Като фактическо основание за издаване на акта са посочени конкретни нарушения на разпоредбите водещи до недопустимост на заявените разходи поради липса на предвидените в чл.57 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУСЕФСУ условия, тъй като разходите не попадат в документите по чл.26 ал.1 от ЗУСЕФСУ и в одобрения проект категории разходи; не са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, както и не са в съответствие с изискванията на т.14.3 „Недопустими разходи", подточка 5 и т.13.2 „Недопустими дейности“, подточка 7 от от Условията за кандидатстване по разходи бюджетен ред 1.1 – Сумарна стойност на разходите за придобиване на машини, съоръженя, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи, включени в списъка на допустимите категории активи“.

Посочени са като правни основания за издаване чл.9, ал.5, чл.57, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.62 и чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ по постъпило искане за окончателно плащане за периода 16.09.2022 г. - 16.07.2023 г., ведно с технически отчет №1 по сключен договор № № BG16RFOP002-6.002-0746-С01. От формална страна актът съдържа, както фактически, така и правни основания, с оглед на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на отказа за верификация на безвъзмездна финансова помощ,е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл.60 - чл.68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в националните правила за допустимост на разходите, заложени в чл.57 ЗУСЕФСУ общо за всички програми. Съгласно чл.59 ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл.3, ал.2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район.

Управляващият орган по Оперативната програма е сезиран с искане за окончателно плащане за периода 16.09.2022 г. - 16.07.2023 г., ведно с технически отчет №1 по проект, съгласно сключения между страните административен договор. Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на тези разходи. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на документите по чл.60, ал.3 ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Един от способите за извършване на управленска проверка е документалната такава на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура е извършена, както документална проверка, така и на място.

Според чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, разходите се считат за допустими, ако разходите попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи, а според т.4, разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд.

От своя страна, чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ указва, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно, на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл.59, ал.2.

Така, в т.13.2. „Недопустими дейности, подточка 7 от Условия за кандидатстване за предоставяне на БФП по ОПИК 2014 -2020 г. е посочено, недопустими по процедурата са дейности, свързани с изпълнение на СМР на самостоятелни административни сгради, на сгради, които не са въведени в експлоатация, както и такива, свързани с изграждане на изцяло нови сгради. В подточка 5 на т.14.3. „Недопустими разходи“ е указано, че разходи за СМР на самостоятелни административни сгради, на сгради, които не са въведени в експлоатация, както и такива, свързани с изграждане на изцяло нови сгради. Условията за кандидатстване са утвърдени със Заповед № РД-14-38/12.04.2022 г. (л.11, т.1).

Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл.57, ал.1 ЗУСЕФСУ. УО е посочил като правно основание на отказа да признае направените по проекта разходи за допустими чл.57, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУСЕФСУ по бюджетен ред 1.1. – Сумарна стойност на разходите за придобиване на машини, съоръжания, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи, включени в списъка на допустимите категории (Приложение 18.2) по отношение на отчетените разходи: - за „термопомпи за отопление и охлаждане; - за „рекуператор“; - за “многокомпонентни топлоизолационни системи за външни стени и подове към външен въздух“; - за „топлоизолационни системи от сандвич панели за външни стени и подове към външен въздух“; - за „многокомпонентни топлоизолационни системи за покриви“; - за „прозрачни ограждащи конструкции прозорци и врати“ и за „линейни осветители“, тъй като от представените с отчета материали, представляващи техническа документация, гаранционни карти, спецификации, платежни документи, фактури и пр., подробно описани по-горе в настоящото изложение, е установено, че дълготрайните активи и СМР са изваршени в обект на инвестиция, за който не е представен документ за собственост, както и такъв, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, съгласно чл.178 от ЗУТ.

Последно цитирания текст пък указва, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ.

Съгласно чл.177, ал.1 от ЗУТ, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал.2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл.168, ал.6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. За строежите по чл.32, ал.1, т.1, б. "б" и "ж" от Закона за кадастъра и имотния регистър, които създават зони на ограничения, възложителят представя удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са нанесени в специализираните карти и регистри по чл.32 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В случаите по чл.151, ал.1, т.10 след монтирането на инсталациите регистрирането им се извършва пред органите за технически надзор.

Тук е мястото да се отбележи, защо е необходимо удостоверението за въвеждане в експлоатация. Причини са няколко: - 1./ то гарантира, че сградата или съоръжението е построено в съответствие с всички строителни норми и правила; - 2./ то е необходимо за присъединяване към мрежите за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация; - 3./ то е необходимо за издаване на разрешение за ползване на сградата или съоръжението. Издаването на този документ е съществена стъпка, тъй като без него, независимо от това колко визуално завършена изглежда една сграда, тя не може да бъде официално призната за жилищна площ. Също така, удостоверението е необходимо за регистрацията на сградата в Кадастъра, както и за възможността за продажба на имота и неговото прехвърляне. В допълнение, за включването на имота в застрахователни и кредитни програми, този акт е незаменим.

Видно от приложените по делото документи, налице е документ за собственост на обекта, който действително е представен след указания от органа срок – [НА], том 1, дело № 158/2015 г. за ПИ с ИД 00702.23.34, ведно със сгради с ИД 00702.23.34.1 и 00702.23.34.2, като сградите обаче са със степен на завършеност „груб строеж“. В хода на съдебното производство са приобщени, издадени от заместник кмета на общ. Асеновград: - удостоверение изх. № 94-П-177-11/10.06.2015 г. (л.307, т.22) относно промишлена сграда с КИ № 00702.23.34.1 със застроена площ 513 кв. м., със степен на завършеност – напълно завършен груб строеж; - удостоверение изх. № 94-П-177-12/10.06.2015 г.(л.308, т.2) относно сграда със смесено предназначение с КИ 00702.23.34.2 със застроена площ 163 кв.м. със степен на завършеност – 63%; - удостоверение изх. № 94-И-282/08.08.2016 г. (л.305, т.22) относно сграда със смесено предназначение с КИ № 00702.23.34.1 със застроена площ 513 кв. м., със степен на завършеност – напълно завършен груб строеж; - удостоверение изх. № 94-И-281/08.08.2016 г.(л.306, т.2) относно сграда със смесено предназначение с КИ 00702.23.34.2 със застроена площ 163 кв.м. със степен на завършеност – 63% - удостоверение изх. № 94-И-334-(2)/07.10.2022 г. (л.309, т.22) относно сграда със смесено предназначение с КИ № 00702.23.34.1 със застроена площ 513 кв. м., със степен на завършеност – напълно завършен груб строеж с кадастрален [идентификатор], като за обекта има издадени Ащт обр.14 за приемане на конструкция и Акт обр.15 за установяване годността на строежа; - удостоверение изх. № 94-И-334-(1)/07.10.2022 г.(л.310, т.2) относно напълно завършена сграда в груб строеж с кадастрален [идентификатор].

Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на свид. Т., който заяви, че „цехът за производство на готова храна“ има издадени Акт обр.14 и Акт обр.15.

Безспорно се установява също така, от събраните, както в хода на административното производство, така и в хода на настоящото съдебно производство, че документ, удостоверяващ въвеждането на сградите в експлоатация, не е представен.

От друга страна, неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че при проверката няма забележки в тази насока и това е така, тъй като същата е извършена само що се отнася до извършените дейност – оглед на място. В така представения формуляр липсва каквато и да било информация относно документи, отнасящи се до статута на сградата. Проверката е обхванала само и единствено извършените СМР и вложените материали. Същевременно, процесуалният представител сочи, че при втората проверка, служителите на бенефициента изрично са заявили, че с предоставянето на субсидията, доверителят му трябва да въведе сградата в експлоатация.

Отделно от това, неоснователно е възражението, че още преди сключване на договора е извършена проверка на място и по документи, при което проверяващите са констатираи, че сградата отговаря на всички изисквания за сключване на договор. Липсват документи в тази насока.

По административната преписка е приложена и извадка от постъпили въпроси от кандидата и разяснения по тях по процедура BG16RFOP002-6.002 „Възстановявне на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ от 15.04.2022 г. (преди сключване на административния договор от 16.09.2022 г.), от която се установява, че жалбоподателят е бил напълно наясно, че ще бъдат недопустими по процедурата дейности, свързани с изпълнение на СМР на сгради, които не са въведени в експлоатация. В т.3.8.1. от административния договор е посочено, че „Чл.1.5. от Приложение II към настоящия договор се допълва, както следва: - При избор на изпълнител/и бенефициентът задължително прилага разпоредбите на националното законодателство за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена БФП от Европейските структурни и инвестиционни фондове на ЕС. Всички указания, давани от УО във връзка с изпълнението на административните договори за БФП са задължителни на бенефициентите;“. Декларациите при кандидатстване обаче, са подписани от представляващия И. Т. на 03.05.2022 г.

На следващо място, по т.15. Е-Декларации, от Договор БФП/СПоразумение, в раздел 2 – Декларации, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение, жалбоподателят е декларирал горните обстоятелства с ясното съзнание, че, в случая, обектът му не е въведен в експлотация с надлежен акт по смисъла на чл.178 от ЗУТ. Т.е . не отговаря на условията за кандидатстване.

