О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_260181
гр. ВАРНА, _09.12.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д.№592
по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от «ЩРАБАГ“ ЕААД, гр.София, чрез адв.П., срещу определение
№260025/25.09.2020г. по ч.т.д.№92/2019г. на ОС – Шумен, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за отмяна на допуснатото обезпечение по реда
на чл.402 от ГПК.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че молителят не е
предявил обезпечения иск, тъй като в хода на производството същият е изменен с
друг предмет – различен от този заявен в молбата по чл.390 от ГПК. Същият, след
изменението му, вече не е предмет на образуваното дело пред СГС, а по отношение
на новия предявен иск не е правена преценка дали е налице интерес от
обезпечаването му, респ. дали е налице и обезпечителна нужда за молителя в
производството. Посочените обстоятелства обосновават интереса на жалбоподателя
да иска отмяна на обезпечението по реда на чл.402 от ГПК, а именно „вече не
съществува причината, поради която е допуснато“. В този случай съдът следва да
прецени дали обезпечението е станало безпредметно, тъй като няма да могат да
бъдат постигнати обезпечените правни последици на решението. Интересът от
обезпечаването на иска се определя от предмета на бъдещото дело и от обема на
отправеното искане за защита. Когато съдът е допуснал обезпечение на конкретен
иск, който не е предявен или е изменен с
различен иск, то няма как да се приеме, че относно обезпечението на конкретния
иск, който ще разгледа съдът по бъдещия иск е имало конкретна преценка на
обезпечителната нужда.
В жалбата е посочена
и втора причина за отмяна на обезпечението, а именно отпадане на необходимостта
от същото поради спиране на производството по обезпечения иск до приключване с
влязъл в сила акт на т.д.№1950/2018г. на СГС, 6-ти състав. Това означава, че производството
по т.д.№1950/2018г. на СГС ще продължи минимум след три години и ще се води в
продължение на още около три години в три съдебни инстанции. Докато същото
приключи ще изтече срокът за задържане на сумата, предмет на т.д.№1859/2019г.
на СГС, 20-ти състав, тъй като срокът за задържане е 18 месеца след получаване
на Акт обр.16 и разрешението за ползване на фабриката /последното е от
21.02.2020г./. Тогава предявеният по т.д.№1859/2019г. на СГС иск ще стане
автоматично неоснователен.
Ето защо, съдът неправилно
е приел, че не са настъпили нови обстоятелства. Напротив, такова е настъпило с
изменението на иска, след което продължаването на обезпечителната мярка не е
наложителна, не е уместна и не е съвместима с целите на производството.
По същество се претендира
отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде отменено допуснатото обезпечение и да бъдат вдигнати наложените
запори.
Въззиваемата страна
„КАМБРО ОЗАЙ БГ“ ЕООД, гр.Шумен с писмен отговор, чрез адв.Н., оспорва жалбата
като неоснователна. Излага, че оспореното определение е правилно и
законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон и при съобразяване на трайната съдебна практика по сходни
казуси.
Обезпеченият бъдещ
иск е надлежно предявен, за което са представени и доказателства. Няма
основания да се предполага, че молителят е предявил друг иск пред компетентния
СГС, по отношение на който не е била преценявано дали е налице интерес от
обезпечаване и респ. дали е налице обезпечителна нужда. Не е налице посочената в чл.402, ал.2 от ГПК
предпоставка, а именно да не съществува причината, поради която обезпечението е
било допуснато. Правната квалификация на предявения иск е прерогатив на съда,
пред който делото е висящо. За да определи действителното основание съдът
следва да изходи от изложените в исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
исковата претенция, формулирано в петитума на исковата молба.
Производството по
допускане на обезпечение е едностранно. В конкретния случай е допуснато
обезпечение на база предварителна правна квалификация, която съдът е дал въз
основа на изложените в молбата факти. Тези факти не са изменяни, нито е изменен
петитума на депозираната в срок искова молба. След постановяване на
определението за допускане на обезпечението не са настъпили никакви
обстоятелства, които да водят до основание за ревизиране акта на съда. Важен е
факта на предявяване на иск въз основа на фактическите твърдения изложени в
молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, поради което не е налице
изменение на предмета на иска и спора.
По делото няма данни
и не са наведени твърдения за нови обстоятелства, от които да се достигне до
извода, че продължаването на обезпечителната мярка е наложително, уместно и
съвместимо с целите на производството. Обезпечителната нужда не е отпаднала и е
налице и към настоящия момент. Налице са данни, че върху банковите сметки на
ответника има наложени и предходни запори, а ответникът е страна по множество съдебни
спорове, поради което е неясно неговото финансово състояние.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена, а определението на ОС – Шумен потвърдено.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите по ч.т.д.№92/2019г. на ОС -
Шумен, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по ч.т.д.№92/2019г. на ОС – Шумен е образувано по молба от
«КАМБО ОЗАИ БГ» ЕООД, гр.Шумен за допускане на обезпечение на бъдещи искове
срещу «ЩРАБАГ» ЕАД, гр.София.
С определение №226/16.08.2019г. обезпечението е допуснато при условията на
заплащане на парична гаранция в размер на 60 000лв.
С определение №748/30.10.2019г. по ч.т.д.№680/2019г. на ВнАС определение №226/16.08.2019г.
по ч.т.д.№92/2019г. на ОС – Шумен е потвърдено.
С молба вх.№260019/18.08.2020г. по ч.т.д.№19/2019г. на ШОС «ЩРАБАГ» ЕАД,
гр.София е направил искане за отмяна на допуснатото обезпечение по реда на
чл.402, ал.2 от ГПК. Изложени са твърдения, че предявеният бъдещ иск е уточнен с друг предмет, различен от този
заявен в молбата за допускане на обезпечение на иска, поради което не е налице
идентичност на обезпечения и предявения иск. Производството по заведения бъдещ
иск е спряно до приключване на производството по т.д.№1950/2020г. на СГС, което
означава, че същото ще бъде продължено най-рано след три години и ще приключи
евентуално след толкова, след три инстанции, до която дата ще изтекът сроковете
за задържане на паричната гаранция и искът ще стане неоснователен. Посочените
обстоятелства са «нови обстоятелства довели до отпадане на обезпечителната
нужда», поради което са налице основания за отмяна на обезпечението.
Ответникът по молбата «КАМБО ОЗАИ БГ» ЕООД, гр.Шумен с писмен отговор
оспорва къщата като неоснователна. Твърди, че обстоятелствата, изложени в
молбата са по същество на предявените
искове и не могат да бъдат разглеждани в това производство. Бъдещият иск е
предявен при изложените в молбата за допускане на обезпечението факти и
обстоятелства. Правната квалификация на същия е от компетентността на исковия
съд и не може да бъде преценявана в обезпечителното производство. Твърденията
за наличие на обезпечителна нужда са изложени в молбата за допускане на
обезпечение и не са променени и към настоящия момент. По същество моли искането
да бъде оставено без уважение.
С определение № 260025/25.09.2020г. молбата с правно основание чл.402, ал.2
от ГПК е оставена без уважение.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна.
Настоящия
състав, като разгледа молбата и приложенията по делото, намира, че искането, с
което е сезиран е за отмяна на допуснато обезпечение по реда на чл.402, ал.2 от ГПК.
Производството
по отмяна на наложената обезпечителна мярка предпоставя начална
законосъобразност на допускането й и наличието на нови факти, които я правят
неоправдана.
В настоящия случай
основанието за отмяна на обезпечението посочено в молбата, подадена от
ответника, е отпадане на причината за допускане на обезпечението, поради
непредявяване на обезпечените бъдещите искове, с оглед изменението им в хода на
висящото производство и спиране на делото до приключване на друг спор между
същите страни.
От представените по
делото доказателства /молба вх.№4718/16.09.2019г. и приложената към нея искова
молба/ се установява, че обезпеченият бъдещ иск е предявен в определения срок.
Същият е не е приключил с влязъл в сила акт, а производството по делото е
спряно, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Съдът намира, че така
посочените обстоятелства не се обхващат от разпоредбата на чл.402, ал.2 от ГПК,
а именно „да не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението“.
Последното предполага влязло в сила решение, с което спорът между страните е
разрешен със сила на пресъдено нещо, постигане на спогодба, с която са уредени
отношенията между страните, погасяване на вземането, предмет на иска и др. За
да е налице отпадане на причината, е необходимо спорът между страните да не
съществува, т.е. задълженията, предмет на обезпечените искове да са отречени
или изпълнени или производството по делото да е прекратено с влязъл в сила акт.
При допускане на
обезпечението съдът е приел, че са налице достатъчно убедителни писмени
доказателства, обосноваващи вероятната основателност на бъдещия иск и наличието
на обезпечителна нужда. По отношение на нито един от тези решаващи изводи на
съда - към настоящия момент промяна не е настъпила. Твърденията, че наложената
мярка е ненужна, с оглед отпадане необходимостта от обезпечението с оглед
извършеното спиране на производството, съдът не обсъжда, защото са неотносими към
изискуемата се по чл.402 от ГПК предпоставка за отмяна. Още повече, че в случая
производството по спора е висящо, поради което не е отпаднала причината за
допускане на обезпечението на исковете.
По делото липсват
доказателства за надлежно извършено изменение на предявения от молителя иск,
нито за въведените от него нови твърдения, респ. за дадената от исковия съд
правна квалификация, които да обосноват извод, че предявения иск е различен от обезпечения
бъдещ иск.
По
изложените съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.402,
ал.2 от ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, поради което подадената в
този смисъл молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция и на установеното от
ВОС по спора от правна страна, съдът намира, че обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260025/25.09.2020г. по ч.т.д.№92/2019г. на ОС – Шумен, с което е оставено без
уважение искането на «ЩРАБАГ» ЕАД, гр.София за отмяна на
допуснатото обезпечение по реда на чл.402 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: