Решение по дело №62/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Я. Б., гражданин на република Турция, с регистриран адрес в [населено място], обл.Р. против Решение № 7/ 14.01.2025 г., постановено по АНД № 599/ 2024 г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 37-0000366/16.09.2024 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация (ОО „АА“) – Разград. С това НП за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

В нея и по същество се твърди, че решението е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба не ангажира съда със становище по нея.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от лице, което има правен интерес и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че на 02.08.2024 г. на територията на област Разград, по път ІІІ-205, км. 12, 7, посока от [населено място] към [населено място] жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № [рег. номер], от категория N3, с който извършвал превоз на товари (живи пилета). При проверка от контролните органи на ОО „АА“-Разград е установено, че той е гражданин на Република Турция, който извършва обществен превоз на товари, без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 и срещу него е съставен АУАН № 00271/ 02.08.2024 г. Отразените там констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с оспореното НП на Я. Б. на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

С решението си Разградският районен съд е потвърдил НП. Изложените от него изводи се споделят и от настоящата инстанция.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички възможни и необходими белези, които го индивидуализират. Въз основа на него наказаното лице е можело да разбере какво е нарушението, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Посочени са и съответните законови разпоредби, които обуславят отговорността на дееца.

Анализът на събраните гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че касаторът на инкриминираната дата и място е управлявал товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, съгласно изискването на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33. Според цитираната разпоредба водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

Изискванията за квалификация (първоначална и периодична) на водачите, които извършват обществени превози, са регламентирани в Наредба № 41 за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Наредба № 41), издадена на основание чл. 7б, ал. 5 ЗАП (§ 4 ПЗР). Според чл. 4, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредба № 41 водачите - граждани на държава, която не е член на ЕС, които работят в предприятие, установено в държава - член на ЕС, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение с карта за квалификация на водача или със свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), на което е маркиран хармонизираният код "95" на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан към съответните категории в свидетелството за управление или със сертификат за водач на превозно средство, предвиден в Регламент (ЕО) № 1072/2009 относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари, при условие че в него е отразен кодът "95" на Европейския съюз, когато те извършват превоз на товари. Законодателят е посочил алтернативно документите, с които се установява квалификацията на водачите- граждани на държава, която не е член на ЕС.

В казуса няма спор, че касационният жалбоподател е гражданин на трета страна, че работи в дружество превозвач, установено в Република България и че в момента на проверката е извършвал обществен превоз на товари. Следователно, за да отговаря на нормативно установените изисквания, той е следвало да притежава карта за квалификация на водача или СУМПС, на което е маркиран хармонизираният код "95" на ЕС за съответната категория или сертификат, издаден на основание Регламент (ЕО) № 1072/2009 с отразен код „95“ на ЕС.

В хода на производството не е представен сертификат, издаден на основание Регламент (ЕО) № 1072/2009 с отразен код „95“ на ЕС, а и не се твърди, че той притежава такъв. От приложеното СУМПС се установява, че срещу нито една от категориите C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE няма отбелязан код "95" на ЕС. С оглед на това Я. Б. е бил длъжен да притежава валидна карта за квалификация на водача, за да извършва обществен превоз на товари на територията на Република България, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33. С противоправното си поведение от обективна и субективна страна той е осъществил състава на нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, тъй като е извършвал процесния превоз без документ, който се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането на този закон. Предвид това правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност по този законов текст. Определеното наказание е в абсолютния размер, посочен от законодателя и с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН липсва възможност то да бъде намалено.

В този смисъл са изложените мотиви от Разградски районен съд в обжалваното решение. Тъй като настоящата инстанция не стигна до по-различни изводи, то това решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Мотивиран така Разградски административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/ 14.01.2025 г., постановено по АНД № 599/ 2024 г. по описа на Разградски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.