РЕШЕНИЕ
№ 1636
гр. Бургас, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120104110 по описа за 2021 година
Производството по делото е за делба и е във втора фаза – по извършването й.
С влязло в сила решение № 1424/23.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 4110/2021 г.
по описа на БРС, е допуснато извършването на съдебна делба между съсобствениците Н. Г.
Н., ЕГН **********, с адрес гр. .....и З. Г. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес с......, по
отношение следния съсобствен недвижим имот, придобит на основание наследяване и
дарение – апартамент № ...., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ....по КККР на гр.Бургас; с адрес на имота гр.....; самостоятелният обект се
намира на ет.6 в сграда с идентификатор ...., разположена в поземлен имот с идентификатор
....; площ – 81.43 кв.м.; предназначение – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1;
прилежащи части – избено помещение № 81, с площ от 3 кв.м., и 1.22 % ид.ч. от общите
части на сградата; съседи на обекта: на същия етаж – ...., под обекта – ...., над обекта – ....,
при квоти: 5/6 ид.ч. за Н.Н. и 1/6 ид.ч. за З.Н..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата Н.Н. е заявила
претенция за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба недвижим имот на основание
чл.349, ал.2 ГПК, тъй като е живяла в този имот към датата на откриване на наследството и
не притежава друг самостоятелен жилищен имот.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ищцата поддържа
претенцията си за възлагане на делбения имот и моли съда да постанови решение в този
смисъл. Ангажира писмени доказателства и експертиза. Претендират се разноските по
делото.
1
В съдебно заседание ответникът З.Н., чрез назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.А.., не оспорва заявената от ищцата претенция
за възлагане на недвижимия имот. С писмена молба моли съда при постановяване на
решението да възприеме определената от вещото лице пазарна стойност на имота, която
отразява реално цената му към настоящия момент с оглед действащия пазар на имотите.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и
възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните в тази част и
приета от съда като обективна, обоснована и компетентно дадена от лице с нужните
познания. Съгласно експертното заключение на в.л.В., процесният недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....по КККР на гр.Бургас, с площ от 81.43
кв.м., се състои от коридор, дневна, спалня, детска спалня, кухня, баня, тоалетна. В
експертизата е посочено, че функционалното разпределение на апартамента не дава
възможност за обособяване на две отделни жилища, които да отговарят на законовите
изисквания на чл.110, ал.1 от Н-7 ПНУТ за помещенията във всяко жилище, поради което
становището на вещото лице е, че процесният имот е неподеляем.
Според експертизата стойността на допуснатия до делба недвижим имот е в размер
на 113 700 лв., като вещото лице е работило само по метода на посредственото сравнение
(сравнителен подход) и не е ползвало други методи. Предвид оспорване от ищцата на
дадената от експертизата пазарна цена на имота, по делото е извършена и приета
допълнителна експертиза, изготвена от в.л.В., която е определила пазарна цена на
процесния делбен имот в размер на 108 844 лв., като вещото лице е работило по три метода
– разходен подход (метод на вещната стойност), приходен подход и сравнителен подход.
С оглед на горните данни, следва да се приеме, че допуснатият до делба недвижим
имот, находящ се в гр..а.., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
....по КККР на гр.Бургас, с площ от 81.43 кв.м., е неподеляем. Имотът е допуснат до съдебна
делба между двама съделители, а от същия не могат да се обособят самостоятелни дялове,
съобразно броя на съделителите.
По отношение на способа за извършване на делбата:
Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством
един от следните способи: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий,
чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази налице
ли са условията за възлагане на неподеляемия жилищен имот, а при поделяемост на същия
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, като се съпостави
стойността на имотите с дела на всеки съделител от делбената маса, както и други
обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от
възможните способи.
2
В случая, в първото съдебно заседание след допускане на делбата от страна на
ищцата е направено искане за възлагане в нейн дял на процесния имот на основание чл.349,
ал.2 ГПК. Това искане е заявено в установения от закона срок и следва да бъде разгледано.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, при извършване на делба на неподеляем
жилищен имот всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него
и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следователно,
прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем жилищен имот чрез
възлагане в дял на съделител е допустимо само при съсобственост, възникнала по
наследяване. Съгласно т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, делбата не може да се
извърши по реда на чл.349, ал.2 ГПК, ако е налице смесена (комбинирана) съсобственост,
възникнала на основание различни юридически факти. Следва да се има предвид обаче, че
разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са приложими в случаите на
придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на
наследниците. В тази връзка е налице съдебна практика, формирана с решения на ВКС,
която допуска отклонение от правилото в хипотезите, при които сънаследниците са
извършили действия на разпореждане с придобитите по наследство идеални части от имота
след откриване на наследството само помежду си, но не и когато сънаследник се е
разпоредил с притежаваната от него идеална част от имота в полза на лице извън кръга на
наследниците по закон. Приема се, че когато са извършени разпоредителни сделки между
сънаследници не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не
променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на
някой от наследниците, като имотът остава наследствен за всички наследници и в
съсобствеността не участват трети за наследството лица (в т.см. – Решение № 18/27.02.2013
г. по гр.д.№ 572/2012 г. на ВКС, І ГО, Решение № 239/06.08.2012 г. по гр.д.№ 81/2011 г. на
ВКС, І ГО, Решение № 86/09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011 г. на ВКС, ІІ ГО).
В настоящия случай, по делото е установено, че допуснатият до делба недвижим
имот е неподеляем апартамент, придобит през 1982 г. в режим на съпружеска имуществена
общност от родителите на страните – М..Д..Н., починала на 31.01.2007 г. и Г..Д..Н., починал
на 04.04.2009 г. След смъртта на наследодателката М..Н. нейните наследници по закон –
съпругът Г..Н. и двете й деца (страните по делото) са придобили по наследяване по 1/6 ид.ч.
от имота, а бащата е придобил още и 1/2 ид.ч. на собствено основание от прекратената СИО,
или 4/6 ид.ч. (2/3), като впоследствие бащата е дарил собствените си 2/3 ид.ч. на дъщеря си –
ищцата Н.Н.. В тази хипотеза, с оглед дадените със съдебна практика разяснения, не е
налице смесена съсобственост, тъй като състоянието на съсобственост е възникнало само от
един юридически факт – смъртта на наследодателката М..Н.. Съпругът на наследодателката
– Г..Н. е и нейн наследник по закон, като извършената от него след откриване на
наследството сделка дарение е в полза на друг наследник по закон – дъщерята Н.Н., с което
не се променя наследствения характер на имота, а само се уголемява квотата в
съсобствеността на ищцата, поради което не е налице смесена съсобственост по смисъла на
3
ТР № 1/2004 г. на ВКС и в случая е допустимо приложението на чл.349, ал.2 ГПК.
Предпоставките на закона за извършване на делбата по този способ са налице –
възлагателната претенция на Н.Н. е направена в първото заседание след допускане на
делбата, като по делото е безспорно, че ищцата е живяла в делбения имот при откриване на
наследството и не притежава друго жилище, установено с представената от нея декларация,
по което не е налице спор между страните. Ето защо, съдът намира, че делбата следва да
бъде извършена на основание чл.349, ал.2 ГПК и възлагателната претенция на ищцата
следва да бъде уважена, като имотът се постави в нейн дял, а делът на ответника се уравни с
пари.
Относно пазарната стойност на делбения имот, по делото са извършени и приети
основно и допълнително заключение по назначената съдебно-техническа експертиза,
изготвени от в.л.В., като по основното заключение стойността на имота е в размер на
113 700 лв., а по допълнителното заключение е в размер на 108 844 лв. Съдът счита, че
следва да кредитира допълнителното заключение, тъй като вещото лице е изготвило
заключението си при прилагане на три метода за определяне на пазарната цена на имота –
разходен подход (метод на вещната стойност), приходен подход (метод на капитализиране
на бъдещи приходи от наем) и сравнителен подход (метод на непосредственото сравнение),
които отчитат разходите за създаването на обекта, износването на имота и други приложими
отбиви, възможността за бъдещи приходи, както и се отчитат качествата на оценявания
обект спрямо сходни такива при използване на подходящи аналози. Докато, основното
експертно заключение е извършено при прилагане единствено на метода на сравнителния
подход, без да са ползвани други методи за оценка, което води до неговата необоснованост.
Тук следва да се отбележи, че разликата в двете заключения относно определената от
вещото лице пазарна стойност на делбения имот е именно в ползваната методика – по един
метод или повече, като при едновременното прилагане на няколко метода се стига до средно
претеглена стойност, т.е. средна пазарна цена на имота, която следва да е база за определяне
и на стойността на дължимото уравнение на дяловете. С оглед горните съображения, съдът
кредитира допълнителното експертно заключение на в.л.В., като приема, че пазарната
оценка на делбения имот е в размер от 108 844 лв.
Във връзка с горното, с оглед приетата от съда пазарна стойност на недвижимия
имот в размер на 108 844 лв., уравнението на дяловете следва да се определи на тази база,
съобразно квотите на съделителите във съсобствеността. Делбата на процесния имот е
допусната при квоти – 5/6 ид.ч. за Н.Н. и 1/6 ид.ч. за З.Н.. При това положение, делът на
ищцата в делбения имот (5/6) възлиза на стойност от 90 703.33 лв., а делът на ответника
(1/6) е на стойност от 18 140.67 лв. Предвид възлагането на имота в дял на Н.Н., тя следва да
заплати на ответника за уравнение на дела му сумата от 18 140.67 лв., ведно със законната
лихва върху нея, платима в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение,
съгласно чл.349, ал.5 ГПК. На основание чл.349, ал.3 ГПК на ответника следва да се укаже,
че за вземането му за уравнение на дяловете може да впише законна ипотека.
Съгласно чл.355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на
4
дяловете им. В тази връзка, всяка от страните следва да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на 4% върху стойността на своя дял в делбената маса, като Н.Н. следва да
заплати държавна в размер на 3628.13 лв., а З.Н. следва да заплати държавна такса в размер
на 725.63 лв.
Направените в производството съдебни разноски за експертизи също следва да се
понесат от страните съобразно дяловете им. В случая, ищцата е заплатила депозити за СТЕ в
общ размер от 405 лв., от които нейният дял (5/6) е в размер на 337.50 лв., като ответникът
следва да бъде осъден да й заплати сумата от 67.50 лв., която тя е заплати вместо него.
Ответникът следва да заплати на ищцата и сумата от 300 лв. за платения от нея депозит за
назначения му особен представител, или следва да й заплати общо сумата от 367.50 лв. за
направените от нея разходи по делото.
Предвид обстоятелството, че ответникът е бил представляван в процеса от
адв.Ангелова – особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК и тъй като в
съдебно заседание съдът е пропуснал да присъди възнаграждение на адвоката, това следва
да бъде сторено с настоящото решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.349, ал.2 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.349, ал.2 ГПК на Н. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес гр....., допуснатият до делба недвижим имот – апартамент № ..., представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ...по КККР на гр.Бургас; с адрес
на имота гр.....; самостоятелният обект се намира на ет.6 в сграда с идентификатор ....,
разположена в поземлен имот с идентификатор ....; площ – 81.43 кв.м.; предназначение –
жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; прилежащи части – избено помещение № 81 с
площ от 3 кв.м., и 1.22 % ид.ч. от общите части на сградата; съседи на обекта: на същия етаж
– ..., под обекта – ..., над обекта – ....
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр....., за уравнение на дяловете да
заплати на ЗДР. Г. Н. , ЕГН **********, с настоящ адрес с......, сумата от 18 140.67 лв.
(осемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със
законната лихва върху нея, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото
решение за възлагане.
УКАЗВА на ЗДР. Г. Н. , ЕГН **********, че за вземането си за уравнение на
дяловете може да впише законна ипотека.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.....да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса от 4% върху стойността на дела й в
размер на 3 628.13 лв. (три хиляди шестстотин двадесет и осем лева и тринадесет стотинки).
ОСЪЖДА ЗДР. Г. Н. , ЕГН **********, с настоящ адрес с......, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса от 4% върху стойността на
5
дела му в размер на 725.63 лв. (седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и три
стотинки).
ОСЪЖДА ЗДР. Г. Н. , ЕГН **********, с настоящ адрес с....., да заплати на Н. Г.
Н., ЕГН **********, с адрес гр..., ......, сумата от 367.50 лв. (триста шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки) за направените от нея разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6