РЕШЕНИЕ
260020/15.9.2020г.
15.09.2020 год. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, първи състав
На осемнадесети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Емилиян А.
Секретар:
В. С.
Като
разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №704 по описа на ШРС за 2020 год., За да се произнесе взе предвид следното
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Настоящото
производство е образувано на основание чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000991/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале
32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Витоша” № 7, вх. 1, ет. 1, ап. 3, представлявано от Й. С. М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение по чл.
121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса
на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила на ЗАНН и допуснати нарушения от материалноправно естество, накърняващи
правото на защита на санкционирания субект.
В съдебно заседание управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично,
а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а
в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание излага съображенията си за това, както и представя
допълнително писмени бележки, в които сочи подробни доводи по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като
взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.02.2020 г. била извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване
контрол по спазване на законодателните изисквания за командироване и изпращане
на работници в рамките на предоставяне на услуги“ от Годишния план за дейността
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството – жалбоподател “Кале 32” ЕООД, в качеството
му на работодател
при осъществяване на дейността си е допуснал командироване на 08.07.2019 г. в
гр. Лиеж, Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуга на лицето Ж. Ю.
А.на длъжност „общ работник в строителството“, но без да е сключено по
установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание. Впоследствие резултатите от проверката са
обективирани в Протокол за извършена проверка на 07.02.2020 г. – на документи,
представени в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в двадесет и една точки в съставения протокол. В точка осма от протокола за извършената проверка е записано: „Работодателят
да не допуска командироване в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на
услуга на общия работник в строителството Ж. Ю. А., без да е сключил по
установения ред с него споразумение за командироване с регламентираното
съдържание – чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда и чл. 7 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./“, във връзка с което е дадено задължително за
изпълнение предписание със срок за изпълнение - 28.02.2019 г. и занапред. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен
на управителят на дружеството на 12.02.2020 г. Въз основа на
установените факти, на 12.02.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 27-0000991, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние
е нарушена разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от
Кодекса на труда. Актът е бил съставен в
присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният
подписал акта
без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
27-0000991/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение по чл.
121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса на труда КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят М.М., на свид. П.
С. – свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При
преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на посочените по горе свидетели, съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от
тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството -
жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното
постановление № 27-0000982/12.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, като при извършената
проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното
производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството -
жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в
пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя.
Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни,
като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно
предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица
е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници или служители в
рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател
командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и
под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и
ползвателя на услугите и б) в предприятие от същата група предприятия. Според
чл. 7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, /обн.
ДВ бр. 2/2017 г./, издадена на основание
чл. 121а, ал. 8 от КТ, не се допуска командироване или
изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2,
ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1. А съгласно ал. 1 на чл. 2 от
цитираната наредба при командироване на
работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят
и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение
изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването. Също така, съгласно чл. 2, ал. 2 от НУРКИРСРПУ /обн. ДВ бр.
2/2017 г./ споразумението по ал. 1 следва съдържа данни за страните и
основанието за сключването му и определя: 1. характера и мястото на работа; 2.
времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на
начална и крайна дата на командироването; 3. размера на основното и на
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; 4. условията за
полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; 5.
продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната,
междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в
приемащата държава; 6. размера на платения годишен отпуск; 7. финансови условия
на командировката извън посочените в т. 3 и т. 4 и 8. вида на транспортните
средства и маршрута.
При извършената
проверка по документи на 07.02.2020 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Шумен се установява по безспорен начин, че между “Кале 32” ЕООД и лицето Ж. Ю.
А.е сключен трудов договор № 10/07.10.2019 г.,
по силата на който е възникнало трудово правоотношение помежду им, което
означава, че жалбоподателя несъмнено притежава качеството „работодател“ по
отношение на посоченото по горе лице. Също така безспорно установено по делото
е, че дружеството – работодател на 08.10.2019 г. е командировало работника А.
да осъществява трудовите си задължения в Кралство Белгия по Заповед № 16/08.10.2019
г. От цитираната заповед става ясно също, че лицето Ж. Ю. А.е било
командировано в гр. Лиеж, Кралство Белгия със задача – довършителни работи за
срок от 10 дни, считано от 08.10.2019 г. От снетата на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ декларация от З. И. З.– пълномощник на
дружеството - жалбоподател, е видно, че веднага след наемането на пет лица по
трудов договор, същите са били изпратени със заповед в гр. Лиеж, Белгия за
извършване на СМР, с които не е сключено споразумение за командироване съгласно
действащото законодателство. В съдебно заседание, посредством разпита на
свидетелите – М.М. и П.С. се
изяснява действителната фактическа обстановка, която се подкрепя и от
останалия, събран по делото доказателствен материал. Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Костадинова и на свидетеля С. проверяващите длъжностни лица са
достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 121а,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда по отношение на командирования работник Ж. Ю. А.на базата на
представената им за проверка документация. В тази връзка настоящия съдебен
състав съобрази и разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която
предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена
сила до доказване на противното. А противното не се доказа. Следователно в
конкретния случай е налице командироване в рамките на предоставяне на услуги по
смисъла на по чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда /КТ/ от
български работодател на работник на територията на друга държава - членка на
ЕС за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите. При
командироването на въпроснит работник на територията на друга държава – членка
на ЕС – Кралство Белгия обаче, работодателят и работникът не са уговорили с
допълнително писмено споразумение, изменение на съществуващото между тях
трудово правоотношение за срока на командироването, въпреки изричното изискване
по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ
бр. 2/2017 г./.
Необходимостта
от сключване на споразумение се обуславя от обстоятелството, че при
командироване на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е
допустимо да се променят съществени елементи на трудовото правоотношение, и
по-специално - трудовото възнаграждение и характерът на работа. Такава промяна
не може да бъде направена едностранно от страна на работодателя, а само по
взаимно съгласие на двете страни, изразено писмено. С разпоредбата на чл. 7 от
посочената Наредба се въвежда гаранция за правата на командированите работници
и служители, като се предвижда, че не се допуска командироване или изпращане на
работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 от
НУРКИРСРПУ. Освен гаранция за правата на работниците и служителите тази
разпоредба гарантира и спазването на изискванията на Директива 96/71/ЕО.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ дружеството - жалбоподател е било длъжно да
сключи такова споразумение с работника още преди командироването му на
територията на държавата - членка на Европейския съюз. Предвид датата на
сключване на договора за предоставяне на услуга между “Кале 32” ЕООД и
чуждестранния им съконтрагент /03.01.2019 г./ и датата, от която работника Ж.
Ю. А.е командирован /08.10.2019 г./, работодателят е имал достатъчно време и
възможност да сключи допълнително писмено споразумение с работника преди
реалното му командироване в чужбина. От заключението на назначената в хода на
съдебното производство действително се установява, че за м.октомври 2019г.на А. е заплатено нетно трудово възнаграждение в
размер на 1773.68 лева, обстоятелство, обаче ,което счита за напълно
ирелевантно по отношение на липсата на сключено по установения ред споразумение за
командироване с регламентирано съдържание.
Следователно
административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите
доказателства и е установил, че като не е сключило допълнително писмено
споразумение с работника Ж. Ю. А.по време на командироването в Кралство Белгия,
дружеството - жалбоподател чрез бездействието си е осъществило от обективната
страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение, визирано в чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Кодекса на труда, във вр. чл.
7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Съгласно административно-наказателната разпоредба на
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, се предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева
до 15 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
В същото време
обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния
размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става
ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения
на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на
посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и
не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител
за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да
изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази
санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка
съдът като взе предвид липсата на
каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо
санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния,
предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че по този начин ще бъдат изпълнени целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в
процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и чл.
415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното
прилагане - нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не
са настъпили вредни последици за работника. Доколкото извършеното нарушение
касае правилата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, съдът намира, че не може да се
приеме, че се касае за маловажен случай, каквито доводи излага дружеството -
жалбоподател. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В случая
административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването
на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но
и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват
маловажност на случая. В този смисъл обществени отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са
били засегнати, като не са били уговорени по надлежния ред въпросите, свързани
с измененото трудово правоотношение между работодателя и работника,
изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба. С
това са били засегнати в съществена степен трудовите права на работника по
време на командироването му в Кралство Белгия. По делото няма данни за
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид. От друга страна в КТ е предвидена
специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в,
ал. 1 от КТ, която в случая обаче не може да намери приложение,
тъй като същата, след изменението й през 2012 г., предполага нарушението да е
отстранено веднага след установяването му, което в настоящият случай не е
налице. В този смисъл нарушението е установено при извършена проверка на 07.02.2020
г., т. е. след приключване периода на командироването на работника в Кралство
Белгия, защото от представените по делото документи се установява, че
дружеството – работодател на 08.10.2019 г. е командировало работника Ж. Ю. А. да осъществява трудовите си задължения в Кралство Белгия
със Заповед № 3/03.07.2019 г. за срок от 10 дни, считано от 08.10.2019 г. С
оглед на това и след установяване на нарушението от служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Шумен, на 07.02.2020 г. дружеството - жалбоподател не е
можело обективно да отстрани извършеното нарушение, като не е отстранило същото
и преди това.
Ето защо
съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса
на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление
– тези на чл. 53 от ЗАНН.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен /, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в искането не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно
заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ
административнонаказващия орган - Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последният по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен . Разноски следва да бъдат заплатени от жалбоподателя и на Районен съд Шумен във връзка с
изготвеното по делото заключение по назначената в съдебното производство
съдебно-счетоводната експертиза
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000991/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Витоша” № 7, вх. 1, ет. 1, ап. 3, представлявано от Й. С. М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение по чл.
121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса
на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, като намалява размера на наложената
наказание “имуществена санкция” от 2 000 /две
хиляди/ лева на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА “Кале
32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Витоша” № 7, вх. 1, ет. 1, ап. 3, представлявано от Й. С. М., ЕГН ********** Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата от 100/сто/ лева представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Витоша” № 7, вх. 1, ет. 1, ап. 3, представлявано от Й. С. М., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд Шумен сумата от 100/сто/
лева представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване
на страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: