РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 12.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4453 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И.П.П.
срещу З. „Б.И.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за сумата от 40
000 лв., заявена като частичен иск от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано
на 12.10.2013 г., на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Банско шосе“, по
вина на Д.А.А., управлявала лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност
като автомобилист е застрахована при ответното дружество, както и имуществени
вреди, в размер на 1892,73 лв., изразяващи се в разходи за лечение на
получените от процесното ПТП травматични увреждания и
сумата от 9500 лв. - имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи от
невъзможността да получи договорени възнаграждения за музикални участия, ведно
със законната лихва върху всяка от претендираните
суми, считано от дата на деликта - 12.10.2013 г., до
окончателното им изплащане.
В исковата молба е изложено, че горепосоченото ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който при предприемане маневра
завиване наляво е отнел предимството на каращия велосипед ищец, в резултат на
което е последвал сблъсък между превозните средства. Сочи, че вината на Д.А.А. за настъпилото ПТП е установена с влязла в сила присъда
на наказателния съд. Твърди, че от процесното ПТП е
получил травматични увреждания, от които е изпитвал силни болки, стрес и дискомфорт, а именно: разкъсване на лигамента
на коленното капаче на левия крак; кожна рана по левия лакът, хирургически
зашита; контузия и охлузвания по крайниците. Претърпял е и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и пропуснати ползи от получаването на
възнаграждения за музикални участия като певец по пет договора.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по
основание и размер, като сочи че не е налице деликт. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е имал възможност като водач
на велосипед да избегне удара, като се съобрази с приближаващия се към него
автомобил, както и с посоката и скоростта му на движение. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за исковете за главница и лихва.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента
има застраховка „Гражданска отговорност”.
По
делото е представено влязло в сила на 12.12.2017 г.
решение от 15.03.2016 г., по н.а.х.д. №7165/2014 г., на СРС, с което подсъдимата
Д.А.А. е призната за виновна в това, че на 12.10.2013
г. около 18:10 ч. в гр. София, по бул. „Сливница”, на кръстовището, образувано
от бул. „Сливница” и ул. „Банско шосе”, с посока на движение от Околовръстен
път към бул. „Европа”, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Тойота Селика” с peг.
№ ********, е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като не пропуснала насрещно движещия се велосипедист И.П.П. и е реализирала ПТП с него, вследствие на което по
непредпазливост му е причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК, изразяваща се в разкъсване на лигамента
на коленното капаче на левия крак, като на основание чл. 78а от НК вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и е
наложил административно наказание.
За
установяване претърпените от ищеца травматични увреждания от процесния инцидент, извън описаните в решението на
наказателния съд, по делото са приети първоначална и повторна съдебномедицински
експертизи, чиито заключения съвпадат относно вида и характера на причинените
травми. Доколкото повторната СМЕ е извършила по-задълбочен и обстоен анализ на
медицинската документация, включително е осъществен и личен преглед на ищеца,
то и съдът кредитира в цялост именно нея. Същата установява, че в причинна
връзка с ПТП И.П.П. е получил контузия с разкъсно-контузна рана в предния отдел на лявото коляно,
която рана е с размачкани неравни ръбове и с кожно ламбо
с основа, разположена от вътрешната страна, с лезия (откъсване)
на собственото сухожилие на капачката в областта на върха й и дефект в зоната
на руптурата. Активното разгъване на коляното е било
невъзможно, което сочи за пълно прекъсване на екстензорния
апарат, като частично са разкъсани вътрешния и външния ретинакулуми
на капачката. Налице са били и контузия с разкъсно-контузна
рана по външната повърхност на лявата лакътна област,
засягаща зоната на залавяне на екстензорните сухожилия
на пръстите и китката, както и повърхностни контузии на крайниците с охлузни рани.
Извършена
е първична хирургична операция на раната в областта на лявата лакътна става с кожен шев, както и такава на раната на коленната
става с поставяне на отбременяващ телен шев с винт. След
изписването от болницата травмата на коляното е наложила носенето на гипсова лонгета за период от 45 дни, като конците са свалени в срок
и не е имало усложнения от раната. През този период ищецът се е придвижвал с
патерици, при частично натоварване на крайника. След сваляне на имобилизацията е започнал рехабилитация, но е продължил да
ползва помощни средства за период 90-100 дни от датата на травмата. На
18.12.2013 г. пострадалият повторно е постъпил за оперативно лечение с цел сваляне
на отбременяващия телен шев и винта на коляното, като
конците са свалени на 15-я ден от операцията, а след изписването е продължил
рехабилитацията. Вещото лице е констатирало, че към настоящия момент са налице цикатрикси в оперираните области, лека хипотрофия
на бедрената мускулатура вляво и хипестезия дистално от раната на коляното. Функционално активните
движения са възстановени в пълен обем. При приемане на експертизата в открито
съдебно заседание е пояснено, че обичайният период, в който коляното
възстановява своите функции е около шест месеца, като медицинската документация
сочи, че рехабилитацията е била основно във фитнес центрове, където се е
наблягало на движения и възстановяване на силата, а не са провеждани
специализирани рехабилитационни процедури, които са
строго медицински регламентирани, и да се набляга на определена схема на
възстановяване на коляното, което е довело до една лека хипертрофия на квадрицепса на бедрения мускул, което е с около 2 см.
по-малка от обиколка спрямо другия крак. Това се е отразило в началото, а към
момента е компенсирано и е налице възстановена подвижност, без функционална
разлика в колената.
Свидетелят
Б.Б., приятел на ищеца, сочи, че възстановяването от
травмите е продължило около една година, като пострадалият не е могъл да вземе
участие в ангажиментите си като музикант и е изпаднал в творческа криза.
По
аргумент от т. 15 от ТР от 06.11.2013 г., по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 300 ГПК, горепосоченото решение на
наказателния съд задължава гражданския съд да приеме за установено в настоящото
производство, че процесното ПТП е причинено виновно
от посочения в исковата молба делинквент, в резултат
на което на ищеца са причинени описаните в решението телесни увреждания,
изразяващи се в разкъсване на лигамента на коленното
капаче на левия крак. Отделно от това, от СМЕ се установяват и други
травматични увреждания, причинени в резултата от процесното
ПТП. Видно от приложената по делото Застрахователна полица № 02113001335586 със
срок на действие от 16.05.2013 г. до 15.05.2014 г. (л. 147), към дата на ПТП за
процесния лек автомобил е била налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със ответното застрахователно дружество, поради което и последното дължи
заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост (ППВС № 4/68 г.).
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди травматични увреждания, установени в медицинската
експертиза; периодът на възстановяване – около шест месеца, като до 45-я ден
пострадалият се е придвижвал преимуществено с помощта на патерици, продължавайки
да ги използва и след това, до около 90-100 дни от дата на ПТП;
обстоятелството, че пострадалият е претърпял две хирургически интервенции на
коляното – за поставяне на отбременяващ телен шев с
винт и за неговото премахване, след което е продължило възстановяването му;
възрастта на ищеца към момента на ПТП (50 г.). Следва да бъде отчетено, че
според повторната СМЕ са налице цикатрикси в
оперираните области, но същевременно се установява и, че функциите на левите
ръка и коляно са напълно възстановени и в този смисъл не са налице трайни и
необратими последици за здравословното състояние на ищеца. Съобразявайки тези
обстоятелства, както и икономическата
обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 20 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и възмездява неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
В
настоящото производство ищецът претендира присъждането на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматичните
увреждания в общ размер на 1892,73 лв., както следва: сумата от 53,42 лева,
заплатена за закупуване на лекарства - аугментин, линекс форте и репарил, по
фискален бон от 18.10.2013 г.; 19,18 лева - заплатена за закупуване на
лекарства - норсулфазон купро
и репарил, по фискален бон от 27.10.2013 г.; 7,73
лева - заплатена за закупуване на хартман медикомп стерилни компреси, по фискален бон от 11.11.2013 г.; 400 лева - заплатени разходи за нощувки в
болницата, по сметка от 16.10.2013 г., издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“;
36 лева - заплатена такса за закупуване на патерици, по фактура №
**********/14.10.2013 г. и Фискален бон към нея; 34,80 лева - заплатена
потребителска такса по фактура № **********/18.10.2013 г.; 11,60 лева -
заплатена потребителска такса в болница, по фактура № **********/08.01.2014 г.
и Фискален бон към нея; 130 лева – за покупка за карта за фитнес за два месеца,
по фактура № **********/24.02.2014 г. и Фискален бон към нея; 1200 лева - за
заплатена такса за рехабилитационните процедури, по Фактура
№ **********/24.02.2014 г. и фискален бон.
Заключението
и по двете съдебномедицински експертизи еднозначно сочи, че горепосочените
разходи са били в причинна връзка с лечението на травматичните увреждания на
ищеца, получени от процесното ПТП, поради което искът
следва да бъде изцяло уважен.
Основателна
се явява и претенцията за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в
общ размер на 9500 лв., изразяващи се в невъзможността И.П. да изпълни поетите
от него ангажименти за участия като музикант и певец в пет събития и да получи
договорените по тях възнаграждения. По делото са представени пет договора (л.
60-64), по силата на които ищецът е поел ангажимент за музикални участия, както
следва:
1/. По договор от 20.09.2013 г., сключен с К.Ю.Г.,
за участие на ищеца като водещ и певец на рождения й ден на 18.10.2013 г. в гр.
Стара Загора, при договорено възнаграждение от 2000 лв., от които 1000 лв.,
платени като капаро; 2/. по граждански
договор №3 от 08.10.2013 г., сключен с „Л.-**“ ЕООД, за участие като певец на
събитие на 26.10.2013 г., в гр. Варна, пиано бар „Черно море“, в хотел „Черно
море“ от 23:00 ч. до 01:00 ч., при договорено възнаграждение в размер на 3500
лв.; 3/. по договор от 19.09.2013 г., сключен със „С.С.А."
ООД, за музикално участие на 02.11.2013 г. в гр. София, кв. Бояна, частен дом,
от 21:00 ч. до 22:30 ч., при договорено възнаграждение от 1500 лв.; 4/. по
договор от 08.10.2013 г., сключен със „С.С.А.“ ООД,
за музикално участие (концерт) на 07.12.2013 г. в к.к.
„Боровец“, хотел „Рила“ от 21:30 до 23:30 ч., при договорено възнаграждение от
2000 лв.; 5/. по договор от 30.08.2013 г., сключен със „С.С.А.“
ООД, за музикално участие (концерт) на 19.10.2013 г. в гр. София, в офис на „Булкон“ от 18:00 ч. До 19:30 ч., при договорено
възнаграждение от 1500 лв. Според съдържанието на договорите, възнагражденията
е следвало да се заплатят веднага след приключване на участието на ищеца в
съответното събитие.
Предвид
така ангажираните писмени доказателства, преценени в съвкупност с показанията
на свидетеля П.Д.Н., който сочи, че като управител на фирма „С.С.А." ООД, е организирал три от участията на ищеца,
съдът намира за доказани по делото твърденията на ищеца, че по силата на
горепосочените договори възмездно е поел задължения за музикални участия. Извод
в обратен смисъл не може да бъде обоснован с възражението на ответника, че
договорите не са с достоверна дата, тъй като за валидността им законът не
предвижда задължително да бъдат сключени в такава форма, посредством която се
постига достоверност на датата. С оглед безпротиворечивото
по делото обстоятелство, че И.П. е певец, не е и житейски нелогично в период от
три месеца ищецът да е имал уговорени пет музикални участия, а останалите
доказателства по делото също не опровергават подобно заключение.
В
мотивната част на ТР № 3/12.12.2012
г., по тълк. дело №3/2012 г., на ОСГТК на ВКС, е
изяснено, че пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора, която представлява реална, а не хипотетична вреда и
тя винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване
на имуществото, като не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването.
Предвид
това и с оглед конкретиката на настоящото дело, процесните договори е следвало да бъдат изпълнени в период,
в който пострадалият е бил трудно подвижен в резултат от причинената от процесното ПТП травма в областта на коляното, поради което
и следва да се приеме, че тяхното неизпълнение, респективно невъзможността да
се получи договореното по тях възнаграждение, е настъпило в причинна връзка с
ПТП. Ето защо и предявеният иск за претърпени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен
за претендирания размер от общо 9500 лв.
Във
връзка с релевираното с отговора на исковата молба (и
уточнено в о.с.з. от 17.06.2019 г.) възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който е имал възможност като водач на велосипед да избегне
удара, като се съобрази с приближаващия се към него автомобил, както и с
посоката и скоростта му на движение, са приети първоначална и повторна съдебна автотехническа експертиза. Съдът кредитира повторната САТЕ,
тъй като същата е извършила по-задълбочен анализ на обстоятелствата, относими към настъпването на ПТП, включително е дала
еднозначен отговор на поставения от ответника въпрос №3 относно това дали
автомобилът или велосипедистът е навлязъл първи в кръстовището. От заключението
следва правен извод, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 ЗДвП, тъй като при предприета маневра ляв завой не е пропуснал и
е отнел предимството на движещия се в насрещното пътно платно велосипед, каран
от ищеца. От друга страна, според вещото лице велосипедистът пръв е навлязъл в
кръстовището. При това положение, макар и според изчислителния анализ на САТЕ
велосипедистът теоретично да е имал възможност да избегне удара чрез спиране, в
конкретиката на пътната обстановка, при която
велосипедът е навлязъл пръв в кръстовището, движейки се най-вдясно на път с
предимство, за него не е съществувало задължение да съобрази, че приближаващия
автомобил ще навлезе неправомерно в кръстовището, отнемайки предимството му и в
този смисъл не може да се очаква от ищеца да се съобрази с приближаващия се към
него автомобил, каквито доводи са развити от ответника. Ето защо и съдът намира
релевираното възражение за съпричиняване
за неоснователно.
Вземането за обезщетение от непозволено уреждане се
погасява с общата петгодишна давност, тъй като материалният закон не е
предвидил друг срок (арг. от чл. 110 ЗЗД). Исковата
молба е предявена на 02.04.2018 г., което се явява в срока от пет години от
датата на деликта – настъпване на процесното
ПТП от 12.10.2013 г., поради което неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на вземанията за главници за претендираните
имуществени вреди (1892,73 лв. за разходи за лечение и
9500 лв. – пропуснати ползи) и
неимуществени вреди (20 000 лв.) и същите следва да бъдат присъдени в така
приетите размери.
По отношение на акцесорните
претенции за лихви за забава, по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, същите се
дължат от момента на увреждането, чийто фактически състав е осъществен с
проявата на съответната вреда. Този момент настъпва от датата на ПТП за
твърдените неимуществени вреди, а за имуществените вреди - от датата на
съответния разход за лечение или от деня, в който настъпва изискуемостта на
вземането за възнаграждение по всеки от петте договора, претендирано
като пропусната полза.
С
оглед нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, според която вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на тригодишна давност, то и частично основателно е релевираното в тази насока възражение от ответника.
Погасени по давност се явяват ищцовите претенции за
лихви за забава, които са възникнали преди повече от три години назад, считано
от предявяване на исковата молба, т.е. преди 02.04.2015 г. Последният по време
разход за лечение е направен на 24.02.2014 г., а възнагражденията за музикални
участия са станали изискуеми от дата на съответното участие, последното от
които е следвало да бъде осъществено на 07.12.2013 г., поради което погасени по
давност са вземанията за лихви, начислени върху всяко от обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди, възникнали до 01.04.2015 г.. По изложените
съображения акцесорната претенция за лихви следва да
бъде отхвърлена за периода 12.10.2013 г. до 02.04.2015 г.
По разноските:
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение в размер на 4767,81 лв., чийто размер съдът не намира за
прекомерен с оглед броя на предявените искове, проведените три съдебни
заседания, в които са приети общо четири експертизи и са изслушани двама
свидетеля.
На ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в
общ размер на 2140,38 лв., от които по 97,29 лв. за депозит за всяка от двете САТЕ
и
1945,80 лв. – за адвокатско
възнаграждение, чийто размер по вече изложените съображения съдът не намира за
прекомерен. Искането за присъждане на ДДС върху претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, доколкото в договора
за правна помощ липсва отбелязване да е заплащано ДДС върху това
възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
разноски в общ размер на 1561,13 лв., от които 1255,71 лв. - държавна такса за
предявените искове и по 152,71 лв. за депозит за всяка от двете СМЕ.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Ал. И., да заплати на ищеца И.П.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. В. С., застрахователни обезщетения за претърпените от
ищеца вреди, настъпили в резултат на пътно - транспортно произшествие, реализирано
на 12.10.2013 г., на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Банско шосе“, по
вина на Д.А.А., управлявала лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност
като автомобилист е застрахована при ответното дружество, както следва:
- сумата от 20 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания от травматични увреждания, настъпили от процесното
ПТП, ведно със законната лихва от
02.04.2015 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000
лв., заявен като частичен иск от 100 000 лв., както и ОТХВЪРЛЯ претенцията
за лихва за забава за периода от 12.10.2013 г. до 01.04.2015 г.
- сумата от 1892,73 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение, ведно със
законната лихва от 02.04.2015 г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава за периода от 12.10.2013 г. до
01.04.2015 г.
- сумата от 9500 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от невъзможността да получи договорени възнаграждения за
музикални участия по договор от 20.09.2013 г., сключен с К.Ю.Г., по граждански
договор №3 от 08.10.2013 г., сключен с „Л.-**“ ЕООД, по договор от 19.09.2013
г., по договор от 08.10.2013 г. и по договор от 30.08.2013 г., последните три
договора сключени със „С.С.А.“ ООД, ведно със законната лихва от 02.04.2015
г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
лихва за забава за периода от 12.10.2013 г. до 01.04.2015 г..
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски на И.П.П.
с ЕГН ********** в размер на 4767,81 лв.
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН
********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 2140,38 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете, по банкова сметка ***,
разноски по делото в общ размер на 1561,13
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: