РЕШЕНИЕ
№ 169/22.11.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №490/2016 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Г.Й.,
ЕГН **********, срещу “Товаро-Разтоварна“ ЕООД гр. Варна, ЕИК
*********, с правно основание чл.225, ал.3 КТ. Ищецът твърди, че с Решение №69 от
08.04.2016 г. по гр. дело №81/2016 г. на РС Девня е признато за незаконно и е
отменено извършеното от ответника уволнение и е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „общ работник“. Твърди, че в указания му двуседмичен срок
от уведомяване за правото да заеме съответната длъжност, на 04.07.2016 г. се
явил на работното място – складова база на ответното дружество в гр. Девня, но
не бил допуснат да изпълнява трудови функции от лицето И.В., осъществяващо
фактически по възложение на работодателя, функциите на управител или отговорник
на складовата база. Твърди, че по-късно в същия ден паднал на стълбище и му бил
издаден болничен лист, след чието изтичане, на 18.07.2016 г. отново се явил на
работното място за заемане на длъжността, при което бил уведомен първо от
лицето И.В., а в последствие и от управителя на дружеството в телефонен
разговор, че следва да се яви в офис на дружеството в гр. Варна, за да започне
работа там на друга длъжност – „пазач“, при което отказал да приеме такива
условия. Моли съда, да осъди ответника, да му заплати обезщетение за
недопускането да заеме работата, на която е възстановен в размер 420.00 лв
месечно, считано от 04.07.2016 г. до действителното му допускане на работа като
заявява, че и след предявяване на иска такова обстоятелство не е настъпило.
В срока по чл.131 ГПК е
представен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска като
неоснователен и твърди, че на датите 04.07.2016 г. и
18.07.2016 г., ищецът се е явил за заемане на съответното работно място, но и в
двата случая напуснал същото не поради отказ да бъде допуснат, а по собствена
воля, без да изчака идването на управителя на
дружеството. Навежда твърдения, че поради последвало неявяване на ищеца на работното
място след отказ да получи изпратената му чрез куриерска служба покана да заеме
длъжността, спрямо същия била издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
След преценка на събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Предвид твърденията на страните и съобразно
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, с изготвения доклад на делото съдът е приел за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с Решение №69 от 08.04.2016 г. по гр. дело №81/2016 г. на РС Девня е
признато за незаконно и е отменено извършеното от ответника уволнение и ищецът бил
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник“, както и че
на датите 04.07.2016 г. и (след изтичане на издаден му болничен лист)
18.07.2016 г. се явил на работното място в складова база на ответното дружество
в гр. Девня за заемане на съответната работа.
Видно от приложената към гр. дело №81/2016 г.
разписка, на 23.06.2016 г. е връчено уведомление до ищеца за влизане в сила на
съдебния акт, ведно с указание за заемане на длъжността, на която е възстановен,
в двуседмичен срок.
Видно от приобщения болничен лист №Е20164315371 от
04.06.2016 г., за периода от 04.07.2016 г. до 15.07.2016 г. ищецът е бил в
неработоспособност поради общо заболяване. По същество, за този документ по
делото е безспорно, че е съставен след явяването на ищеца в сутрешните часове
на 04.07.2016 г. на работното му място и същият сочи наличие на уважителна
причина за последващо негово явяване при работодателя преди 18.07.2016 г. –
първият работен ден след изтичане на срока на нетрудоспособност.
Относно съществените спорни обстоятелства по
делото за това, отказан ли е на ищеца достъп до работното място, на което е бил
възстановен на всяка една от датите 04.07.2016 г. и 18.07.2016 г., са приобщени
основно гласни доказателства от разпит на свид. И.В. и от дадени по реда на
чл.176, ал.1 ГПК обяснения от управителя на въззивното дружество П.Д., както и
протокол от 18.07.2017 г.
Свидетелят И.В. определено не следва да се счита
за безпристрастно и незаинтересовано лице от изхода спора, основно поради
факта, че е посочен от ищеца като фактически осъществаващо длъжностни функции
на „началник склад“ в съответната база лице, отказало му достъп до работното
място, и като такъв, при доказване на така наведените твърдения, съобразно
чл.225, ал.3 КТ би имал качеството на солидарно отговорно лице спрямо ищеца съвместно
с ответното дружество за вземнето по предявения иск. Също така, заинтересованост
на свид. И.В. е налице и защото той е в трудовоправна и съответно – материална
зависимост и служебна подчиненост и обвързаност спрямо управителя на ответното
дружество, а и предвид наличните по делото данни от приобщеното Постановление
№484/16 от 11.07.2016 г. на РП Девня за обтегнати междуличностни отношения
между този свидетел и ищеца М.Г. поради подавани от ищеца сигнали срещу свид.
И.В. за кражба на стоки от ответното дружество. Предвид изтъкнатото и с оглед
наведените от ищеца твърдения, че именно свид. И.В. при проведен с него
разговор без присъствие на трети лица, е отказал да го допусне до работното
място, дадените от свид. И.В. показания, с които отрича да е възпрепятствал
допускането на ищеца да изпълнява работата, на която бил възстановен, не следва
да се кредитират. Същевременно, отново предвид изтъкнатите основания за налична
заинтересованост и тенденциозност в показанията на свид. И.В., не следва да се кредитират
безрезервно и направените от същия описания, за самоволно напускане на
складовата база от ищеца при дадено указание да изчака там управителя на ответното
дружество. И макар тези твърдения на свид. И.В. конкретно относно датата
18.07.2016 г. да съответстват и на отразените обстоятелства в приложения към
приобщеното ЛТД на ищеца, протокол от 18.04.2016 г., кредитираните от съда като безпристрастно дадени в резултат
на непосредствени лични възприятия и взаимно съвпадащи и допълващи се показания
на всеки един от другите двама разпитани свидетели Ф.Х. и Ю.М., сочат ясно, че
отразеното в приобщения протокол от 18.07.2016 г. обстоятелство за напускане на
работното място от ищеца по собствена воля (в какъвто смисъл е използван израза
„и си замина“, всъщност не е възприето от тези две лица, които изрично
изтъкват, че на въпросния ден са видели ищеца в неговия автомобил пред портала
при тяхното пристигане на работа около 8.00 часа, но не са го виждали повече в
същия ден и нямат каквито и да е възприятия за това, до кога е останал там и
кога, и при какви обстоятелства, е тръгнал от складовата база. По същество,
така кредитираните от съда показания на всеки от двамата свидетели Ф.Х. и Ю.М.,
сочат недостоверно отразяване в съответния, подписан и от свид. И.В. документ
за заминаване на ищеца от складовата база по собствени подбуди.
Съобразно чл.176, ал.1 ГПК, във връзка с
наведените от ищеца фактически твърдения за дадено му на 18.07.2016 г.
разпореждане от управителя на дружеството да се яви в офиса в гр. Варна, за да започне работа там на друга
длъжност – „пазач“, по делото са дадени и
обяснения от представляващия ответното дружество негов управител П.Д., чиито
отговори се отличават с уклончивост, неяснота, фактическа и логическа
противоречивост. Така например, управителят първоначално твърди, че няма
конкретен спомен за случилото се на отдалечената с около година дата, в
последствие изтъква, че е поканил ищеца да се яви в офиса в гр. Варна само за
инструктаж за въвеждане в работата поради настъпили изменения и защото
документацията за инструктажа се намирала в офиса в гр. Варна, а по-нататък
заявява, че най-вероятно е наредил ищецът да го изчака в складовата база в гр.
Девня. Тези нелогични и уклончиви изявления определено не са в състояние да
внесат някаква яснота по подлежащите на установяване обстоятелства и в още
по-малка степен - да опровергаят наведените от ищеца твърдения, поради което
същите следва да бъдат счетени за достоверни.
При така направената преценка на събраните
доказателства, независимо, че твърденията на ищцовата страна за недопускането
му до работа на датите 04.07.2016 г. и 18.07.2016 г. не могат да бъдат
проверени по друг начин освен чрез тенденциозните показания на свид. И.В. и
нелогичните, неясни и уклончиви обяснения на управителя П.Д., като взе предвид
претия като безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факт, че на
съответните дати ищецът се е явил на работното място, не по някаква друга
причина, а за да заеме длъжността, на която е бил възстановен, както и предвид
констатацията за недостоверност на отразеното в протокола от 18.07.2016 г.
обстоятелство, че е напуснал работното място по собствена воля, а също и с
оглед непроведеното от ответната страна доказване, че на всяка от двете дати,
ищецът е имал безпрепятствен допуск
за заемане на съответната работа, следва да се приеме за установено, че същият реално не
е бил допуснат до изпълнение на трудовите си фунции както на 04.07.2016 г.,
така и на 18.07.2016 г., поради което предявеният иск се явява доказан по
основание. Доколкото все пак, въпреки недопускането му до работа от 04.07.2016
г., в същия ден за ищеца е била установена временна нетрудоспособност и той
фактически не е бил в състояние да упражнява трудови функции до датата на
следващото му явяване за заемане на длъжността, за начален момент на дължимото
обезщетение почл.225, ал.3 КТ следва да се приеме датата 18.07.2017 г. Съобразно чл.225, ал.3 КТ обезщетението се дължи за
целия период от първоначалния ден на недопускането – 18.07.2016 г. до
действителното назначаване, но в случаите, когато това не е сторено и към
момента на предявяване на вземането по съдебен ред, крайния момент на неговата
дължимост се явява датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния
съд – 20.06.2017 г. Изчисленият към тази дата общ размер на дължимото
обезщетение възлиза на 4604.52 лв съобразно изготвената съдебно-счетоводна експертиза
по приобщеното гр. дело №81/2016 г., чиито констатации имат за предмет именно
размера на дължимото за ищеца обезщетение и по настоящото прозводство според
изискванията по чл.228, ал.1 КТ. В частта за разликата над тази стойност и за
периода от 04.07.2016 г. до 18.07.2016 г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съобразно чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер 184.18 лв върху
размера на уважения иск, както и 10.00 лв такса за издаване на изпълнителни листи.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ТОВАРО-РАЗТОВАРНА“ ЕООД гр.
Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
М.Г.Й.,
ЕГН **********, сумата 4604.52 лв (четири хиляди шестстотин и
четири лева, 52 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 19.07.2016 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за недопускане да изпълнява работата, на която е възстановен за
длъжността „общ работник“ за периода 18.07.2016 г. до 20.06.2017 г., на
основание чл.225, ал.3 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.225, ал.3 КТ от М.Г.Й., ЕГН **********, срещу “ТОВАРО-РАЗТОВАРНА“
ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, в частта относно периода от 04.07.2016 г.
до 18.07.2016 г. и относно разликата над уважената стойност 4604.52 лв до
претендирания размер 4896.64 лв за дължимото обезщетение, на основание чл.225,
ал.3 КТ.
ОСЪЖДА “ТОВАРО-РАЗТОВАРНА“
ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 194.18
лв (сто деветдесет и четири лева, 18 ст.), от която 184.18 лв д. т. по
предявения иск и 10.00 лв такса за издаване на изпълнителни листи, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: