Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 13 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, първи състав в публично
заседание на 01.12.2020г. /първи декември две хиляди и двадесета година / в
състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова - Алексиева
при
секретаря Стела Бочева, като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова
- Алексиева гражданско дело № 399 по
описа за 2020г. на Козлодуйския Районен съд и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
П.Е.С., ЕГН **********, с
адрес *** чрез пълномощника си адвокат М.С.,***, сграда на АПК, ет.2 е предявила
против Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”- София, ИК *********, със
седалище и адрес на управление град
София, бул. „Г. М. Димитров” № 52 А, представлявано от Изп. директор Дилян
Милков Петров иско с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.59 КТ и чл. 39 от КТД
на ДП „РАО” – София за изплащане на обезщетение по чл. 39 от КТД, подписан на
12.03.2015 г., в размер на 13 226,00 лева /тринадесет хиляди двеста двадесет и
шест лева и 00ст./, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска,
01.06.2020г. Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски,
включително заплатено адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са представени като писмени
доказателства както следва: Уведомление
изх. № 01-385/21.12.2015 г. на Изп. директор на ДП „РАО” София; Заповед №
ТП-297/21.12.2015 г. на Изп. директор на ДП „РАО” София; Трудова книжка №
924738 - копие; Трудова книжка - копие; Молба от 01.11.2019г - копие; Известие
за доставка на „Български пощи” ЕАД; Фиш за получено трудово възнаграждение за
месец август 2015г.; Фиш за получено трудово възнаграждение за месец януари
2016г.; Извадка от чл.39 от Колективен Трудов договор от 12.03.2015г.;
Удостоверение изх.№ У - 224/15.04.2013г. на „АЕЦ Колзодуй” ЕАД; Извадка от
Търговския регистър относно актуалното състояние на ДП „РАО” София.
Ответникът в срока по реда на чл.131 ГПК е представил
писмен отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва предявения иск, като
смята, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена извън преклузивния
срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Заявяват, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено със заповед № ТП-297/21.12.2015 г. на
Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, считано
от 31.12.2015 година, давността за предявяване на този иск пред съда е изтекла
на 31.12.2018 година, а исковата молба е депозирана пред Районен съд - град
Козлодуй на 01.06.2020 година.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск от П.Е.С. срещу Държавно предприятие „Радиоактивни
отпадъци”, като недопустим, тъй като е депозиран в съда след изтичането на
тригодишния давностен срок за предявяване на тази категория иск по трудов спор.
Претендират се и направените по делото разноски.
Към отговора са приложените заверени копия на следните
писмени доказателства: Извадка от Търговския регистър за актуалното състояние
на ДП РАО; Заповед № ТП-297/21.12.2015 година на Изпълнителния директор на ДП
РАО.
Съдът приема
от фактическа страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.59 КТ и чл. 39 от КТД на ДП „РАО”
– София за изплащане на обезщетение по чл. 39 от КТД, подписан на 12.03.2015 година,
в размер на 13 226,00 лева /тринадесет хиляди двеста двадесет и шест лева и
00ст./, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, 01.06.2020
година.
Видно от
приложеното копие на трудова книжка на ищеца С. е, че от 01.03.2013 година на
основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ същата е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй в ДП „Радиоактивни отпадъци” на
длъжност „Оператор главно ел.табло” в СП „Извеждане от експлоатация 1 -4 блок”.
С писмо с изх. № 01-385/21.12.2015 година, ищецът
С. е уведомена от работодателя си, че трудовия й договор ще бъде прекратен на
основание чл.326, ал.2, вр. чл.328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Със
Заповед № ТП - 297/ 21.12.2015 година на Изпълнителния директор на ДП „РАО”,
трудовото й правоотношение с ответното предприятие е прекратено поради това, че
е придобила право на пенсия. В цитираната Заповед работодателят е разпоредил да
й бъдат изплатени обезщетенията по чл.220, ал.2, от КТ; чл. 222, ал. 3 от КТ и
чл.224, ал.1 от КТ, но липсва разпореждане на работодателя за изплащане на
обезщетението по чл.39 от КТД. Поради тази причина на 01.11.2019 година ищецът С.
с молба е поканил ответното дружество да му бъде изплатено, като поканата е
изпратена чрез „Български пощи” ЕАД, като видно от известието за доставяне е
получено от ответното дружество на 08.11.2019 година. По делото няма данни
до приключване на съдебното дирене да е
изплатено претендираното обезщетение.
По делото е безспорно и страните не спорят,
че ищецът С. бил назначен по трудов договор № 194/23.10.1978г., като от 01.03.2013
година на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ същата е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй в ДП „Радиоактивни отпадъци” на
длъжност „Оператор главно ел.табло” в СП „Извеждане от експлоатация 1 -4 блок”.
Спорен е
въпроса дали вземането на ищеца е погасено по давност.
Установи се по делото, че ответникът по делото е изпратил
уведомление за прекратяване на трудовите правоотношения с ищеца с изх.№ 01-385/21.12.2015г.
Установи се също, че със Заповед № ТП - 297/
21.12.2015 година на Изпълнителния директор на ДП „РАО”, трудовото
правоотношение на ищеца с ответното предприятие е прекратено, считано от
31.12.2015г., поради това, че е придобил право на пенсия.
Страните спорят за дължимостта на обезщетението по
чл.39 от КТД на ответното дружество.
Съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно представеният по делото КТД ищецът има право
на три отделни самостоятелни обезщетения, а именно: това по чл. 222, ал. 3 КТ
и то е именно на базата на нормативна
разпоредба на текста от КТ. Останалите две претендирани обезщетения са
допълнителни такива и се базират на КТД. В чл. 39 от КТД е визирана
възможността на всеки работник или
служител, който през последните 10 години е работил в сферата на йонизиращи
лъчения да получи допълнително обезщетение в размер на четири БТВ. Това е факт за този, който се е пенсионирал
нормално при възрастта, както и този,
който се е възползвал от предвидената в
§ 4 в предвидените разпоредби на КСО.
По отношение направеното възражение от ответната
страна за това, че вземането на ищеца е погасено по давност съдът намира, че в
настоящия процес ищецът претендира дължимо обезщетение по КТД, а не дължимо
вземане по трудов спор, с оглед на което същото се погасява с изтичането на
общата 5 годишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ обезщетението се дължи еднократно, само при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което няма характер на трудово и съдът
намира, че становището на ответната страна за недопустимост на иска, тъй като е
подаден извън преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ е неоснователно и
съдът следва да остави същото без уважение. В случая не може да намери
приложение нормата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ, а тази на чл.110 от ЗЗД, тъй
като вземането е станало изискуемо от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, 31.12.2015г. и към датата на подаване на исковата молба,
01.06.2020г. е изтекъл 5 годишния давностен срок по отношение на това вземане.
По отношение дължимостта на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по
Решение № 140 от 18.01.2019г. по гр.дело № 2809/2017г. по изведения въпрос
намира следното:
Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е от категорията
плащания, наречени в правната теория „гратификационни” - изразяващи
благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че „е
приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на
пенсия и отива в пенсия”. Когато придобитият при един и същ работодател трудов
стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил
това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то изразява
признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и
лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.
В практиката на ВКС е изяснено, че предпоставките за
придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са - прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Критерий за възникване правото на увеличения
размер на обезщетението е - последните 10 години трудовият стаж да е при един и
същ работодател.
От събраните по делото доказателства е видно, че
ищецът отговаря на изискванията предвидени в разпоредбата на чл.39 от КТД, тъй
като същият през последните 30 години е работил само в предприятия от сферата
на енергетиката – „АЕЦ Козлодей“ ЕАД и ДП „РАО“, СП „Извеждане от експлоатация
1-4 блок“ и се е пенсионирал поради придобито право на пенсия.
По делото не е спорно, че КТД се прилага за ищецът и
това обосновава правния й интерес от водене на настоящия процес, поради което и
същият е предприел стъпки да се ползва от текста на чл.39 от КТД от
12.03.2015г. действащ към датата на прекратяване на трудовия му договор
съгласно който,
Съгласно общите разпоредби на ЗЗД всеки договор,
сключен между договорящите се страните представлява за тях закон. Лош или не
КТД е налице и в него е визирано основание по чл. 39 от КТД, на което основание
ищецът черпи исканията си в настоящият процес. Съгласно тази разпоредба при
прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието, работникът или
служителят има право на допълнително обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за 4 месеца, ако е работил в ДП „РАО“, сферата на
енергетиката или на които основната им дейност е била в среда с йонизиращи
лъчения през последните 10 години.
Трайната съдебна практика предвижда, че когато за
месеца предхождащ месеца в който е освободен работникът или служителят има
непълни работни дни се тръгва назад и се търси онзи от месеците, в който има
пълни работни дни, така че искът е доказан по размер.
Наред с това, на съдът служебно е известно, че пред
Районен съд град Козлодуй са стояли за разглеждане 14 броя граждански дела
срещу същия ответник на същото правно основание. Всички дела са били спрени до
решаване на преюдициален спор в РС – София по гр.дело № 53373/2014г. за
обявяване на недействителна клаузата на чл.39 от КТД. След влизането на решение
№ 633/08.02.2016г. по цитираното дело в законна сила, делата са били
възобновени и приключили със спогодба, съгласно която ответникът е приел да
заплати като дължимо претендираното обезщетение. В случая отхвърлянето на иска
на ищеца по настоящото дело би поставило същия в дискриминационно отношение по
отношение на другите ищци по вече приключилите дела.
Съдът счита, че предявения иск е изцяло основателен,
същият не е оспорен по размер от ответната страна и съгласно представените
писмени доказателства, на база на които е изчислено претендираното БТВ по реда
на чл. 228, ал.1 КТ, следва да бъде осъдено ответното предприятие да заплати на
ищеца обезщетение съгласно приложен фиш за месец август на 2015г., който е
последният пълен отработен месец от ищеца, в размер 3 306,50 лв. за 4 месеца
или общо 13 226,00 лева, ведно със законната лихва от датата на заявяване
на претенцията 01.06.2015г., до
изплащане на сумата.
При този
изход на делото ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските в
настоящето производство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 950,00 лева.
Ето защо Козлодуйският районен съд, пети състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”,
ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”, бул.
„Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6, да заплати на
П.Е.С., ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощника си адвокат М.С.,***,
сграда на АПК, ет.2, обезщетение на основание чл.39 от КТД на ДП „РАО” от 12.03.2015г., в размер 13 226,00
лв., ведно със законната лихва от датата на заявяване на претенцията 01.06.2020г., до изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни
отпадъци”, ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков Петров –
изпълнителен директор, да заплати на П.Е.С.,
ЕГН **********, с адрес *** чрез пълномощника си адвокат М.С.,***, сграда на
АПК, ет.2 сумата в размер на 950,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Да се
публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен
съдия:
/Жаклин
Димитрова - Алексиева/