Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1523                          29.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14626 по описа за 2018 година.

 

Предявени са съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.

Ищците Т.П.К. и П.П.Р. твърдят, че по силата на договор за делба на реституирани земеделски земи са изключителни собственици на нива от *** дка в землището на *** съставляваща по стар план имот *** от масив ***. По действуващата кадастрална карта имотът бил с идентификатор *** по. Твърди се, че след сключване на договора за доброволна делба първите две ответници сключили с третия ответник договори за дарение и за продажба, с който му прехвърлили общо 1/8 ид.ч. от процесния имот. Предвид това се иска да бъде установено по отношение на  първите две ответници, че ищците са собственици на посочените 1/8 ид.ч., както и да бъде осъден третия ответник на осн. чл.108 ЗС да им предаде владението на имота, който е тяхна собственост.

Ответниците М.Н.Ж., Т.Н.Ш. и Д.Б.К. не са подали отговор на исковата молба. В съдебно заседание излагат доводи за неоснователност на претенцията, като отричат те да са станали изключителни собственици на имота.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищците Т.К. и П.Р. са наследници по закон / ***/ на ***, починал на *** /лист 8 и 91/.  *** е и общ наследодател на ответниците М.Ж. и Т.Ш., тъй като те са наследници на неговия *** Н. Ж. /лист 8 и 91/.

С решение от 08.12.1993г. по преписка № *** Общинска поземлена комисия *** възстановила на наследниците на *** правото на собственост върху три ниви, всички находящи се в землището на с. Р., общ. М., сред които и нива *** дка в местността „***“, съставляваща имот №***по плана за земеразделяне / лист 10/. Така описаният имот, видно от представената скица е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Р., обл. ***, одобрена със Заповед ***. /лист 18/.

Представен е договор за доброволна делба на земеделски земи от ***., сключен между наследниците на *** – Т. Т.Б., Д.В.Б., М. Т.Ж., А.И.Ч., С. А. Д., Т. А.Ч., С.Т.Б., П.И.К., Т.П.К. и П.П.Р.. С този договор процесната нива от *** дка в местността „***“ била предоставена в изключителен дял на П.И. К., Т.П.К. и П.П.Р.  /лист 12, 13/. Последните трима са наследници по закон преживял *** и *** на ***та на общия наследодател Г.Т.К.. Наследственият им дял общо съставлява ½ от цялото имущество на Г.С.Б., тъй като той е имал *** Т. Б. и *** С.Т. С., които образуват две колена / лист 8/. Ответниците са единствените живи наследници в коляното на С.Т.С. и наследяват Г.Т.. К. и преживелия я *** П.И.К., който е починал през 2011г.

Подписите на страните по договора за делба са заверени от длъжностно лице в с. Р. на ***, като самият договор е вписан на 23.02.2015г. /лист 13/.

Установява се, че на 02.03.1995г. М.Т.Ж., чийто *** са първите две ответници М.Ж. и Т.Ш. е било призната за собственик на една осма идеални части от описаните в решението на поземлената комисия три ниви / лист 99/.

На 19.03.2015г. бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства №***, том ***, дело *** на ***с който ищците Т.К. и П.Р. били признати за собственици при равни права на процесния недвижим имот - нива в местността „***“ с площ *** съставляваща имот с идентификатор ***  /лист 16/.

Установява се, че на 08.04.2015г. бил сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № *** с който ответниците М.Н.Ж. и Т.Н.Ш. прехвърлили на третия ответник Д. Б. К. притежаваните от всяка от тях по 1/80 ид.ч. / общо за двете 2/80 ид.ч./ от три поземлени имота, сред които и нивата с идентификатор ***  /лист 22/.

Видно от представения по делото договор за съвместно обработване на земеделска земя от 21.06.2016г. процесната нива е била отдадена под наем на ЗК „Р.“ Договорът е подписан от двамата ищци. В него е посочено, че те действат като наследници на *** / лист 24/.

По делото е признато за безспорно обстоятелството, че процесната нива се намира във фактическата власт на Д.Б.К.  /лист 95/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По първия иск с осн. чл.124, ал.1 ГПК:

За да се легитимират по отношение на първите две ответници, като собственици на процесните 1/8 ид.ч. идеални части от имота, ищците се позовават на това, че са придобили изцяло правото на собственвост върху него, тоест че имотът не е съставлявал съсобственост към момента на сключване на договора за дарение от 08.04.2015г. и последващата продажба, а тяхна изключителна собственост. За да обосноват изключителните си права ищците се позовават на договора за доброволна делба от 26.08.1994г., като поддържат, че той е прекратил съобствеността.

Съгласно чл.35, ал. 1 ЗС доброволната делба на недвижими имоти следва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Предвидената форма е за валидност, като е облекчена в сравнение с общо установената за разпоредителните сделки с недвижими имоти по чл.18 ЗЗД – нотариален акт.

Към момента на сключване на процесния договор за делба – *** удостоверяването на подписите представлява вид нотариално производство, уредено в чл. 486 ГПК /отм. в редакцията от ДВ бр. 93 от 2.11.1993г./. Към датата на договора за делба компетентни да извършват нотариални удостоверявания, съгласно чл. 158 ЗСВ /отм. в редакцията от ДВ бр.59 от 22.07.1994 г./ са ***ите към районните съдилища и районните съдии, там където няма *** – ал.1 и 2. Тази компетентност е обща и включва всички нотариални действия. Нормата на чл.158, ал.4 ЗСВ / отм./ определя и ограничена нотариална компетентност. Тя се изразява в това, че в населените места, където няма районен съд, кметът, заместник-кметовете и секретарят на общината, както и кметовете на населените места заверяват подписи, удостоверяват дати на частни документи и засвидетелстват верността на преписи от документи. Тази ограничена компетентост се отнася само до описаните в нормата действия при това само относно актове, които не подлежат на вписване. Този извод следва от обстоятелството, че договорът за делба подлежи на вписване – арг. от чл.4 б.“г“ от Правилника за вписванията, а самото вписване е нотариално действие, което се извършва само от ***ите, съгласно чл.8 - 10 ПВ.

