НОХД № 338/2014
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите Н.А.Н.
и Д.Г.Г.,*** за престъпление по чл.195 ал.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 и с чл.18 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от 07.02.2014г. до
16.02.2014г. в местността „Баричков мочур”, в
землището на с.Славовица, обл.Пазарджишка, при
условията на продължавано престъпление, след като се сговорили предварително и
чрез използването на технически средства – лопата и брадва, са отнели и
направили опит да отнемат чужди движими вещи – общо 48 метра многожилен меден
проводник тип ТЗБ 7х4х1,2 кв.мм., на обща стойност 397,44 лв., от владението на
„БТК” ЕАД, гр.София, без съгласие на представител на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен и откраднатите вещи
не са били под постоянен надзор, като престъплението е останало недовършено по
независещи от тях причини.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения.
Пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно
заседание и със защитници, като декларират, че се признават за виновни. Дават
обяснения по обвинението, с които по същество навеждат доводи, че са смятали
инкриминираните вещи за изоставени от собственика им, което ги е мотивирало да
установят фактическа власт върху тях.
Лично и чрез защитниците си пледират да
бъдат оправдани поради липса на виновно поведение.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
През м.януари на 2014г. служители
на „БТК” ЕАД започнали да демонтират стара телефонна кабелна линия, собственост
на дружеството, свързваща с.Виноградец и с.Славовица, обл.Пазарджик.
Във въпросната линия, на около един метър в земята, бил положен многожилен
меден проводник с оловна обшивка тип ТЗБ 7х4х1,2 кв.мм. Линията преминавала
успоредно на 50-60м. южно от асфалтовия път между двете села. По причина, че
далекосъобщенията между двете села вече не се предавали по горепосочения кабел,
дружеството започнало работа по изкопаването и прибирането му.
Всичко това станало достояние на
подсъдимите Г. и Н.. В края на месец
януари 2014г. работниците и машините, с които бил ваден кабелът, напуснали
обекта. В този момент кабелът от цялото трасе не бил изваден, като част от него
останал заровен в земята. Работата по ваденето на кабела приключила в местността „Баричков
мочур”, в землището на с.Славовица, като изкопаният ров до там останал отворен.
След
като разбрали всичко това двамата подсъдими, решили да вземат от кабела и след
това да го предадат за вторични суровини.
На 07.02.2014г. отишли за първи път
в горепосочената местност, като носели със себе си лопата и брадва. Започнали да
копаят по продължението на трасето от мястото, където работниците на дружество
били спрели изкопните работи. Изкопали 13л.м., след това отрязали кабела с
брадвата и го взели. Отдалечили се от мястото, след което свалили оловната му
обвивка, а медните проводници нарязали на парчета. Още същия ден отнесли
последните в пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр.Ветрен. Там ги
предали на св.Л.М., който ги претеглил и установил, че тежат 7 кг. Той платил на подсъдимите
51 лв., като в дневника на пункта св.М. вписал имената на Г.. Подсъдимите
предложили да предадат и оловната обвивка на кабела, като показали парче от нея
на св.М., но същата била силно зацапана и последният отказал да я вземе.
На
16.02.2014г. подсъдимите отново решили да откраднат от кабела. По обяд те
отишли при изкопа, като отново носели лопата и брадва. Започнали да копаят и
извадили от земята около 20
метра кабел, като срязали края му с брадвата, навили го
на руло и го оставили до изкопа. След това продължили да копаят, но когато
изкопали около 15 м.
видели по асфалтовия път да преминава полицейски автомобил. Те веднага спрели
работа и опитали да се скрият като легнали на земята. Полицейските служители –
св. М.С. и неговите колеги, забелязали двамата подсъдими. По този повод те
слезли от полицейския автомобил, разстановали се в
района на местността и от различни посоки тръгнали към подсъдимите, като
постепенно стеснявали кръга около тях. Тогава подсъдимите побягнали към близката гора с намерение да се
скрият, но пробягвайки около 50-60
м. се натъкнали в близост до св.С.. В резултат на това
преустановили бягането и се върнали при полицаите. Разказали им какво правят
там и че това не е първият подобен случай.
