№ 11992
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА КР. К.А
като разгледа докладваното от МИЛЕНА КР. К.А Гражданско дело №
20211110127715 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422 от ГПК вр. чл327 от ТЗ.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили неформални договори за покупко
продажба на стоки за строително ремонтни дейности. Ищецът в качеството си на продавач е
предал на ответника – юридическо лице стоки, подробно описани в издадените от него
фактури, обективиращи сключени между страните договори за продажба, като ответника не
е изпълнил задължението си за заплащане на цената на стоките, поради което претендира
същата.
Ответникът оспорва дължимостта на сумата, поради липса на действителни
правоотношения между страните, неподписване на фактурите от страна на представляващ
ответното дружество, стоките не са получени от ответника, нито същите са служители при
ответника, неподписване на споразумение от законния представител на ответното
дружество, както и липса на приемане и подпис на фактурите, поради което и не
обективират сключени между страните.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав приема от фактическа и правна страна следното:
Приложено е ч.гр.дело № 31468/2020г. по описа на СРС, 57 състав, от което се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Длъжникът е уведомен
за издадената заповед за изпълнение, като в двуседмичния срок е подал възражение по чл.
414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на сумите по заповедта. До заявителя е изпратено
съобщение, че в едномесечен срок от получаването му следва да представи доказателства, че
е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и ищцовото дружество е
представило искова молба в законния срок.
1
Съдът приема за установено по делото от приетите по делото фактури, стокови
разписки, заключение по съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно
и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, че страните
са били обвързани от договори за покупко-продажба на стоки в периода от м. декември
2018г. до м.декември 2019г., имали са трайни търговски взаимоотношения, като ищецът е
доставил на ответника и последният е приел стоките, за които са издадени фактура № 5389
от 10.12.2018г. на стойност 349, 10 лева; фактура № 5391 от 10.12.2018г. на стойност 939,90
лева; фактура № 5443 от 27.12.2018г. на стойност 1 332,00 лева; фактура № 5451 от
29.12.2018г. на стойност 4 306, 71 лева; фактура № 5462 от 07.01.2019г. на стойност 506, 34
лева; фактура № 5496 от 08.01.2019г. на стойност 3 284,87 лева; фактура № 5513 от
25.01.2019г. на стойност от 2 318,25 лева; фактура № 5581 от 12.02. 2019г. на стойност
1414,43 лева.
В счетоводството на ответника са осчетоводени фактура № 5389 от 10.12.2018г. на
стойност 349, 10 лева; фактура № 5391 от 10.12.2018г. на стойност 939,90 лева; фактура №
5443 от 27.12.2018г. на стойност 1 332,00 лева; фактура № 5451 от 29.12.2018г. на стойност
4 306, 71 лева; фактура № 5462 от 07.01.2019г. на стойност 506, 34 лева; фактура № 5496 от
08.01.2019г. на стойност 3 284,87 лева; фактура № 5513 от 25.01.2019г. на стойност от 2
318,25 лева. Фактурите са осчетоводени по счетоводна сметка 401 “Задължения към
доставчиците“, включени са в дневниците за покупки по ДДС, отразени са в съответните
Справки –декларации и данните са подадени в ТД на НАП с Уведомления. Фактура № 5581
от 12.02.2019г. на стойност 1414,43 лева не е осчетоводена през 2019г., не е включена в
счетоводните регистри и не е отразена в Дневниците за покупки по ДДС през годината.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за
сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на
основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на
ВКС,постановени по реда на чл. 290 ГПК,като:Решение № 30/8.04.2011г. по т. д. № 416/2010
г., I т. о.;Решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г.,II т. о.;Решение № 42/2010г. по т.
д. № 593/2009г.,II т. о.;Решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г.,II т. о.;№ 109 от
7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г.,II т. о.;№ 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г.,II т.
о.;Решение № 46/27.03.2009г. по т. д.№ 546/2008г.,II т. о.;Решение № 71/22.06.2009г. по т. д.
№ 11/2009г.; Решение № 62/25.06.2009г. по т.д.№546/2008г.;Решение № 166/26.10.2010 г. по
т. д. № 991/2009г., II т. о.;Решение № 252 от 3.01.2013г. на ВКС по т. д. № 1067/2011г.,II т.
о.,ТК;Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 114
от 26.07.2013г. на ВКС по т. д. № 255/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 103 от 11.07.2014г. на
ВКС по т. д. № 2334/2013г., II т. о.,ТК;Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. №
1598/2013г.,IIт.о.,ТК и др. В цитираните решения еднозначно е обосновано становището, че
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването
им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
2
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Изрично в
Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,II т. о. и в Решение № 92/2011г. по т.д.№
478/2010г. на ВКС,II т.о.,е прието, че дори издадената фактура да е останала неподписана за
„получател“ от купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както
и е ползван данъчен кредит. В представените по делото фактури са обективирани всички
съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба –
страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на
продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на
собственост върху посочените в тези първични счетоводни документи стоки по видове и
брой, при уговорена цена.
За установяване наличието на вземания по процесните фактури съдът взе предвид и
Споразумение от 20.12.2019 година, което съдържа извънсъдебно писмено признание на
ответника – платец с доказателствена стойност за дължимост на сумите по процесните
фактури. Неоснователни са възраженията на ответника във връзка с липса на
представителна власт и неприложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. По същото липсва
изрично протИ.поставяне и по част от фактурите е извършено плащане.
По отношение на неосчетоводената фактура са представени стокови разписки, от
които се установява, че стоките са предадени на купувача и за същия е възникнало
задължението за плащане на цената по същата. На основание чл. 301 ТЗ независимо от това
кой служител е подписал стоковите разписки за ответника, съдът приема, че ответникът е
приел стоката, като не се е протИ.поставил на действията на автора на приложените по
делото стокови разписки.
Предвид горното съдът намира искането на ищеца за основателно и доказано в
претендирания размер от 14 451, 60 лева.
По разноските: при този изход на спора право на разноски има ищецът.
Направените разноски са в общ размер на 1559,03 лв. по заповедното производство, от които
289,03 лева държавна такса и 1270 лева адв.възнаграждение, както и в размер на 289,03 лв.
платена такса по исковото производство, 963 лева адв.възнаграждение, 280 лева депозит за
експертиза или общо 1532,03 лева или в общ размер на 3 091,06 лева за исковото и
заповедното производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Н.С ЕООД, ЕИК ......, представляван от В.
ХАДЗИ, с адрес ГР...... , ДЪЛЖИ НА Ю.Б.М. ООД, ЕИК ....., представляван от И. П. К., с
адрес гр. ......, сумата от 14 451,60 лв., представляваща неплатена цена на доставени стоки по
договор за продажба, обективирани във фактури № **********/10.12.2018г., №
3
**********/10.12.2018г., № **********/27.12.2018г., № **********/29.12.2018г., №
**********/07.01.2019г., № **********/08.01.2019г., № **********/25.01.2019г., №
**********/12.02.2019г., ведно със законна лихва от 16.07.2020 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА К.Н.С ЕООД, ЕИК ......, представляван от В. ХАДЗИ, с адрес ГР......, да
заплати на Ю.Б.М. ООД, ЕИК ....., представляван от И. П. К., с адрес гр. ......, сумата в общ
размер на 3 091,06 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4