Аналагични са изводите на този състав на съда, предвид и факта, че кандидатът е бил запознат и с общите условия по финансирането, чийто чл.2 задължава бенефициентите да предоставят информация, както и финансови и технически отчети.

Настоящият състав счита за правилни изводите на УО, че представените документи към окончателния отчет и допълнително представените такива, не могат да бъдат определени като документи, удостоверяващи въвеждане на обекта на инвестицията в експлоатация.

Редът, условията и сроковете за плащане, за верификация и сертификация на разходите се съдържат, освен в ЗУСФСУ, в глава II, и в раздел I на глава III от Наредба № Н-3/22.05.2018 г. Съгласно чл.19 от Наредбата, управленските проверки за верифициране на разходите, включват: - документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициента, включително и на придружаващата го документация; - проверка на мято при бенефициента и проверка на предоставените от бенефициента данни или микроданни ,свързани с изпълнението на индикаторите по проекта. В случая е извършена документална проверка, която значително се различава от тази на място и, именно, в тази връзка от бенефициерите се изисква и допълнителна информация.

В хода, както на административното, така и в настоящото съдебно производство, безспорно се установи, че въпросните активи са доставени, монтирани, инсталирани и се използват в обекта на ленефицшера, находящ се в [населено място], [улица]. В подкрепа на горното са представените: - договор с изпълнителя „****“ ЕООД, приемо-предавателни протоколи, както и посещението на място във връзка с постъпилия ФТО. Безспорно обаче се установи и че обектът не разполага с документ, удостоверяващ въвеждане на сградата в експлоатация по смисъла на чл.177 от ЗУТ.

Горните обстоятелства категорично противоречат на заложените в т.14 от УК, условия за допустимост на категориите, в частност по т.7, което неизпълнение на това условия, е предпоставка да не бъдат признати разходите за допустими, а оттам и да се откаже ФП. В този смисъл, чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ е категоричен, поради което и неизпълнението им правилно е квалифицирано като основане за отказ по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ.

От друга страна, безспорно се установи, че 2 бр. термопомпи, въздух- въздух (25kW) и 1 бр. рекупатор, 632 m3/h по договор от 26.01.2023 г. с изпълнител „****“ ЕООД, са доставени, монтирани, инсталирани и се използват в обекта на бенефициера, находящ се в [населено място], [улица], което от своя страна, обосновава извода на УО, че са тези разходи за недопустими, съгласно чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл.178, ал.1 от ЗУТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице посочените от органа основания, за липса на предвидените условия на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, тъй като разходите не са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство - чл.178, ал.1 от ЗУТ, като използва имота, без същият да е въведен в експлоатация и на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, тъй като тези разходи не попадат в документите по чл.26, ал.1 от с. з. и в одобрения проект категории разходи, поради което са неоснователни доводите изложени в жалбата. Още повече, че в чл.12 от общите условия към финансирането по ОПИК, които бенефициерът е длъжен да спазва, е отразено, че за да бъдат признати за допустими по проекта разходите, следва да отговарят и на изискванията предвидени в съответните условия за кандидатстване. В случая в т.14.3., подт.5 за допустими са приети единствено разходи за наем на работни помещения.

Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Б. и Т., които съдът кредитира, дотолкова, доколкото същите кореспондират със събраните по делото доказателства.

В този смисъл, УО е извършил пълна документална проверка преди плащане и проверка на място на проекта за удостоверяване на извършването на заявените за плащане дейности, проверил е дали извършените дейности са допустими, съответно, дали заявените разходи са допустими, като е посочил точните хипотези на чл.57, ал.1 ЗУСЕФСУ и конкретните разпоредби от условията за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“.

Предвид гореизложеното, като издадено от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесното Решение № РД-02-16-244/27.03.2024 г. издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. при Министерство на иновациите и растежа е правилен и законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна, и като такава, следва да се бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 100.00 (сто) лв., съобразно разпоредбата на чл.24 ат Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя срещу претендираните разноски от ответника, тъй като съгласно чл.143 ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. В случая категорично липсват данни, ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд – Пловдив, XVІсъстав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на „И.-****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Т., против Решение № РД-02-16-244/27.03.2024 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. при Министерство на иновациите и растежа, с което е отказано верифициране на разходи в общ размер от 249 054.00 лв., от които 124 527.00 лв. безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по административен договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-6.002-0746-C01/11.09.2022 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА „И.-****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Т., да заплати на Министерството на иновациите и растежа сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.