Р Е Ш Е Н И Е
№ 1172
16. 09.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
двадесет и седми август, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
Като разгледа
докладваното от съдия Хр. Христов КАНД
дело № 1347 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.М.К., против Решение № 321/09.03.2020г. по НАХД № 5338/2019г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0769-005686/14.11.2019г., издадено от началника на група в сектор “ПП”- към ОДМВР гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 от ЗДвП, на касатора Д.М.К. ЕГН: **********, с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В
касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на
наказателното постановление. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че не е извършил вмененото му нарушение,
както и че неправилно наказващият орган не е привързал бланкетната норма на
чл.175, ал.1, т.5 със задълженията по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично.
Не сочи доказателства.
Ответникът
по касация – ОД
на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Представителят
на прокуратурата на РБ поддържа становище за частична основателност на
оспорването, счита че решението е неправилно и незаконосъобразно.
След като
прецени твърденията на страната и събрания по делото доказателствен материал,
Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 19-0769-005686/14.11.2019г., издадено от началника на група в сектор “ПП”- към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 от ЗДвП, на Д.К. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
По делото е установено, че на
31.10.2019г. в 15.20 часа, Д.К. при управление на личния си лек автомобил марка
Пежо модел 807 с рег.№ А 8581 НН при маневра на заден ход ударил паркирания зад
него лек автомобил марка Опел модел Астра с рег.№ А 2717 МВ, като с това си
поведение причинил имуществени вреди. След ПТП водачът К. напуснал мястото без
да спре и да установи последиците от инцидента, и бил издирен допълнително.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение, в присъствие на нарушителя, който той подписал без възражения.
Въз
основа на акта за нарушение било издадено процесното НП.
За да
постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за
установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на доказателствата
съдът е приел, че административнонаказващият орган правилно е определил
санкционните норми. Извел е довод, че не са налице съществени процесуални
нарушения. Наложените наказания са правилно определени и справедливи. Мотивиран
от гореизложеното районния съд е потвърдил НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Районният съд е очертал фактическа обстановка, изцяло подкрепена
от събраните по делото доказателства, която съдът не счита за необходимо да
преповтаря. Касаторът не представя допустими нови писмени доказателства, които да
сочат настъпването на други обстоятелства, които първостепенният съд не е
установил и които опровергават направените изводи за извършеното нарушение.
Съдът е събрал всички необходими гласни и писмени доказателства, въз основа на
които е изградена фактическата обстановка.
Въззивният съд
обаче се е произнесъл и относно необжалваната част на НП – в частта, с която
на касатора е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДВП в размер на 20 лв. за извършено
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Д.К. е обжалвал Наказателното
постановление единствено в частта, с която му е наложено наказание „лишавана от
право да управлява МПС за срок от 1 месец“. Това наказание е наложено за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
изрично е ограничил претенцията си само до отмяна на посочената част от
наказателното постановление, за което е изложил и съответните възражения. В хода на делото жалбоподателят не е правил допълнение или изменение на
жалбата. В случая, районният съд не е бил сезиран с жалба по отношение на
административното наказание наложено по т.1 от наказателното постановление,
поради което то е влязло в сила в тази му част. Съдът, недопустимо в своето решение
се е произнесъл и по законосъобразността на наказателното постановление в
необжалваната му част, поради което и на основание чл.221, ал.3 от АПК,
решението следва да бъде обезсилено в тази му част.
Относно
нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът е събрал и обсъдил всички писмени и гласни
доказателства. По безспорен начин е установено, че именно жалбоподателят
е предизвикал ПТП . По делото е приложена собственоръчно написано и подписано
сведение от К. за механизма на настъпилото ПТП. Същият
в жалбата пред РС заявява, че не оспорва глобите, а единствено и само размера
на лишаването от правоуправление. След като е обсъдил
всички доказателства по делото, както и възраженията в жалбата, подадена пред
него, съдът правилно е намерил за установен факта на извършеното нарушение по
чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
С оглед
изложеното, касационният състав приема, че решението на районният съд е частично недопустимо, поради което същото следва да се отмени, в частта
с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0769-005686/14.11.2019г.,
издадено от началника на група в сектор “ПП”- към ОДМВР гр. Бургас, с което за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание
чл.185 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 20 лева.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, и чл.221, ал.3 от АПК Административен съд -
Бургас, ХІХ – ти състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 321/09.03.2020г. по НАХД № 5338/2019г. по
описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0769-005686/14.11.2019г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”- към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата,
на основание чл.185 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 20 лева, като ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.