Определение по дело №113/2025 на Районен съд - Котел

МОТИВИ
към Определение рег. № 66/05.09.2025 г. по ЧНД № 113/2025 г. по описа
на РС Котел.

Производството е с правно основание чл. 65, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на адв. Милен Калоянов от АК Сливен,
защитник на обв. Р. Е. Я. за изменение на взетата спрямо обвиняемия Я. по ДП
№ 115/2025 г. по описа на РУ Котел мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека.
В молбата на защитника на обвиняемия се посочва, че с Определение №
48 от 13.05.2025г. по ЧНД 69/2025г. по описа на РС Котел е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Я., като
това определение не било обжалвано и е влязло в сила. Сочи се още, че с
Определение от 16.07.2025г. по ЧНД № 88/2025г. РС Котел е изменило
мярката в „домашен арест“, но това определение е отменено от ОС Сливен,
който оставя първоначалната мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия. В молбата се навеждат твърдения, че вече трети месец по
ДП не са извършвани никакви процесуални действия с обвиняемия Я.. Твърди
се, че последното действие спрямо обвиняемия е извършвано на 12.05.2025 г.,
а именно датата на привличане в качеството му на обвиняем, като липсвала
активност по събирането на доказателства. Твърди се, че след задържането се
е установило, че обвиняемият страда от хемангиом – доброкачествен тумор,
който изисква дълго лечение, което не можело да се приложи в ареста на
затвора в гр. Сливен. Сочи се, че от заболяването можело да се наложи
хирургическа намеса. В молбата се изтъква също, че жената, с която
обвиняемият живее на съпружески начала страда от гинекологично
заболяване и кръвотеченията й затрудняват грижата за двете им деца. Излага
подробни съображения, защо счита, че към настоящия момент не са налице
всички кумулативни предпоставки по реда на чл. 63, ал. 1 от НПК. Молят за
отмяна на взетата спрямо Я. най-тежка мярка за процесуална принуда, а
именно „Задържане под стража“, като същата да се измени в домашен арест
или парична гаранция. Тази позиция се поддържа от и от преупълномощения
защитник - адв. Неделчев и в съдебното заседание.
Представителят на РП Сливен намира, че нито едно от обстоятелствата,
които са мотивирали съда при първоначалното вземане на мярката не е
отпаднало като посочва, че по отношение твърденията за здравословното
състояние на обвиняемия не са представени безспорни доказателства, поради
което моли искането да бъде оставено без уважение.
В изразената по делото позиция обвиняемият Я. моли да му бъде
изменена мярката в по-лека, за да може да се грижи за семейството си.
Съдът след преценката на доказателствата по делото и като взе предвид
становищата на страните изразени в съдебно заседание прие за установено от
фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 115/2025 г. по описа на РУ Котел, преписка
1

вх. № 2393/2025 г. по описа на РП Сливен е образувано по реда на чл. 212, ал.
2 от НПК - със съставянето на протокола за първото действие по разследване -
протокол за оглед на местопроизшествие, извършено на 26.04.2025г. от 03:00ч.
до 03.40ч.
В хода на разследването на 30.04.2025г. е издадено постановление за
привличане на обвиняем, което е предявено на Р. Е. Я. в присъствието на
неговия защитник на 12.05.2025 г., като лицето е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 26.04.2025 г. на път II-48, км. 57,450 общ. Котел, в
качеството си на извършител, в съучастие със З.П.Я. от гр. Бургас /помагач/ и
друго неустановено лице (извършител), отнел чужди движими вещи (парична
сума в размер на около 40 000 лева), от владението на Д.С.А. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С Определение с рег. № 48/13.05.2025 г. спрямо обвиняемия Я. по ЧНД
№ 69/2025 г. по опис на РС Котел е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по горецитираното ДП.
На 27.04.2025 г. в качеството на обвиняем по същото досъдебно
производство е привлечен и З.П.Я., като през месец август 2025г. спрямо този
обвиняем е направено ново привличане. И по отношение на този обвиняем
първоначално е била взета мярка за неотклонение Задържане под стража,
която впоследствие е била изменена в „домашен арест“.
Видно от материалите по ДП в хода на разследването са приобщени
множество писмени, гласни и веществени доказателства, приложени са
протоколи за извършени процесуални следствени действия и фотоалбуми към
тях. Назначени са множество експертизи, заключенията по някои от които са
изготвени.
Обв. Я. е роден на 05.06.1984г. в гр. Силистра, като същият е неженен,
но съжителства на съпружески начала и има две деца. От справка за съдимост,
приложена по делото се установява, че обвиняемият Р. Е. Я. е осъждан.
Престъпната му деятелност датира от 2003 г. и продължава към настоящият
момент (макар и част от предходни осъждания да са заличени с института на
реабилитацията). Към настоящият момент същият е осъден за престъпление
от общ характер, като му е наложено наказание „Пробация“, чието
изпълнение е прекратено на 20.11.2024г. Видна е разнородната престъпна
деятелност на обвиняемия.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че не
са налице условията за изменение на взетата по отношение на обвиняемия Я.
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
За престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК са предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от три до десет години и то е тежко престъпление
по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Предвидените в НПК мерки за неотклонение се вземат спрямо обвиняем
по дело от общ характер, а най – тежката мярка за неотклонение Задържане
под стража се взема само когато са налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК
2

– наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по–тежко
наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В производството по чл. 65 от НПК съдът е длъжен да извърши
преценка на законността на задържането, съобразно ангажираните към
момента доказателства.
От събрания до момента доказателствен материал на досъдебното
производство може да се направи обосновано предположение, за
съпричастност на обв. Я. към разследваната престъпна дейност, за което е
привлечен към наказателна отговорност, т. е. първата предпоставка по чл. 63,
ал. 1 от НК продължава да е налице. При постановяване на определението по
ЧНД 88 по описа на РС Котел, с което е била изменена мярката за
неотклонение на обвиняемия съдът е счел, че втората, предвидена в закона
предпоставка – реалната опасност от укриване или извършване на
престъпление, е редуцирана. Съдът обаче в действителност не е отчел
изключително завишената степен на обществена опасност на деянието, която
се определя от предварителната му подготовка и начина, по който е
извършено. С организацията на деянието са били ангажирани няколко лица,
като от материалите по ДП става ясно, че някой от тях все още не са
установени. Подготовката е била прецизна и трудоемка. Тези обстоятелства
преценени заедно с разнородната престъпна дейност на обвиняемия, която
показва, че тази му проява не е изолиран акт, водят съда до извода, че в
действителност е налице опасност същият да се укрие или да извърши
престъпление.
Съдът взема предвид и тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСНК на
ВКС, съобразителната част на което е поставен акцент на обстоятелството, че
многократно в практиката ВКС е приел, че при произнасянето си във връзка с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът трябва да отчита
опасностите в чл. 63, ал. 1 от НПК, както и целите отразени в чл. 57 от НПК.
При преценката си той е длъжен да отчита единствено реалното съществуване
на посочените опасности, като прави извод на наличието им въз основа на
доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Мярката за неотклонение в действителност няма за цел предварително
изтърпяване на присъда, а само да попречи на обвиняемото лице да се укрие
или да извърши друго престъпление, както и да го осигури за нуждите на
производството.
В действителност с практиката на Европейският съд по правата на
човека се посочва, че само заради тежестта и съществената укоримост на
конкретното престъпление или въпреки данните за съдебното минало на
обвиненото лице е недопустимо и незаконосъобразно да се продължава
действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, ако не се
извършват процесуално-следствени действия, но в настоящия случай от
3

наличните данни по ДП се установява, че се извършват процесуално-
следствени действия за установяване на други лица, съпричастни към
престъпното деяние и за установяване точния размер на предмета на
деянието. Видно е, че томовете от ДП вече са седем, т.е. извършват се активни
процесуално-следствени действия. Видно е, че срокът на задържането е малко
над три месеца и е разумен по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, поради което не може да се приеме, че
мярката за процесуална принуда, взета по отношение на подсъдимия,
противоречи на целите по чл. 57 от НПК.
В молбата се сочи, че обвиняемият страда от доброкачествен тумор.
Съдът установява, че в представения към молбата амбулаторен лист в
действителност лицето е диагностицирано с „хемангиом с каквато и да е
локализация“, но е посочено, че терапията е „за наблюдение“. Следва да се
отбележи, че съгласно уреденото от ЗИНЗС и Наредба № 2 за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода са дадени
достатъчни възможности да бъде провеждано задължително лечение в
здравно заведение в местата за лишаване от свобода и в други здравни
заведения, при спазване на необходимите изисквания в случай на
необходимост. Ето защо съдът намира, че към настоящия момент
здравословното състояние на обвиняемия не може да бъде повод за промяна
на взетата по отношение на него мярка за неотклонение.
Що се отнася до твърденията за заболяване на жената, с която
обвиняемият живее - от представения по делото амбулаторен лист изд. от д-р
Д.Д. се посочва, че се препоръчва повече покой в домашна среда, но това лице
също е родител и дължи грижа за общите им деца, а това как ще я осигурява
си е личен избор, който е извън предмета на настоящото производство. Съдът
в действителност, отчитайки всичко гореизложено, намира, че
отговорностите, които обвиняемият има към двете си деца и жената, която
живее не могат да неутрализират опасността от укриване или извършване на
друго престъпление от страна на обвиняемия.
Всичко гореизложено мотивира съда да прецени, че мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е законосъобразна и целесъобразна,
поради което молбата на защитника на обвиняемия следва да се остави без
уважение.
Съдът счита, че така определената мярка ще гарантира коректно
процесуално поведение от обвиняемия и в достатъчна степен ще обезпечи
своевременното приключване на разследването.
По тези съображения РС Котел постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	66
Дата:	5 септември 2025 г. (в сила от 11 септември 2025 г.)
Съдия:	Катерина Георгиева Дедова

Дело:	20252210200113
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	4 септември 2025 г.

Определение по дело №113/2025 на Районен съд - Котел

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите