Р
Е Ш Е Н И Е № 260086
гр. Пловдив, 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски
състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 558 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.С.Х. ЕГН ********** и Д.С.Х.
ЕГН **********, и двамата действащи чрез своя баща и законен представител С.Х. ***,
мах. „М.“ № ** – чрез пълномощника на същите адв. А.М., със съдебен адрес:*** против
решение №41/21.02.2020г., постановено по т.д. № 46/2019г. по описа на Окръжен
съд – гр. К., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от Д.С.Х.,***,
мах. „М.” № **,
с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител С.Х.Х., с ЕГН ********** против „***-О.з."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 22.08.2018г. ПТП на главен път
гр.К. - ГКПП „М.”,
ведно със законната лихва върху
сумата за периода от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане за разликата над 3 000 лева до пълния
предявен размер от 48 000 лева и В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от Д.С.Х.,***,
мах. „М.” №**,
с ЕГН **********, действащ чрез законния си представител С.Х.Х., с ЕГН ********** против „***-О.з."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 22.08.2018г. ПТП на главен път
гр.К. - ГКПП „М.”, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, за
разликатата над 17 000 лева до пълния
предявен размер от 97 000 лева. Иска се
решението да бъде отменено в посочената обжалвана част, а по същество –
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от всеки от тях
искове против застрахователя в пълните им предявени размери.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Считат, че присъдените
обезщетения не съответстват на действителния размер на вредите и на критериите
за справедливост. Намират, че съдът не е отчел едновременното наличие на
множество сериозни травми при пострадалия Д.Х. и обстоятелството, че опасността
за живота му е била реална, както и наличието на трайни остатъчни последици
като белег на главата и костен дефект от извършената пластика. По отношение на Д.
сесчита, че не са взети предвид последвалите изменения в характера и
поведението и. Като необоснованост се твърди и обстоятелството, че съдът не е
взел предвид конкретните социално-икономически условия в страната и нивата на
застрахователно покритие, както и съдебната практика по сходни казуси.
Въззиваемата страна „***-О.з.“ ЕАД, чрез упълномощения
адвокат К.Г. с писмен отговор от 10.06.2020г. изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Постъпила е частна жалба от „***-О.з."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** против Определение №572/05.06.2020г., постановено по
т.д. №46/2019г. по описа на ОС – К., с което е изменено постановеното решение в
частта за разноските и е отхвърлено искането на ответника „***-О.з."
ЕАД за присъждане на разноски в
размер на 4 430 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Иска се
определението да бъде отменено – и съответно – да бъдат присъдени
претендираните разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от Д.С.Х. ЕГН **********
и Д.С.Х. ЕГН **********, и двамата действащи чрез своя баща и законен
представител С.Х. ***, мах. „М.“ №** – чрез пълномощника на същите адв. А.М., с
който се изразява становище за неоснователност на същата и се иска обжалваното
определение да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1
във вр. с чл.493, ал.1, т. 1 от Кодекса
за застраховането.
Ищците от Д.С.Х. ЕГН ********** и Д.С.Х. ЕГН **********,
и двамата действащи чрез своя баща и законен представител С.Х. ***, мах. „М.“ №**
– чрез пълномощника на същите адв. А.М. твърдят, че на 22.08.2018 г. са
пострадали при автомобилна катастрофа, причинена от Н.Б.М.при управление на лек автомобил, марка „О.“, модел „З.” с peг. № *******. Твърдят, че виновният водач е предприел
маневра изпреварване на попътно движещо се МПС, без да се увери в
безопасността, и се ударила в насрещно движещия се лек автомобил „О.“, модел „А.” с peг. № *******,
управляван от Ю.И.И.. Твърдят,
че образуваното ДП № **/2018 г. по
описа на РУ на МВР - гр. М.е
прекратено, тъй като пострадалите изявили желание
виновният водач Н.Б.М.да не бъде наказван. Твърдят, че вследствие на ПТП на Д.Х.
били причинени следните телесни увреждания: черепно- мозъчна травма, изразяваща
се в разкъсно - контузна рана в лявата челна половина с подлежащо счупване на
черепната кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъка; счупване на двете кости на
лявата предмишница. Твърдят,
че на Д.С.Х. вследствие на ПТП са причинени следните увреждания:
счупване на двете кости на лявата подбедрица и охлузвания по цялото тяло. Твърдят, че и за двамата претърпяното ПТП е имало
негативни отражения върху психическото е емоционално състояние, отежнено предвид
крехката им възраст. Твърдят,
че Д.Х. се чувствал
депресиран,
дълго време останал затворен
вкъщи,
почувствал се откъснат от средата си. Имал проблеми със съня и се страхувал да пътува с
автомобил. По отношение на Д.Х.
също се твърди преживяна уплаха,
както и че плачела постоянно в първите дни
след инцидента.
Твърди се също, че това
разстроило и нейния сън, не искала
да говори и била
много изнервена.
Твърдят, че към датата на ПТП отговорността на водача на
МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Д.-
о.з.” АД по
застрахователна полица № ************,
валидна до 13.09.2018 г.
Твърдят, че са се обърнали към застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение. Посочват, че по образуваната
застрахователна преписка № ************застрахователят е определил и
изплатил обезщетение в размер
на 33 000 лева на Д.С.Х. и 22 000 лева а
Д.С.Х.. Считат, че
определеното и изплатено обезщетение не репарира справедливо претърпените от
тях вреди. Намират за справедливо обезщетение от 130 000 лева за Д.Х. и
70 000 лева – за Д.Х..
Претендират осъждане на ответника „Д.-
о.з.” АД да заплати на
Д.С.Х. сумата още 97 000 лева,
представляваща разликата между изплатеното му по доброволен ред обезщетение за
претърпените от него вреди в размер на 33 000 лева и
действително дължащото му се такова в размер 130 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, а
на Д.С.Х. да заплати сумата
48 000 лева,
представляваща разликата между изплатеното й по доброволен ред обезщетение за
претърпените от нея вреди в размер на 22 000 леваи
действително дължащото й се такова в размер 70 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Ответникът „***-О.з."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** оспорва
предявените искове. Признава се обстоятелството, че преди предявяване на
исковете ищците са предяви претенциите си пред застрахователя. Твърди, че той е
изпълнил задълженията си по сключения застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ като на 13.05.2019г. е заплатил
застрахователни обезщетения на пострадалите при ПТП – 22 000 лева в полза
на Д.Х. и 33 000 лева – в полза на Д.Х.. Счита, че тези размери на
определените и заплатени вече обезщетения са съобразени с критерия за
справедливост и са годни да репарират неимуществените вреди на ищците. Намира
претенциите за силно завишени по размер с оглед обществените критерии за
справедливост, съдебната практика, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и
сравнително краткия възстановителен период, необходим за възстановяване на
ищците. Счита, че в настоящия случай следва да се съобрази и обстоятелството,
че ПТП е причинено от майката на пострадалите Н.М., която именно е нарушила
правилата за движение по пътищата с автомобила, предоставен и от бащата на
малолетните ищци С.Х.. Доколкото децата са малолетни и не могат да се
разпореждат със сумите, представляващи застрахователно обезщетение, изразява
съмнение за неморална претенция от страна на родителите, които именно биха
могли да се разпоредят със средствата на децата. В условията на евентуалност, заявява
възражение, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са прекалено
завишени по размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Д.Х.,
като се твърди, че е бил без поставен обезопасителен колан за пътник в автомобил.
Видно от приложеното ДП
№ **/2018
г. по описа на РУ на МВР - гр. М., същото е водено срещу Н.Б.М., за
престъпление по чл.343, ал.З, вр. ал.1, б. ”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. То е прекратено с
Постановление
на Районна прокуратура - гр. М.от 08.01.2019г., с оглед на изразената воля от пострадалите
виновният водач да не бъде наказван.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.08.2018г. Документът е съставен и носи подписа на длъжностно лице - посетилия произшествието и извършил оглед автоконтрольор при ОД на МВР - К.. Видно от същия водачът на МПС с рег. №******* Н.М., предприема маневра изпреварване на попътно движещ се автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно насрещно движещо се МПС. Съгласно чл.179 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Тази доказателствена сила се отнася до установяване, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая ответникът не оспорва автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Той не ангажира доказателства за оборване на материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП. Ето защо тя следва да бъде зачетена като се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. В този смисъл е и постановеното в производство по чл.290 от ГПК Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК.
Видно от представената комбинирана застрахователна полица
за лекия автомобил с рег.№ ******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила С.Х.Х. и „***-О.з."
ЕАД за периода 14.09.2017г. – 13.09.2018г. Следователно
водачът на МПС Н.М. като причинител на увреждането се явява застрахована при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Именно в периода на действие на застрахователния договор – на 22.08.2018г.
- е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение,
обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице - ищец.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В случая не се спори, че до застрахователя е била
отправена писмена застрахователна
претенция, както и че
застрахователят е определил и заплатил
застрахователно обезщетение. Това се
установява и от представените преводни нареждания от 13.05.2019г. От същите е
видно, че на Д.Х. е заплатено обезщетение в размер на 22 000 лева, а на С.Х.
– в размер на 33 000 лева.
За вредите и техния размер:
Видно от заключението на вещите лица д-р Н.Д.М.и инж. В.Д.Д.по
допуснатата комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, се
установява, че при ПТП на 22.08.2018г. на ищцата Д.Х. е
причинено счупване на двете кости на дясната подбедрица и охлузвания на кожата
на тялото. Това е довело до трайно затрудняване движението на десния крак за
повече от един месец, а охлузвания са причинили болка и страдание с
продължителност от няколко дни, с не голям интензитет. Счупването е протекло с
болки и страдания със среден до значителен интензитет в острия период на
травмата – за една до две седмици, след което постепенно са намалявали, за да стихнат
за около три месеца. Било е извършено закрито наместване на фрактурата и
гипсова имобилизация, приложено е антибиотично лечение. Предвид постигнатата
добра адаптация на костните фрагменти при закритото наместване, не се е
наложило оперативно лечение с поставяне на импланти. Възстановителния период е
продължил около три месеца. При прегледа на Д.Х., извършен от вещото лице, не
се установяват следи от външни увреждания. Същата няма оплаквания.
На ищеца Д.Х. са причинени черепно-мозъчна травма с
разкъсно-контузна рана в лявата челна половина, с подлежащо счупване на
черепната кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъка,
наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение, счупване на двете кости на
лявата предмишница. Описано е, че разкъсно-контузната
рана на челото с подлежащо счупване на черепната кост представлява нараняване,
което прониква в черепната кухина. Контузията на мозъка и разкъсването на
твърдата мозъчна обвивка са довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Предвид тежестта и локализацията на черепно-мозъчната травма, Д.Х. е
изпитвал значителни по интензитет болки и страдания в острия период на травмата
– за около 10 дни, след което те постепенно са намалявали, за да отшумят за
около два – три месеца. Било е извършено оперативно лечение – краниектомия,
екстирпация на фрагментите, пластика на твърдата мозъчна обвивка и на костния
череп. Възстановителния период е продължил два – три месеца. Счупването на
левите лъчева и лакътна кост е довело до трайно затрудняване на движението на
лявата ръка за повече от един месец. При това увреждане болките и страданията
са били със среден интензитет за около седмица, след което са намалели до
стихването им за около два месеца. Счупването на двете кости е било без
разместване. Извършена е гипсова имобилизация. Възстановителният период при
тази травма е за около два месеца. При прегледа на Д.Х., извършен от вещото
лице, се установява ивицовиден подковообразен белезникаво – седефен белег от
извършена оперативна интервенция в лявата челно-теменна област на главата. Д.Х.