На място пристигнал разследващ полицай,
който извършил оглед на местопроизшествие и с това било поставено началото на
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на изготвената по
делото първоначална съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно кабелът,
предмет на двете деяния е на обща стойност 397,44 лв., от която 107,64 лв. е
тази на отнетия при първото деяние, а 289,80лв. е стойността на кабела, предмет
на осуетената кражба. Вещото лице е дало оЦ.та на
този кабел по описание, като го е оценило като действащ /работещ/ кабел по
пазарни цени, с приспаднато съответно овехтяване. Приета е цена за линеен метър
в размер на 8.28 лева. Вещото лице е установило категорично, че дължината на
кабела, предмет на първото деяние, е била 13 метра, както и че 1
линеен метър от медната жица в многожилния меден проводник /тип ТЗБ 7х4х1.2
кв.мм./ е равен на 0.532 килограма. Именно на база това изчисление е било
установено и, че седемте килограма меден
кабел, предадени в пункта след кражбата на 07.02.2014г. се равняват на 13
линейни метра.
Видно от заключението на допълнителната
съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени което обективно и компетентно,
средната изкупна цена на отпадъци от цветни метали – мед, към инкриминирания
период, в Пазарджишка област, е била в размер на 6.90 лева. На тази база вещото
лице е установило, че цената на предадения в пункта като скраб,
след кражбата на 07.02.2014г., меден
проводник от седем килограма е равна на 48.30 лева. В съдебно заседение вещото лице сочи, че един линеен метър от кабела
тежи 530 грама,
като се позовава на данните от първоначалната си експертиза, при което прави
изчисления, че общата дължина на кабела, предмет на посегателство при първото и
второто деяние е 48 метра,
който тежи общо 25.44 лева. Заявява, че това тегло умножено по средната изкупна
цена на медта като отпадък – 6.90 лева, бил дало общата цена на целия кабел
като отпадък.
Тук е мястото да се посочи, че съдът
констатира известно несъответствие между заявеното от вещото лице в съдебно
заседание със заключението по първоначалната експертиза, което несъответствие
обаче е абсолютно преодолимо. Според заключението на вещото лице в
първоначалната експертиза 1 линеен метър кабел тежи 0.532 кг. или 532 грама, а не както
сочи вещото лице при защитата на допълнителната експертиза – 530 гр. При това
положение за съда не съставлява трудност да изчисли, че общият кабел, предмет
на посегателство и при двете деяния – 48 линейни метра, умножен по 0.532 кг. дава общо тегло
на кабела 25.54
килограма, а не 25.44кг., както заявява вещото лице с
о.с.з. на 05.06.2014 година. С оглед на това съдът достигна до извода, че общата стойност на кабела предмет на
посегателство, оценен като отпадък е равна на сумата от 176.23 лева /25.44кг. х
48 л.м./.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе частично от обясненията на подсъдимите
и изцяло от показанията на свидетелите Г., С., П. и М., а така също и от
заключението на първоначалната и допълнителна-оценъчната експертиза, писмените
и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото
по реда на чл.283 и чл.284 от НПК.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите в
частта им, в която твърдят, че не са действали със съзнанието, че извършват
кражба на чужда вещ, а смятали процесния кабел за
изоставен от собственика, т.е. за ничия вещ и поради това решили да установят
фактическа власт върху него, с цел да го своят и се разпоредят се вещта като
със своя. Тези техни обяснения са очевидно израз на обмислена защитна теза, но
те категорично се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Отделно от това, в правната теория и практика е известно, че умисълът на един
конкретен деец се обективира от неговите действия. В конкретния казус,
обективно установеното поведение на двамата подсъдими сочи, че те са имали
ясното съзнание, че кабелът, който копаят е чужда вещ и изкопаването и
вземането на същия от тяхна страна е нередно.
Двамата подсъдими твърдят, че те смятали процесния кабел за изоставен, т.к. работниците и машините на
дружеството, които го вадели напуснали землището и известно време след това
никой не се появил, за да поднови изваждането. В същото време обаче не отричат,
че не са се поинтересували по никакъв начин, т.е. не са търсели информация от
когото и да е относно това дали наистина този кабел е изоставен и дали неговото
изваждане ще бъде подновено.
Подсъдимите твърдят, че смятали кабела за изоставен и
поради това, че били оставени неизкопани участъци в трудно достъпни за
работниците и техниката места в местността, а именно в храсти, дървета, лозя и
т.н. В същото време обаче, видно от фотоалбума, който е неразделна част от огледния протокол /снимки № 4, № 5, № 7, № 10, №11 и № 12/
самите подсъдими сочат мястото, откъдето са изкопали кабела, а то е абсолютно
чисто от храсти, дървета или каквито и да е насаждения, като в него спокойно би
могла да бъде вкарана съответна техника.
На следващо място следва да се каже и това, че ако
наистина подсъдимите са смятали кабела за изоставен и в този смисъл не са
копаели със съзнанието, че вършат кражба, то те не биха предприели действия по
прикриването си от полицейските служители на 16.02.2014г. посредством
първоначално лягане на земята, а след това и опит за избягат от
местопрестъплението към намиращата се в съседство гора.
В останалата част съдът дава вяра на обясненията на
двамата подсъдими, с които те подробно разказват как, кога и с какво са отишли
да копаят кабел, как са се разпоредили с отнетата вещ при първото деяние и
колко кабел са изкопали преди да бъдат заловени при второто. Техните обяснения
в този смисъл напълно се подкрепят и от показанията на свидетелите Г., С., П. и
М., на които съдът дава пълна вяра, т.к. те са абсолютно незаинтересовани от
изхода на делото, като достоверно и
хронологично точно изясняват релевантите факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили престъпния състав на чл.195 ал.1,
т.2, т.4 и т.5 , във вр.
с чл.194 ал.1 и с чл.26 ал.1 и с чл.18 ал.1 от НК, като в периода от 07.02.2014
г. до 16.02.2014 в местността „Баричков мочур” в землището на с. Славовица, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление,
след като се сговорили предварително и чрез използване на технически средства –
лопата и брадва, са отнели и направили опит да отнемат чужди движими вещи –
общо 48 метра
многожилен меден проводник тип ТЗБ 7х4х1,2 кв.мм. на обща стойност 176.23 лева,
от владението на „БТК” ЕАД гр. София, без съгласие на представител на
дружеството с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е
немаловажен и откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, а
престъплението е останало недовършено по независещи от тях причини.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимите са е имал представа за всички
обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавали
са, че вещите, предмет на посегателство и при двете единични деяния не са били
под постоянен надзор, т.к. е несъмнено при конкретните обстоятелства, вида и
местонахождението на процесния кабел, че неговия
собственик не е в състояние да упражнява върху него постоянен надзор или да
вземе други мерки за защита, т.е. кабелът е бил оставен във въпросното трасе на
т.нар обществено доверие. Съзнавали са също, че при извършването на кражбата и
опита за кражба са използвали техническото средство – брадва и лопата, без които
би било невъзможно или значително затруднено отнемането на владението над
вещите. Съзнавали са, че вземат решението за извършване на двете единични
деяния след предварителен сговор помежду си, т.е. в едно относително спокойна
обстановка при възможност за осъждане на мотивите „за” или „против”
осъществяване на правно запретеното поведение.
Двете деяния са извършени през
непродължителен период от време, в рамките на десетина дни, при една и съща
обстановка и еднородност на вината. Двете са умишлени, при форма на вина пряк
умисъл, тъй като обвиняемите са съзнавали, че противозаконно отнемат чуждо
имущество без съгласието на неговия собственик, с намерение противозаконно да
своят същото. Двамата са искали
настъпването на общественоопасните последици на всяко
от деянията, а именно да установят фактическа власт върху вещите и да могат да
се разпореждат с тях като със свои. Двете деяния осъществяват поотделно състава
на престъплението кражба, като последващото от обективна и субективна страна се
явява продължение на предходното. С оглед на това те представляват едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Първото деяние е
довършено, а второто е останало във фазата на недовършения опит, но довършеното
няма съществено отражение върху характера на цялостната престъпна дейност,
предвид значително по-малкото количеството кабел, което има за предмет, с оглед
на което подсъдимите на основание чл.26, ал.5 от НК бяха осъдени като за опит
по чл.18, ал.1 от НК.
Тук е мястото да се посочи, че съдът
призна за невиновни и оправда
подсъдимите по първоначално повдигнатото
им обвинение, а именно за това, че са направили опит за кражба на вещи със
стойност на разликата от 176.23 лв. до 397.44 лв.
Както вече се посочи по-горе с
повдигнатото с ОА обвинение против подсъдимите те са обвинени за
посегателството над процесния кабел, който е бил
възприеман като вещ, годна да служи по предназначение. На тази база той е бил
оценен от вещото лице по назначената в досъдебната фаза на процеса експертиза
на линеен метър с цена от 8.28 лв. на 1м или обща цена от 397.44 лева. В същото време, от събраните по делото
доказателства и основно от приетото като писмено доказателство официално
уведомително писмо от „БТК” ЕАД, подписано от директор счетоводство на
дружеството рег. № 11-00-13 от 07.05.2014г. /лист 61 от материалите по
съдебното дело/, стана категорично ясно, че процесният
кабел е имал статут на дълготраен актив за дружеството с инв.
№ *** и същият е включен в баланса на дружеството. От мес.
февруари 2014г. описаният кабел е
заведен като извънбалансов актив за дружеството с
нулева стойност по смисъла на /ЗСчет – бел. моя/ и е
бил преоценяван последно до 2001 година съгласно изискванията на ЗСчет. и Националните счетоводни стандарти. От това следва,
че процесният кабел може да се използва от неговия
собственик само и единствено като отпадък и именно като такъв той има стойност
за него. Оценен като отпадък общата стойност на 48м., респ. 25.54 кг. кабел е
точно 176.23 лева, за което съображения се изложиха по-горе, при обсъждане на
заключението на допълнителната съдебно-оценъчна експертиза.
Не може да бъде споделено възражението
на защитниците на подсъдимите, че деянието извършено от тях е несъставомерно от обективна и субективна страна и на тази
база следва да се постанови оправдателна присъда. Защитниците акцентират на
това, че в конкретния казус не е налице годен предмет на престъпление, т.е.
чужда движима вещ, т.к. процесният кабел бил изоставен от дружеството-собственик,
едва ли не то демонстрирало право на отказ от собственост, при което вещта била
ничия.
Това възражение категорично се
опровергава от приетото като писмено доказателство по делото официално
уведомително писмо от „БТК” ЕАД, рег.№ 9099 от 03.04.2014г. /лист 45 от материалите
по съдебното дело/, от което става ясно, че дружеството не е демонтирало целия
кабел, като са останали недемонтирани участъци по трасето по независещи от него
причини, а именно кабели, находящи се в земеделски земи, трайни насаждания,
недостъпен за дружеството и подизпълнителя терен. Независимо от това обаче, процесният кабел е собственост на дружеството и същото не е
загубило интерес от демонтирането му, за което ще бъдат предприети действия
след съгласуване на демонтажа със собствениците, респ. арендаторите на
съответните имоти, през които минава кабелната мрежа.
Не може да бъде споделено и
възражението, че двамата подсъдими са считали вещта за ничия по съображенията,
които бяха изложени подробно по-горе а именно, че двамата са имали такова
поведение в деня на залавянето им, което обективно е сочело, че са направили
опит да се скрият, респ. избягат от пристигналите на място полицейски
служители, което значи само и единствено, че са съзнавали правната запретеност на извършеното от тях.
Не може да се сподели и възражението на защитата в
смисъл, че деянието на подсъдимите е малозначително
по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Независимо от ниската стойност на вещите предмет
на посегателство, която е почти колкото една втора от МРЗ, то тази стойност не
е определяща за обществената опасност на деянието и не сочи то да е с явно
незначителна такава. Стойността може да се отчита само като смекчаващо
обстоятелство, но не следва да се забравя, че второто деяние, включено в
състава на продължаваното престъпление, е останало недовършено, поради
независещи от извършителите причини. В
случай, полицейските служители не се бяха намесили на 16.02.2014г. то
неминуемо извършителите биха изкопали и откраднали по-голямо количество кабел.
Не може да бъде уважено и алтернативното искане на
защитата за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.197
от НК. Вярно е, че в о.с.з. на 11.03.2014г. двамата подсъдими представиха
вносни бележки за внесена сума по сметка на ощетеното ЮЛ в общ размер на 108.82
лева, но тази сума е само част от общо причинените имуществени вреди. Отделно
от това второто деяние е останало недовършено от извършителите, като при
неговото непосредствено разкриване от полицейските служители, намерения на
местопроизшествието кабел тип ТЗБ 4х7х1.2мм. с дължина 20 метра, изкопан,
прекъснат от общия кабел, навит на руло и подготвен за взимане е бил иззет като
веществено доказателство. Факт е, че той следва да бъде върнат на собственика и
с това също част от причинените вреди ще се считат за репарирани, но това
отново не обуславя приложението на разпоредбата на чл.197 от НК, т.к. тя ще са прилага само ако откраднатата вещ
бъде върната или заместена доброволно от извършителя, а не когато той е заловен
по време на кражбата и вещта се изземва като веществено доказателство от
разследващите органи. Казано с други думи чл.197 от НК ще се прилага само ако е
налице изключително съдействие или активност на извършителя по посока на
обезщетяване на пострадалия от кражбата, а в случая това не е налице.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата
степен на обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на
глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също
е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване – демонстративно
и с чувство за безнаказаност. Отделно от това то е осъществено при условията на
продължавано престъпление, което обуславя неговата по-висока морална, социална
и правна укоримост.
Обществената опасност на подсъдимите е
завишена. Факт е, че Н. не е осъждан, но видно от представената характеристична
справка е криминално проявен и негативно охарактеризиран по местоживеене. Подс.Г. е осъждан по НОХД № 2101/13г. с присъда влязла в
сила на 21.12.2013г., за престъпление по чл.216 ал.4 на глоба в размер на 150
лева. Отделно от това той също е негативно охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
правото на собственост.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени направените частични самопризнания, оказаното
съдействие на разследващите органи, ниската стойност на вещите, предмет на посегателство,
тежкото материално положение и имотно състояние на двамата подсъдими, фактът,
че и двамата демонстрираха разкаяние за стореното и преведоха парична сума в
размер на 108.82 лв. в полза на ощетеното ЮЛ, с което частично възстановиха
причинените от тях имуществени вреди, а също и чистото съдебно минало за подс.Н.. и добрите
характеристични данни за Велева.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – обремененото
съдебно минало за подс.Г. и негативните
характеристични данни за двамата.
С оглед на горното съдът намери, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства /подробно изброени по-горе/ и едно изключително такова – ниската
стойност на вещите, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона
наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По тази причина съдът, приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и определи наказанието лишаване от
свобода под най-ниския предвиден в закона предел, като наложи на двамата
подсъдими наказание от по три месеца лишаване
от свобода, което съответства на степента на вината и с което ще се постигне
личната и генерална превенция.
Предвид данните за личността на двамата подсъдими,
както и чистото съдебно минало за Н., а също и фактът, че подс.Г.
преди това деяние не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от ОХ,
съдът прецени, че за тяхното поправяне и превъзпитание не се налага ефективното
изтърпяване на така наложените наказания лишаване от свобода, а поправително-
превъзпитателното въздействие ще може да бъде постигнато и с института на
условното осъждане. С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за двамата подсъдими за
изпитателен срок от по три години.
Възпитателната работа с условно осъдените се възложи
на наблюдателната комисия при Община Септември.
На основание чл. 53 ал.1, буква „а” от НК съдът постанови веществените
доказателства: 1 бр. лопата и 1 брой брадва, като вещи принадлежащи на
виновните и послужили за извършване на умишленото престъпление да се отнемат в
полза на държавата, а вещественото доказателство - проводник ТЗБ 4х7х1,2 кв.
мм., находящ се на съхранение при домакина на РУП – Септември да се върне на
собственика „БТК” ЕАД гр.София.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Н.Н. и Д.Г. да
заплатят в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР- Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на по 20,00 лв. за експертиза, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик съдебно-деловодни разноски
в размер на по 30 лв. за всеки един от тях – за изготвяне на допълнителна
експертиза и възнаграждения за явяване на вещо лице в с.з., както и държавна
такса в размер на по 5 лв. при евентуално служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: