№ 458
гр. Велико Търново, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20224000500369 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 130 ГПК и чл. 248, ал. 3
ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от Я. Й. Ц. против
Определение № 712 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 250/2021 г. на Окръжен съд
Плевен, с което е прекратено производството по гр.д. № 250/2021 г. на
Окръжен съд Плевен, поради недопустимост на иска с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за неправилен, като
излага съображения, че исковата молба е уточнена, и съдът е длъжен да се
произнесе по предявения иск. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предвижда
длъжникът да оспори чрез иск изпълнението, като според чл. 439, ал. 2 ГПК
искът може да се основава само на настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството факти. Сочи се, че след образуване на изп.д. №
437/2019 г. на ЧСИ П. П. жалбоподателката платила сумата 85300 лв.,
впоследствие и сумата 19000 лв. на каса на банката, които не са отразени като
платени по изпълнителното дело и задължението по издадения изпълнителен
лист не е намалено. От друга страна, правната квалификация на предявения
иск се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства. В обжалваното определение не се съдържа произнасяне по
1
въпроса за наличие или отсъствие на правен интерес, посочен в уточняващата
молба, да се установи размерът на дълга към „Уникредит Булбанк“ АД,
поради частично плащане. Съдът неправилно е определил правната
квалификация, като е преценявал допустимостта на предявения иск според
неприложима към спорното правоотношение разпоредба на чл. 439 ГПК, а не
съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, на която същият е основан.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне
за продължаване на процесуалните действия по него.
Насрещната страна „УниКредит Булбанк“ АД оспорва частната жалба,
като счита искът за недопустим, поради липса на висящо изпълнително
производство.
Постъпила е частна жалба и против Определение № 1011/11.07.2022 г.
по гр.д. № 250/2021 г. на Окръжен съд Плевен, с което обжалваното
Определение № 712/16.05.2022 г. по гр.д. № 250/2021 г. е допълнено в частта
за разноските, като Я. Ц. е осъдена да заплати разноски на „УниКредит
Булбанк“ АД. Ответникът не е упражнил правото си да поиска разноски по
делото, не е представил списък с разноски.
Отговор по тази жалба не е постъпил.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното
в частните жалби, както и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Частните жалби са срочно подадени, от надлежна страна и са насочени
срещу подлежащи на въззивна проверка актове, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са основателни.
Окръжен съд Плевен е сезиран с иск, предявен от Я. Й. Ц. против
„УниКредит Булбанк“ АД, с искане да се признае за установено на основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи сума в размер на 25339,42
лв., представляваща част от главница от 99462,96 лв., посочена в
споразумение от 11.11.2019 г., по изп.д. № 437/2019 г., поради плащане.
Изложени са обстоятелства, че между страните е имало сключен договор за
банков кредит от 04.09.2012 г., изменен с два последователни анекса.
Кредитът станал предсрочно изискуем през 2018 г. и през февруари 2019 г.
ищцата била осъдена със солидарния длъжник С. М. Ц.. Било образувано
2
изп.д. № 437/2019 г. по описа на ЧСИ П. П. за сумите 176623,72 лв. –
главница, 5876,60 лв. – договорна лихва, 1786,43 лв. – лихва върху
просрочена главница, 234,89 лв. – неустойка за просрочена главница, 3137,49
лв. – неустойка за просрочена главница, ведно със законната лихва от
22.02.2019 г. до окончателното изплащане, 3713,12 лв. – държавна такса и
3977,81 лв. – адвокатски хонорар. През 2019 г. ищцата продала единият
ипотекиран имот и сумата от продажбата на апартамента 47250 лв., както и
сумата 38050 лв., или общо сума в размер на 85300 лв. била преведена на
ответника. На 11.11.2019 г. страните подписали ново споразумение към
договора, в което е посочено, че непогасеното вземане на банката към
момента на сключване на споразумението е в размер на 99462,96 лв. –
главница, с който размер ищцата не е съгласна, тъй като от целия дълг в
размер на 176623,72 лв. е внесла 85300 лв. и счита, че дължи 93123,72 лв., а не
посочената сума в споразумението от 99462,96 лв. Отделно в този период
твърди, че е платила на каса в банката още 19000 лв., по оборотната им
сметка, за което не са й издали вноски бележки. Т.е. счита, че е платила
главница в размер на 25339,42 лв., която сума не е отразена като плащане по
изп.д. № 437/2019 г. и в спогодбата. Излага доводи и за нищожност на клаузи
от споразумението, което впоследствие не поддържа.
Исковата молба е оставена без движение с определение от 05.04.2021
г., като с последваща молба от 14.04.2021 г. ищцата е извършила уточнения
по претенциите си за нищожност и е заявила, че поддържа отрицателния
установителен иск за признаване на основание чл. 124 ГПК, че не дължи
сумата от 25339,42 лв., като част от главницата в размер на 99462,96 лв.,
съгласно споразумението от 11.11.2019 г., поради плащане.
С допълнителна молба от 13.05.2021 г. ищцата е посочила, че оттегля
иска, посочен в исковата молба, по чл. 26 ЗЗД, но ще се ползва от
споразумението от 11.11.2019 г., съдържащо признание на банката за
плащането на сумата от 85300 лв., неотразена като платена по изп.д. №
437/2019 г. по описа на ЧСИ П. П..
Исковата молба е приета за редовна и след размяната на книжа, по
делото е постъпил писмен отговор от „УниКредит Булбанк“ АД, с който
заема становище, че предявеният иск е недопустим – със сключеното
споразумение не са поети нови задължения, които да се тълкуват като факти,
3
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Освен това, изпълнителното дело е
прекратено, поради перемция, поради което липсва друга абсолютна
положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска – наличието
на висящ изпълнителен процес. По същество се оспорва предявеният иск.
Поддържа се, че размерът на дължимата главница е 99462,96 лв., като се
обяснява начина на изчисление, оспорва се плащане в размер на 19000 лв.
Във връзка с дадените указания на съда с разпореждане от 09.09.2021 г.
е постъпила молба от Я. Ц., с която уточнява, че желае да се установи
размерът на дълга й към „УниКредит Булбанк“ АД, поради частично
плащане, поради което петитумът на иска е следния: да се признае за
установено, че не дължи сумата от 25339,42 лв., като част от главница от
99462,96 лв., дължима на основание споразумение от 11.11.2019 г.,
постигнато по изп.д. № 437/2019 г. на ЧСИ, с цел да се установи точния
размер на дълга към „УниКредит Булбанк“ АД към датата на образуване на
делото в Окръжен съд Плевен.
С Определение № 1419/18.10.2021 г. по гр.д. № 250/2021 г. на Окръжен
съд Плевен исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и
производството е прекратено.
С Определение № 77/04.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 43/2022 г. на
Апелативен съд Велико Търново Определение № 1419/18.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 250/2021 г. на Окръжен съд Плевен е отменено и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решаващият състав е изискал информация за съдбата на образуваното
изп.д. № 437/2019 г. на ЧСИ П. П., като от изпратеното писмо от 29.03.2022 г.
е видно, че соченото изпълнително дело е прекратено с влязло в сила
постановление за прекратяване. Събрана е информация, че по издадения
изпълнителен лист няма образувани други изпълнителни дела.
С оглед на това, с обжалваното Определение № 712/16.05.2022 г. по
гр.д. № 250/2021 г. е прието, че не е налице правен интерес у ищцата да
оспорва на основание чл. 439, ал. 1 ГПК чрез иск принудително изпълнение,
което не е предприето и няма основание да се счита, че изобщо се бъде
предприето, и по тази причина предявеният иск се явява недопустим, а
производството е прекратено.
4
По повод подадена молба по реда на чл. 248 ГПК е постановено и
Определение № 1011/11.07.2022 г. по гр.д. № 250/2021 г., с което
Определение № 712/16.05.2022 г. е допълнено в частта за разноските, като е
осъдена Я. Ц. да заплати на "УниКредит Булбанк“ АД разноски в размер на
2472 лв. Правилността на това определение също е предмет на настоящото
производство.
При така изложените твърдения на ищцата настоящият състав не
споделя виждането на първостепенния съд за липса на правен интерес и
намира частната жалба за основателна. От изложените в исковата молба и
уточняващите молби е видно, че банката се е снабдила с изпълнителен лист за
своите вземания във връзка с договор за кредит от 04.09.2012 г. Било е
образувано изп.д. № 437/2019 г. на ЧСИ П. П., впоследствие прекратено с
постановление от 17.09.2021 г.
С оглед на това, че към датата на подаване на исковата молба –
29.03.2021 г. не е било настъпило основанието за прекратяване, с уточняваща
молба ищцата е пояснила, че желае да се признае за установено, че не дължи
сумата от 25339,42 лв., като част от главница от 99462,96 лв., дължима по
споразумение от 11.11.2019 г., поради частично плащане, с цел да се установи
точния размер на дълга. Още в исковата молба се сочи, че с оглед
извършеното плащане от 85300 лв. след образуване на изпълнителното дело,
остатъкът по главницата според ищцата възлиза на 93123,72 лв., т.е. с 6339,42
лв. по-малко от посочения от банката размер, както и се сочи извършено
плащане в размер на 19000 лв., които погашения на дължимата главница се
спорят от страна на банката и в депозирания отговор. Тези плащания се
излага, че са извършени след образуване на изпълнителното дело, т.е. явяват
се новонастъпили факти с правно значение, и на практика се отричат от
банката, т.е. налице е спор по съществуване на правото на кредитора на
вземане в посочения от него размер от 99462,96 лв. Настоящият състав счита,
че няма пречка длъжникът ищец да поиска по съдебен ред установяване, че не
дължи сочената от него сума в размер на 25339,42 лв. като част от вземане в
размер на 99462,96 лв., поради плащане, при наличието на изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от
това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по
всяко време изпълнително производство за събиране на сумите, посочени в
5
него, както и оспорването на твърдяните погашения, обуславят правния
интерес на ищцата да иска установяване, че вземането частично е погасено,
поради плащане, което погасяване е настъпило след издаване на
изпълнителния лист /аналогичен случай е разгледан и в Решение №
60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г., ІІІ Г.О. на ВКС/. В тази връзка,
правната квалификация, обусловила прекратяване на производството пред
първостепенния съд по чл. 439 ГПК, се явява некоректна, с оглед
извършените от ищцата уточнения, както и с оглед наличните безспорни
данни за прекратяване на изпълнителното дело, като предявеният иск следва
да се подведе под общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК.
По тези съображения настоящият състав приема, че предявеният иск
от Ц. за признаване за установено, че не дължи сумата от 25339,42 лв., като
част от главница от 99462,96 лв., посочена в споразумение от 11.11.2019 г.,
поради частично плащане, е допустим, което налага отмяна на постановеното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
При този изход на спора, следва да бъде отменено и постановеното по
реда на чл. 248 ГПК определение за присъждане на разноски в полза на
ответника, поради прекратяване на делото. Разноски в настоящото
производство не се следват, същите подлежат на разпределяне при
разрешаване на спора по същество, съобразно изхода на делото. Направеното
в частната жалба искане да се задължи ответника да представи запорното
съобщение върху банкова сметка по изп.д. № 437/2019 г. няма отношение към
предмета на настоящото производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 712 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 250/2021 г.
на Окръжен съд Плевен, с което е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Определение № 1011/11.07.2022 г. по гр.д. № 250/2021 г. на
Окръжен съд Плевен, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено
Определение № 712/16.05.2022 г. по делото в частта за разноските.
6
Връща делото на Окръжен съд Плевен за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7