Съдът намира, че ограничително тълкуване на нормата на  чл.154, ал.4 ЗСВ /отм./ се налага поради това, че относно сделките с недвижми имоти и конкретно относно договора за делба на недвижим имот, съществуват специфични законови изисквания / например тези по чл. 72 ЗН и чл.75, ал.2 ЗН/, за които ***ът следва да следи служебно, което следва от разпоредбата на чл.470 ГПК /отм./ забраняваща да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия. 

Поради тези причини, както и с оглед установилата се съдебна практика / напр. Решение № 411/23.07.2001 г. по гр.д. № 835/2000 г. на ВКС, І г.о./, впоследствие компетентността на органите на местната администрация е изрично уточнена само до актове неподлежащи на вписване. Това е извършено с  чл. 83 от ЗМСМА  /Обн. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., в сила от 6.01.1997 г./, според който когато в населеното място няма *** и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - ***, *** и *** на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Такава е и настоящата уредба - чл.83 ал.1 ЗННД.

Видно от представения договор за доброволна делба от 1994г. подписите под него са заверени от *** на населено място – с. ***, а не от ***, независимо че актът е подлежал на вписване, като сделка на разпореждане с право на собоственост. Поради това, следва да се приеме, че изискуемата форма за валидност не е спазена и договорът е нищожен съобразно чл.26, ал.2 ЗЗД. Този договор не е произвел действие и не е прекратил съсобствеността върху процесния недвижим имот. Ищците не могат да се легитимират като изключителни титуляри направото на собстевност, извън собствената си квота в сънаследството, която възлиза общо на ½ или по ¼ за всеки от тях.

Ищците не са предявили друго основание, на което да се придобили изключителното правото на собственост върху целия имот, нито са ангажирали доказателства за подобни твърдения.

Предвид изложеното предявения срещу двете ответници иск за признаване на установено, че ищците са собственици на прехвърлената квота на ответниците 1/8 ид.ч. от имота е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска с основание чл.108 ЗС срещу третия ответник:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Ищците претендират, че ответникът държи имота, който е тяхна собственост без основание и искат да бъде осъден той да им върне владението върху него.

Ищците обаче не се легитимират като собственици на целия имот, защото, както бе отбелязано, договорът за делба не е произвел действие, поради липса на форма. След като делбата не е осъществена, ищците не са изключителни собственици на целия имот, а само на общо ½ ид.ч. от него.

Поради това, че ответникът К. не е навел насрещни възражения, които да изключват правата на ищците като сънаследници, съдът намира, че искът по чл.108 следва да бъде уважен частично в установителната си част, като бъде признато по отношение на К., че ищците притежават съответната идеална част.

Тъй като не е спорно, че ответникът държи имота искът се явява основателен и в осъдителната са част, но само досежно действително установените права на ищците, които се равняват на квотата им в сънаследството. Поради това съдът намира, че следва да постанови осъдителен диспозитив за идеални части, независимо че петитумът се отнася до целия имот. Това е допустимо и такова произнасяне не е свърхпетитум, защото присъденото съответства на правата на ищците, а ответникът не доказал наличие на основание да държи техните идеални части за себе си.

Съобразно уважената част от исковете ответникът К. дължи на ищците една втора от сторените от тях разноски, тоест 1281лв.

От своя страна, съобразно чл.78, ал.3 ищците дължат на К. разноски в размер на 300 лв. възнаграждение за адвокат / лист 88/.

Ищците дължат на ответниците М.Ж. и Т.Ш. деловодни разноски в размер на 1000 лв. /лист 87 и 89/.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124 ал.1 ГПК, предявен от Т.П.К. ЕГН ********** с адрес *** и П.П.Р. ЕГН ********** с адрес *** относно признаване за установено по отношение на М.Н.Ж. ЕГН ********** с адрес *** и Т.Н.Ш. ЕГН ********** ***, че ищците са собственици на 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Р., обл. Пловдив, одобрена със Заповед ***., представляващ нива с площ от *** кв.м. в м. ***,  от десета категория, с номер по предишен план *** при съседи:  ***, като неоснователен.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Д.Б.К. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците Т.П.К. ЕГН ********** с адрес *** и П.П.Р. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на основание наследствено приемство на общо 1/2 ид.ч. (по 1/4 за всеки) от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Р., обл. Пловдив, одобрена със Заповед *** представляващ нива с площ от *** кв.м. в м. ***,  от десета категория, с номер по предишен план ***при съседи:  ***, като ОСЪЖДА ответника Д.Б.К. да предаде, на осн. чл.108 ЗС, на ищците Т.П.К. и П.П.Р. владението върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот.

 

ОСЪЖДА Д.Б.К. да заплати на Т.П.К. и П.П.Р., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1281 лв./хиляда двеста осемдесет и един лева и 81 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Т.П.К. и П.П.Р. да заплатят на Д.Б.К., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 300 лв./триста лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Т.П.К. и П.П.Р. да заплатят на М.Н.Ж. и Т.Н.Ш., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1000 лв./хиляда лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