№ 42878
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори окто*****и през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110111303 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. В. Г. срещу
*******************, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 З***** за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 4320 лева, представляваща левовата
равностойност на полагаща се на ищцата и неосигурена от ответника храна в размер на 120
лева месечно за периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в общ размер на 1285 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната
главница за периода от 27.03.2020 г. до 02.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че считано от 04.12.2017 г. ищцата била назначена на
длъжност „**************“ в сектор „***************************“ към отдел
„*****************“ при Главна дирекция „****************“ към *******************,
а от 01.02.2022 г. била преназначена на длъжност „**************“ в сектор
„******************“ към дирекция „**********************“ при
*******************. Считано от 06.03.2023 г. Р. Г. вече не била служител на
министерството. Твърди, че съгласно чл. 181, ал. 1 З***** на служителите на ***** се
осигурявала ежемесечно храна или левовата равностойност, като със съответните
ежегодни заповеди на министъра на вътрешните работи била определена левова
равностойност на храната за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 120 лева месечно.
Изразява подробно мотивирано становище, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З***** следвало
да се прилага по отношение на всички служители на *****, включително на тези по чл. 142,
ал. 1, т. 2 З*****. В нарушение на нормативните актове обаче през исковия период Р. Г. не
получила нито храна, нито нейната левова равностойност. Възразява, че разпоредбата на чл.
1 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г. и чл. 1 от Наредба № 8121з-105/26.01.2023 г. на
министъра на вътрешните работи в частта, в която били определени категориите лица,
1
имащи право на безплатна храна или нейната левова равностойност, след изменението от
2021 г. противоречали на З***** и с тях незаконосъобразно държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 2 З***** били изключени от кръга на правоимащите. На основание чл. 17, ал. 2
ГПК моли съда инцидентно да се произнесе по законосъобразността и валидността на тези
два подзаконови нормативни акта. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
******************* за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. Павлина Стаменова. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че на ищцата не били
начислявани и изплащани суми, представляващи равностойност на храна по чл. 181, ал. 1
З*****, тъй като липсвало законово основание за това. Твърди, че цитираната разпоредба не
била приложима по отношение на всички служители на *****, а само за тези категории,
чиито правоотношения се регулирали изцяло от З*****. Ищцата била държавен служител по
чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****, чийто статут се уреждал не от З*****, а от ЗДСл, който не
регламентирал възможност за заплащане на левова равностойност на храна. На служителите
по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***** се полагала безплатна храна или им се осигурявала левовата
равностойност само в случаите по чл. 181, ал. 3 З***** – ако извършват дейности със
специфичен характер на труда, което в случая не било налице. Изразява становище, че ако
освен основното месечно възнаграждение, формирано по реда на ЗДСл, на ищеца бъде
заплатена и сума за храна в размер на 120 лева месечно, това би поставило държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 З***** в по-благоприятно положение от останалите
държавни служители в държавната администрация. Неоснователно било искането за
извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 1 ГПК, тъй като същият
намирал приложение само по отношение на индивидуалните административни актове, а
посочените в исковата молба наредби представлявали подзаконови нормативни актове.
Оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва, като твърди, че министерството не
било изпадало в забава по отношение на процесните суми, тъй като за него липсвало
нормативно или друго основание за възникване на такова задължение. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и Ю.сконсултско възнаграждение.
По отношение на направеното в отговора на исковата молба възражение, че по
отношение на част от исковия период предявените искове били недопустими, тъй като били
насочени срещу ненадлежен ответник, съдът намира следното. Съгласно съдебната практика
държавните служители се назначават и освобождават от длъжност от министъра на
вътрешните работи, както е и в настоящия случай. Държавната служба е понятие на
административното право и се свързва преди всичко с изпълнение на функции в държавната
администрация. Служебното правоотношение е комплексно. От един Ю.дически факт –
индивидуален административен акт, възникват задължително две правоотношения –
2
административно и трудово. Административното е водещото и определя специфичното
проявление на трудовоправните институти (отпуски, прекратяване на правоотношението,
обезщетения и т.н.). Страни по служебното правоотношение, което е едностранно
властническо по възникване и характер, и двустранно по субекти, са държавният служител и
органът по назначаването (за длъжността на ищцата това е министърът на вътрешните
работи). Съдържание на правоотношението са взаимните държавнослужебни права,
задължения и компетентности на страните, като част от тях са свързани с определяне и
изплащане на заплата, подсигуряване ползването на платения отпуск или изплащане на
обезщетение за него при освобождаване от служба. Те се осъществяват чрез структурата или
звеното, в което служи държавният служител, без това да я прави страна по
правоотношението. Организацията и управлението на структурите и звената в ***** са
основани на принципа на централизма – чл. 29 ППЗ*****. От това следвал изводът, че
легитимирано да отговаря по исковете е ***** като администрация на органа по
назначаването, който е страна по държавно-служебното правоотношение и по имуществения
спор (вж. Решение № 14 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение №
187 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 47/2013 г., III г. о., ВКС, Определение № 392 от 11.03.2011 г.
по гр. д. № 1489/2010 г., ІV г. о., ВКС, Определение № 3958 от 12.12.2023 г. по к. гр. д. №
1063/2023 г., ІІІ г. о., ВКС). При съобразяване на цитираната съдебна практика съдът намира,
че предявените срещу ******************* искове не са недопустими.
Не се спори между страните, че считано от 04.12.2017 г. ищцата била назначена на
длъжност „**************“ в сектор „***************************“ към отдел
„*****************“ при Главна дирекция „****************“ към *******************,
а от 01.02.2022 г. била преназначена на длъжност „**************“ в сектор
„******************“ към дирекция „**********************“ при
*******************; че през процесния период ищцата имала статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****; че през същия период ответникът не й е
предоставял безплатна храна в натура, както и че със заповеди на министъра на вътрешните
работи за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. била определена левова равностойност на храната
в размер на 120 лева месечно. Посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. съществуването на претендираното вземане за левовата равностойност на
безплатната храна по чл. 181, ал. 1 З*****, както и размера на същото;
2. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
3
доказателства. Неоснователно е доказателственото искане на ищцата за задължаване на
ответника по чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи – справка за
получените от ищцата суми по пера, заповедите на министъра на вътрешните работи за
определяне на сумите и доволствата за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и служебна
бележка, че през исковия период ищцата е била служител на ответното министерство,
назначен на длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****, тъй като същите са приложени към
отговора на исковата молба. Следва да бъде оставено без уважение и искането на ищцата за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, тъй като
отговорът на същите не изисква специални знания, с каквито съдът не разполага.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
пълномощно в полза на адв. Ю. С..
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 З***** за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 4320 лева, представляваща левовата равностойност на
полагаща се на ищцата и неосигурена от ответника храна в размер на 120 лева месечно за
периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ
размер на 1285 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 27.03.2020 г. до 02.03.2023 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че считано от 04.12.2017 г. ищцата била назначена на
длъжност „**************“ в сектор „***************************“ към отдел
„*****************“ при Главна дирекция „****************“ към *******************,
а от 01.02.2022 г. била преназначена на длъжност „**************“ в сектор
„******************“ към дирекция „**********************“ при
*******************; че през процесния период ищцата имала статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****; че през същия период ответникът не й е
предоставял безплатна храна в натура, както и че със заповеди на министъра на вътрешните
работи за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. била определена левова равностойност на храната
в размер на 120 лева месечно. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ
ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. съществуването на претендираното вземане за левовата равностойност на
4
безплатната храна по чл. 181, ал. 1 З*****, както и размера на същото;
2. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищцата за задължаване на
ответника по чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи – справка за
получените от ищцата суми по пера, заповедите на министъра на вътрешните работи за
определяне на сумите и доволствата за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и служебна
бележка, че през исковия период ищцата е била служител на ответното министерство,
назначен на длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 2 З*****, както и за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 18.11.2024 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства,
както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5