е възстановен напълно към датата на прегледа и няма оплаквания.
Описаните увреждания и при двамата ищци отговарят да се
получени при ПТП.
От показанията на Е.М.Х. – баба на ищците - се
установява, че Д. се е лекувала 10 дни в болницата в К. и после още 40 дни в
къщи. Баба и е била с нея и е помагала при раздвижване на крака. Тя твърди, че Д.
ходи на училище, игрлае с децата, но не говори с тях. Говори само в къщи.
Същаята свидетелка посочва, че другия ищец – Д. е тръгнал на училище около един
месец след катастрофата. Той не е помнел как е станало ПТП. Имал и до настоящия
момент притеснения да се качи в колата.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като дори
и баба на ищците, тя има преки и непосредствени впечатления както от
физическото, така и от психическото и емоционалното
им състояние след инцидента. Макар и в родствена връзка, нейните показания се
подкрепят и от представената медицинска документация, и от приетото експертно
заключение. Във връзка с интензитета на болките и страданията по делото е
приетото заключение на комплексна съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза, изводите на които са описани по-горе в мотивната част.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от двамата
ищци поотделно болки и страдания за основателни. Както Д., така и Д. са претърпели
значителни по степен болки и страдания. Възстановителният процес е продължил около
два – три месеца. Останала е и психологичиеска травма – страх от общуване,
страх от пътуване с автомобил. При Д. има и белег на челото от операцията,
която е претърпял. Всичко това навежда на извод за основателност на заявените
претенции за обезщетение от страна на двамата ищци.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължителността
на възстановителния период, както и преживения стрес, съдът счита, че определеното
от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000
лева за Д.Х. и 50 000 лева – зае Д.Х. е справедливо. От тези размери
следва да се приспаднат вече заплатените суми от застрахователя -22 000
лева в полза на Д.Х. и 33 000 лева – в полза на Д.Х.. Така претенцията на Д.Х.
се явява основателна и следва да
се уважи до
размер от 3 000 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 48 000 лева да се отхвърли като неоснователна. Искът
на Д.Х. се явява основателен до размер от 17 000 лева, до който следва да се уважи, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер 97 000 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от
датата на исковата молба.
При определяне на размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се отчетат характера и степента на
уврежданията, интензитета и
продължителността
на търпените физически болки и страдания, как е протекъл оздравителния процес и колко е проидължил той, налице ли е възможност
за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, причинените
морални и психически страдания, както и социално-икономическите
условия в страната.
В случая първоинстанционният съд правилно е приложил
критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението като е
съобразил степента и интензитета на търпените болки и страдания, както и
продължителността на възстановителен период, съчетан с обездвижване и
затруднения в движенията, но и обстоятелството, че ищците са се възстановили и
нямат оплаквания понастоящем. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на „***-О.з."
ЕАД против Определение №572/05.06.2020г., постановено по т.д.
№46/2019г. по описа на ОС – К., с което е изменено постановеното решение в
частта за разноските и е отхвърлено искането на ответника „***-О.з."
ЕАД за присъждане на разноски в
размер на 4 430 лева – заплатено адвокатско възнаграждение: съдът е приел,
че от представеното нареждане за кредитен превод не може да се направи извод за
заплащане на адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и
съдействие от 19.07.2019г. Изразено е становище, че след като основанието за
превода е хонорар за м. август 2019г.,не е доказано извършването на разход за
заплатен хонорар по т.д. №46/2019г. по описа на КОС.
Настоящата инстанция констатира, че с договор за правна
защита и съдействие от 19.07.2019г. „***-О.з.“ ЕАД възлага на адв. К.Г.
защитата по т.д. №46/2019г. по описа на ОС – К.. Договорено е заплащане на
възнаграждение в размер на 4 430 лева, а начина на плащането му – по
банков път. Представено е платежно нареждане от 04.09.2019г., с което е
наредена по сметката на адв. Г. сумата 4 430 лева. Като основание се сочи
хонорар за м. август 2019г. От представените контролни листове се установява,
че за м. юли на адв. Г. не е превеждана друга сума, а изплатената на
04.09.2010г. е включена в контролния лист за август и напълно съвпада със
сумата – предмет на сключения договор. Адвокатското възнаграждение зае
осъщественото процесуално представителство на „***-О.з.“ ЕАД е платено и затова
разноски за такова следва да се присъдят на жалбоподателя. Тъй като обаче
исковете са намерени за частично основателни, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Дължимото на тази база възнаграждение е в размер на 3 819.10 лева. Или за
разликата до пълния претендиран размер 4 430 лева искането за присъждане
на разноски е неоснователно и подлежи на отхвърляне. За тази разлика
определението следва да се потвърди и съответно – отмени в частта, с която е
отхвърлена претенцията до размер на сумата 3 819.10 лева.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК жалбоподателите Д.С.Х.
ЕГН ********** и Д.С.Х. ЕГН **********, и двамата действащи чрез своя баща и
законен представител С.Х. ***, мах. „М.“ №**, представлявани в процеса от адв. А.М.,
със съдебен адрес:*** следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по
въззивната жалба „***-О.з.“ ЕАД сумата 3211.67
лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
Поради отхвърляне изцяло на въззивната жалба на Д.С.Х. ЕГН
********** и Д.С.Х. ЕГН **********, и двамата действащи чрез своя баща и
законен представител С.Х. ***, мах. „М.“ №**, не следва да се определя и
присъжда адвокатско възнаграждение за адв. А.М. по реда на чл.38 ал.1 от ЗА.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №41/21.02.2020г., постановено по т.д.
№ 46/2019г. по описа на Окръжен съд – гр. К., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от Д.С.Х.,***, мах. „М.” №**, с ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител С.Х.Х., с ЕГН ********** против „***-О.з."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 22.08.2018г. ПТП на главен път
гр.К. - ГКПП „М.”, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане за
разликата над 3 000 лева до пълния
предявен размер от 48 000 лева и В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от Д.С.Х.,***,
мах. „М.” №**,
с ЕГН **********, действащ чрез законния си представител С.Х.Х., с ЕГН ********** против „***-О.з."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 22.08.2018г. ПТП на главен път
гр.К. - ГКПП „М.”, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, за
разликатата над 17 000 лева до пълния
предявен размер от 97 000 лева.
ОТМЕНЯ Определение №572/05.06.2020г., постановено по т.д.
№46/2019г. по описа на ОС – К., В ЧАСТТА с която е изменено постановеното
решение в частта за разноските и е отхвърлено искането на ответника „***-О.з."
ЕАД за присъждане на разноски до
размер от 3 819.10 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.С.Х. ЕГН ********** и Д.С.Х. ЕГН **********, и
двамата действащи чрез своя баща и законен представител С.Х. ***, мах. „М.“ №**,
представлявани в процеса от адв. А.М., със съдебен адрес:*** да заплатят на
ответника по въззивната жалба „***-О.з.“ ЕАД
сумата 3211.67 лева – разноски пред първоинстанционния съд за адвокатско
възнаграждение – съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „***-О.з.“ ЕАД
против Определение №572/05.06.2020г., постановено по т.д. №46/2019г. по описа
на ОС – К., В ЧАСТТА с която е изменено постановеното решение в частта за
разноските и е отхвърлено искането на ответника „***-О.з."
ЕАД за присъждане на разноски за разликата над 3 819.10 лева до
пълния претендиран размер 4 430 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.С.Х. ЕГН ********** и Д.С.Х. ЕГН **********, и
двамата действащи чрез своя баща и законен представител С.Х. ***, мах. „М.“ №**,
представлявани в процеса от адв. А.М., със съдебен адрес:*** да заплатят на
ответника по въззивната жалба „***-О.з.“ ЕАД
сумата 3211.67 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: