Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на четвърти ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Русалина
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНОХД № 3684/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по
въззивен протест от СРП срещу присъда от 12.03.2019 г. по НОХД № 21535/2017 г.
по описа на СРС, НО, 19-ти състав, с която подс. Н.И.Н. е призната за невиновна
в това, че на 15.06.2016 г., в гр. София, кв. „********“, действайки като
извършител в съучастие с неустановено лице от женски пол, е отнела чужди
движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси C 3 Нео“ с ИМЕИ № 353768070584177, на стойност 230
лева, от владението на собственика А.Т.И., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието използвала
специален начин - особена ловкост и на основание чл. 304 от НПК Е ОПРАВДАНА по
повдигнатото й обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В
протеста са изложени доводи, че от събраните по делото доказателства по
категоричен начин е установено, че подсъдимата Н.Н. е извършила деянието, за
което е била обвинена. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо
нея бъде постановена нова, с която подс. Н. бъде призната за виновна и осъдена
по повдигнатото й обвинения.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него
съображения. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост наличните
по делото доказателства, които, макар и косвени по своя характер, водели до
извода, че подсъдимата е извършила инкриминираното деяние. Пледира присъдата на
районния съд да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена въззивна
присъда, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото й
обвинение, като й бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона
размер.
Защитникът на подс. Н.Н. пледира
да бъде оставен без уважение протеста на СРП и да бъде потвърдена присъдата на
СРС. Поддържа, че районният съд е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до обоснования извод, че обвинението е недоказано.
Подс. Н.Н. не се явява в
съдебното заседание на въззивната инстанция, същата не е намерена на известния
по делото адрес, който е напуснала, без да уведоми съда за новото си
местопребиваване.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
През месец юни 2016 г.
подсъдимата Н.Н. работела като „метач“ в „Еф Си Си България“ ЕООД. На
15.06.2016 г., видно от графиците на фирмата, тя била на работа от 08:00 часа
до 17:00 часа, с работно място гр. София, район „Подуяне“.
Съгласно от писмо на НОИ, през м.
юни 2016 г. на подсъдимата Н. е бил разрешен отпуск за временна
неработоспособност, поради общо заболяване, въз основа на издаден болничен лист
за периода от 27.06.2016 г. до
03.07.2016 г.
Свидетелката А. познава
подсъдимата от малка, тъй като живеели блок до блок. Същата свидетелка знаела,
че подсъдимата Н. пуши, както и че тя имала обеца на носа и устата. Тези обеци
подсъдимата свалила преди раждането на детето си или след това. Като А. знае за
две раждания на подсъдимата, едното през 2015 г., което дете починало на два
месеца и през м. март 2017 г. Подсъдимата излизала с братовчедките си и с
приятелка на име Ц., която била ниска и малко пълничка.
Т.И.Л., майка на непълнолетната
свидетелка А.Т.И., притежавала мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3 Нео“, с
ИМЕЙ 353768070584177, който предоставила на дъщеря си А.И.да го ползва.
Свид. А.И.живеела в дома на М.И А.М., намиращ
се в гр. София, ж. к. „********“, ********, заедно с майка си, като М. бил чичо
на Т.Л.по бащина линия.
През последните осем години Т.Л.посещавала
няколко пъти годишно Република Германия, където била ангажирана като сезонен
работник за кратки периоди от време.
На 15.06.2016 г. свидетелката И.,
била излязла с приятели, между които и свидетелката Я.. Било следобяд и те се
намирали в междублоково пространство, между блок 525, бл. *******, където имало
храсти, дървета, камъни. Свидетелките Я. и И. седели една до друга на павета,
като били поставили мобилните си телефони помежду си. Свид. Я. била от дясната
страна на свид. И.. Мобилният телефон, който била поставила свид. И., бил
предоставеният й за ползване от майка й „Самсунг Галакси Ес 3 Нео“.
Свидетелката М.а се обадила по телефона на свид. И. към 19:30 часа да я прикани
да се прибере, но И. я помолила да остане още малко.
Докато свидетелките И. и Я. били в
междублоковото пространство, при тях дошли две жени, едната, от които била
бременна, като с тях имало и малки деца. Едната от дошлите била по-висока от
другата, с руса коса, а другата ниска с тъмна коса. Едната от двете жени била
бременна. Жените заприказвали двете момичета, като им поискали цигара. От
страната на свидетелката И., от лявата й страна, била по-ниската жена с малко
дете, което можело да ходи. То се приближило до свид. И.. Високата руса жена
била от другата страна, като И. няма спомен тази жена да е идвала до нея.
Едната от двете жени, по-ниската,
била подсъдимата Н.Н. и тя си приказвала най-много със свидетелките Я. и И..
Жените седнали до двете свидетелки, пушили, едната от тях се представила като А..
Двете непознати с децата постояли, брали нещо от дърветата и си тръгнали.
След като непознатите за тях лица
си тръгнали, двете момичета установили, че мобилните им телефони ги няма.
Свидетелката И. се обадила от непознат телефон на свидетелката М.а и й казала,
че са й откраднали телефона.
Когато свидетелката М.а отишла на
място, видяла, че вече са дошли на място полицаи, които са били извикани от
децата.
Свидетелката Я. не пожелала да
подаде чрез родителите си жалба в полицията за откраднат й телефон.
Първоинстанционният съд се е
позовал на заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза,
според което стойността на инкриминирания мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 3
Нео“ е 329 лева, а след приспадната амортизация 30 % е 230 лв.
Районният съд е посочил и че
съгласно справка на „БТК“ ЕАД, апарат с ИМЕИ*********е регистриран в мрежата
му, като същият е бил ползван от В.Е.Т. на 08.09.2016 г.
Първоинстанционният съд се е
позовал и на справка на „Т.Б.“ ЕАД, от която се установява, че апарат с ИМЕЙ*********е
регистриран в мрежата на „Т.Б.“ЕАД с мобилни номера: +*********, собственост на
Н.П.Н.; + *********, собственост на А.К.Б.; +*********, собственост на А.Н.Н.,
+ *********, собственост на К.М.Г.и +*********, собственост на С.Я.К..
Първоинстанционният съд е посочил
и че съгласно справка на Мобилтел ЕАД от 18.01.2017 г., на 07.08.2016 г. между 12:06 часа до 12:13 часа, от
апарат с ИМЕИ*********от номер*********- „Мтел Прима“ на Н. И.Н. са налични
използвания на GPRS.
Районният съд се е позовал и на извършеното
на 29.11.2017 г., в хода на досъдебното производство, разпознаване от
свидетелката И., при което тя е посочила подсъдимата Н., като едно от лицата,
които са дошли при нея и са я заговорили и след това мобилния й телефон го е
нямало. При това разпознаване поемни лица били свидетелите Р. и А..
За да приеме за установена така
изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд надлежно е обсъдил
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните
свидетели, заключенията на приетите експертизи, протоколите за извършени
действия по разследването и писмените доказателства.
Въззивният съдебен състав намира,
че първата инстанция е събрала необходимите за правилното решаване на делото
доказателства и не е ограничила страните в реализирането на процесуалните им
права да правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализирането
на събраните по делото доказателства.
Обосновано първоинстанционният
съд е счел, че дадените от подс. Н. обяснения, според които на инкриминираната
дата тя е била на работа и че е била в началото на своята бременност, се
опровергават от съдържанието на приложените по делото писмени доказателства.
Районният съд е обсъдил подробно
и задълбочено показанията на разпитаните по делото свидетели и аргументирано е
посочил в коя част ги кредитира и в коя отхвърля.
По обоснован начин
първоинстанционният съд е посочил, че не са налице съществени противоречия
между показанията на свидетелите И., Я. и М.а относно обстоятелствата по
извършване на отнемането на инкриминирания телефон. Районният съд правилно е
отчел, че наличните непълноти и противоречия между показанията на посочените
свидетели се обясняват с изминалия период от време от събитията, за които те
свидетелстват и с възрастта на свидетелките И. и Я..
Първоинстанционният съд се е
аргументирал и защо е кредитирал приложения по досъдебното производство
протокол за извършено разпознаване, като в това отношение изложените в мотивите
към протестираната присъда съображения напълно се споделят от настоящата
инстанция.
По обоснован начин районният съд
е посочил и защо кредитира заключенията на назначените по делото експертизи.
При така установената фактическа
обстановка, споделяща се и от въззивния съдебен състав, правилни се явяват
изводите от правна страна на районния съд, че по делото е останало недоказана
обвинителната теза, според която подсъдимата Н.Н. е извършила престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, като на 15.06.2016 год. в гр. София, кв. „********“, действайки като
извършител и в съучастие с неустановено лице от женски пол, е отнела чужди
движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси Ез 3 Нео“
с ИМЕИ №*********на стойност 230.00 лева от владението на собственика А.Т.И.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване
на деянието е използван специален начин - особена ловкост.
Напълно в съответствие с
доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е посочил, че от събраните
по делото доказателства няма такива, които пряко да установяват, че подсъдимата
е извършила вмененото й деяние, нито са налице такива косвени доказателства,
които, обсъдени в съвкупност, да обуславят логически извеждащ се, категоричен и
несъмнен извод, че деянието е извършено от нея.
Както е посочил
първоинстанционният съд, от показанията на свидетелката И. се установява, че
същата не е видяла лицето, което е отнело мобилния й телефон, доколкото не е
възприела извършени действия в тази насока на подс. Н. и другото неустановено
лице от женски пол, което е било заедно с нея. Такива възприятия не е имала и
свид. Я..
Правилно районният съд е посочил,
че по делото няма доказателства, които да установяват конкретни факти за
съпричастност на подсъдимата Н.Н. към инкриминираното деяние, като единственото
косвено по своя характер обстоятелство е установяващото се от справката от
мобилния оператор няколкоминутното ползване на GPRS от водеща са на името на
подсъдимата карта „Мтел Прима“, с номер*********на 07.08.2016 г., между 12:06
часа до 12:13 часа. В това отношение обаче обосновано първата инстанция е
посочила, че по делото не е установено, че по посоченото време тази карта е
ползвана от подсъдимата, независимо, че се води на нейно име, а и следва да се
има предвид, че преди тази дата 07.08.2016 г., което е почти два месеца след
инкриминираното деяние, апарата с ИМЕИ*********е установено да се е ползвал и
от СИМ карти на други лица, съгласно кредитираните писмени доказателства: Н.П.Н.,
А.К.Б., А.Н.Н., К.М.Г.и С.Я.К., а след тази дата, през м. септември 2016 г. и
от В.Е.Т..
С оглед на така установените
обстоятелства правилно районният съд е посочил, че ползването на апарат със СИМ
карта, която е на името на подсъдимата и то не за разговори, а за GPRS данни в
рамките на няколко минути, под половин час и то почти два месеца след
инкриминираната кражба не може да обоснове извод, за съпричастност на
подсъдимата към престъплението, нито самостоятелно, нито при обсъждане в
съвкупност с установения по делото факт, че подсъдимата е била заедно с
неустановено лице при извършването на кражбата.
Установените по делото
обстоятелства – че подсъдимата е била заедно с друго неустановено лице при
извършването на отнемането на инкриминирания телефон и че приблизително два
месеца след кражбата същият телефон е ползван за няколко минути с предплатена
карта на името на подсъдимата – не обосновават като единствено възможен и
безспорен извод по реда на чл. 303, ал. 2 от НПК, че именно подсъдимата е
извършила отнемането, респективно, че е участвала, като съучастник, съзнателно
в извършването му от другото, неустановено по делото лице от женски пол.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваната присъда, доколкото не бяха
установени основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6
от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 12.03.2019
г. по НОХД № 21535/2017 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.