Р
Е Ш Е
Н И Е №
1
гр. Пловдив, 07.01.2020 г.
Пловдивски
Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и
трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера
Иванова
Членове: Величка Белева
Христо Симитчиев
при
секретаря Антоанета Калайджиева като разгледа докладваното от съдията Белева
в.т.д. № 561/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва
се от ищеца по спора „ У.Б. „ АД, ЕИК … Решение № 355 от 27.06.2019 г. по т.д.
№ 106/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
него срещу Е.Е.Б., ЕГН – ********** два обективно съединени при условие на
евентуалност искове – За признаване за установено че Б. дължи на банката сумите
49 112,15 лв., 6 256, 08 лв. и 206, 26 лв., представляващи съответно
главница, договорна лихва върху главницата за период 20.10.2016 г. – 09.10.2017
г. и такси към 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата -
произтичащи от сключен между страните и обявен от ищеца като кредитор за
предсрочно изискуем договор за банков ипотечен кредит № … г. - за които парични
вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 9634/11.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 15953/2017 г. на РС – Пловдив и Изпълнителен лист по нея, както и За
осъждането на Б. да заплати на банката същите суми на същото основание – в
случай че главният иск по чл. 422 от ГПК досежно тях бъде отхвърлен.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането - за неговата
отмяна и уважаването на главния иск, в
случай че се отхвърли - уважаване на
евентуалния. Претендират се направените за исковото производство на две
инстанции деловодни разноски, както и направените такива за заповедното
производство.
Въззиваемата
Б. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноските за
въззивното производство – възнаграждение за един адвокат.
Съдът
установи следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „ У.Б. „ АД срещу Е.Е.Б.
две обективно съединени претенции. Главният иск е за признаване за установено
че Б. дължи на банката паричните вземания, предмет на издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 9634/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15953/2017 г. на РС –
Пловдив, а именно сумите 49 112,15 лв., 6 256, 08 лв. и 206, 26 лв.,
представляващи съответно главница, лихва върху главницата за период 20.10.2016
г. – 09.10.2017 г. и такси към 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата - произтичащи от сключен между страните Договор за банков ипотечен
кредит № … г., обявен за предсрочно изискуем с изявление на кредитора до
длъжника чрез нотариална покана, връчена на последния на дата 20.09.2017 г. при
условията на чл. 47 ал. 5 във вр. ал.ал. 1,2 и 3 от ГПК. Евентуалния иск е за осъждането
на Б. да заплати на банката същите суми на същото основание – в случай че
главният иск по чл. 422 от ГПК досежно тях бъде отхвърлен. По причина че уведомяването на длъжника за обявената от
кредитора предсрочна изискуемост е ненадлежно, то като такова изявление и
уведомление да се счита исковата молба.
По
делото е безспорно установено сключен между страните Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № … г., по силата на който „ У.Б. „ АД е предоставила
на Е.Е.Б. кредит в размер на 52 000 лева главница за покупка на недвижим
имот – описан по т. 8 от договора, върху който като обезпечение вземанията на
банката по договора е учредена първа по
ред ипотека. В облигацията е договорено че крайния срок за връщане на кредита е
22.10.2042 г., че ще се погасява разсрочено чрез ежемесечни анюитетни вноски с
падеж 20 число на месеца и всяка вноска ще включва изискуемата се към падежа
главница и лихвата по редовен дълг / т. 7, т.12.3/, а лихвите при просрочие не
се включват при определянето на анюитетните вноски, начисляват се отделно и са
незабавно изискуеми /т.12.4/.Лихвата по редовен дълг – възнаградителната лихва, с която ще
се издължава кредитната главница е
договорена като годишен лихвен процент, състоящ се от сбор от променлив
компонент / базов лихвен процент, формиран от тримесечния софибор / плюс
фиксирана надбавка, която е в размер на 3, 461% за първата година – т.е. до
23.10.2013 г. и 5, 461 % за останалия период, лихвата при просрочие в
издължаването на главница и/или лихва – също променлива величина плюс фиксирана
добавка за срока на просрочието – т.4 от облигацията. Договорени са годишния процент на разходите по кредита,
също такси и комисионни по него както следва – такса за администриране на кредита
при отпускането му, комисионна за управлението му всеки месец, комисионна за
ангажимент – т.т. 4А и 5. Изрично в т. 7, т.12.2, т.12.3.1 е уговорено че
главницата по кредита,ведно с дължимата върху нея лихва като част от
анюитетната вноска ще се издължават съгласно двустранно подписан погасителен
план, който съгласно чл. 23 т. 3 от договора е неразделна и задължителна част
от същия. С чл. 17 от договора във вр. чл. 29.3 от Общите условия страните са
се съгласили че при неизпълнение на което и да е изискуемо задължение на
кредитополучателя по него – в това число и пълно и/или частично непогасяване на
главница и/или лихви целият кредит – главница, лихви, такси, разноски, става
предсрочно изискуем.
Ищецът твърди че ответницата е
усвоила кредита изцяло на 01.11.2012 г., извършвала е погашения до м. октомври
2016 г., когато преустановила напълно
плащанията и това й неизпълнение
продължава и понастоящем, поради което се явява съществено. Като така поддържа
да е налице хипотеза на чл. 17 от договора - настъпила предсрочна изискуемост
на целия дълг, която е обявена на ответницата чрез връчена й на 20.09.2017 г. -
при условията на чл. 47 ал. 5 във вр. ал.ал. 1,2 и 3 от ГПК, нотариална покана,
която представя – лист 37 – 39 от
първоинстанционното дело. Посочения в поканата дълг е в общ размер 52 267,
48 лв., включващ 49 112, 15 лв. главница, 2 949, 07 лв. лихва и 206,
26 лв. такси, който следва да бъде
погасен в пълния му размер, в противен случай ще бъдат предприети действия за
принудителното му събиране по предвидения от закона ред.
Безспорно
е че за събирането на този дълг на основание обявената предсрочна изискуемост е
образувано заповедно производство, по което са издадени Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист – приложеното ч.гр.д. № 15953/2017 г. на РС –
Пловдив. От същото се установява че ответницата е депозирала в срок възражение
по чл. 414 от ГПК, а ищецът – в срока по 415 ал. 4 от ГПК е предявил главния
иск по чл. 422 от ГПК.
В
отговора по чл. 131 от ГПК ответницата възразява против исковете. Поддържа че
предсрочна изискуемост на дълга не е настъпила поради ненадлежното й
уведомяване за волеизявлението на банката в този смисъл. Оспорва се верността
на извършеното нотариално удостоверяване, като се твърди че на адреса в гр.
П.., бул. „ Б. „ № 54, етаж 6, ап. 17 не са залепвани уведомления, ответницата
не е намирала съобщения в пощенската си кутия и изобщо не е търсена. Поддържа
се също че за да се осъществи връчване чрез залепване на съобщение по чл. 47
ал. 1 следва преди това връчителят да
събере данни че адресата живее на адреса - каквито сведения в случая нотариусът
не е търсил, съответно не е получил от съседи. Поддържа че клаузата на чл. 17
от договора, предвиждаща предсрочна изискуемост на целия кредит при
неизпълнение е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, същата не е
съобразена с критериите, визирани в преюдициалното заключение по дело С 415/11
г. на Съда на ЕС във връзка с тълкуването на Директива 93/13/ ЕО – дали
възможността на доставчика да обяви целия кредит за предсрочно изискуем зависи
от неизпълнение от страна на потребителя на основно негово задължение по
договора; дали това неизпълнение е достатъчно тежко с оглед условията на
договора и конкретно неговия срок и размера на задължението по него; дали с
уговорката за предсрочна изискуемост не се дерогират приложимите в тази област
правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства
потребителят, спрямо който се прилага тази клауза да преустанови действието й.
В конкретния случай се твърди че предсрочната изискуемост е предвидена за неизпълнение
на основно задължение по договора от страна на потребителя / непогасяване на
получените кредитни средства/, но доколкото е предвидена за неплащането и на
една само месечна вноска, при това и за частично нейно неплащане, то явно е че клаузата на т. 17 от индивидуалния договор
и чл. 29 от Общите условия визира право на доставчика да обяви кредита за
предсрочно изискуем и за незначително неизпълнение на потребителя. Освен това в
случая това неизпълнение на кредитополучателя е през ограничен период от време
спрямо целия срок на договора, а в националното ни право не съществува
възможност да се преустанови действието на обявена предсрочна изискуемост на
кредита. Твърди още че лихвите и таксите по кредита са увеличавани едностранно
от банката - без двустранно договорена за това методология, което е довело до
неправомерно увеличаване по размер на дължимите месечни анюитетни вноски, което
е единствената причина ответницата да преустанови плащанията поради значителна
неравностойност на насрещните престации, довели я до невъзможност да продължи
погасяването на кредита. В този аспект
се оспорват се като неравноправни клаузи на договора за кредит и конкретно чл.
12.6 - която предвижда че „ кредитополучателят дава съгласието си неизплатените
лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на
Наредба № 9 на БНБ; чл. 4 и чл. 11 - даващи право на банката да формира цената
на кредита въз основа на премия и да извършва едностранното й увеличаване; чл.
9 от Общите условия - уреждащи възможности
банката да увеличава лихвените нива, таксите, както и да въвежда нови
недоговорени такси и комисионни. Нищожността на тези клаузи се твърди да
произтича от противоречието им с разпоредбите на чл. 143 т.т.3,9,10,12,13 и 18
и на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП, който закон приложим в отношенията й с ищцовата
банка, тъй като тя е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от допълнителните му
разпоредби, а ищцовата банка – търговец, предоставящ финансова услуга по смисъла на $ 13 т. 2 и т. 12 от същите
разпоредби. Възразява се и срещу размера
на претендираната наказателна лихва за забава, като се поддържа че клаузите на
чл. 4.1. и чл. 4.2 от индивидуалния договор, както и на чл. 9 от Общите
условия, касаещи договорената лихва при забава са в противоречие с чл. 143 т. 5
от ЗЗП и като така също неравноправни – доколкото договорената лихва за забава е в размер многократно
надвишаващ законната такава, която сама по себе си е достатъчна да обезщети
вредите от неизпълнението. Поддържа се още че тези договорни разпоредби представляват
неустоечни клаузи и в случай че се приемат за неоснователни доводите за тяхната
нищожност се възразява че начислената по тях неустойка следва да бъде намалена
като прекомерна, че е излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и начисляването й не обезвъзмездява търговеца за забавата, а
води до неоснователно негово обогатяване - реализиране на свръх допълнителна
печалба над първоначално договорената.
По делото е назначена СИЕ, от
чието заключение се установява че кредитът е бил усвоен от ответника на
01.11.2012 г. в пълния му размер от 52 000 лева, до м. октомври 2016 г. са
осчетоводени погасявания, от 20.10.2016 г. и до момента плащанията са
преустановени, като за месеците октомври 2016 г. – април 2017 г. включително анюитетните
вноски в месечен размер на 301,29 лв. / главница и възнаградителна лихва / са
изцяло неиздължени, изключая едно плащане – последното такова по кредита в
размер на от 5, 75 лв. от 19.10.2016 г. Към 20.09.2017 г.
- датата на връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочната
изискуемост, дългът е в размер на 48 265, 04 лв. главница/ от която
падежирала 847, 11 лв./, 2 762 лв.
договорна лихва, 916, 76 лв. наказателна лихва – върху падежиралите неплатени
вноски за срока на забавата, а към датата на издаване на заповедта за незабавно
изпълнение – при настъпила на 20.09.2017 г. предсрочна изискуемост,
задълженията са в размер на 49 112, 15 лв. главница, 2 762, 62 лв.
договорна лихва, 968, 60 лв. наказателна лихва, 3, 29 лв. такси. Посочени са и
задълженията към датата на предявяване на исковата молба, както и към датата на
връчването й на ответника – във връзка с евентуалния иск. Установено е
категорично че лихвата е формирана изцяло съгласно клаузите на чл. 4 от
договора, не е едностранно увеличавана от банката при различни от договорените
условия, в лихвената стойност не е включван ценообразуващ компонент „ премия „,
не е налице капитализиране на лихва към главния дълг. Договорения променлив
компонент на лихвената стойност за изминалия период на договора е с низходящ
тренд – намалява от 1, 589 / към датата на сключване на договора/ до 0, 143 –
след м.април 2016 г. Представените документи за извършени банкови операции /
лист 69 – 173 от първоинстанционното дело / не могат да се приемат като погасителни
плащания по процесния кредит. В по голямата си част те удостоверяват
постъпления на паричните средства по банковата сметка на кредитополучателя, но
от тази й банкова сметка ***ния кредит, а и други плащания – което е видно и от
движението по сметката на лист 309 – 320 от първоинстанционното дело.
Погасителен
план към договора, предвиден от разпоредбите на т.7 вр. т. 12 от същия не е представен по делото при лежаща
върху ищеца и указана му доказателствена тежест, включително и при изрично вмененото
му задължение да представи в цялост всички документи от кредитното досие.
Представения с исковата молба погасителен план не е по процесния договор, той
сочи на съществуващ в исковия период друг сключен между страните договор за
кредит със срок 16.07.2012 г. – 13.07.2022 г., който видно от нотариалната
покана – уведомление по смисъла на чл.
60 ал. 2 от ЗКИ е също обявен за предсрочно изискуем.
С
обжалваното решение и двата иска са отхвърлени като неоснователни. Този
резултат е обоснован с липсата на двустранно подписан погасителен план, определящ конкретните анюитетни вноски за
изплащането на кредита по размер, основание и падеж съгласно уговорките на
т.12.2 и т. 12.3.1 от договора, предвиждащи че главницата и възнаградителната
лихва, формиращи тези вноски ще се изплащат съгласно подписания от страните
погасителен план към договора. Изложените мотиви са че след като такъв не е
налице, то значи погасителните вноски по вид, основание и размер не са
договорени между страните, поради което не може да се приеме че ответницата е в
забава за плащането им и конкретно на
вноската с падеж 20.10.2016 г. и
следващите такива, падежирали към датата на предприетото от
банката обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно не са налице
обективните предпоставки на т. 17 от договора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем - както към датата
на заповедта за незабавно изпълнение – по главния установителен иск, така към предявяването на исковата молба
– по евентуалния осъдителния иск. Предвид договорения срок за връщане на кредита – до 22.10.2042 г., той не е изискуем и поради
настъпил краен падеж. Възражението по отговора за ненадлежно уведомяване за
обявената от кредитора предсрочна изискуемост е прието за неоснователно. За
неоснователни – с оглед установеното от СИЕ, са приети и възраженията че
неправомерни едностранни действия на банката по увеличаване на лихвите по
договора и капитализиране на лихви към главния дълг са довели до значителна
неравностойност на насрещните престации, поради което ответницата била
поставена в невъзможност да продължи издължаването на кредита. В този смисъл не
са налице и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, довели до
нарушаване на изискванията за добросъвестност и до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Възраженията против договорените
наказателни лихви - неустоечни клаузи не са коментирани като е прието да
се явяват неотносими към спора доколкото такива
претенции не са предявени нито по заповедта за незабавно неизпълнение –
съответно по главния иск, нито по евентуалния такъв.
Във
въззивната жалба се поддържа този извод на съда да е неправилен. Изложени са
доводи че в подписания между страните договор са точно фиксирани главницата и
дължимата се възнаградителна лихва, с
която тя ще се връща, постигната е договорка че погасяването ще е чрез равни
месечни вноски в периода от усвояването на кредита до крайния му падеж –
22.10.2042 г., че падежа на всяка вноска е 20 – число на месеца, за който се
отнася. До просрочието – октомври 2016 г., месечните вноски са престирани
съгласно така договореното – установено
от заключението на СИЕ, както и от представените от самия ответник с
отговора на исковата молба вносни бележки. С оглед което неправилно - единствено с оглед липсата
на погасителен план, съдът приел
дължимите месечни вноски да не са договорени между страните, поради което и
ответницата да не е знаела периодичността им, падежа и размера на всяка една от
тях. Поддържа се че понятието погасителен план няма легална дефиниция, липсва и правна уредба относно неговия
характер и правни последици. Следователно те следва да се извлекат чрез
тълкуване на разпоредби, уреждащи договора за кредит и приложимата към него
съдебна практика. Погасителния план като понятие е използвано в Закона за
потребителския кредит, с който в българското законодателство е транспонирана
Директива 2008 /48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, както и в Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребителите, с който е транспонирана Директива 2014/17 ЕС от 4
февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за
потребители. По тях е налице практика на Съда на ЕС и конкретно по тълкуване на
термина погасителен план. С Решение на Съда / трети състав / от 9 ноември 2016
г. по дело С – 42/15 Съдът дал разяснение досежно характера на погасителния
план към договор за кредит на потребител по отправено преюдициално запитване на
Районен съд – Дунайска Стреда, Словакия. Така даденото разрешение е че
Директива 2008/48 не предвижда изискване договорът за кредит на потребител да
съдържа подробно извлечение под формата на погасителен план и не се допуска
държава – членка да предвижда в националното си законодателство изискване
погасителния план да е неразделна част от договора за кредит. Достатъчно е в
договора да бъде изрично уговорено че връщането на кредита ще е на вноски в
определен период и конкретните дати, на които е дължима всяка от тях.
Погасителния план има само информативен характер досежно каква част от главницата и
възнаградителната лихва се погасява с всяка вноска / и то към момента на
съставянето на плана / и следва да се предоставя на потребителя само при
поискване от него, което си искане той може да заяви през целия срок на действие на договора.
Следователно погасителния план не обуславя дължимостта на вноските по
основание, размер и падеж и изводите на първоинстанционния съд в противна
насока са в противоречие със материалния закон и задължителната съдебна
практика по прилагането му, предвид че правото на ЕС и решенията на съда на ЕС
имат пряко действие за държавите членки и приоритет пред националното им право.
В отговора на въззивната жалба
се поддържа да е правилен извода на съда че липсата на подписан от страните
погасителен план, определящ размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителни вноски в периода от усвояването на кредита до крайния падеж за
връщането му / ненастъпил и понастоящем /
- които не се съдържат и в договора, обосновава извод ответницата да не
е изпаднала в забава поради неплащането им, съответно да не са налице
предпоставките за обявяване на кредита й за предсрочно изискуем на това
основание. Правилно е прието че този извод не може да бъде променен от установените от СИЕ размери на месечните
погасителни вноски, тъй като заключението се основава изцяло на счетоводни
данни при ищеца, поради което не може да замести липсата на подписан между
страните погасителен план досежно размера на тези вноски. Представеното от въззивника
Решение на Съда на ЕС от 09.11.2016 г. по дело С – 42/15 касае преюдициално
запитване относно прилагането на Директива 2008/48/ЕО от 23.4.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, която е неприложима към конкретния спор. Разпоредбата чл.
2 пар. 2, буква а от нея, изрично предвижда да не се прилага към договори за
кредит, обезпечени с ипотека или с друго сравнимо обезпечение, използвано
обичайно в държавата членка по отношение на недвижимо имущество,или обезпечени
с право, свързано с недвижимо имущество – а процесния договор за банков кредит
е обезпечен с ипотека върху имота, за закупуването на който са предоставени кредитните средства.
Към датата на сключването на
договора – октомври 2012 г., е действал Закона за потребителския кредит,
предвиждащ задължително в договорите за кредит на потребителите наличие на
информация относно условията за издължаване на кредита, в това число и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски/ чл. 11 ал. 1 т. 11/. В този смисъл и
Директива 2008 /48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити– чл. 10 § 2 б. „з „ от същата –
размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски , като в б. „и „
– правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно по всяко време
през целия срок на договора извлечение под формата на погасителен план.
Процесния договор – с
посочените по горе негови разпоредби, изрично урежда че разсроченото погасяване
на кредита ще се извършва съгласно двустранно подписан погасителен план, който
е неразделна и задължителна част от договора.
Решение на Съда / трети състав /
от 9 ноември 2016 г. по дело С – 42/15 – на което се позовава жалбоподателя за
незадължителния характер на погасителния план, е във връзка с тълкуването на
така посочените разпоредби на чл. 10 § 2 б.“з „ и „ и „ от Директивата и е в
смисъл че не се допуска държава членка да предвижда в националната си правна
уредба уточняване под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяване на главницата по кредита. Следователно
така цитираното решение не променя
задълженията на кредитора при договори с разсрочено погасяване на
главница и/или лихва да предостави дължимата на потребителя информация за
размера, броя и периодичността на
дължимите погасителни вноски, както и за датите на плащането им съгласно
горепосочените разпоредби на Директивата и ЗПК, нито обуславя извод за
противоречие на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.11 от ЗПК с европейското
право. Освен това – както основателно
поддържа въззиваемата страна, в Директива 2008 /48/ ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
изрично предвидено че не се прилага при
договори за кредит, обезпечени с ипотека / чл. 2 § 2 б. „а „ / , както и за
договори за кредит, чиято цел е придобиване на вещни права на собственост върху
земя или сграда / чл. 2 § 2 б. „б „ /. Следователно процесния договор – по
който кредита е отпуснат за придобиване на жилищен недвижим имот и е обезпечен
с ипотека върху този имот, е извън
обхвата на Директива 2008 /48/ ЕО. Специална уредба на този вид договори е
създадена след сключването на процесния
- със Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите – обн.
ДВ бр.59/2016 г. , в който е транспонирана Директива 2014/17/ЕС от 04.02.2014
г. относно договорите за кредити за жилищните недвижими имоти за потребители –
също предвиждащи задължително наличие на погасителен план при договори за
кредит с разсрочено плащане на главница и/ или лихва. Съответно те и в частност
Директива 2014/17/ЕС не са предмет на Решението на Съда / трети състав / от 9 ноември
2016 г. по дело С – 42/15 – както неправилно поддържа жалбоподателя.
Липсата на погасителен план не
се отразява на валидността на процесния договор за кредит и на задължението на
ответницата да върне кредитната главница, ведно с договореното възнаграждение
доколкото той – както правилно поддържа жалбоподателя, съдържа всички
съществени негови елементи - предмет,
цел, срок, размер на възнаграждението на кредитора / лихвата по редовен дълг /
- определяемо чрез посочения начин на формиране на лихвения процент, определен
като годишен, начин на погасяване – разсрочено чрез анюитетни / равни / месечни
вноски в рамките на крайния срок – 22.10.2042 г., определен е и падежа на всяка месечна вноска
– 20 число на съответния месец, за който се отнася. С оглед което той е породил
правните си последици и в частност поетото от кредитополучателя задължение да
върне главницата, ведно с
възнаградителната лихва до крайния срок на договора. Доколкото обаче облигацията не съдържа размера на ежемесечно
дължимата погасителна вноска – главница и възнаградителна лихва, и в тази част
препраща към двустранно подписан погасителен план, то липсата на такъв
обосновава извод за липса на забава на кредитополучателя до настъпването на
окончателния падеж. При неопределен размер на ежемесечната вноска няма как на
договорения неин падеж тя да е изискуема, съответно кредитополучателят да е в
забава поради неплащането й. Съответно няма как да възникне основанието, на
което се претендира погасяването на целия кредит по процесния договор преди крайния падеж – обявяването му за
предсрочно изискуем поради неплащане на месечни вноски на падежите им – в
случая за м. октомври 2016 г. и следв. до м. юли 2017 г..В това се изразяват
правните последици от липсата на погасителния план по договора. Както правилно
е приел окръжния съд в обжалваното решение липсата на погасителния план макар
да не се отразява на действителността на процесния договор лишава банката от
правото да търси каквото и да е изпълнение на вноски за лихва и главница преди
настъпването на окончателния падеж по договора – 22.10.2042 г.. Неоснователен е довода на въззивника че с
оглед конкретни условия на облигацията - крайния срок за погасяване на кредита,
размера на предоставените средства / главница / и определяемо договорената
възнаградителна лихва върху нея, кредитополучателят можел и сам да определи размера на месечната
си погасителна вноска. Банката е тази, която изготвя и предлага договора,
съответно тя следва да изготви и предложи и погасителния план, предвиден като
неразделна и задължителна част от него. Неоснователен е и довода че въпреки
отсъствието на погасителен план ответницата е знаела размера на дължимата
месечна вноска – предвид факта че четири години преди забавата е погасявала кредита съгласно
договореното - предвид установеното от експертизата че постъпленията по
банковата сметка на кредитополучателя не могат да се приемат като погасителни
плащания по процесния кредит доколкото с тях са погасявани и други задължения,
а и тези постъпления не са с еднакъв ежемесечен размер – видно и от
представените документи за извършени банкови операции и движението по сметката.
Следователно не се установява твърдението че до м. октомври 2016 г. кредитът е
бил редовен поради престирани до този момент от ответницата еднакви по размер
ежемесечни погасителни вноски, обосноваващ извод за знание от нейна страна на
техния размер. Неоснователно е позоваването в този смисъл и на заключението на
експерта. Таблицата относно размера на месечните погасителни вноски – главница
и лихва, е на база осчетоводяванията при ищеца, т.е. едностранно съставени от
тази страна частни документи, които не притежават обвързваща ответницата
материална доказателствена сила и съответно
не преодоляват липсата на двустранно подписан погасителен план към
договора – както правилно е приел окръжния съд. В нотариалната покана -
уведомление за предсрочната изискуемост
до ответницата поради допусната от нея забава е посочен само общия дължим на
това основание размер на кредита – главница и лихви, но не и брой и размер на
падежиралите непогасени вноски и месеците, за които те са дължими / чл. 46 ал.
3 от ЗКНИП /. Тези данни не са посочени и в извлечението от сметка, въз основа
на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. В същото – видно от
приложеното дело по заповедното производство, фигурира общ размер на просрочена
главница и лихва, както и брой на вноските, от които е формирана, без обаче те
са конкретизирани по падеж и размер, не е посочен и период, за който се
отнасят.
Изложеното
досежно липсата на забава на ответницата в плащането на месечните погасителни вноски по кредита е самостоятелно
основание за отхвърлянето и на главния, и на евентуалния иск. При липса на
такава забава кредитът не може да бъде обявен за предсрочно изискуем и
доколкото и двата иска се основават на настъпила предсрочна изискуемост при
ненастъпил краен падеж за погасяване на кредита и понастоящем те правилно са отхвърлени с обжалваното
решение.
Неоснователно
е възражението на ответницата за ненастъпила предсрочна изискуемост, тъй като
клаузата на чл. 17 от договора във вр. чл. 29.3 от Общите условия се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП във връзка и с тълкуването на
Директива 93/13/ЕО от 05.04.1993 г., дадено с Решение от 14.03.29013 г.по дело
С – 415/11 на Съда на ЕС. Вярно е че разпоредбата предвижда възможност на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем поради забава и на една само
месечна анюитетна вноска, но обявената в случая предсрочна изискуемост се
твърди да е за неизпълнение - при това пълно, на 8 и повече вноски, което пълно
неизпълнение да продължава и понастоящем. Следователно касае се за неизпълнение
на основно по договора задължение за продължителен период от време, което се
явява достатъчно тежко по смисъла на цитираната практика и сочи на извод за
съществено неизпълнение на договора. Този извод не се променя от факта че
крайния срок за погасяване на кредита е през 2042 г. Неоснователно се възразява
че след като според националното ни право не съществува възможност да се
преустанови действието на обявена предсрочна изискуемост то всяка една клауза в
този смисъл и в частност процесната е неравноправна по смисъла на Директива
93/13/ЕО от 05.04.1993 г. и решението на Съда по дело С -145/11. Не това е
смисъла на директивата и цитираното решение. Според мотивите на последното в обхвата на
преценката на съответната юрисдикция е дали националното право предвижда
подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя да се защити срещу
неправомерно обявена предсрочна изискуемост, а в диспозитива на решението
изрично е посочено че несъответна на Директивата е само правна уредба в държава
– членка, която не предвижда възможност в производството по принудително
изпълнение върху ипотекирания недвижим имот да се правят възражения за
неравноправност на договорни клаузи и същевременно не позволява на съда в
исково производство да извършва преценка дали съответната клауза е
неравноправна и да постановява привременни мерки – и в частност спиране на
изпълнението, когато налагането на такива мерки е необходимо за да се гарантира
пълната ефективност на крайния съдебен акт. Нашата правна уредба позволява
защита на потребителя срещу неравноправни клаузи в изпълнителното производство,
включително и чрез спиране на изпълнението / чл. чл. 419, 420 от ГПК / и същевременно при депозирано от потребителя
възражение за недължимост предвижда задължителен исков процес, в който
кредиторът носи тежестта да установи вземането си, а потребителят разполага с
възможността да възразява за неравноправни клаузи на договора, нещо повече –
съдът и служебно следи за такива. След получаване на волеизявлението за
изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането е
законодателно предвидена възможност преди пристъпване към принудително
изпълнение страните да предоговорят
условията по договора – чл. 46 ал.
4 от ЗКНИП, което е също предоставена от националното право възможност за
преустановяване действието на предсрочната изискуемост съгласно тълкуванието на
Директива 93/13/ЕО, дадено с Решението
на СЕС от 14.03.2013 г. по дело С – 415/11, както с Решение на СЕС от
26.01.2017 г. по дело С – 421/14 – в този смисъл т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г.
на т.д. № 3/ 2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
Неоснователни
са и останалите възведени от ответницата възражения за недължимост.
Правилно
е прието от окръжния съд че нотариалната покана, съдържаща уведомлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е надлежно връчена на
длъжника Б. при условията на действащата към момента на връчването редакция на
разпоредбата на чл. 47 от ГПК и трайно установената съдебна практика по нея. На
адреса тя е търсена трикратно в рамките на повече от месец, с разлика между
посещенията от една и повече седмици - на 25.07.2017 г., 03.08.2017 г. и
05.09.2017 г., посещенията са били в различен час, в това число и в извън
работно време - сутрин,
следобед след 17,30 ч. ч. и вечер – 18, 50 ч. Изискването поне едно от
посещенията да е в неприсъствен ден не е съществувало към датите на връчване.
От намерено на адреса лице с посочване на имената му е получена информация че
Б. не живее постоянно в жилището на този си адрес, а пребивава на друг такъв в
П., който е отказало да го посочи. Извършена е от нотариуса справка в ГРАО,
удостоверяваща че адреса на който е извършено връчването е постоянния и настоящ
адрес на Б.. Оспорването по така отразеното от длъжностното лице не е успешно
проведено от ответницата – както
правилно е приел първоинстанционния съд, чрез разпита на длъжностното лице връчител
– помощник нотариуса А. Г., тъй като показанията му са изцяло в съответствие с
извършеното от нея в горния смисъл удостоверяване.
Неоснователни
са и възраженията за недължимост поради неравноправни клаузи на договора,
касаещи размера на възнаградителните лихви – капитализиране на неизплатени
лихви по преценка на кредитора / чл. 12.6 от договора /, формиране на цената на
кредита въз основа на премия и едностранно нейно увеличаване / чл. 4 и чл. 11
/, увеличаване на лихвените нива въз основа на премия, възможност на банката да
променя по своя преценка размера на анюитетната вноска и завишаване на лихвата
при промяна на условията на финансовите пазари – чл. 9 от ОУ. От заключението
на експертизата се установява че от сключването на договора и до момента тези
клаузи не са прилагани от кредитора – лихвата е начислявана съгласно
договореното и не е променяна от банката, същата не е капитализирала
неизплатени лихви и в лихвения процент не е включвана ценообразуваща величина
премия. Следователно в случая не е налице твърдяното от ответницата неправомерно
увеличаване на дълга, довело до значителна неравностойност на престациите и
поставило я в неравностойно по смисъла
на чл. 143 т.т. 3,9,10,12,13 и 18 от ЗЗП положение, съответно не е налице това
основание за недължимост на главница и/или лихви с оглед горепосочените клаузи
от договора.
Досежно
наказателната лихва/неустойка окръжният съд неправилно е приел че такава не се
претендира, съответно възраженията в тази насока като неотносими не са
коментирани. Видно от представеното в заповедното производство извлечение от
сметка / страница 2 на лист 10 от приложеното ч.гр.д. 15953/2017 г. на РС –
Пловдив /претенцията за лихви включва освен възнаградителната / 1 615, 71
лв. / и наказателната – лихва върху просрочена главница, която банката е начислила
върху цялата главница от 48 617 лв., считано от 21.04.2017 г. до
09.10.2017 г. в размер на 3 671,77
лева, а след това в размер на още 968 лева. Общо претенцията за лихва,
включваща горепосочените възнаградителни и наказателни, е в размер на сумата 6 256,
08 лв., за тази сума е издадена заповедта за изпълнение, тази сума е и предмет
на претенцията за лихви по главния иск
по чл. 422 от ГПК, а също и на
евентуалния. С оглед което възраженията
досежно наказателните лихви/неустойка са относими към спора и следва да се
разгледат, но по същество се явяват
неоснователни. Годишният лихвен процент, начисляван върху просрочена
главница – наказателната лихва, според
чл.4.2 от облигацията се определя въз основа на променлива величина - базов
лихвен процент, увеличен с два процентни пункта и надбавка за просрочие от 10
процентни пункта и постоянен компонент – фиксирана надбавка, която за първата
година от срока на кредита е 3, 461%, а от 22.10.2013 г. до крайния падеж
22.10.2042 г. – 5,461%. Към момента на сключване на договора така изчислената
наказателната лихва върху просрочена главница е посочена в размер на 17,05% за
периода 22.10.2012 г. – 22.10.2013 г., а след това в размер на 19,05%.
Валидността на клауза за неустойка се преценява към момента на сключване на
договора. Следователно наказателната лихва/неустойка в случая не е нито
нищожна, нито прекомерна. Същата възлиза на 0,05% на ден и като така не съставлява необосновано високо
обезщетение при забава на потребителя по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
В тази насока обаче следва да се отбележи че при наличие на настъпила
предсрочна изискуемост е недопустимо начисляване на договорените с облигацията
възнаградителна и наказателна лихви върху непогасения остатък от главницата
след датата на предсрочната изискуемост. От тази дата насетне – в случая
20.09.2017 г., непогасената
главница по договора се дължи единствено ведно със законната лихва за забава -
в този смисъл т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. на т.д. № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС. А преди предсрочната изискуемост
лихвата за просрочие се дължи само върху падежиралата непогасена главница. С
оглед което неоснователно банката – ищец е начислявала лихва просрочие върху
главница от 48 617 лв. за периода
21.04.2017 г. – 10.07.2017 година.
В
заключение решението на окръжния съд за отхвърлянето на исковете е правилно и
се потвърждава. С оглед този инстанционен резултат на адвоката на въззиваемата
страна се присъжда на основание чл. 38 ал.2 във вр. ал. 1 от
ЗА претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 197, 23 лв. –
минимума по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 355 от 27.06.2019
г., постановено по т.д. № 106/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Осъжда
„ У.Б. „ АД, ЕИК.. да заплати на адвокат Е.Г.И.,***.. възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т.2 от ЗА в размер на 2 197,23 лв. /
две хиляди сто деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/.
Решението
може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове: