РЕШЕНИЕ
№ …….. / 11.02.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесети
януари, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 348 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от С.Н.Т.,
Н.И.Д. и Т.И.К., подадена чрез пълномощник, против решение от 30.10.2019г.
по гр.д. № 2361/2018 г. по описа на РС Разград, в частта, с която са допуснати до делба жилище и
гараж, находящи се в гр.Разград, бул.“Априлско
въстание№ 52, а С.Т. не е доволна от решението и в частта, с която е отхвърлено
възражението й за трансформация на лично имущество при придобиването на същите
имоти. Жалбоподателите излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост
на решението
в обжалваната част, като молят съда да го отмени и вместо него да постанови
ново решение, с което по същество да отхвърли иска за делба на тези имоти, като приеме, че са
индивидуална собственост на С.Т.. Алтернативно правят искане за признаване на
частична трансформация на лично имущество на тази съделителка до размер 9,36%
идеални части от жилището и гаража. В съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от упълномощения адвокат.
Въззиваемите
К.И.К. и С.И.П. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба чрез своя пълномощник, в която изразяват становище за нейната
неоснователност. Считат, че решението в обжалваната от насрещните страни част е
правилно като краен резултат, но оспорват част от изводите на първостепенния
съд.
К.И.К. и С.И.П. са подали въззивна
жалба чрез пълномощника си срещу горното решение в частта, с която е отхвърлен
искът за делба на жилище, находящо се в гр.Разград, ЖК“Орел“ бл.24, вх.И, ет.1
ап.2, като е прието, че е лична собственост на съделителката С.Т..
Жалбоподателите излагат съображения за необоснованост на решението в тази част
и противоречието му с материалния закон. Молят съда да го отмени и да постанови
ново, с което да допусне до делба посочения имот. Алтернативно посочват вариант
на определяне на квотите на всеки от съделителите, както следва: по 1000/12456
ид.части за всяко от децата на наследодателя и 8456/12456 ид.ч. за неговата
съпруга.
Въззиваемите по тази жалба С.Н.Т.,
Н.И.Д. и Т.И.К. са депозирали писмен отговор чрез упълномощения адвокат, с
която я оспорват и молят съда да потвърди решението в обжалваната част. В
съдебно заседание становището се поддържа от явилия се процесуален
представител.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка, относима към предмета на въззивния спор: Наследодателят
на страните И. К. Т. е починал на 3.05.2018г. С.Н.Т. е негова съпруга, а К.И.К.,
С.И.П., Н.И.Д. и Т.И.К. са негови деца.
Бракът между И. Т. и С.Т. е
сключен на 27.12.1986г.
На 16.06.1991г. двамата съпрузи
са закупили от ОбНС гр.Разград по реда на НДИ (отм.) ведомствено жилище на
ГУСВ, представляващо апартамент в гр.Разград, ЖК“Орел“ бл.24 вх.9 ет.1 ап.2 с
площ 62,51кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, с
принадлежащото му избено помещение №2 с площ 3,55кв.м. Цената 12 456лв. е
заплатена със средства от жилищен влог на С.Т. и св.Т. Н., за който е издадена
спестовна книжка серия Д № 088181. Във връзка с твърдението на С.Т., че имотът
е придобит изцяло с нейни лични средства, пред първостепенния съд е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, проследяваща движението на паричните средства по
жилищния влог и предхождащите го такива, открити на името на С.Т.. Вещото лице
е констатирало, че на 23.11.1962г. на името на първата ответница е открит
детски влог, в който към 10.10.1984г. е
натрупана сумата 2 648лв. На тази дата влогът е трансформиран в
работнически и съответно сумата е прехвърлена в новия влог. Към 30.04.1986г.
натрупаната сума в работническия влог е 2 696,85лв. Влогът е закрит и
спестяванията в горния размер са прехвърлени в жилищен влог. Освен
работнически, С.Т. е имала и безсрочен влог, по който към 30.04.1986г. се е натрупала
сумата 506,11лв. На посочената дата 30.04.1986г. е открит жилищен влог на името
на С.Т. и нейната майка св.Труфанка Николова, видно от приложената спестовна
книжка серия Д №088181. Сумите от закритите два влога 2 696,85лв. и 506,11лв.
са прехвърлени в него. Впоследствие натрупванията по този влог са от следните
вноски: 500лв. на 23.12.1986г., 21,37лв. от натрупани лихви към 31.12.1986г., 700лв.
на 4.12.1987г., 3 000лв. на 3.06.1991г., 173,39лв. от натрупани лихви за
периода 1987г.-1990г., 5 543,59лв. на 17.06.1991г. и 585,98лв. от
натрупани лихви до 10.07.1991г., когато влогът е закрит. Вещото лице е
констатирало, а това се установява и от съдържанието на спестовната книжка, че
на 19.06.1991г. сумата 12 456лв. от жилищния влог е внесена по сметка
181/15. Отбелязването в спестовната книжка кореспондира със съдържанието на договора
за покупко-продажба на апартамента, в който е отразено, че цената е покрита със собствени средства, внесени по
сметка 181/15 кв. №502/1991г. и внасянето е потвърдено с писмо №
2826/19.06.1991г. на ДСК гр.Разград.
За описаните по-горе вноски в
жилищния влог след сключване на брака е представена вносна бележка №
348/3.06.1991г., от която се установява, че сумата 3 000лв. е внесена от Труфанка
Николова. За останалите вноски няма писмени доказателства относно вносител. Св.Труфанка
Николова сочи, че нейната свекърва е дарила пари на С.Т., също и че мъжът на
свидетелката е помагал в събирането на средствата за закупуване на апартамента
в ЖК“Орел“. Твърди, че сума за апартамента е дадена от нея и от нейната
свекърва чрез вноските по спестовните книжки. Свидетелката потвърждава, че
предявената й в съдебно заседание вносна бележка от 3.06.1991г. за сумата
3 000лв. е подписана от нея.
С НА № 107, т.1, рег. №906,
дело 93/2016г. от 15.02.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград, С.Т.
и И. Т. са признати за собственици в условията на СИО в резултат на осъществено
по реда на ЗТСУ строителство и извършена делба на недвижими имоти, находящи се
в сграда с идентификатор 61710.505.2515.1, построена чрез групов строеж съгласно
разрешение за строеж № 278/8.09.1995г. в поземлен имот с площ 464кв.м., на два
недвижими имота: жилище апартамент с идентификатор 61710.505.2515.1.2 с площ
139кв.м. с принадлежащото му избено помещение и самостоятелен обект – гараж в
сграда с идентификатор 61710.505.2515.1.4., находящи се в гр.Разград,
бул.“Априлско въстание“ №52, съответно на трети и първи етаж. В първото съдебно
заседание пред първостепенния съд С.Т. е заявила надлежно по реда на чл.342 ГПК
претенция за пълна трансформация на лично имущество по отношение на двата имота,
твърдейки дарение от нейните родители и дядо й само в нейна полза на строителни
материали за изграждането им. Представени са множество фактури и пътни
прехвърлителни разписки за строителни материали, в които като задължени лица са
вписани Н. С. – баща на С.Т. и св.Красимир Жеков – съпруг на нейната сестра. От
показанията на този свидетел се установява, че къщата е построена за двете
семейства – неговото и на С.Т., които са извършили и строежа. Използваните
материали са закупувани от събаряни сгради и малка част са били нови. Основната
част от тях са ги закупували общо, а за голяма част от материалите парите са
дадени от бащата на С.Т.. Той е помогнал на свидетеля да изгради неговия първи
етаж, след което е поставил дограма на втория етаж в жилището на ответницата.
Всеки от тях е правил своята ел.инсталация, а И. Т. е помагал на свидетеля в
забъркването на лепило за изолацията. След окончателното завършване на строежа
семействата са разделили помежду си жилищата, като на първия етаж е жилището на
семейството на св.Кр.Ж., а на втория – това на семейството на С.Т.. Св.Т. Н.
обяснява, че строителните материали са дарени от нея и съпруга й на техните
деца. Бащата на свидетелката бил строител и той ръководел строежа, св.Ж.
участвал, И. Т. също, но бил болен.
В заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза вещото лице е изследвало количеството и
стойността на строителните материали, вложени в сградата, представените по
делото доказателства за закупуването на материали и площообразуването на цялата
сграда към самостоятелните обекти, притежавани от С. и И. Т. Въз основа на
горните данни експертът е достигнал до извод, че вложените материали, за които
са представени писмени документи, към момента на завършване на сградата
представляват 4,37% от общото количество материали за цялата постройка.
По отношение на останалите
обекти – предмет на делба, няма подадена жалба и решението е влязло в сила.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: по отношение на
исковете с предмет жилище, представляващо апартамент в гр.Разград, ЖК“Орел“
бл.24 вх.9 ет.1 ап.2, постановеното решение е частично неправилно. Районният
съд е приел, че формираната по жилищния влог сума е със средства, които са
дарени лично на С.Т., част от които преди брака, а след това дарявани лично на
нея за закупуване на жилището, че влогът е открит преди датата на сключване на
гражданския брак и титуляри на влога са ответницата и св.Николова, поради което
съдът е достигнал до извод, че е оборена презумпцията на чл. 19 ал.1 СК(отм.) и
че претенцията на С.Т. за нейна индивидуална собственост е основателна.
Задължителните указания, дадени
в т.4 от ТР № 5/29.12.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, са в смисъл,
че независимо от това на чие име е придобит имотът, може да се установява трансформация
на лично за всеки от съпрузите имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага
оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба
на недвижим имот. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през
време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването
средства.
Ответницата Т. се позовава на
извършено дарение в нейна полза от родителите й на всичките парични средства,
внесени по жилищния влог и послужили за закупуване на жилището. До сключването
на гражданския брак на 27.12.1986г., събраните суми в общ размер
3 724,33лв. по жилищния влог безспорно са лични средства на С.Т., в т.ч.
вземането за лихви за 1986г. в размер 21,37лв., което е субсидиарно и следва
характера на главното вземане. Ищците по иска за делба излагат твърдение за
съвместно съжителство между двамата съпрузи преди сключване на брака, като се
позовават на обстоятелството, че втората ответница е дете на С. и И. Т. и е
родена преди сключването му. Този факт обаче не води автоматично до извод за
съвместно съжителство, нито за съвместен принос в придобиването на паричните
средства по жилищния влог. Други доказателства в тази насока не са събрани, напротив,
установява се, част от сумата в размер 3 202,96лв. е спестявана в полза на
С.Т. още от нейната детска възраст. Останалата част от 500лв. е внесена в
жилищния влог на 23.12.1986г., без да е изяснено кой я е внесъл, но също преди
сключване на брака. Предвид горното съдът приема, че сумата 3 724,33лв. (закръглена
на 3 725лв. с цел улесняване на изчислението на квотите при делбата в
обикновени дроби) е индивидуална собственост на С.Т..
Останалата сума в размер
8 731,67лв., допълваща продажбената цена за жилището до 12 456лв., е
събрана по жилищния влог след сключване на гражданския брак между С. и И. Т. Съгласно
решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г., I г. о., до
доказването на противното, даденото от родителите на единия съпруг е дарение за
него, а не за двамата съпрузи. Когато единият съпруг се позовава на
трансформация на средства, получени по дарение, допустими са всички
доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Представянето на
спестовните книжки на родителите и удостоверяването на теглене на суми от тях
не е достатъчно доказателство за установяване дарение на сумата от родителите
само на единия съпруг и за оборване презумпцията за съвместен принос на двамата
съпрузи в придобиването на имота. Оборването на презумпцията за съвместен
принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от
съпруга, който се позовава на нея.
Приложени към настоящия случай,
горните правни съображения налагат извод, че част от събраната след сключване
на брака сума в размер 3 000лв. е внесена на 3.06.1991г. от св.Т.Николова,
установено посредством представената вносна бележка и свидетелските показания
на Труфанка Николова. Свидетелката заявява, че е внесла сумата като дарение за
нейната дъщеря. Показанията й са конкретни, дадени след предявяване на вносната
бележка и разпознаването й от свидетелката като извършено от нея действие по
внасяне на парите. Свидетелските показания в тази част са допустими и относими
към изясняване на личния принос на ответницата в набирането на паричните
средства. Съдът приема, че за сумата 3 000лв., внесени от св.Николова в
жилищния влог на 3.06.1991г., е оборена презумпцията за съвместен принос на
двамата съпрузи.
За останалата част от
5 731,67лв. не са представени писмени доказателства по какъв начин, кога,
от кого и на какво основание са внасяни сумите. Показанията на св.Н., че тя и
нейната свекърва са внасяли пари по спестовните книжки, са неконкретизирани
относно момента на внасяне и техния размер, а липсата на конкретизация води до
невъзможност за формиране на извод дали тези пари се отнасят до внесените такива
след сключване на брака, като се има предвид, че пари са внасяни и преди това. Свидетелските
показания не опровергават твърдението на насрещните страни, изложено в писмения
отговор на установителния иск, че внасяните пари са принадлежали общо на
двамата съпрузи, независимо, че са внасяни по влога на единия от тях. При това
положение следва да се приеме, че презумпцията за съвместен принос на тези
средства не е оборена.
Предвид горното, съдът приема,
че установителният иск, предявен от С.Т., е основателен до размера 6725/12456
ид.ч., представляващи нейна индивидуална собственост по отношение на
апартамента, находящ се в гр.Разград, ЖК“Орел“, а в останалата част от 5731/12456
ид.ч. се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като резултат от горния извод,
имотът следва да бъде допуснат до делба, като от общите на двамата съпрузи 5731/12456
ид.ч. С.Т. е правоприемник на 3439/12456 ид.ч. (6/10 от правото на
собственост), а всяко от децата – на 573/12456ид.ч. (по 1/10 от правото на
собственост). Към частта на С.Т. следва да се прибави и тази, която е нейна
индивидуална собственост и така квотата на същата в делбата е 10164/12456ид.ч.
По отношение на жилището и
гаража, находящи се на бул.“Априлско въстание“ №52, съдът приема, че не е
налице трансформация на лични средства, твърдяна от отв.С.Т.. Представянето на
доказателства за закупуване на материали за построяване на жилището от нейния баща
и от св.Красимир Жеков не е достатъчно доказателство за установяване
твърдението в жалбата за дарение на материалите само на Снежатка Т. и
семейството на св.Жеков, с което се цели да се обори презумцията за съвместен
принос в придобиването на жилището на втория етаж и гаража. При липсата на
безспорно установен факт за даване в дар на материалите, обстоятелството, че
бащата и св.Жеков са купували строителни материали не дава основание да се
приеме, че дарението е било само за С.Т.. Напротив, свидетелят Жеков обяснява,
че родителите на С.Н. са помагали на семействата на двете им деца за изграждане
на къщата. Влагането на материалите в изграждане на жилищен обект за
задоволяване нужди на семейството не предполага приемане в дар на строителни материали,
а приемане от двамата съпрузи на изградения обект. Презумпцията за общност на
придобитото по време на брака не е оборена. Страните са манифестирали по
отношение на всички отношенията си като съпрузи. Други отношения, освен
обичайните такива в едно семейство, не се установяват по делото. Това налага
необходимостта от категорични доказателства за тезата на ответницата за дарени
само на нея материали за изграждане на жилището и гаража, което в настоящото
производство не е постигнато. Обстоятелството, че във фактурите за закупуване
на материали за строежа са посочени бащата на ответницата и св.Жеков, не
установява задължително и единствено дарственото намерение на бащата сумата да
е дарение само за неговите две деца, а не за техните семейства. При сходни
обстоятелства е постановено решение № 1191 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4609/2007 г., I г. о., което намира приложение и в настоящия случай.
При това положение е без
значение повдигнатия във въззивната жалба на ответниците въпрос за стойността на
вложеното лично имущество като процент от общата стойност на цялата сграда,
наложен от извода на първостепенния съд за незначителност на тази част при
разрешаване на въпроса за трансформацията на лично имущество. Дори и да се
приеме обаче, че материалите са дарени само на отв.С.Т., въззивният съд споделя
крайния извод на РРС за незначителността на тази част, като в случая е
приложима съдебната практика, съдържаща се в решение № 78/20.04.2011г. по гр.д.
№ 491/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. В решението е посочено, че при липсата на законов
критерий за преценка на незначителността, тя се преценява преди всичко с оглед
на процентното съотношение на трансформираната част спрямо целия имот,
определено чрез аритметична пропорция между паричната равностойност на
преобразуваното лично имущество и общата цена на новопридобития имот и е въпрос
на конкретна фактическа преценка, като се изхожда от справедливостта. В случая
частта на вложените от бащата на ответницата и св.Жеков материали е 4,37% от
общото количество материали за цялата сграда (в обжалваното решение неправилно
е анализирано процентното съотношение на вложените средства само от
придобивната цена на жилището и гаража, принадлежали на С. и Иван Тодорови).
Процентното съотношение, наред с обстоятелството, че сградата е строена за
задоволяване на жилищните нужди на две семейства, които са се включили в
изграждането й, налага с оглед принципа на справедливостта да се приеме
незначителност на тази част. Решението като краен резултата е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Въпросът относно собствеността
на сградата върху имот – съсобственост на ответницата Т. и трето лице, без
учредено право на строеж, се повдига за първи път с въззивната жалба.
Ответницата Т. не е въвела в хода на първоинстанционното производство
твърдение, че тя е изключителен собственик на жилището и гаража на това
основание. Напротив, в писмения отговор е заявила, че не оспорва правото на
делба по отношение на този имот. В първото съдебно заседание е оспорила правото
на делба на останалите съделители по отношение на жилището и гаража, въвеждайки
като основание за оспорването пълна трансформация на лично имущество. Съгласно
чл.342 ГПК това е крайният момент, в който страната може да навежда основания
за изключване на имоти от наследствената маса. Поради настъпилата преклузия
нововъведеното с въззивната жалба възражение не следва да се разглежда.
Предвид изхода от правния спор
по предявения установителен иск и признатите на С.Н. деловодни разноски по него
в първоинстанционното производство, решението на РРС в частта на присъдените й
разноски над размера от 532,57лв. до присъдените й 649,48лв. следва да бъде
отменено.
Във въззивното производство е
направено искане от С.Т. за присъждане на разноските, но предвид изхода от
правния спор по подадената от нея жалба такива не й се следват.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя решение от 30.10.2019г.
по гр.д. № 2361/2018г. по описа на РС Разград в частта, с която е прието за
установено на основание чл. 21 СК ( отм.)
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61710.504.78.2.71 по одобрените
със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК КККР
на гр. Р., попадащ в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
61710.504.78, с адрес на имота: гр.Разград., ЖК“Орел“ бл.24, вх.И, ет.1, ап.2,
с предназначение на обекта жилище, апартамент, брой нива на обекта:
едно, със застроена площ 62,51кв.м., заедно с прилежащите избено помещение № 2
с полезна площ 3,55 кв. м., 4,66% идеални части от общите части на сградата и
6.89% идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, е
индивидуална собственост на С.Н.Т. и в частта, с която е отхвърлен предявения
иск за делба на същия имот, като вместо това постановява:
Приема за установено на
основание чл. 21 СК ( отм.) във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на К.И.К., С.И.П., Н.И.Д. и Т.И.К., че 6725/12456 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.504.78.2.71 по одобрените със Заповед №
РД-18-37/10.03.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК КККР на гр. Р.,
попадащ в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
61710.504.78, с адрес на имота: гр.Разград., ЖК“Орел“ бл.24, вх.И, ет.1, ап.2,
с предназначение на обекта жилище, апартамент, брой нива на обекта:
едно, със застроена площ 62,51кв.м., заедно с прилежащите избено помещение № 2
с полезна площ 3,55 кв.м., 4,66% идеални части от общите части на сградата и
6.89% идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, е
индивидуална собственост на С.Н.Т., като отхвърля иска за останалите 5731/12456
ид.ч. от правото на собственост върху имота като неоснователен.
Допуска до делба самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61710.504.78.2.71 по одобрените
със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК КККР
на гр. Р., попадащ в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
61710.504.78, с адрес на имота: гр.Разград., ЖК“Орел“ бл.24, вх.И, ет.1, ап.2,
с предназначение на обекта жилище, апартамент, брой нива на обекта:
едно, със застроена площ 62,51кв.м., заедно с прилежащите избено помещение № 2
с полезна площ 3,55 кв.м., 4,66% идеални части от общите части на сградата и
6.89% идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, при права: 10164/12456ид.ч.
за С.Н.Т. и по 573/12456ид.ч. за всеки от съделителите К.И.К., С.И.П., Н.И.Д. и
Т.И.К..
Потвърждава решение от 30.10.2019г.
по гр.д. № 2361/2018г. по описа на РС Разград в частта, с която са допуснати
до делба недвижими имоти: 1.Жилище, апартамент с
идентификатор 61710.505.2515.1.2 по одобрените със Заповед №
РД-18-37/10.03.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК КККР на гр. Р., със застроена
площ 139кв.м., състоящ се от: две спални, работен кабинет, дневна,
трапезария с кухненски бокс, дрешник, антре и сервизни помещения, брой нива на
обекта: едно, с административен адрес: гр.Разград, бул.„Априлско въстание"
№ 52, ет.3, заедно с принадлежащите му избено
помещение с полезна площ 13кв.м., разположено в североизточната част на
сутерена на сградата и 1/2 идеална част от тавана, съответни идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и 2. Самостоятелен
обект в сграда с предназначение гараж в сграда с
идентификатор 61710.505.2515.1.4, със застроена площ 26,70 кв.м.,
брой нива на обекта: едно, с административен адрес: гр.Разград, бул.„Априлско
въстание" № 52, ет.1, при права: 6/10ид.ч. за С.Н.Т. и по
1/10идеална част за всеки от съделителите К.И.К., С.И.П., Н.И.Д. и Т.И.К..
Отменя решение от 30.10.2019г.
по гр.д. № 2361/2018г. по описа на
РС Разград в
частта, с която К.И.К., С.И.П., Н.И.Д. и Т.И.К. са осъдени да заплатят на С.Н.Т.
деловодни разноски за първоинстанционното производство над размера 532,57лв. до
присъдените й 649,48лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НР
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.